Цветан Цветанов, председател на ПП "Републиканци за България", в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

От началото на кампанията повече шум медийно и анализаторско внимание предизвика поредица от събития, свързани с мигрантския наплив, с второто издание на списъка "Магнитски“, с действителните банкноти от шкафчето на премиера, с доклада за фалит на България и с пресконференцията на главния прокурор за заговор срещу държавата от мафията и осъдени лица с намек за участие на водещи политически партии. Защо събитийният дневен ред надскача предизборната капания и заглушава и без това вялите партийни послания? Наш гост в студиото е Цветан Цветанов – председател на политическа партия "Републиканци за България". Започваме с новината от това денонощие: автомобил с 16 мигранти се обърнал до Сливница в Алдомировското блато. Има един загинал, 10 пострадали. Наричам инцидентът новина, макар че такива като него отдавна не са. И въпреки констатации, предложения, включително и ваши, нищо не се променя, мигрантският трафик си върви сякаш е на зелен светофар. Защо?  

 

Защото цялостната политическа криза рефлектира и върху институционалния подход и върху институциите, които трябва да изпълняват своите функционални задължения. Министерство на вътрешните работи при тази политическа криза не очаквайте, че ще бъде в кондиция, за да може реално да противодейства или да реализира успешни операции, които да могат да не допускат подобни случаи, които вече станаха всекидневие в България. Самият факт, че говорим за пореден инцидент тази нощ, и на територията на Община Сливница, което е на 10-15 км от Калотина по посока Сърбия, това означава, че този целият миграционен поток е минал безпроблемно през територията на страната на вход и вече се устремява на изток. И това е проблемът, защото няма абсолютно никаква оперативна информация, с която да бъде достатъчно добре анализиран, и да се противодейства върху всички тези системни подходи, които имат организираната престъпност, и всички тези, които осъществяват тази незаконен вид дейност.  

И освен това още една тема се наложи през тези дни, тя пък изправи на нокти бизнеса. И това е съобщеното от финансовия министър, че служебният кабинет ще даде предложение да се облага с еднократен допълнителен данък свръхпечалбите на фирмите. Това е предложение за изменение в Закона за корпоративното подоходно облагане. Т.е. ако фирма има с 30% по-висока печалба, ще трябва да плати новия данък от 33%. Очевидно е, че постъпленията във фиска са недостатъчни, социалните разходи, увеличението на пенсии, минимални заплати не може да се подсигурят от заеми. Как се управлява държавата?  

Това, което направи Финансово министерство с тази мрачна прогноза, тя донякъде влиза в политическа услуга на определени политически формации. И аз смятам, че ангажимент на едно служебно правителство е да проведе нормални предсрочни парламентарни избори, а не толкова да очертава политики, защото политиките са за парламента, за политическите формации, които ще формират редовно правителство, и тези, които ще трябва да приемат бюджета за 2023 година, и същевременно да очертаят 3-годишна прогноза, защото винаги когато се приема един бюджет, винаги трябва да има прогнозна бюджетна програма за 3 години, за да може все пак да се очертаят, какви са приходите и какви разходите, които държавата ще прави. За мен по-тревожно е, че когато излизат подобни съобщения, няма уточнения за свръхпечалба. Защото някои я тълкуват, че това са свръхпечалбите само за енергийните дружества, защото може да има фирми, компании, които са пристъпили към иновативен подход, реализирали са съответната печалба – защо трябва да ги облагаш с една свръхпечалба, която те са постигнали за един кратък период от време, защото са си преструктурирали бизнеса и това е частната инициатива. Точно затова смятам, че тълкуването на Министерство на финансите е само за енергийните дружество, но когато се поднесе една информация без подобни уточнения, веднага започва да създава допълнителна несигурност в бизнес средата. И аз съм убеден, че тези разходи, които бяха направени за увеличението на пенсии, прието с пълно мнозинство от всички политически формации в българския парламент, няма как да очакваме, че някой ще помисли да се спре това увеличение, което е според швейцарското правило и всеки, разбира се,  залага на този електорат, който би трябвало да бъде действително добре подсигурен с евентуалните финансови разходи, които могат да бъдат направени за пенсии. В това няма лошо. Въпросът е, че ние объркахме цялостната си данъчна политика с тези облекчения, които бяха като мерки в КОВИД мерките, които бяха приети от правителството на Борисов и след това продължени от служебното правителство. Защото днес когато погледнем съпоставката на увеличението на цените в магазините, в търговските обекти, което стига до потребителите или в ресторантите, и ако направим съпоставки с държави от Европейския съюз, ще видим, че там разлика почти няма, а тук, въпреки тези данъчни облекчения разликата е огромна, което означава, че някой печели на гърба на потребителите, на гърба на обикновените граждани. И точно от тази гледна точка популизмът надделява в предизборните кампании през последните 4 и сега 5-и избор, който ще бъде проведен в страната. Няма да има решение, ще има отново сложност, и в момента политическата конфронтация е достигнала до такава червена точка, че изградените зидове трудно ще бъдат преодолени, особено при мисълта, че ще предстоят местни избори, на които пък "Промяната“ и "Демократична България“ залагат, че искат да превзимат общини, които в общи линии са с феодално управление от страна на ГЕРБ, ДПС и БСП, и дори чуваме и за някакви законодателни промени в тази посока, за да може да преборят този феодализъм в определени общини. Смятам, че това е грешно с този подход, с който те искат да го реализират.  

