У нас седмицата бе белязана от три събития – поискания от президента Румен Радев референдум за въвеждането на еврото през следващата година, блокадата на София заради протеста със спирането на наземния транспорт и изслушването по сделката между "Булгартрансгаз" и турската държавна компания "Боташ". Коментари с различни гледни точки по тях ще бъдат във фокуса на предаването. Обръщаме се с такава цел и към нашия първи гост – политолога Цветанка Андреева. Добър ден, г-жо Андреева.

Добър ден, здравейте.

След като 171 депутати се изправиха в защита на пълната ни интеграция в еврозоната от догодина, какво успя да обедини срещу себе си президентът – мнозинство или ключови политически играчи?

Безспорно събитията, които Радев провокира, имаха за цел да саботират приемането ни в еврозоната. Но сякаш не само не успя неговият план, но и виждаме обаче съвсем пренасяне в сферата на политическото, защото той продължи тази игра. Направи второ изявление по въпроса, като се ситуира според мен изцяло вече като политически лидер. Той сам назова, че представлява безгласните, бедните, тези, които са евроскептично настроени, че имат нужда да бъдат представяни, и той се обяви за техен лидер, между другото, потъпквайки донякъде лидерството на другите евроскептични партии в парламента начело с "Възраждане" като най-голям представител на този вот. Вижте, това, което успяха да направят демократите, най-общо казано – не само че се обединиха в голямо мнозинство, но те наистина успяха да не вкарат, да не изпълнят целта на Радев. А целта му беше да сме в ситуация на един висящ референдум, който да смути, разбира се, европейските ни партньори и тези, които трябва да вземат решения по така очаквания доклад, и мнение дали сме готови да се присъединим към еврозоната. Всъщност не вкарвайки дебата вътре в парламента, те успяха да изолират президента – нещо, което беше стратегия и на ГЕРБ, но и на "Ново начало". Ако помните, Пеевски беше този, който каза "Дайте да го изолираме, да не му обърнем внимание". И докато имаше нагласи този дебат да бъде вкаран вътре в парламента и това голямо мнозинство да гласува наистина отрицание на продължението на Радев като референдум, но това щеше да отключи институционален блокаж. Влизайки вътре като дебат в парламента, проблемът, който Радев изведе на първи план – можеше да се стигне до сезиране на Конституционен съд и наистина да живеем в реалността на висящ референдум.

А какви ще бъдат политическите последици от искането за референдум?

Ама вижте, самият Радев в изказването си позиционира много силно и противниците си. Той ги назова – определи Борисов и Пеевски, ГЕРБ и "Ново начало", като си остави. Направи ми впечатление, че тук не спомена като свои противници "Продължаваме промяната" и "Демократична България". Остави си врата сякаш към тях и това определено поставя тях самите в не особено комфортна позиция спрямо този ако щете и геополитически спор, и вътрешнополитически – "за" и "против" европейската интеграция и в частност за еврозоната. Но очертавайки си основните противници, сякаш Радев наистина показа, че се готви не за друго, а за избори, защото на избори с негова политическа платформа и партия той наистина ще трябва да се състезава с ГЕРБ като първа политическа сила и като идеологически противник. Така че Радев в политически смисъл очерта една нова ситуация, с която разбира се, той целеше да може да взриви обстановката, за да я промени радикално и да предизвика смут в системата. Но проевропейските партии, пак казвам, обединени, не му позволиха това да се случи. Но очевидно има пътека за политическия му план.

А ще натрупа ли политически капитал президентът с този референдум?

Едва ли, защото той по този начин пък се постави изцяло в нишата на евроскептиците, захващайки точно тази позиция всъщност. Оттук насетне той може да разчита на електорат, който е около 25-30%. Част от този електорат, като евроскептични нагласи в обществото, вече е зает от трите формации в парламента – това са МЕЧ, "Величие" и "Възраждане". Радев се помъчи да направи нещо, което обаче няма как да го изиграе. Той се помъчи да използва страховете срещу еврозоната. Но не всички страхове срещу еврото всъщност са на хора, които са с евроскептични нагласи. Това е особеният цинизъм в предложението и поведението на Радев – че той искаше да заиграе със страховете на хората и да ги превърне едва ли не в електорални нагласи. Но това е много трудно и почти невъзможно, защото когато дебатът опре "за" и "против" еврото, и не само еврото, но европейската интеграция, европейския път на развитие на България, виждате, че на седем поредни избора в годините на криза българският народ, суверенът непрекъснато вкарваше партии с превес към евроатлантическата ориентация на държавата. Така че Радев наистина не толкова натрупа капитал, колкото очерта основните си противници и очерта нишата, в която иска да влезе.

Много е любопитно ветрилото от партии, което застана зад приемането на еврото. Как занапред ще си кореспондира? Какви линии на поведение ще държи?

