close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Всички
Политика
Общество
Спорт
Други
Д-р Мария Трифонова: Новата енергийна стратегия върви в обратната на ЕС посока
23:23 / 25.01.2023
3543
©
Д-р Мария Трифонова от Центъра за изследване на демокрацията, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"

Президентът Румен Радев връща за ново обсъждане закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, който депутатите приеха на 12 януари. Според президента с някои от промените се стига до отклонение от общоевропейската уредба, като се пречи на нейните социално-икономически ползи в България. Държавният глава не приема текста от параграфи 24 от закона, който предвижда до края на тази година финансовото споразумение, изготвено от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) да се извършва на времевия интервал от 1 час вместо на 15 минути. В последните дни на Народното събрание депутатите трябва да съберат мнозинство, което да преодолее ветото на президента, ако искат промените да останат, защото на 3 февруари държавният глава разпуска Народното събрание в този му състав. Защо президентът неочаквано и съвсем преди края на 48-ия парламент наложи вето върху промените в Закона за енергетика? Анализът е на д-р Мария Трифонова от Центъра за изследване на демокрацията и преподавател в Софийския университет. Д-р Трифонова е зам.-председател на Комисията за енергиен преход, която е към Консултативния съвет по Европейската зелена сделка. Промяната, за която президентът налага частично вето, бе предложена на второ четене от ПП "Български възход“. Според първите коментари тя е в интерес на бизнеса, но уврежда този на ЕСО. Затова се смята, че от държавното дружество са повлияли на президента. Така ли е?

Вижте сега, това е абсолютно резонен акт на президента, тъй като в интерес на истината ние сме длъжни да се съобразяваме с европейската уредба. Има регламент, който установява и какви са насоките за балансиране на електроенергийната система. Този регламент минава вече на интервали от 15 минути. Интервалът от 1 час е по-скоро остаряла концепция. Като идеята всъщност е, че от една страна производителите трябва да имат много по-точни прогнози, за да могат да реагират наистина за такива стойности на 15-минутни интервали, а от друга страна какъв ще бъде ефектът чисто финансово – със сигурност ще има повече за административна тежест и усложнения за тях. А какъв ще бъде ефектът, според мен е по-скоро спорно, но няма и кой знае какво значение. Защото след като това е дизайна на пазарите на електроенергийния пазар в Европейския съюз, ние сме длъжни да го спазваме, и съответно да предвидим тази допълнителна гъвкавост. Доколкото ми е известно,  всъщност още в сряда в Комисията  по енергетиката се е обсъждал този указ на президента или неговото вето, и доколкото знам, там е гласувано в полза на промяна отново на Закона за енергетиката. Така че се надявам наистина този проблем, който се е създал, да бъде решен в следващите дни. Това, което е също много важно, и което се дискутира в Комисията по енергетика в Народното събрание, е втората точка от заседанието, а именно предложената стратегия от Министерството на енергетиката. Аз бих казала, че тя е не само стратегия на Министерството на енергетиката или визия, както те са я нарекли, а на цялото служебно правителство, за това как да се развива електроенергийния сектор в следващите 30 години. И тук аз лично очаквам повече критичност от страна на депутатите по този така представен набързо изработен документ, който бих казала, че има доста сериозни дефицити.

Ако позволите за стратегията ще ви задам допълнителни въпроси. Но нека сега да довършим с няколко и ветото на държавния глава. То спира целия закон. Това налага спешно парламентът да се задейства и да го гласува на трето четене. Ако депутатите не успеят, всъщност само се работи в комисии, какво ще се случи?

Ами не могат да ви кажа. Ние виждаме в последните няколко седмици, че те имат възможност доста бързо да преминават – две много стратегически решения бяха взети в рамките на 2-3 дни само, без особени дискусии. Така че ако в сряда в Комисия по енергетика е имало, аз не мога да кажа, кой как е гласувал, защото не съм присъствала на заседанието, но ако е имало съгласие, че това е проблем, който може да бъде лесно променен в законодателната рамка, вероятно и можем да очакваме в следващите дни отново промените да бъдат в обсъдени в пленарната зала и Законът за енергетиката да бъде гласуван. И всъщност тази неточност да бъде коригирана.