Още преди година и половина прогнозирахте, и то в "Това е България“ като радиоформат, че акцентът на тази политическа година ще бъдат местните избори. По едно време се заговори за това усилено от политиците от всички партии. След вторият списък обаче по Закона "Магнитски“ изричането на тази теза поизветря, остана сякаш само внушението. Защо?  

Защото българските избиратели са объркани. Дори в самото начало на днешното интервю вие казахте няколко различни теми, които всъщност допълнително объркват хората. Темата "Магнитски“, прогнозата на Министерство на финансите, изборите и изборните правила, които се променят. Вие разбирате ли, че избирателите вече не знаят, за кого да отидат и да упражнят конституционното си право на глас? Такава сива кампания, без никакви послания, без липсата на всякакъв хоризонт, който трябва все пак да очертае нещо като перспектива за България, за страната ни, за политиките, които трябва да бъдат реализирани. Вие виждате, че ние в момента само увеличаваме дефицита, в момента вече се говори, че този дефицит трябва да бъде овладян, трябва да бъде намален и да бъде вкаран в 3-процентната бариера, за да можем да имаме все пак някакъв хоризонт за Еврозоната, което означава, че на тези, които ще трябва да съставят правителство, задачата им ще бъде много сложна и много трудна. Защото ние пропускаме и една възможност от европейската солидарност. Всички държави от Европейския съюз вече се възползват от Плана за възстановяване и устойчивост, възползват се от новия финансов програмен период, ние знаем, че имаме огромно забавяне, и дори България вече да получи тези пари, те са правно обвързани, което означава, че трябва да има мнозинство, което да приеме законодателен пакет, а те са 22 законите, и да има административни мерки от стабилно управление, което все пак да очертава някакъв хоризонт за тази трансформацията, която трябва да има в икономиката, и за всичко това, което трябва да се случва във всеки от секторите. Защото в момента аз смятам, че хората започват повече да мислят за това как ще оцелеят, всеки започва да се капсулира в един много малък кръг от познанства, които има, и общо взето не го интересува това, което се случва в държавата, защото вижда, че политиците през последните години не правят абсолютно нищо, което да им даде самочувствие, че са пълноправни членове на Европейския съюз, и това веднага провокира и антиевропейското мислене, антиевропейската реторика, която много добре се упражнява от "Възраждане“ и от подобни други формации, които искат да получат някакво поле на изява в политически план.  

Делото за спасяване на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Това не е ли злокобна политика? 