Много е трудно. Аз разбирам за БСП, макар че те взеха решение що се отнася за еврозоната. Общо взето, БСП, знаете, ако говорим за БСП първо, винаги са били разкъсвани между това да бъдат европейски социалисти от прозападен тип, социалдемократи и традиционната им лоялност през годините в над 100-годишната им история е свързана с руските интереси и руската политическа линия в България. Безспорно ще има напрежение в тази посока в самата коалиция. От друга страна виждаме ПП-ДБ, които казват, че са "за" влизане в еврозоната и че ще подкрепят правителството по тази линия. Тази линия, между другото, е стратегически важната за това правителство. В този смисъл те се ситуират "за" и са в това 170-числено депутатско мнозинство. Но от друга страна виждаме, че те продължават да играят като антисистемни играчи, насочвайки се, непрекъснато биейки се със системните партии, като ги наричат "мафия“ например. Но техните претенции са срещу системата. Антисистемните играчи, повече ПП, по-малко ДБ, разбира се, в момента, в който получат власт, сякаш нямат капацитета и усета да я упражняват. Така че на тях ще им бъде много трудно, между другото, в тази разкрачена позиция между интеграция с проевропейските партии в България и този курс на сътрудничество. Не казвам лоялност с президента Радев. Между другото, депутатът Божанков разкри един план наскоро в свое интервю, за който ние знаехме, но той припомни опита на "Продължаваме промяната" да влязат в колаборация с "Възраждане" при гласуването на председател на Народното събрание и всъщност синхронизацията с президента Радев и виждане в лицето на нов председател на Народното събрание като на министър-председател, близък до Радев. Така че виждате, че наистина и Радев си запазва вратичката, ненападайки ПП-ДБ, и те донякъде остават в тази разкрачена позиция.

И да не забравяме изслушването за договора с "Боташ", който прилича на ехо от президентското искане за референдум, обаче с обратен знак. Защо бе необходимо и какво научихме от него?

Вижте, в политически смисъл този договор, който беше сключен под егидата на Радев от неговите служебни министри, от неговия служебен кабинет, е достатъчно компрометиращ оттук насетне за неговата политическа кариера. Достатъчно е опонентите му всеки ден да припомнят, че ние дължим по милион, за да бъде той критикуван и съсипван като управленец, защото неговата претенция е, че ще управлява нагласите в тази държава и ще поиска може би властта на едни парламентарни избори. Но всъщност ние видяхме как управлява Радев. В този смисъл той вече е минал обществена оценка и "Боташ" беше сякаш еманацията на неговата катастрофа в изпълнителната власт, и то в момент, в който притежаваше почти цялата власт в държавата – работеше без санкциите на парламент, без наличието на парламент. Така че "Боташ" е символ на катастрофата на Радев във властта и оттук насетне няма да е просто отмъщение, защото договорът е изключително тежък. Между другото, неслучайно и Борисов е на посещение в Турция. Не се даде заявка, че е повдигнал този въпрос, но много е важно за в бъдеще да може да се предоговори този договор. То е в национален интерес, така че дано да имаме ресурси и политици, които да могат да изнесат този проблем към турската страна и да предоговорят договора.

Г-жо Андреева, породеното от искането за референдум за еврото напрежение не рикошира ли в искането на транспортните служители за по-високи заплати?

Много е труден този проблем. Още повече аз и като потърпевша, когато го коментирам, ще се постарая да остана безпристрастна, разбира се, макар че градът ни е блокиран. И някак си не виждам изход от тази ситуация, което между другото, е най-тревожно, не самата стачка сама по себе си, а нейната продължителност и безизходица сякаш. Много се коментира доколко е политически този проблем. Той преди всичко възникна като синдикален проблем, като проблем на социално-икономически искания. В този смисъл той нямаше политическа окраска или партийна, но там, където има власт, винаги се намесва и политиката. И тук всъщност е ролята на кмета Терзиев. Но в тази криза дотук не видяхме негов политически стил, почерк, в който да видим, че някак си е участвал в овладяването на тази криза, на тази стачка, защото това е криза за града, тя е стачка за бранша и може би в очите на кмета, но това е огромна криза и парализа за града. Не видяхме този стил на Терзиев, в който политиците, между другото, се каляват, като започнете от Маргарет Тачър, та да свършим до наши политици, които са били изправени пред протести и социални искания. Той все повече влиза, кметът, в конфликти, отколкото да решава тези конфликти. Цялото му управление някак си е неясно и сякаш е в някакво тресавище. Той не успява да работи със Столичния общински съвет, а от там се очакват решенията, между другото включително и по стачката. Скара се с част от своите, със "Спаси София". Не успява да работи с централната власт, именно партиите, които застават зад него – ПП-ДБ. Всъщност може би и тук връзката с президента и защо президентът и Терзиев приличат, в какво си приличат. Те са някакви "един и същи борци срещу мафията". Играейки срещу системните партии, те обаче не проявяват собствен управленски капацитет и така вкарват държавата и града в някакво тресавище. А между другото, ролята както на един президент да бъде обединител на нацията, така и на кмета е да бъде колкото може непартийна фигура. Защото в крайна сметка всеки кмет трябва да управлява тези процеси – за боклук, за транспорт, за снегопочистване, за вода. Това е ролята на всеки един кмет. И когато ние очаквахме решение от Терзиев и лично всички го следяхме, някак си той излезе с изявление на първия ден, на втория какво смята по отношение подрязване на храстите в парковете, на водоемите в парковете и нито дума за разрешение на тази криза. Фактът, че не се преговаря, между другото, и събота и неделя – поне аз не съм чула, е доста тревожен. Нещо друго, което кметът и неговите партия и поддръжници трябва да знаят, е, че колкото повече продължава стачката, наистина спада подкрепата за транспортните работници, но това не се пренася като подкрепа за кмета, просто защото там в лицето и в позицията на кмета все още няма нищо, няма какво да бъде подкрепено. И този, който успее да разреши проблема на софиянци, между другото, той ще спечени имиджово, политически, ако щете, потенциално. Но развръзка на този етап не се вижда.

