Д-р Петър Москов, водач на листите в 3 МИР-Варна и 24 МИР-София на ПП КОД, която е под номер 11 в интегралната бюлетина,  в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

Войната между Русия и Украйна е в нова по-агресивна фаза, но българските политици избягват да коментират темата. Защо отказват? Въпросът е към д-р Петър Москов, водач на листите в 3 МИР-Варна и 24 МИР-София на ПП КОД, която е под номер 11 в интегралната бюлетина.

Отказват, защото огромната част от т.нар. "големи политически партии“ в България всъщност отказват да говорят и отказват да видят цели части от действителността, в която живеем. Всъщност, войната е свирепа и ако в рамките на политическата кампания не се говори за тази война, всъщност не се говори за една от основните причини, за основните решения за това, накъде върви България и накъде би могла да тръгне България. Нека да кажем следното: вече дори ясните пропутински елементи в българската държава като че ли капитулираха вербално – Радев и кликата около него, служебното правителство с военния министър. Те вече се срамуват да изразяват открито това, за което са пратени в българската политика, именно да защитават руския интерес, защото става невъзможно да го защитават. Това, което е важно обаче, не е да дадем оценка на различните политически партии, а да кажем какво е нужно, какво е решението за България. Защото агресивната война на Русия навлиза в нова фаза - Путин обявява мобилизация, дрънка се оръжие, всякакви маски са паднали. Това вещае продължителна, затегната, грозна обстановка в Украйна и нека да припомня позициите на КОД и на останалите политически партии в началото на тази година, в началото на април. Тогава, и днес това става безпощадно ясно, когато казах, че ни очаква дълъг конфликт, че тази агресивна война нито ще свърши за 3 дена, както вещаеха любителите на Путин, нито пък украинците ще се предадат, както много им се искаше на някои. Но за България това означава регион с трайна нестабилност, регион, лишен от усещането за сигурност, защото когато на границата ти има война,  сигурността е последното нещо, за което хората се сещат като мислят за нашия регион, а регион, в който няма сигурност, няма предвидимост, няма инвестиции, няма силно развиваща се икономика, хората не планират живота си дългосрочно в такъв регион. Това, което КОД каза тогава, внесе в парламента, в който бяха ГЕРБ, "Демократична България“, ПП, хайде за останалите политически партии да не приказваме толкова, защото е безкрайно ясна тяхната позиция. Ние казахме следното: България трябва да изиска от Съвета на ръководителите на държавите от НАТО такива гаранции за сигурността си, такова реално военно присъствие на територията на страната ни, което да направи невъзможно продължаването на руската агресия в посока останалите европейски държави от територията на България. Защото не забравяйте, че това започна с изявлението на Лавров за това, че НАТО трябва да се върне в териториите си отпреди 1989 година, тоест, ясна агресивна претенция към прибалтийските държави и държавите от Източна Европа. България трябва да направи това, за да може да се създадат и предпоставките, и фактическата сигурност, и усещането в останалия свят, че нашият регион не е засегнат, той не може да бъде засегнат от агресивните амбиции на този едноличен кремълски режим, с ясните и конкретни постановки, които са нужни за допълнителното въоръжаване и присъствие на реални военни контингенти на НАТО на територията на държавата, за да гарантираме сигурността си, и за да може инвестициите да не избягат от България като място на несигурност, като част от региона на несигурност. Това предложение за решение на Народното събрание беше отхвърлено от политическите партии, за които говоря, и решението взето от ГЕРБ, ПП, ДБ, БСП, ще ви излъжа още кой, ДПС, беше за това, че България ще противостои на все по-нарастващата нестабилност на изток от нас с формиране на, извинете, батальон за бързо реагиране под българско командване, който тепърва трябва да се изгражда. Тоест, нуждата от това да обявим на българите и на целия свят, че България е сигурно място и е реално защитена от силите на съюза за сигурност, на който принадлежим, беше заменена от фиктивния разказ за това, че ще сформираме някакъв батальон. И то беше, защото мнозинството, което постигна това, имаше една-единствена цел: не да защити сигурността на България, не да защити териториалната цялост, икономическото бъдеще на България като сигнал, че ние сме сигурна и спокойна за инвестиции държава, а да удържат БСП в управлението. Ето това са целите на реалната десница и постиженията на хората, които днес говорят от името на дясното през парламента. България като член на НАТО трябва да изиска от Алианса максимални гаранции с реално военно присъствие на собствената си територия, за да може следващи агресивни ходове от страна на режима в Кремъл да не бъдат допуснати заради това реално военно присъствие. Това включваше и системи за противовъздушна отбрана, системи за ракетна отбрана, разполагане на конкретни части, целият арсенал, които военната експертиза на хората в КОД, които се занимават с това, имаме. Нищо от това не беше направено, ние сме в същото положение, както когато беше гласувана декларацията за сформирането на батальон, който да реагирал бързо на територията на България, същото  това положение сме. Едновременно с това Русия обявява мобилизация и войната навлиза в нова агресивна фаза. И трябва човек да е безкрайно глупав или категорично безволев, за да може да жертва сигурността и икономическия интерес на България заради това да държи БСП като собствен коалиционен партньор. Толкова за това дясно управление.

Ще успее ли да се състави стабилен кабинет, с който държавата да премине през тази тежка криза или влизаме отново в спиралата на избори?