Това е злокобна политика, но пък трябва да имаме в предвид, че това, което се случи през последните 2 години, при този антивот, който имаше срещу ГЕРБ, ГЕРБ успяха да устискат, ако мога така да се изразя, за да може в общи линии да вкарат под общ знаменател "Всички сме маскари“ заедно с "Промяната“ и с "Демократична България“. И затова в момента политиката и политическите послания в тази кампания са: всеки кой как може да очерни опонента си, но не да води смислен политически дебат и избирателите да направят своя цивилизационен избор. И това ще доведе до много ниска избирателна активност, това ще доведе до втвърдяване на твърдите ядра, и може би политиката и политически послания от политическите формации и техните предизборни щабове ще са насочени точно към твърдия електорат. Защото в момента ГЕРБ има интерес да втвърди твърдите ядра, защото всеки знае, че повече от 500-600 хиляди гласа трудно ще може да вземе, очакваме "Промяната“ и "Демократична България“ при този механичен сбор в този коалиционен формат да имат сумарно повече от ГЕРБ. Но начина, по който се направи тази коалиция, тя не успя да поеме евентуалната енергия, която можеше да дойде при едно широко обединение, което виждахме 1996-1997 година, под формата на ОДС. Смятам, че това беше силният елемент за допълнителна енергия в предизборната кампания:  да можеш да разтвориш хоризонталното покритие с потенциални възможности за добри резултати на регионално и местно ниво в райони извън София, Пловдив и Варна. И точно затова ГЕРБ и ДПС в момента са силни на терена. От това, което аз имам наблюдения, ДПС правят най-сериозната предизборна кампания. Тяхната кампания е кампания лице в лице с техните избиратели, с  твърдите им ядра. ГЕРБ в момента искат да демонстрират сериозното присъствие с пълненето на зали с 500-600човека или 800 човека, но това пък, което видяхме в Пловдив само преди 2 дни, с 30-40 автобуса от различни точки от страната, за да напълнят една зала от 2000 човека или от 1500 човека, това вече означава, че и там има огромен проблем с организационната работа, подготовката и енергията, която трябва да има в една кампания. "Демократична България“, "Промяната“ ще получат подкрепа в големите градове, защото там хората са по-независими, по-анонимни и всеки може да направи своя избор на база на неговата си професионална реализация, която не зависи от политически и конюнктурни цели, и другото, което е, че не зависят и от местната власт, което в малките населени места е от огромно значение, за да правиш бизнес и да можеш наистина да имаш своя политически успех.  

Г-н Цветанов, защо "Демократична България“ и "Продължаваме промяната“ се капсулираха? Те не чуха разумни призиви, като вашите, за широк десен фронт. Десният вот ще има ли своето парламентарно представителство на тези избори?  

"Републиканци за България“ направиха своя разумен избор, защото и на предишните избори, и на тези парламентарни избори ние преценихме, че няма смисъл да цепим десния избирател и да може да се роят n- на брой политически формации с някакъв брой гласове, но недостатъчни да прескочат 4-процентната бариера. И точно затова на предишните избори без абсолютно никакви разговори, без никакви ангажименти, просто това беше волята на нашите структури в страната, които казаха, че ще подкрепят "Демократична България“ и "Промяната“, и аз много пъти съм го казвал, дори и във вашето студио, че ние ги подкрепихме и в Шумен, и в Плевен, и във Видин, и в Разград, и в Силистра, и в Пловдив област. И колегите политически партии, като "Промяната“ и "Демократична България“ оцениха тази подкрепа, и те имаха своите депутати, които бяха избрани по всяка вероятност и с подкрепата на тези периферни хора, които гласуваха за тях.  

И защо не си взеха извода от това? Политически снобизъм ли проявиха?  

Затова на тези избори аз направих няколко политически срещи и говорих с тях, че ние нямаме някакви изисквания във връзка с предстоящите парламентарни избори, но искаме да подкрепим на принципна основа с очертаващ се хоризонт местните избори. За голямо съжаление неразбирането от това, че когато идват едни избори ти не трябва да се вглеждаш само в тях, а ти трябва да очертаваш един хоризонт поне за 1, 3, 5 години напред, за да може да чертаеш една стратегия, която да бъде достатъчно добре осмислена и да може да бъде сработена във връзка с предстоящите предсрочни парламентарни избори. Защото след местните избори аз съм убеден, че отново ще има предсрочен вот, защото тогава цялостната конфигурация на политическата карта на страната ще бъде различна. И тогава вече мисля, че можеше да се направи действително един много мащабен, широк коалиционен формат, който да подготви, забележете, никой не говори за 2024 година, когато ще бъдат европейските избори, защото европейските избори ще ти дадат тази европейска представителност на българските граждани и на българските политически формации, които искат да се борят със статуквото или искат да има някаква реална промяна. Защото виждаме, че това е съществена добавена стойност към цялостната политика на държавата и към защита на националните ни интереси на европейската сцена. И това също никой не го мисли, защото когато в предишния си период се занимавах с политически стратегии на формацията, към която принадлежах, винаги когато стартираше една предизборна кампания, за мен тази кампания беше приключила, защото веднага започвах да гледам, какви са възможностите при тази кампания и след нея, какви са възможностите за следващата кампания, която предстои след година или след две, защото това е политическият хоризонт, който да чертае всеки политик или тези, които имат отговорно поведение към политическата система в страната.  

