Добър (4,27) е средният успех на зрелостниците от матурата по български език и литература. Това са 57,53 точки, което е с една точка по-нисък резултат от предходната година. Определя ли този резултат като задоволителен, имат ли нужда матурите и програмата по български език и литература от реформи и къде зрелостниците изпитват трудности при подготовката си за матура? На тези въпроси пред "Фокус"  отговоря д-р Зорница Иванова – преподавател в Софийски университет "Св. Климент Охридски“ и учител по български език и литература. 

Добър (4,27) за зрелостниците на матурата по български език и литература. Определяте ли тази оценка като задоволителна?

Както винаги обичам да казвам, има какво още да се желае.Има какво още да се желае, но резултат е очакван. Очакваше се резултатите да са близки до тези от изминалите години, защото нямаме промяна нито в учебната програма, нито във часовете по БЕЛ в 11 и 12 клас. 

От думите и става ясно, че се случва учениците да разберат какво точно се изисква от тях, за да го покажат на матурата.

"Форматът на матурата е добър, мотивира учениците да показват различни умения и знания. Във формата на зрелостния изпит не трябва да се правят промени, по-скоро промяната трябва да е насочена в часовете по БЕЛ в 11 и 12 клас", отбелязва тя.

Като заговорихме за формата на матурата и за последната реформа, която беше през 2022 година, смятате ли, че тази реформа да се промени осезателно матурата беше правилен ход и има ли нужда от нова реформа?

Аз смятам, че това, което имаме сега като формат на матурата е добро. Форматът може би мотивира учениците да показват различни умения, да прилагат различни умения и да показват своите знания. Така че смятам, че в формата на самия държавен зрелостен изпит не би трябвало да се правят промени. По-скоро промяната трябва да е насочена към работата в часовете, как споменах, по българска езика и литература, основно в 11. и 12. клас, тъй като материалът, който се изучава през тези две учебни години, се включва съответно и на матурата.

Така че смятам, че реформата всяка година не е добра идея. По-скоро да се съсредоточат усилията в промяната към това какви изисквания имаме към учителите и какви изисквания имаме към учениците. Защото ако насоката се промени, и резултатите ще се променят.

Имам предвид това, че в 11. и 12. клас трябва да се работи целенасочено към тези знания умения, които те трябва да покажат на матурата, на финалния си изпит. Така че по-скоро промяната да бъде начинът, по който се работи в часовете, учениците да знаят какво се изисква от тях, какви видове задачи има, защото повярвайте ми, на това, което аз съм ставала свидетел в училищата не се работи, в тези класове не се работи целенасочено.

Много често учениците в 12. клас не знаят какъв е видът на матурата. Те не са виждали матурата преди това. Т.е. трябва да се насочат усилията към това да се запознаят предварително с формата на матурата, да видят примерни задачи, да работят целенасочено и тогава смятам, че резултатите ще са много по-добри. Така че по-скоро премяната да е в часовете, а не толкова в самия формат, защото поред мен формата към този момент е добър.

Макар че тази година форматът остана като от предходните години, в изпита се появи една нова задача, която от МОН определят като комуникативна задача. Става въпрос за 21-а задача. От анализа на МОН вчера разбрахме, че зрелостниците всъщност имат 75% успеваемост на тази задача. Смятате ли, че тя е добра добавка към въпросите и към матурата?

Да, предвид и успеваемостта смятам, че е добра добавка и не е нещо напълно непознато за тях. Т.е. те са комбинирали своите умения от предишни задачи, които са правили, съответно са успели да се ориентират в това какво ги пита самата задача, какво се очаква от тях. Така че успеваемостта показва, че в крайна сметка задачите, които са близки до тези, които те са познавали или нещо, което те са отработвали, в крайна сметка те могат да се справят с тях. И затова всъщност мисълта ми е, че ако те през двете години, които се готвят за матурата в училище, работят целенасочено и на крайна сметка с такива задачи, които ще трябва да се справят и на матурата, успеваемостта и при останалите задачи ще бъде по-висока.

