close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Всички
Политика
Общество
Спорт
Други
Д-р Иван Маджаров: На 17-и имаме Национален съвет на БЛС и не е изключено след новогодишните празници да пристъпим към активни протестни действия
23:43 / 08.12.2022
3811
©
Д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".

Навършва се месец откакто Българският лекарски съюз (БЛС) обяви на 9-ти ноември, че няма да участва в преговори за Национален рамков договор (НРД) за медицинските дейности с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2023-2025 година. От съсловната организация заявяват, че няма да преговарят със сегашните ръководства на Надзорния съвет на НЗОК и на Касата в лицето на управителя проф. Петко Салчев и на председателя на Надзорния съвет д-р Александър Златанов. За изминалия  месец напредък в отношенията няма. От сайтовете и на двете структури четем за противоположни и взаимнообвиняващи се аргументи. Какво сблъска за пореден път Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса? Ще научим от председателя на най-голямата съсловна организация д-р Иван Маджаров. Къде се оказа ябълката на раздора в двустранните ви отношения с Касата, д-р Маджаров?

Трудно може с две думи, но ще се опитам с няколко. Общо взето става въпрос за нарушено доверие при изпълнение на вече договорени текстове и нежелание да се водят истински сериозни преговори, а по-скоро се имитират такива в изминалите няколко месеца. А в предишните години това се повтаряше многократно. Практически ние не подписваме никакви указания, съвместно с които да улесняваме работата на колегите, защото не сме съгласни да се управлява еднолично и с диктат готови решения на Надзорния съвет да се изпращат само за подпис на БЛС. И много такива неща. И не на последно място вече подписани текстове се използват като оправдание за налагане на недобри практики спрямо отношенията на колегите с договорните партньори с оправданието "тава е подписано в НРД“, макар че ние пишем писма, поясняваме, настояваме, че не би трябвало да се тълкуват по този начин разписани текстове. И в крайна сметка за последните 2 години и половина се сблъскваме с непрекъснати трудности в работата с това ръководство на НЗОК. Стигнахме до момент, в който отново за поредна година се опитаха да заобиколят текстове, които са записани и в закона, и в НРД, и това доведе до този разрив.

Вие обменихте ли взаимно предложения, д-р Маджаров, и кои ваши предложение НЗОК не приема, и съответно пък те предложиха ли ви на вас нещо, което пък вие не приемате или пък смятате, че не е разумно?

Вижте, аз се опитвам да обясня, че не толкова в какво е предложено и какво не е предложено е проблемът. Проблемът е, че се имитират разговори, имитират се преговори. А когато положението стане  малко по-напечено се изпращат някакви текстове, които практически съдържат в себе някакви отдавна уговорени неща, към които не трябва да се връщаме, с една-единствена цел – за да предизвикат дразнене. Аз имам усещането, че умишлено не желаят да преговарят с нас. Няма как да се обясни например да изпратят предложение за анекс преди десетина дена или 15, в което се съдържа 3-кратно увеличение на глобите, без никакви мотиви, или проектът съдържа предложение, че можеш да си разполагаш с парите на отделните медицински специалности, медицински направления така, както ти решение. Много са нещата, не могат да се обяснят в едно предаване.

Как стои въпросът с разпределението на средствата, които са гласувани от парламента за бюджета на НЗОК? Вие имате ли достъп до това разпределение?

Ето това е големият проблем. Ние даваме нашето  становище по въпроса за разпределението, когато се внесе бюджетът за гласуване в парламента. Тогава казваме нашето мнение, подкрепяме или не подкрепяме. Но каквото и да кажем, в крайна сметка парламентът е този, който взима решение, и когато вземе решение, ние трябва да се съобразим с разпределението, което е направил парламентът. Т.е. тези пари, които е гласувал, трябва да стигнат до българските лечебни заведения, за да се гарантира що-годе качествено лечение, диагностика на българските здравноосигурени граждани. Толкова мога да кажа по разпределението. Ние не смятаме, че можем да влияем твърдо върху това, какво решава парламентът, не ни е това работата, но държим на това, когато парламентът е гласувал едни параметри, тези параметри да бъдат изпълнявани, а не да се прави опит да бъдат заобиколени. Защото тази година например отново за пореден път станахме свидетели на това, че средства, гласувани за точно определени цели, по една или друга причина не можаха да стигнат до лечебните заведения. А в същото време знаете, има оплаквания от ниски заплати, има протести на лекари и медицински страни. А на този план Касата формира някакви излишъци и икономии. Това е недопустимо. За нас ролята на Касата не е да спестява, да, тя трябва да следи да няма преразход, но в същото време трябва да се стреми заедно с нас да осигури средствата, които парламентът като политики е решил да отдели, за да стигнат своето предназначение.