Е да де, но сега е известен натискът да направят правителство първите два блока на тези избори: ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната“- "Демократична България“. Те ще имат необходимото мнозинство гласове, но дали конструкцията им ще бъде стабилна? И дали този натиск и тази близка перспектива не блокират разсъжденията им и подходите им за по-следващи етапи?  

Вижте, България се нуждае от реформа. България се нуждае от стабилно управление, което да може да даде отговори на българските граждани за всички корупционни модели или случаи, които бяха констатирани и заради които излязоха хората 2020 година. Как си представяте "Промяна“, "Демократична България“, ГЕРБ заедно при положение, че всички те взаимно помпат своите твърди електорати… 

Един срещу друг?  

… на база това противопоставяне, което беше. Аз си спомням навремето "Атака“ и ДПС, това бяха партии, които бяха като скачени съдове – колкото по-конфронтационни бяха "Атака“, толкова по ДПС се консолидираше и се създаваше усещане, че някой иска да саморазправя с българските граждани заради различната им етническа принадлежност. И това беше пагубно за страната и за националната сигурност на страната. Точно затова в периода, в който бях активен участник в структурирането на партията, към която принадлежах, аз точно срещу това работех в смесените региони. И в момента мога да кажа, че в смесените региони "Републиканци за България“ имат много по-голяма представителност, въпреки своята крехка история, отколкото "Демократична България“ и "Промяната“. И затова ние даваме добавена стойност в тези райони с нашите структури и хора, които участват. Защото аз винаги съм бил искрен с тях и винаги съм ги възприемал като равни с равни. Защото няма значение каква ти е етническата принадлежност, важно е, какво правиш и дали действително си искрен към своите съграждани и жителите в тези малки населени места. Точно това за голямо съжаление не се осмисля, и аз смятам, че това ще бъде с едни доста сериозни проблеми, които ще възникват във времето. Никой не мисли в тази посока.  

Какви проблеми?  

Ами от гледна точка на невъзможност да се направи стабилно правителство. Защото аз пак мога да дам за пример: как си представяте ГЕРБ, ДПС, "Промяната“ и "Демократична България“, защото те трябва да формират над 160 народни представители, които да приемат членовете за Висшия съдебен съвет (ВСС), трябва да приемат решение, което да бъде за Инспектората на ВСС, трябва да приемат решение за отлагания вече с над 2 години избор на двама конституционни съдии. Аз не виждам такова решение в този парламент с една такава формация или такова сближаване между политическите формации, които са яростни противници един към друг. Тук вече дори да говорим, че ще има плавни мнозинства, това е неустойчиво. Защото ние видяхме, че когато имаше все пак едно формирано мнозинство, ИТН в момента, в който прецениха, че ще дръпнат ръчката назад, те вече всъщност нямаха мнозинство. А знаете, че управляващите са тези, които трябва да имат парламентарно мнозинство, за да могат да правят реформи, да могат да правят политики. Защото тук в момента аз не мога да си представя, че хора, които имат някаква отговорност за това, което не се случи в последните години, защото ако имаше смислен политически дебат, избирателите щяха да направят правилните, разумни решения за кого да гласуват. Защото когато говориш, че в момента пътната инфраструктура и този сектор "Регионално министерство“ е най-голямата язва, която всъщност се тиражира и се представя на публичното пространство, ако "Промяната“ и "Демократична България“ имаха много ясни въпроси, може би щяха да получат отговори, или да не получат отговори, това е техен дивидент, който могат да привлекат като електорална подкрепа. Защото тол системата с нейното въвеждане и цялостната философия, когато беше представяна 2018-2019 година от Николай Нанков, от Аврамова, от Борисов, от Томислав Дончев, всички те говориха, че приходите след една година или след две, ще бъдат 1.3 милиарда лева като постъпления, което означава, че този пътен сектор или тази всичката инвестиция, която трябва да се прави за развитието на инфраструктурата, тя ще може да се самофинансира от тези приходи, които идват. Което вече означава, че от бюджета ти не заделяш някакви колосални суми, които да могат да бъдат разходвани за такива инвестиционни проекти. Никой не зададе тези въпроси.  

Къде са приходите?  