А тази неточност, за която и вие говорите, и държавният глава е наложил ветото, ако не се коригира, ще ни създава ли проблеми с Европейската комисия?

Не мога да ви кажа, каква е процедурата оттук нататък. По принцип това е регламент, а регламентите имат директно действие, съответно и по-скоро става въпрос за привеждане на националното законодателство в синхрон с европейското.  Не е директива, която изрично да изисква транспониране в националното законодателство, за което да кажем да се изисква и процедура по нотифициране, и съответно ако не бъде изпълнено, да влезем в наказателна процедура. Тук вече юристите трябва да кажат, какви ще са последствията специално за този казус, ако остане това в националното законодателство.

И сега да преминем към Националната енергийна стратегия за следващите 30 години, както е представена от Министерството на енергетиката. Отговаря ли този проект на вашите експертни представи? Приближава ли ни до целите и задачите на Европейския съюз?

Първо, искам да кажа, че наистина е изключително важно, както беше подчертано с представянето на този документ, България да има енергийна стратегия, още повече тя е в правомощието на Министерството на енергетиката и законът казва, че те трябва да изработят стратегия за устойчиво енергийно развитие на енергийния сектор. Такъв документ липсва вече от доста години и особено в тази фаза, в която сме навлезли, в този цикъл на постоянно сменящи се правителства и всяко правителство, идващо със своята визия и със своите приоритети, такъв документ би бил полезен. Това е хубавата страна. Лошото обаче е, че в момента служебно правителство се ангажира с тази задача при положение, че има доста други висящи несвършени задачи, които са в неизпълнение на наши поети ангажименти към различни механизми на Европейския съюз, най-вече към Европейската зелена сделка. Така се заема спешно с изработката на този документ, и съответно тази спешност явно води до това, че първо не са спазени собствените национални процедури – нито е взета под внимание методологията на Министерския съвет за стратегическо планиране в страната. Второ, за този документ не е предвидено, не се е случило никакво обществено обсъждане, не му е направена екологична оценка на въздействието, което пък е в разрез с няколко съответно директиви на европейско ниво. Друг проблем е, че той е наречен "визия“, същевременно с това се казва, че се изготвя в изпълнение на определен член от Закона за енергетиката, който дава такава компетенция на Министерство на енергетиката, но там пък се казва, че такъв документ би трябвало да обхваща целия енергиен сектор, а не само фокус върху сектор "Електроенергетика“. И това поставя въпроса, защо всъщност Министерството на енергетиката в такава спешност е изработило такъв документ, който очевидно страда от редица дефицити, а чисто на процедурно ниво той не отговаря въобще на установените процедури в България и в Европейския съюз за изработването на такива документи, и защо този документ толкова бързо беше в рамките на една седмица придвижен от неговото първоначално представяне, през гласуване в Министерския съвет и вече на обсъждане в Комисията по енергетика.

Според вас защо е било това бързане?

Моето лично предположение е, че се използва този документ като инструмент, първо да се даде мандат на следващото служебно правителство да стартира преговори по големи мегапроекти, които виждате, че не събират обществено съгласие и експертите гледат доста критично към тях, още повече през годините не са могли да бъдат реализирани. А особено в една такава абсолютно променяща се, динамична среда и абсолютно нови принципи на финансиране на такъв тип проекти, които се наложиха през последните години, даже и месеци, е доста спорно доколко тези проекти могат да бъдат реализирани, и ако бъдат реализирани, при какви условия, какви рискове държавата трябва да приеме, какви гаранции трябва да даде, за да могат да се случат. От друга страна аз лично смятам, че е имало такова бързане, за да може да се използва също така като инструмент за предоговаряне на Националния план за възстановяване и устойчивост. Знаете, че беше взето решение да се предоговори този план в секция "Енергетика“, което е също спорна инициатива, защото знаем, че този план всъщност е договор между България и европейските институции, съответно не е реалистично да се мисли, че просто някакви ангажименти от плана могат едностранно да бъдат премахнати, и това няма да има своите последствия: било за финансирането или за неизпълнението на ключови проекти, които са важни за страната.