Къде е рискът напрежението от отделни сектори да се изсипе на улицата и да атакува властта като цяло? Започва транспортът, вече много ясни намеци правят за София сметосъбиращите фирми. В Събора на Българския лекарски съюз поискаха с декларация адекватно заплащане. За 24 май ще скочат библиотекарите и работещите в културата. Изобщо как ще се овладее това напрежение, което прелива като по скачени съдове?

Точно така. И за да не стане лавинообразна тази вълна на протест, която все повече ще парализира и столицата и всъщност ще доведе до нарастване на гнева – гневът е много трудно, между другото, да бъде овладян институционално, ако щете и политически. Гневът на хората става неуправляем и е неясно накъде ще се насочи. В този смисъл тук няма да има победители, ако се стигне до някакъв лавинообразен бойкот. И затова голямото предизвикателство пред Терзиев е сега да реши тази транспортна криза, сега да седне и да се договори, да намери стратегическо решение, така, както между другото го съветват и общинарите – да седне и да намери решение с визия занапред. Не просто сега в момента нещо да успява да спазари – очевидно така няма да стане, но да договори, ако трябва, реформи, да договори, защото това е много чувствителен сектор, сектор "Транспорт". И то, между другото, редица кметове са били изложени на силен натиск. Ако щете дори по времето на тоталитаризма този сектор е оперирал с по-специфична визия. Знаете, тогава, преди 30 и няколко години се даваше и софийско гражданство, ако станеш ватман. Така че този сектор е особено важен и когато някак си влизането на Терзиев във властта. Пак казвам, дойде като борец срещу статуквото, беше с идеята, че той ще дойде като брилянтния мениджър, като човекът, който идва с екипа си – тази идеологема имаше за цел да минимализира голямата щета, електорална, която между другото не успя, произходът му, който се свързваше с "Държавна сигурност“, и не просто семейния му произход, а всъщност софиянци тогава разбраха, че неговата успешна биография е свързана да го кажем направо с капиталите на "Държавна сигурност", че всъщност неговата фирма е свързана с бизнес, който е финансиран и реализиран от висш ешелон на "Държавна сигурност". И тук е големият проблем на Терзиев – че много трудно може да мобилизира демократичен подкрепа. Това е почти невъзможно. Той електорално е заключен единствено в ПП-ДБ и ако не успее да надскочи това, той няма да може да проработи нито със Столичния общински съвет, нито да решава кризите.

Очакват ли София извънредни избори, предсрочни местни избори?

Определено има напрежение, което е свързано с фигурата на Терзиев. Ако помните, не просто сега се събуди идеята, че той може да бъде кандидатът за президент на "Продължаваме промяната" и "Демократична България", а още когато беше спазарен и предложен като кандидатура за кмет на София, тогава се говореше, че могат да развият така успешно образа му, че той да стане следващият министър-председател. Само че образът не само че като управленец не се развива успешно, ами той също така започва да катастрофира града, не просто само собственият му имидж да катастрофира. Затова казвам, предизвикателствата към него са от много и различен характер – и от политически, но най-вече от управленски. Така че какво ни очаква на този етап не може да се прогнозира, но дано да не стане лавинообразна кризата и дано да не се стигне наистина, пак казвам, до повишаване гнева на хората.

Благодаря ви за това, че бяхте наш гост, и за времето, което ни отделихте.

Благодаря и аз.