Д-р Иван Тодоров от Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Говорихме за ситуацията в Хърватия след приемането на еврото и имахме мнение от първо лице от хърватина Славко Матанович. Той каза всъщност, че има хиперинфлация, усложнена ситуация и определи положението като хаос. Сега ще вземем експертното мнение. На пряката ни телефонна линя е д-р Иван Тодоров от катедра "Икономикс“ в Университета за национално и световно стопанство.  

Пожелавам най-успешна и спорна година на вашата аудитория. Разбирам, че в момента ситуацията в Хърватия е по-чувствителна и се радвам за вашата покана. И ще взема повод от предходните думи, за да уточня, че все пак инфлацията и в България, и в Хърватия не е изолиран случай. Тя е по-висока от обичайното през последните години и в еврозоната, и отвъд Океана. Редно е обаче да се каже, че инфлацията в Европа е предимно натиск върху разходите и остава фундаментално различна от тази в останалата част на света, например САЩ, която основно е предизвикана от страна на търсенето. Под търсене имам предвид желанието на домакинства, фирми и правителство да харчат при дадено ценово равнище. Намалението на търсенето, което централните банки целят, вероятно ще окаже натиск върху маржовете на печалбите, забавяйки растежа на потребителските цени през тази 2023 г. и от двете страни на Океана. Така че може би и ситуацията в Хърватия, и тази в България ще се стабилизира с течение на времето. Може би и в България, и в Хърватия това ще бъде с известно закъснение. Така че по-скоро си мисля, че са пресилени някои от изводите, че става дума за хиперинфлация и твърде хаотична ситуация. Между другото Пол Кругман – един нобелов лауреат, наскоро сравни настоящата ситуация с инфлацията с футболен мач, който всеки иска да гледа. Ако всички се изправят едновременно, за да имат по-добра видимост, това няма да е от полза за никого. Изводът, който аз си правя от неговите думи, е, че ситуацията с инфлацията е по-скоро резултат от шокове, които не затихват без адекватна отстъпка от всички страни. Ако разходите на бизнеса се пренесат изцяло върху цените, едва ли работниците ще останат пасивни за своите заплати и при следващото стеснение на пазара на труда те ще поискат по-високи възнаграждения. Обратно, ако работниците поискат цялата тежест да се поеме от печалбите на предприемача, най-вероятно няма да останат пари за инвестиции, което ще направи икономиката по-слабоустойчива на такива шокове. И в момента между другото централната банка, която определя финансовите условия и в България, и в Хърватия, се е запътила да вади картон след картон, ако използваме тази футболна терминология, и това само ще влошава нещата, ако другите субекти не предприемат компромиси. Иначе да ви отговоря конкретно на въпроса – и самите хървати според мен все още се опитват да разберат какво точно се е случило. Но изглежда, че типично по балкански, в еуфорията около приемането в "Шенген“, може би и третото място на Световното първенство по футбол в Катар, някои институции забравиха, че има такова нещо като концентрация на фирмите и точно в момента на смяна на валутния режим всички ще използват събитието за ново фактуриране, за да актуализират ценоразписите си, да проведат или да проверят доколко еластично е търсенето, доколко може да реализират по-високи цени при тази структурна промяна. С това и в България сме напълно наясно и теоретично, и на практика.  

Вие казахте, че някои от твърденията, като да кажем хиперинфлация, са преувеличени, обаче наистина има поскъпване, и то немалко, на основните продукти там. И в тази връзка – подходящ ли беше моментът сега да бъде прието еврото там, при условие че и преди това е имало инфлация, а сега все още има надуване на цените? 