В последната седмица на изборите, вече всички хора са чули, знаят посланията на партиите, това, зад което политическите партии седят, част от тях са направили своя избор, своите предпочитания, други от тях – не. За мен основният, големият проблем е, че огромната част от политическата кампания беше насочена към това, отново да се обяснява кого мразиш. КОД не иска да говори за това. КОД иска нашата мечта за бъдещето да може да бъде постижима. Изборът между КОД и париите, които ни говорят за миналото, е избор между мечтата за бъдещето и отмъщението към миналото. Не можем да допуснем отново да жертваме мечтата си за бъдещето в името на това да ни обясняват, кого да мразим и как да го мразим. Защото свободният човек е градивен, той иска да твори, иска да може да проектира бъдещето си. Това не става с омраза към миналото, а с позициониране в бъдещето. Политическите партии се правят, че не забелязват тези части от живота ни. Вижте, какво се случва с ПП – те бяха безспорният носител на надежда преди година. В момента тази надежда угасна и деградира до кампания, в която те ни обясняват, че трябва да мразим. Те са избрали, че бъдещето е през това да мразят ГЕРБ. Кампанията им: "мразете ГЕРБ, за да се случи нещо по-добро“. Не, с омраза не става, става с различни решения от тези, които е прилагал ГЕРБ. Самите ГЕРБ пък отказват да видят годините на външнополитическо и вътрешнополитическо шикалкавене и на една от най-устойчивите корупционни системи в Източна Европа, отказват да го видят. "Демократична България“ се прави, че ще прави депутинизациия, но отказва да види, че се готви да го прави с БСП. Желая им успех! Ето от това трябва да излезем. А КОД е възможността на всеки един от нас да претвори мечта си в избор, мечтата за бъдещето. Защото когато говорим за идеи, ние говорим за това, какво трябва да се направи, а не за това, кого трябва да не харесваме, кого трябва да мразим. КОД е "за“ бъдещето, а не "против“ миналото. В тази връзка да, КОД е желание да променим България, КОД е желание да се откъснем от зависимостите във външно и вътрешнополитически план, КОД е мечтата да се отървем от социализма и да бъдем смислено пазарно, конкурентно, капиталистическо общество. На фона на това КОД все повече се превръща в реална алтернатива за избор на десните хора. Това притеснява много. Притеснява партийните централи, които са свикнали да боравят със собствените електорати. Това, което се чува в последната седмица в резултат на това, че КОД наистина се превръща във възможност за избор за десните хора, е: "Това, което казват КОД, не може да стане“ – кое не може да стане? Не може да стане откъсването ни от руската орбита, не може да стане откъсването от социализма, не може да стане лустрацията на икономическия октопод на Държавна сигурност и на посткомунистическата олигархия? Ами ако не може да стане, защо за Бога, ти, десни политико, не си седиш в къщи, щото и от къщи можеш да ми обясняваш, какво не може да стане, няма нужда да ми обясняваш какво не може да стане от трибуната на парламента. КОД казва, че това може да стане. Нататък следват мантрите: "А бе, те КОД са много свестни, яки са, обаче виждате ли, те са малки и по-хубаво да не ви се губи гласът, да не се разпилява вотът“, едни такива работи, чували сте всичко това. Истината е, че всъщност това са думите на партийни елити, зад които стои признанието: "Боже, каква тъпа кампания направихме. Хайде, за да не го видят хората, да обясним, че няма математически смисъл за другите“. КОД е възможността да не се гласува със сметка, а със сърце, защото сметката никога не излиза. И сметките никога няма да ни отърват от мъглата на левичарството, никога няма да ни извадят от тъжното разбиране за това, че бъдещето е обречено, че каквото и да правим сега, през април може би пак трябва да ходим да избираме още от същото. В чисто практически план се обръщам към всеки, който ще направи своя свободен избор: десният човек е рационален, той прави избора си, не защото му харесва певецът начело на листата, а защото иска да има реален резултат от това, което е направил като усилие за политическия си избор, и той е информиран. Резултат от изборите за десния човек е да има работещо редовно правителство. Ако приемем, че това е резултатът, който трябва да постигнем, наистина дали някой от вас мисли, че ако изборът е още от същото в някаква различна пропорция, какъв смислен резултат за редовно правителство, за стабилен хоризонт, ясни цели и възможност да прекара кораба на държавата през тежките месеци, които ни предстоят, е възможно? Не е възможно, нали? За да се промени, за да се излезе от този омагьосан кръг, в който ни обясняват, че имаме 2 алтернативи: едната да си продължаваме със служебни правителства на Радев, той е единият клон на БСП, или пък другата алтернатива е някакво правителство, в което е БСП коалиционен партньор. За да излезем от този омагьосан кръг, в парламента трябва не още малко количество от същото, не още петима депутати от ГЕРБ  или трима от ДБ, защото това няма да промени нищо. Нужно е ново качество в дясно, което да върне и да центрира разговора върху десните ценности, върху десните решения. Защото ако има нещо, което бламира истински предишния парламент, е не липсата на кохезия между партньорите в управлението, а е, че целият център на политическия дебат и на политическите решения беше изместен в ляво заради характеристиките на партиите, които участваха в нея. Епизодичните опити на ГЕРБ и на ДБ да предлагат десни решения бяха бламирани от това общо ляво говорене, и ГЕРБ и ДБ бяха повлечени в този ляв устрем да дават, да раздават, да обещават, да субсидират. Промяната може да дойде с политическа сила в дясно, която отново да изтегли центъра на дебата към нормалното, към десните решения, и да бъде катализатор за принципно, смислено дясно обединение. Всъщност, ако десният човек избира рационално, то рационалността е свързана с това да избере безспорно десните решения, които предлага КОД, не просто заради ценностите, към които е съпричастен, а заради възможността това да е решение и излизане от спиралата на нови и нови предсрочни избори, нови и нови служебни безотговорни управления и възможността да извадим левицата там, където й е мястото – в клуба по интереси за неуспели комсомолски секретари.

Десислава Василева