Кои медицински направления са ощетени за сметка на други? Има ли фаворизиране от страна на Касата спрямо направления, спрямо медицински заведения, за доболнична помощ или за болнична помощ?

Точно затова е проблемът. Ние преди няколко години успяхме да постигнем това да бъде записано в Закона за бюджета, че не могат да се използват гласувани средства по отделните направления за заплащане на нещо друго, защото това е предпоставка за комбинацията: да осигурим икономии за да платим на други. Точно затова ние реагираме толкова остро и сега на предложенията на Касата, с което те отново предлагат, да имат право когато има икономии в дадено направление, да го използват за друго, където те решат. Засега няма такова ощетяване, не сме допуснали – това, което парламентът е гласувал, това следим да отиде и до болниците, и до извънболнична помощ, и до  общопрактикуващите лекари. Постигнахме го по един или друг начин тази година отново. Там, където имаше икономии, те ще бъдат разпределени по специална методика и ще отидат за колегите, за които парламентът ги е предназначил.

Д-р Маджаров, а от Касата дали се отказаха от регламента за прегледи за общопрактикуващите лекари до 15 минути плюс някакъв норматив на смяна и т.н.?

Това НЗОК го представя като някаква грижа за пациента, но срамежливо замълчава, че всъщност въвеждането на такова изискване за минимум 15 минути ще доведе до изключително затруднен достъп на пациентите до извънболнична помощ, те трябва да се записват между 15-20 дни, може би и повече от месец, за да могат да посетят своя личен лекар. И в същото време ще доведе в някои случаи до хаос, защото представете си, че пък на някой се наложи да остане в кабинета на своя лекар повече от 15 минути, влизайки във времето на следващия пациент. Какво се случва? Следващият пациент с по-малко време ли ще разполага или като цяло ще остави някой без да бъде прегледан? Това са предложения, които не носят със себе си качество. Те носят стремеж за ограничаване на разходите – т.е. по-малко прегледи, по-малко изследвания и съответно по-малко плащания от НЗОК. Да напомня, че това предложение е придружено с друго предложение, с което се казва, че се премахват средствата, забраняващи използването на пари от едно перо в друго, за да може ако някъде икономисат, да платят с тях в друга област, в която те имат някакъв друг интерес, за който аз не мога да предполагам.

Такава идея дали е съгласувана с общопрактикуващите лекари? Дали те са съгласни да работят на този принцип?

На първо място общопрактикуващите лекари заявиха своето становище – те са членове на БЛС, и техните представители категорично заявиха своята позиция, че тук не става въпрос за търсене на качество за пациентите, а става въпрос за ограничаване на достъпа на пациентите. Личните лекари нямат нищо против да работят и по-малко, да нямат по 60 човека пред кабинетите с едни продължителни опашки, но не искат това да се случва за сметка на разправии, нерви пред вратите на техните кабинети. Защото лесно е да го кажеш, че изискваш 15 минути, но е много трудно да го приложиш в реалната среда, в която пред кабинета има понякога и повече от 10 човека, и всеки желае да бъде прегледан. Така че те изразиха своето несъгласие с така предложените текстове.

Вие как виждате процеса на договаряне и на съвместна работа с НЗОК? Защото само един рамков договор не е достатъчен, а този процес между вас е скъсан. Как виждате неговото възстановяване?

Вижте, в много дългата история на НЗОК и БЛС във  взаимоотношенията има много примери, но до такъв разрив не се е стигало никога. Винаги са се водили преговори, и то не само както казах по време на предстоящо подписване на НРД, а през цялата година. Заедно сме се стремили да оптимизираме работата на всички – и на болници, и на кабинети, и на общопрактикуващите лекари. Доказателство за това е, че дори да е имало случаи, в които БЛС не е подписвал рамковия договор, защото е смятал, че е неприемлив, това не е водело до прекратяване на разговорите, а просто съборът е решавал в този случай, че е по-добре да не подпише дадени клаузи. Но до такъв етап, в който практически има липса на доверие, абсолютна липса на доверие към отсрещната страна, защото пак повтарям, в много от случаите, и ние сме ги описали в нашите становища, в нашите брифинги, и писмено сме писали изявления, в много от случаите има разминаване на това, което подписваме, и съответно неговото изпълнение от страна на оперативното ръководство на НЗОК. При това положение смисълът да договаряш с някой нещо, което той след това не изпълнява, се губи.

Искате оставките на проф. Петко Салчев и на д-р Александър Златанов. Ако обаче не ги получите, при какви условия бихте се върнали в диалога с Касата?