Бих казал, че хърватите дори извадиха голям късмет от гледна точка на това, че това им беше приоритет. Все пак, след като е държавен приоритет, те си гонят някакви цели, преценила са си това за тях като цяло добре ли е - да се присъединяват в еврозоната, или не. Като малка отворена икономика по този начин те успяват да съкратят трансмисионния механизъм на паричната политика към съвкупното търсене, казано на технически език. Казано на по-обикновен език, това съкращава пътя от политиката към реалната икономика, т.е. към джобовете на хората. В този смисъл мисля, че ползите от присъединяването към втората най-голяма световна валута и за Хърватия, и за България биха били по-скоро големи и от тази гледна точка хърватите като че ли дори извадиха късмет, защото през годините успяха да покрият почти всички критерии от Маастрихт, най-вече този за инфлационното развитие, този, който е с ценовата стабилност. Слава Богу, ако се стигне до одобрение на България за влизане в еврозоната, си мисля, че може да преразгледаме по-обстойно пропуските на хърватите. Това, което искам да кажа, е, че по-скоро моментът при тях е дори благоприятстващ, но някои институционални техни пропуски и типично балкански маниер не позволиха нещата да се случат малко по-управляемо, бих казал дори цивилизовано. Пред нас, ако се случи подобно събитие на 1 януари 2024 г., първо си мисля, че ще бъде с много по-слаб магнитуд, защото при нас валутният курс като цяло си е един и същ и сравненията през цялото време ще бъдат много по-лесни. Второ, въпреки че при нас КЗК и КЗП са екс-пост регулатори, а не екс-анти, т.е. санкционират след действителното реализиране на някаква злоупотреба, ние ще знаем точната дата, около която ще се наложат такива проблеми, и регулаторите си мисля, че са подготвени или имат едно наум, нащрек са да обработят много данни в аванс. В последните години се създаде една нормативна рамка за предварително проучване от страна на Комисията за защита на конкуренцията и тези правомощия могат да бъдат използвани преди формално образуване на производството, така че Комисията да събере необходимата информация и доказателства, въз основа на които да прецени и тя да направи извода стига ли ситуацията до спекула или това все още е във фундамента на развитието на цените, казано на икономическа терминология, стига това да е в приоритетите на подобни ведомства.  

Понеже у нас определено е ниска информираността по темата какво ще се случи при една смяна на валутата, определено цели безпокойство и страх от страна на гражданите, още повече когато виждаме какво се случва в Хърватия и как има истерия - дали подплатена, или не. Ние го виждаме и всеки един гражданин се безпокои, което е нормално. Аз искам да ви попитам какво ще се случи у нас при смяна на валутата при приемане на еврото? Много от нас си притесняват всъщност, че заплатите ще бъдат наполовина, а пък цените на стоките ще бъдат обърнати просто в евро. Каки са прогнозите? 

Всеки човек, група или нация има совите приказки и митове. Това е един от митовете в нашето пространство. Аналогията, която мога да направя и която често давам за пример, е с цената на фризьорските услуги в София и някъде в провинцията. Ами тя е два пъти цената на фризьорските услуги е два пъти по-висока в София, отколкото да кажем в някой по-отдалечен град или край. Същото е и с кафето, същото е и с някои други услуги. Валутата една и съща ли е в София и в това по-отдалечено място? Ами една и съща е. Фундаментът просто е различен. Това са фиксирани или локални пазари, така че има значение доколко дадена стока и услуга е търгуема. В този смисъл не мисля, че има някакъв фундамент, драстичен, който да определи кой знае колко по-високи ценови равнища, особено на нетъргуемите стоки в България, съответно и възнагражденията просто ще бъдат превалутирани. Колкото и да им се иска на някои хора изведнъж да забогатеят с евро, това просто няма да се случи толкова елементарно. Има фундамент, който определя възнагражденията. Този фундамент основно е производителността на труда, това е самата истина.  

Много ви благодаря за анализа и за експертното мнение, защото наистина имаме нужда от повече такива, тъй като както казах и преди малко, нашата информираност е по-скоро ниска по темата и е хубаво да чуваме гледните точки. 

Много благодаря за поканата, поласкан съм. Пожелавам ви спорна 2023 г.