Д-р Иван Маджаров, председател на БЛС, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"    

Българският лекарски съюз (БЛС) обяви на 9 ноември миналата година, че няма да участва в преговорите за Национален рамков договор (НРД) за медицинските дейности с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за периода 2023-2025 година. От съсловната организация заявиха, че няма да преговарят с тогавашните ръководства на Надзорния съвет и на Касата. На 17 декември Националният съвет на БЛС гласува, ако в Народното събрание не се съобразят с исканията им и не променят ръководствата на Касата, след новогодишните празници лекарите могат да пристъпят към активни протестни действия. Народните представители междувременно освободиха двамата ръководители на НЗОК. И сега, месец след заседанието на Националния съвет на БЛС и след решението на парламента да видим  как в съсловната организация се готвят за новия рамков договор. Разговаряме с председателя на БЛС д-р Иван Маджаров. Как работите по новия рамков договор?

По подготовката на нашите предложения за новия рамков договор ние не сме спирали да работим, тъй като още от лятото, а и през целия този 3-годишен период ние непрекъснато получаваме предложения от нашите сдружения по отделните специалности за проблемите, които те срещат в ежедневната си работа. Те са събирани умишлено, за да дойде този момент, в който трябва да се договорят новите условия за работа. Трябва да подчертая точно това – новите условия за работа, защото всъщност цени и обеми се договарят всяка година, но начинът, по който функционира системата във всяка отделна специалност, или било то в болничната, или в  извънболничната помощ се договоря веднъж на 3 години. Това беше и поводът ние да излезем от преговорите, защото практически видяхме, че отсрещната страна няма никакво желание да разговаря с нас конструктивно, по-скоро се имитираха преговори. Сега сме готови, да, практически сме готови с предложения, които да обсъждаме с експертите на Касата. В по-голямата си част от тях сме срещнали разбиране в неформални разговори, тъй като ние дълги години работим с тях, просто те имаха проблем със своето ръководство. На тях им беше казано: "Ще стоите, ще гледате и ще казвате, че не зависи нищо от вас“, и това се случваше през цялата есен. Нямаше отговор "За“ или "Против“, или "Съгласни сме“, а само "Не, просто ние не можем да вземем решение“. И при това положение ние разбрахме, че в тогавашния момент преговорите бяха формални. Сега вярвам, че няма да бъде така.

Какво включват новите условия на работа?

Вижте, над 400 страници е Националният рамков договор. Няма как в едно радиопредаване да бъдат изброени всички неща. Но със сигурност поне това, което можем да кажем тази вечер, е, че е наложително да бъдат имплементирани достатъчно ясно и разбрано промените, които са свързани с дигитализацията, електронизацията в процесите, защото преди 3 години такова нещо нямаше, а знаете, че сега дори Наредбата за единната информационна здравна система (НЗИС) влезна в сила. Така че това е нещо, което е много важно и за пациентите, и за лекарите, във функционирането изобщо на кабинетите, на болничните лечебни заведения. Дори само това да се случи е от голямо значение за системата на здравеопазването.

Казахте, че добре работите с експертите, но как ще възстановите процеса на договаряне с НЗОК? Вярвате ли, че сега ще бъде доста по-лесно и доста по-спокойно?

От създаването на НЗОК процесът на договаряне има дългогодишна история. Той е в аналите и на НЗОК, и на БЛС. Точно това беше странното, че за първи път се сблъскахме със ситуация, в която да не протестираме срещу предложения или срещу политики, паради такива причини понякога се е налагало Националният събор на БЛС дори да откаже подписване на НРД. В случая не ставаше въпрос за това. Ставаше въпрос за съвсем други проблеми с ръководството на Касата. И аз точно по тази причина ви казвам, че ние сме уверени, че в екипа на Касата, всъщност с експертите нямаме проблеми по механизмите, по които се водят преговорите, по механизмите, по които се изпълняват вече договорени текстове. И когато някой от нас, от БЛС и от НЗОК получеше преди години сигнал от системата за проблем, било то от пациент или от изпълнители на лечебна дейност, ние винаги сме реагирали със съвместни указания, с опити да разясним как точно трябва да се постъпва в дадена ситуация, за да нямат проблеми колегите в цялата страна, пък и пациентите, при изпълнение на договорени вече тестове или записани в закон – Закона за бюджета на Касата например, Закона за здравното осигуряване. Така че аз лично не мисля, че ще имаме проблем с екипа на НЗОК. Ние сме работили много добре с тях, още повече, че сега временно изпълняващият длъжност д-р Йорданка Пенкова е служител от много години. Ние с нея сме работили още преди времето на проф. Салчев, познаваме се добре и като експертиза, и като възможности за разговори. Надявам се все пак това да бъде точно така.

Как ще решите въпросите с ощетените едни за сметка на други медицински направления? Как ще преодолеете характерното доскоро фаворизиране и спрямо медицински заведения било за доболнична помощ, било за болнична?