Д-р Трифонова, вие многократно употребихте израза "тази стратегия страда от дефицити“. Какви са те?

На експертно-техническо ниво можем много да коментираме, но трябва първо да подчертаем, че фокусът е върху много големи проекти, които имат и сериозен корупционен риск, пак казвам, има и сериозни съмнения, доколко могат да бъдат реализирани. Някои от тях не отговарят на принципа за ненанасяне на значителни вреди върху околната среда, с който всъщност бяха въведени всички нови механизми по линия на Европейската зелена сделка и новата програма в областта на околна среда и климат на европейските институции. Така или иначе за тези проекти не може според мен въобще да разчитаме, че за тях ще се получи европейско финансиране точно поради тази причина. А в стратегията няколко пъти се посочва, че се разчита на стратегически инвеститори. Тук идва въпросът: кои ще са тези стратегически инвеститори, след като големите финансови институции си имат свои принципи за финансиране на такъв тип енергийни проекти, които в голяма степен се водят и от европейската рамка, даже някои бих казала, че надграждат с допълнителни изисквания. Също така другото, което е притеснително, ако говорим за техническо ниво, че на няколко пъти се препраща към рамките на Комисията по енергиен преход, може би за да се даде легитимност на този документ, но държа да подчертая като зам.-председател на тази комисия, че този документ никога не е бил обсъждан. Да, действително част от наши анализи, даже частично фигури, графики са били взети и сложени в документа, но цялостната логика зад тях липсва, съответно изглеждат просто като някакви кръпки, които са приложени, и даже в някои моменти са манипулативно интерпретирани, за да може да се стигне до някакви заключения, които авторите са искали да постигнат. И да, мисля, че до голяма степен, пак подчертавам – важно е България да има такъв документ, но първо той идва в труден период, защото в момента държавите-членки на Европейския съюз са в процес на актуализация на националните си планове "Енергетика и климат“, които са най-важният инструмент, който всъщност би трябвало да е водещ що се касае до политиките за енергетика и климат. При такъв документ, който в България не е актуален и по никакъв начин не кореспондира с работите по тази стратегия, просто е безсмислено да се прави някакво упражнение аналогично на работата по актуализацията на Националния план "Енергетика и климат“. Там знам, че има също предоставяне на техническа помощ от Европейската комисия към Министерство на енергетиката, и съм сигурна, че консултантите, които работят по актуализацията на този национален план, не са били също включени в рамката по изработването на стратегията. От друга страна се използват данни предимно от последната година-година и половина, а не мога да кажа, че това беше нормална година, знаете, поради военните действия на Русия в Украйна и цялата рецесия, енергийна криза, която беше създадена в Европа. Това беше доста извънредна година на доста високи цени, ненормално поведение на енергийните пазари както и сектор "Електроенергетика“, така и пазарите на природен газ. И да се позоваваме на тези данни, за да правим разчети за 30 години напред не е много реалистично. Допълнителните вървят нови други дискусии на други много важни документи на европейско ниво, които завишават амбициите на Европа, и е редно ако се прави такъв документ, поне да се изчакат вече финалните версии на тези документи – говорим най-вече за REPowerEU, което ще бъде една допълнителна глава в Националния план за възстановяване и устойчивост, говоря и пак отново подчертавам актуализацията на националните планове за енергетика и климат. И е редно тези документи да се съгласуват, да се вземат под внимание при изработването на такъв тип национална стратегия, за да може да отговаря все пак тя на европейската рамка и насоки, които се дават от Европейския съюз към държавите-членки, а не да вървим в противоположна посока.