Разбираме, че зрелостниците се справят с комуникативната задача. Анализът на МОН обаче показва, че при 40-а задача, където те имат за задача да създадат свой собствен текст, доста голям процент срещат затруднения.

На какво се дължи, как това може да бъде преодоляно по някакъв начин, какви съвети бихте дали може би на бъдещите зрелостници или на учителите, които им преподават?

Аз смятам, че има успешна формула за справянето на учениците с тази задача. Не случайно ние с учителите и най-вече с основателя Ивана Петкова на EduHub, работихме много усилено и ние да създадем в тази платформа насоки за учениците как да се справят с такъв тип задачи.

Проблемът според мен се крие в това, че учениците не знаят какво се очаква от тях да покажат като отговор, защото им се казва "в текст до пет изречения съпоставете темата“.

Ето какво съветват екпертите: 

Това, което ние даваме като съвет, е условията да бъдат малко по-конкретни към учениците, да могат да разпишат отговора си адекватно. 

Така че пак казвам, важна е насоката, съветът. Важно е да се работи с такъв тип задачи, за да знаят учениците какво се очаква от тях да показват. Мисля че това е ключовото и затова и с Ивана Петкова, с която работихме дълго време и в училище, и след това заедно с платформата EduHub, всъщност успяхме да се справим поне с учениците, с които работим, именно с това затруднение. Защото и самите ученици го споделят, казват: "Ние трябва да знаем какво се очаква от нас, за да го покажем, да разгърнем потенциала си и да дадем всичко от себе си, така че в крайна сметка да покажем, че можем да съпоставяме, можем да пишем“. И най-вече в тази задача даваме съвет, тъй като е създаване, макар и на кратък текст, той да бъде изчистен езиково, т.е. да няма пунктуационни, граматични, правописни грешки, така че отговорът да получи максималния брой точки, който е заложен.

Все повече ученици, според анализа на МОН отново, избират да пишат есе, а не интерпретативно съчинение. На какво смятате, че се дължи това?

Смятам че се дължи на това, че учениците припознават есето като аргументативен текст, който е по-близо е до тях може би, до начина на разсъждение, до това, че в крайна сметка те чувстват известна свобода в това да изкажат своето мнение, да дадат виждане и да дават примери, които са по-близки до тях, тип от ежедневна гледна точка, от житейска гледна точка. Така че смятам, че това е една от причините – може би се чувстват по-спокойни.

Разбира се, това по никакъв начин от моя гледна точка не омаловажава интерпретативно съчинение, защото то пък показва други умения, които учениците придобиват, пишейки интерпретативно съчинение – критичен поглед, анализационни умения, съпоставка с други текстове. И да ви кажа нещо интересно забелязах в последните една-две години, че всъщност учениците смятат, че есето трябва да е на свободна тема, свободно съчинение. Имам предвид това, че да следват само темата, която е заложена отгоре. Но всъщност в инструкцията от МОН много ясно е посочено, че също есето трябва да бъде обвързано с литературен текст.

Дали ще бъде изучаван или не, не е посочено. Но всъщност може би там точките някъде се губят, защото те все пак трябва да имат литературна съпоставка с да речем някаква ситуация житейска от реалния живот. И всъщност да направят тази съпоставка с оглед на това дали тези проблеми, които те откриват в литературата, ги има в реалността, дали те се сблъскват с такива проблеми, и всъщност това мисля, че е основната причина да избират повече да пишат есе, а не съчинение.  И пак казвам, аз мятам, че точките за това и на съчинението, това беше от анализа така ясно обособено като официален резултат, че всъщност точките на интерпретативни съчинения са по-високи, отколкото на есетата, и аз мятам, че това се дължи именно на този пропуск при подготовката още в училищна среда. Трябва просто учениците да се насочат, че все пак и есето трябва да бъде обвързвано с литературна творба или съответно от литературния живот изобщо.

