Българското образование е изправено пред системна криза. Нов анализ на резултатите от държавния зрелостен изпит (ДЗИ) по български език и литература, комбиниран с разговори с директори и преглед на международните изследвания, показва, че слабите училища са навсякъде, обхващат голям брой ученици и са с хронично лоши резултати. Въпреки това опитът показва, че има примери за подобрение и възможности за конкретни добри практики.Това споделят икономистите от ИПИ, цитирани от "Фокус".

Постоянно слаби резултати – по випуски и през годините

Зрелостниците в над 200 училища в страната за трета поредна година постигат среден резултат под "Среден 3,00“ на ДЗИ по български език и литература. В най-тежките случаи, в близо 20 училища, всички зрелостници получават кръгли двойки – средният резултат е "Слаб 2,00“, което означава, че нито един ученик не е показал дори базова грамотност.

Анализът проследява и представянето на същите училища две години по-рано, когато учениците са били в 10. клас. Тогава резултатите им на националното външно оценяване също са катастрофални: в нито едно от 20-те най-големи слаби училища средният резултат не е над една трета от максималния брой точки. Това доказва, че проблемът не е внезапен, а хроничен и дълбоко вграден в учебния процес.

Не е случайно и че в значителна част от тези училища през 2025 г. не е избран директор, защото няма кандидат или не е одобрен нито един такъв. "Това са ученици, които не ходят на училище и нищо не може да се направи“ – признава с примирение директор на едно от училищата с кръгли двойки при всички завършващи. Така се затваря порочен кръг: липсата на качествени резултати прогонва и потенциалните ръководители, които имат способност и желание да подобрят средата.

Те са навсякъде – в столицата, в големи и малки градове, в селата

Мит е, че слабите училища се намират само в малки и отдалечени населени места. Анализът показва, че училища с резултат под "Среден 3,00“ има във всяка една област и във всякакви населени места – в села, в малки и големи градове, включително и в София. Сред тях има и големи гимназии с по близо сто зрелостници годишно. Това означава, че кризата е национална и системна, а не регионален феномен.

И все пак – има надежда

На фона на мрачната статистика има и светли примери. Няколко училища успяват да повишат средния си резултат по БЕЛ с повече от една единица за последните три години. Интервютата с директорите им показват ключовите фактори: ясна управленска визия, дисциплина и контрол върху присъствията, задължителни консултации, модерна среда и активно партньорство с родителите.

Тези успешни практики съвпадат с изводите от международните изследвания: индивидуализирано обучение, допълнителни часове за изоставащи ученици, внимателно управление на училищната среда и социално-емоционална подкрепа са ключови за трайно подобрение.

Какво трябва да се направи

Данните, практиката и международният опит позволяват извеждането на ясни препоръки:

– Закриване на най-малките училища (с под 5 зрелостници – веднага) и хронично слаби резултати – там липсва реална образователна среда.

– Смяна на ръководствата и командироване на учители в училища, които години наред показват слаби резултати.

– Засилване на контрола върху посещаемостта – редовното присъствие е ключово не само за усвояването на материала, но и за откъсването на децата от неблагоприятна семейна и общностна среда.

– Гъвкавост за учителите по БЕЛ в слабите училища – да могат да адаптират преподаването към реалните нужди на учениците, дори ако това означава да се върнат към базово ограмотяване.

– Национална карта на слабите училища, която да следи резултатите и да позволява ранна намеса.