Д-р Трифонова, какво запазва и какво е новото в новата енергийна стратегия? Има ли приемственост или я отрича?

Да, вече няколко пъти подчертах, че такъв документ трябва да бъде изработван при сериозни дискусии, взимане под внимание на различни заинтересовани страни. И в този ред на мисли считам, че трябва да помислим и въобще българските институции да разглеждат много по-сериозно ангажимента на заинтересованите страни и в процеса както изработването на законодателни промени, така и в изработването на такъв тип стратегически документи, тъй като това е нещо, което мисля, че е доста подценявано, случва се винаги много, много формално. И специално с този стратегически документ мисля, че особено при толкова бързо развитие, при динамика на неговото приемане, това поражда още едно допълнително недоверие. Бях почнала да говоря за това, всъщност какви други критични бележки аз лично имам към документа и какво ми направи впечатление. Безспорно е също така доколко този документ взима под внимание и вече ангажименти поети по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост, според който България, т.е. реформите и инвестициите, които са заложени предимно и в този план, трябва да доведат до 5 гигавата нови ВЕИ мощности. Допълнително документът да кажем има много сериозна амбиция за водород, макар че не е изяснено, дали става въпрос за зелен водород, но въпреки това все още има доста голяма несигурност по отношение на това,  как ще се развива пазара на водород в Европейския съюз, доколко наистина Европа ще бъде сериозен производител или ще разчита на доста по-евтин внос от по-южно разположени държави, да кажем Африка като континент. Също така докато в стратегията се говори за това, че голяма част от произведения водород ще бъде изнасян – кои ще са тези пазари, липсва допълнителна аргументация и анализ. Мисля, че е проблематично това, че до голяма степен не се взима под внимание потенциалът на енергийната ефективност. Имаме невисока амбиция по отношение на обновяването на сгради и въвеждане на мерки за енергийна ефективност, но въпреки това и по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост, и по линия на други документи България има определени национални цели. Мисля, че трябва да бъдем много по-амбициозни, защото това всъщност ни спестява разходи, както на потребителите и на индустрията, както на енергия днес, така всъщност ни спестява разходи в бъдещи инвестиции в нови мощности. До голяма степен, особено когато говорим за сектор "Сгради“, подобряване на енергийната ефективност в сектор "Сгради“ носи една допълнителна гъвкавост на енергийната система. Така че това е също процент, който не е бил взет под внимание. Пак подчертавам, че такъв тип стратегии трябва да взимат под внимание и развитието и в другите сектори – сектор "Транспорт“, "Индустрия“, сектор "Сгради“ и какво ще бъде потреблението в тези сектори, за да може да направим прогнози, които да са надеждни, а да не се презапасяваме с енергийни мощности и да разчитаме, че тези енергийни мощност ще произвеждат едва ли не енергията за всички съседни държави, защото не само ние имаме планове, съседните държави са изключително амбициозни, особено Гърция що се касае за възобновяема енергия мисля, че те са един абсолютен лидер на Балканите през последните години с доста сериозни планове както за развитие на системи за съхранение, нови ВЕИ мощности, така и вече са доста напред от гледна точка на офшорни вятърни – това са ветроенергийни мощности в морските пространства – потенциал, който България всъщност някак си неглижира, ние също имаме такъв потенциал, но ето, виждаме, че в стратегията не е взет под внимание. Там не се планират никакви мощности в следващите 10 години, а към 2035 година те са пренебрежимо малки. Докато такъв тип проекти обикновено имат доста голям мащаб.

Тук, д-р Трифонова, ме подсещате за още един въпрос: стратегията на служебното правителство предвижда изграждането на 4 нови ядрени реактора, два от които да заместят 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй“. Идеята не е нова, но какъв е смисълът от нея?