Къде са приходите, защото в момента приходите са по 400, по 300 милиона. И просто се създаде нещо, което всъщност не е това, което ние сме си представяли за тол системата. В тол системата трябваше да бъдат използвани цифрови системи и да няма този допълнителен разход, който се прави в момента за тези патрулки, които ги виждаме по пътищата, защото в момента и в сферата на сигурността, ето давам за пример МВР, за пътната безопасност единственото решение това са цифровите системи. И това е проблем, който знаехме още към 2011-2012 година. Затова тогава създадохме т.нар. Фонд "Пътна безопасност“. Тогава всъщност идеята беше да може този фонд и нарушителите да инвестират в изграждането на тази инфраструктура, имахме готов проект, който беше остойностен на 40 милиона лева, но тогава нямахме възможност да обявим тази обществена поръчка, защото нямахме необходимите финансови средства – бяха събрани някъде около 20 милиона, само да дам за пример, че 2017-2018-2019 година и 2020 година 192 милиона лева са постъпленията за глоби. И тези пари не са отишли за изграждането на една такава инфраструктура. И по този начин пътните полицаи ти ги вадиш от тази среда, намаляваш корупционния натиск, няма вече "Какво правим сега?“, дали трябва нещо да се направи, а всичко ти е направено в едни пунктове и пултове, в които можеш да управляваш съответния процес, правиш съответния анализ и виждаш, кои са нарушителите, които са системите, и има усвояемост на приходите, свързана с глобите и нарушителите. И това е най-добрият дисциплиниращ ефект. Аз ще дам един пример: 2011 година когато беше въведено видеонаблюдението по бус-лентите, и тогава още нямаше изградена такава инфраструктура, и ние слагахме патрулни автомобили, които все пак да осигурява градският транспорт да може да се предвижва по-безпроблемно, защото знаем, какво е съзнанието на българския водач – манталитетът е такъв, тук трябва да го приемем, че ние сме все пак на Балканите и ние си имаме един балкански манталитет. И тогава в сутрешните часове, в пиковите часове когато имаше този патрул, колите заобикаляха този участък и след това влизаха отново в бус лентата. Но когато вече се изгради видеонаблюдение, което да може да хваща нарушителите, тогава първите 1-2 месеца имаше такива тапи, които се образуваха, и след това, когато нарушителите бяха известени за техните нарушения и парите, които трябва да платят, вече започнаха да се съобразяват. Така че това е противодействие срещу корупцията. Защото всеки говори, че трябва да се борим срещу корупцията. Корупцията е нещо, което трябва всеки един да го направи с политически решения и реформи, които трябва да има. Другото, което е, никой не каза и никой не направи проверка в действащите парламенти, макар и за кратко време, за "Турски поток“. Защото там бяха изхарчени над 3 милиарда лева, пари на българския данъкоплатец. Да, те казват: те не са на българския данъкоплатец, те са на държавното дружество "Булгартрансгаз“, но то отново формира цена, която всъщност трябва да възстанови тази разходна част, която е направена, или тези кредити, които са взети. Никой не говори по тази тема.  

Защо?  

Защото просто може би аз го отдавам повече на липса на политически опит или просто популизмът може би е по-силно изразен в политическите послания, които стигат и се чуват от гражданите, защото виждаме, че избирателите стават все по-малко, тези, които отиват, искат да чуят това, което може би някой би могъл да им захрани някакви очаквания, но те не са реалистични, те не са устойчиви, те не са дългосрочни.  

Любопитното е, че от тези ходове, за които вие говорите, ще дойдат пари, ще дойдат перспективи, а популизмът няма да донесе нищо. Защо политици и партии не обръщат внимание на конкретните стъпки, на конкретните действия, с които може да се бори корупцията, от които може да дойдат постъпленията в държавата, не се обръщат към управленски стратегии, управленски ходове? Защо това липсва?  