Фаворизирането на отделните лечебни заведения, вероятно имате предвид болнична помощ, и избягването на такова фаворизиране е в правомощията на Надзорния съвет на Касата, и би трябвало новият изпълняващ длъжността управител наистина да предлага балансирани решения на Надзорния съвет когато взема решения за разпределяне на месечните стойности. А що се отнася до дисбаланса в нашата система по отношение на извънболнична и болнична помощ, това е политическо решение изцяло в ръцете на депутатите, когато гласуват бюджета на НЗОК, и аз искрено се надявам, всички ние се надяваме да продължи политиката, започната от миналата година, в която за първи път забелязахме превес на извънболничната помощ. Само така думите, че извънболничната помощ е приоритетна, получават своята пълнота. В противен случай преди това бяхме свидетели само на думи, колко е важно пирамидата да се обърне, как общопрактикуващи и специалисти от извънболничната помощ трябва да получат своето място, а в същото време винаги бюджетът на Касата се гласуваше от парламента с превес за болнична помощ. Миналата година по това време видяхме обрат. Надявам се в следващите няколко месеца, когато ще дойде време да се гласува големият бюджет, да се поддържа същата тенденция.

Д-р Маджаров, може би въпроса, който ще ви задам, не се отнася до рамковия договор, не е част от него, но не мога да не ви попитам: как ще се преодолеят различните ценови политики в различните болнични заведения? Елементарни неща: лекарства, консумативи в едно заведение струва някаква сума, в друго заведение може да се окажат няколко пъти по-скъпи.

Доплащанията, когато са облечени в законова форма, и са регламентирани, и са известни предварително на пациентите, са нещо нормално не само в нашата държава, а навсякъде по света има доплащания в здравеопазването. Ценовата политика когато не се заплаща с публични средства е въпрос, който е в правомощията на отделното лечебно заведение, тъй като за разлика от преди повече от 30 години вече, в нашата държава няма ограничение на териториален принцип къде да се лекуваш. Т.е. всеки български гражданин може да избира лечебно заведение къде да се лекува, и ако условията, които му предлага като допълнителни заплащания или като допълнителни цени извън здравноосигурителната система не му допадат, би могъл да се лекува и в лечебно заведение, където условията са според неговите възможности. Ние живеем отдавна вече, пак казвам, повече от 20 и няколко години извън онази система, когато бяхме разпределени териториално по лечебни заведения.

И какви акценти поставяте за новия рамков договор?

На първо място трябва да искаме да се обърнем към извънболничната помощ и да премахнем ненужните административни тежести, които в годините се налагаха безсмислено, тъй като тя не носи финансов риск, а по-скоро трябва да направим така, че колегите да усетят желание да работят там, за да осигурят тези необходими грижи за пациентите без да се налага да влизат в болница. Това е най-важното в следващите 3 години, защото това, което наблюдаваме, е, че в първичната извънболнична помощ, и в специализираната сме изправени пред катастрофа. В първичната помощ над 70-80% от лекарите са над 50-годишна възраст, над 40% от тях са в пенсионна възраст, и ако ние в следващите години, включително и през този рамков договор не предприемем мерки, само след такъв период, между 3 и 5 години, ще изпаднем в състояние, в което цели територии, цели региони от страната няма да имат нито един общопрактикуващ лекар по физиологични причини, просто защото животът ще е направил така, че те няма да могат да работят.

Това как ще го регулирате с новия рамков договор?

Вижте, всичко е въпрос на стимули и на това да направиш привлекателна дадена медицинска дейност, или изобщо даден труд, както преди години, когато за първи път се въвеждаше тази система, тогавашното управление на държавата изплати и даде възможност на тези, които решат да работят като общопрактикуващи, да оборудват кабинети със солидни за тогавашното време суми, и осигури тогавашните 4200-4300 общопрактикуващи за цялата страна, така и сегашното управление, който и да управлява държавата, ще трябва да вземе това политическо решение и да осигури стимули за лекарите да работят, не само за лекари, и за медицински сестри, да работят в системата на извънболничната помощ. Въпрос на разговори и на преговори, предложения, документи, за които твърдеше предишният управител на Касата, защото той казваше, че говори само с документи, а всъщност те са финалният израз на дълги и тежки разговори, и споделяне на идеи, аргументи, така е във всяка сфера, не само в здравеопазването.

Кога ще започнат вашите срещи с екипите на НЗОК?

Още в сряда имаме среща с новото ръководство. Предполагам, че ще направим реален график, с който да започнем още от следващата седмица. Задачата, която си поставяме ние, надявам се и НЗОК да виждат по този начин графика, преди приемането на бюджета да сме готови с готов рамков договор в текстовата част и да очакваме само бюджетът на държавата, за да допълним този рамков договор и с цените и обемите, съобразени с гласуваните средства от парламента, за да може веднага след това да се подпише този рамков договор, ако е одобрен от двете страни, разбира се.

Цоня Събчева