Проблемът с развитието на ядрената енергетика и най-вече включването на тези планове в този документ е, че зад тях липсва детайлен анализ на разходите. България вече изгуби изключително много финанси и средства по такива проекти, които не бяха реализирани, и съответно те носят със себе си не само финансови разходи, които са в случая според мен крайно подценени, т.е. инвестицията, която е заложена в документа, е доста подценена, но в голяма степен такъв тип проекти носят и рискове. И тук не е ясно, кой поема тези рискове. И съответно, ако примерно преди 10 години такъв проект следваше една логика на финансиране и на реализация, вече финансовата рамка е различна. Преди малко споменах, че финансовите институции следват доста по-завишени критерии по отношение както на сигурността, така и на действието върху околната среда. Така че мисля, че има още доста какво да се направи, за да се убеди обществото, че такива проекти са наистина необходими, както и дали имаме нужда от тази енергия в действителност? Защото моделите, които са споменати в стратегията, всъщност показват, че такъв тип мощности при много голямо наличие и свръхкапацитети, особено на възобновяема  енергия, която за момента е източник, да, трудно прогнозируем и може би с повече необходимост от мерки за балансиране и интегриране, но все пак източник с най-ниски разходи за единица произведена енергия, чисто на пазарен принцип доста по-конкурентоспособен, и тогава се показва, че всъщност факторите на използваемост на тези големи мощности са доста по-ниски в дългосрочен план. И тук трябва да се направи много детайлен анализ, на мен съответно ми липсва логиката и разчетите на авторите на документа както по отношение на остойностяването на инвестицията, така и за това кои биха били потенциалните инвеститори и каква технология  може въобще да бъде ползвана. Също така какви са регламентите, изискванията, които трябва да спазваме по отношение на ядреното гориво и съхранението на ядрените отпадъци след това, и така и до голяма степен въобще има ли нужда от толкова много производство на енергия, такава голяма инвестиция при тази несигурност в развитието и динамиката, даже не толкова несигурност, а динамиката и развитието на нови други технологии с доста по-ниски инвестиционни разходи.

И на финала бих искала да ви попитам: в Комисията за енергиен преход вие ще напишете ли анализ на този проект, ще представите ли такъв? Ясно става, че не са ви питали, взели са ваши разработки, пренебрегнали са ви, грубо казано, на този етап. Но вие ще представите ли ваш анализ в Министерство на енергетиката?

Ние няма да вземем отношение по тази стратегия, защото ние имаме много ясна и конкретна задача. Може би за вашите слушатели, които не са запознати, Комисията за енергиен преход е инициатива, заложена в Националния план за възстановяване и устойчивост, и тя има много ясна задача, и това е да подготви сценарии, които да са базирани изцяло на експертно мнение, на данни и факти, т.е. без политически настроения и политическо влияние, за това какво трябва да се случи, ако България затвори своите въглищни мощности. Има два сценария.  Единият сценарий е до 2030 година, другият сценарий е до 2038 година. И тук подчертавам, ние не взимаме решение. Нашата роля е да очертаем тези сценарии и да кажем какви биха били социално-икономическите последствия и ползите, също какви биха били необходимите действия и мерки, за да се отговори на подобен сценарий.

Цоня Събчева
Следете всички новини на агенция "Фокус" и чрез:
facebook
Google Новини
Всичко важно от ефира на радио "Фокус" слушайте и в нашите подкасти в:
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud








Зареждане! Моля, изчакайте ...

ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Скандално от Северна Македония: Българският език не съществува, ние ги
Иранската ядрена сделка
Войната в Украйна
Зима 2022/2023 г.
Отношенията София-Скопие
назад 1 2 3 4 5 напред
Виж още

Анкета
Ако изборите са днес, коя формация бихте подкрепили?
ГЕРБ
ПП
ДПС
Възраждане
БСП
ДБ
Български Възход
Пеканов/проект на Президента
Друг
Няма да гласувам
Не съм решил/а

Част от
НОВИНИ
ЗА НАС

За контакти:

тел.: 0882 801 801

focus@focus-news.net

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0885 39 39 42

sales@focus-news.net
©2000 - 2022 Медия груп 24 ООД. focus-news.net - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от focus-news.net, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в focus-news.net е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.