Почти двойно повече от миналата година са пълните отличници на матурата по БЕЛ тази година. Те са 46. Друга тенденция обаче се появява в случая, че имаме и 23-ма зрелостници, които имат нула точки на матурата по български език, а миналата година всъщност не е имало зрелостници, които са изкарали нула точки. Стори ли ви се тази матура чисто като тест по-трудно от предходната или може би тези нула точки се дължат на нещо друго?

Не, не смятам, че форматът тази година беше по-труден. Аз лично смятам даже, че беше по-интересен в гледна точка на темите, които се паднаха, в гледна точка на български език, като тип пунктуационни, правописни, лексикални грешки. Така че със сигурност не смятам, че е по-труден самият формат, по-скоро това се дължи на липса на правилна подготовка в правилната посока и може би вече някакви индивидуални разлики в предпочитания, виждане и т.н.

От вашата практика къде можете да кажете, че зрелостниците изпитват най-голяма трудност при подготовката за матурата по български език и литература?

Най-големи затруднения според мен зрелостниците изпитват при въпросите с пунктуацията. Това ми прави впечатление. Смятам, че там трябва да се насочат усилията, защото някак си правописът, въпреки че това беше като резултати от самия анализ на тазгодишната матура, че имат затруднения с пунктуация, правопис, паронимите, аз смятам, че пунктуацията е на най-високо ниво, там са най-много грешки и затруднения, които ученици изпитват. Другото, което смятам, че те изпитват като затруднения, е въпросната задача със съпоставка на една тема в две произведения в отказите, които са дадени. И смятам, че така тенденциозно последната задача също представлява трудност за тях с оглед на това, че в часовете по български език и литература в 11. и 12. клас не са предвидени, т.е. предвидени са много малко часове за подготовка на писане на съчинение и есе. Аз смятам, че часовете трябва да са повече.

Какви реформи бихте искали да видите вие в програмата по БЕЛ?

Както вече може би казах не един или два пъти, смятам, че реформата трябва да бъде насочена по-скоро към конструирането на програмата така, че тя да отговаря на нуждите на учениците и да отговаря на това, което се изиска от тях на финала на своето образование, визирайки матурата, разбира се. Така че ако искам да видя промяна, тя да бъде по-скоро в начина, по който са организирани самите часове, т.е. какво да се включва в самите часове, тъй като учителите са много пунктуални в това отношение и щом е написано в програмата, то трябва да бъде следвано, което означава, че изначално програмата трябва да бъде променена, за да може и самите учителите да го усетят като призвание, като мисия, мотивация, а и организацията на самите часове да бъде малко по-различна, а не просто да четем едни анализи, да се четат едни произведения или да се наизустяват и т.н. Т.е. реформата трябва да бъде в самата програма така, че да отговаря на изискания, които пък да се покриват в провеждането на самите часове. Т.е. реформата да бъде насочена към начина, по който програмата е организирана, чисто колко часове се отделя за упражнение, колко часове съответно за урок. Така че това мисля, че е правилното насока.

Достатъчно ли са учебните часове по български език и литература според вас?

Като учител по български език и литература смятам, че не са достатъчно. И това може би всеки учител от твоята гледна точка би го казал. Но наистина смятам за основополагащи, даже и в основни добродетели, нравствени ценности, изобщо във възприемането на света именно часовете по български език и литература. Защото те не случайно са така свързани, защото през езика ние преминаваме през литературата, възприемането й, и след това възприемането пък на света около нас. Така че мисля, че 3 часа в седмица български език и литература съвсем не са достатъчни. В някои училища това е абсолютен факт, даже бих казала в повечето. Така че допълнителни, т.е. повече часове по български език и литература смятам, че ще бъдат от полза, за да има повече практическа насоченост на самите учебни часове.