Държавата може да прецени във всеки един момент, за нея кое е по-важно. Ние имаме нашите аргументи и сме ги изпратели на всички, които взимат решения – и в Министерство на здравеопазването, и в Министерски съвет, и в парламента запознахме всички групи, дори имахме изслушване. В полето на държавните органи е да прецени дали за тях са по-важни две личности отколкото мнението на цялото съсловие. Така че отговорността оттук нататък за проблемите, за ситуацията в здравеопазването, за начина, по който се развиват всички процеси в тази област са изцяло на плещите на държавата. Ние сме коректен партньор, когато с нас се отнасят коректно и конструктивно. Когато се опитват да ни бламират в интерес на един или друг, това не се получава. Няма да се получи, няма и да се съгласим. Така че пак повтарям, отговорността е  на тези, които ще поемат управлението на държавата може би скоро или след месец, два или три.

Как реагираха народните представители на вашите срещи? Припомням, че вие отправихте покани до всички парламентарно представени партии, те ви приеха, току-що съобщихте, че сте имали изслушване в ресорната комисия. Но те как реагираха, какво ви казаха?

Ние сме доволни от това, че бяхме изслушани. Имахме срещи с практически почти всички парламентарни групи. Нещо повече, за първи път в историята на БЛС, не си спомням кога или най-вероятно е било много отдавна, когато е поканено ръководството да бъде изслушано в Парламентарна комисия по здравеопазване. А оттам нататък разбира се, ние съзнаваме, че дневният ред в това Народно събрание в момента е малко по-различен, но сме сигурни, че по един или друг начин и нашите проблеми ще бъдат сложени на масата, и ще бъдат разгледани в този или в следващия парламент. Надяваме се да има парламент, който е устойчив.

Винаги когато има такъв спор, все пак се поставя въпросът за компромис. Вие виждате ли място за компромис?

Вижте, ние компромисите не можем да ги взимаме самостоятелно. Това нещо, което в момента правим, е в резултат на колективно решение и на Управителния съвет, и на всички регионални колегии. На 17-и имаме Национален съвет, който ще обсъди ситуацията, няма с какво ново да ги запознаем колегите, те знаят всички подробности, но ще ги обсъдим и евентуално ще вземем отношение как да продължим по-нататък. Не е изключено след новогодишните празници в подходящ момент да се пристъпи към активни протестни действия, защото никой не може на фона на тежката кадрова криза, всъщност може, но не бива да си позволява да се отнася по този начин с лекарите, които работят в България, и които са в по-голямата си част вече на пределна възраст. БЛС не изразява мнението на един или двама човека, той е призван да пази и не само авторитета на лекарите, в крайна сметка и интересите на цялото общество в областта на здравеопазването, защото няма кой друг, законът на нас е възложил да се грижим, да следим за изпълнението на законите, да следим за договарянето на медицинската помощ. Така или иначе не можеш да заобиколиш това, което е разписал законът, колкото и на някой да му се иска да бъде едноличен управляващ на дирекция или на министерство, или на НЗОК, която на пръв поглед е обществена институция, но всъщност се опитват да я управляват като еднолична фирма и без да се съобразяват с договорните партньори.

На финала бих искала да ви попитам, какви ще бъдат последиците за вашето съсловие, за вашите колеги, които работят в болничната, в  доболничната помощ, както и за общопрактикуващите лекари, ако не се подпише национален рамков договор за медицинските дейности с Касата?

Ще продължава да работи старият такъв национален рамков договор, както е по закон, но няма да допуснем да се въведат по-тежки, утежняващи за колегите условия. И аз все пак съм сигурен, че ще има преговори, и ние ще успеем да направим така, че условията, при които се практикува медицина в България, да бъдат оптимизирани за следващите 3 години. Пак казвам, никой не е по-голям от 32 000 човека, колкото са нашите членове, никой не е по-голям от българските здравноосигурени граждани, които очакват пред себе си да имат лекари, които се интересуват от тяхното здраве, а не от това дали са нарушили някоя запетайка или тиренце в изискванията на НЗОК.

Цоня Събчева
Следете всички новини на агенция "Фокус" и чрез:
facebook
Google Новини
Всичко важно от ефира на радио "Фокус" слушайте и в нашите подкасти в:
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud








Зареждане! Моля, изчакайте ...

ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Газова криза
Издирват Емил Боев от Перник
Войната в Украйна
Парламентарни избори 2023 г.
Съдебна реформа
назад 1 2 3 4 5 напред
Виж още

Анкета
Ако изборите са днес, коя формация бихте подкрепили?
ГЕРБ
ПП
ДПС
Възраждане
БСП
ДБ
Български Възход
Пеканов/проект на Президента
Друг
Няма да гласувам
Не съм решил/а

Част от
НОВИНИ
ЗА НАС

За контакти:

тел.: 0882 801 801

focus@focus-news.net

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0885 39 39 42

sales@focus-news.net
©2000 - 2022 Медия груп 24 ООД. focus-news.net - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от focus-news.net, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в focus-news.net е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.