Защото няма прозрачност на управленския процес и електронно управление. Никой не говореше за електронно управление. Тук вече в последните година и половина-две имаше служебни правителства, имаше след това депутати, министри, които все пак изпълняваха тези политически стратегии, за да може да се въведе електронното управление. Нищо не се случи нито за тези 2 години, никой не потърси отговорност на хората, които отговаряха за електронното управление за последните 10 години в лицето на вицепремиера Томислав Дончев, защото там се усвояваха едни средства, правиха се някакви разходи, обаче всъщност коефициентът на полезно действие и така желаното електронно управление, което го има навсякъде на Запад, у нас го няма. Защото младите хора, които учат, следват в чужбина, те нямат сблъсък с администрацията в нито една община, всичко правят електронно и всичко получават електронно. И мога да дам много примери както за енергийните помощи, които са в една Австрия, защото в момента семестриалните такси за студентите в държавните университети в Австрия са по 20 евро на семестър. Картите за градския транспорт са по 78 евро. И всички тези, които са адресно регистрирани там, за тази година получиха енергийни помощи на човек по 500 евро, на човек, и отделно получиха към края на годината по 200 евро на домакинство допълнителен бонус. Ето ви една ефективност без обаче да правиш абсолютно нищо – ти си се регистрирал в общината, общината знае, че ти съществуваш, знае, че се е взело политическо решение, с което да се подпомогне енергийно домакинствата или физическите лица, които са регистрирани на територията на Австрия, това са политически системи, това са управления на демократични държави, които залагат на електронното управление и има съществен принос за прозрачността, и по този начин и приходната част е доста по-добра като събираемост. Ние залагаме повече на популизма, залагаме повече на това, че имаме доста нисък държавен дълг, и залагаме на ползването на тази опция за тегленето на дълг, което обаче не ни дава никакъв хоризонт, а всъщност ние трябваше да фокусираме вниманието си и целия капацитет, което би могъл да обединени и всички тези политически формации, ако приемем, че ще правят някакво правителство, поне в тези политики, които са неутрални, които не засягат  толкова политическата конфронтация, а трябва да чертаят политическия хоризонт на страната. Но вие виждате, че дори Планът за възстановяване и устойчивост, който трябваше да бъде вкаран до април месец 2021 година, никой не зададе въпроса: защо не беше вкаран. Той мина на обсъждане, на три обсъждания, една година се подготвяше, имаше административен капацитет, който разработваше, комуникация, която се осъществяваше с Брюксел, и ти април месец, май месец когато сдадеш властта и кажеш: "Няма да го внасям, нека да го внесат следващите“, сами разбирате, че едно служебно правителство в такива дългосрочни политически решения няма как да носи тази отговорност. Но то беше натоварено. Внесоха Плана за възстановяване и устойчивост, и преди разпускането на последния парламент, вие видяхте, как имаше политически консенсус, отново заложен на популизма, да задължат служебното правителство, министър-председателя и вицепремиера и министъра, който отговаря за европейските фондове, да отидат в Брюксел и да предоговорят Плана за възстановяване и устойчивост. Хора, ама дайте да разсъждаваме разумно, защото докато ние се лутаме в подобни популистки действия, другите държави вече използват този финансов ресурс и преструктурират дадените си области на бизнес, на управление и на иновативен подход и трансформиране на икономическия сектор. Което означава, че ние не сме конкурентоспособни, и всички останали държави вече имат много повече технологичен прогрес, който разбира се, ще отиде още по-напред. Аз тук имах една среща преди месеци с един кмет на областен център, бил на работно посещение в Румъния, и кметът му се хвалил как от Плана за възстановяване и устойчивост са влезли много сериозни пари в модернизирането и на инфраструктурата, и в здравеопазването, което тук за България е почти немислимо в сегашните условия. И само да кажа и да припомня, многократно съм го казвал и във вашето студио: Румъния и Гърция авансово получиха по 8.9 милиарда евро, авансово, отделно сега се получават тези средства, защото те си получават ангажиментите, и знаят, че дори и правно да бъдат обвързани нещата, при тях е всичко прозрачно и демокрацията е по-силно изразена.  

Ние сме неблагонадеждни, така поне ни смятат, дори не гледат очевидно на нас като на партньори? Заслужили сме си го. Тъжното е, че в тази кампания никой не поставя такива прагматични въпроси, които в момента вие поставяте.  

За голямо съжаление ще отиваме все повече в периферията, защото аз съм убеден, че ще има момент, в който свръхпечалби няма да ги има в тези енергийни дружества. Вече цената на тока започва да се нормализира под някаква форма, почваме вече да свикваме с това. Ето, давам за пример природния  газ, който беше необходим за Европа, за Европейския съюз, около 44% някъде Русия запълваше този микс, и тя беше основният доставчик на газ. Сега в момента, тук преди месец четох статистика, че Русия има само 17% за Европейския съюз. И тук вече държавите и Европейският съюз като цяло направиха всичко възможно да покажем, че ние не сме толкова, 100% зависими от руския газ и европейската икономика може да работи при тази трансформация, която трябва да стане. Ние пропускаме и този момент. И това е огромен проблем, защото всъщност никой не вижда хоризонта и никой не мисли в тази посока. Вие казвате, че в момента никой не поставя тези теми. Не ги поставя, защото трябва да има и непопулярни решение. А когато един политик излезе и говори истината, това означава, че той не би постигнал този избирателен резултат, който би могъл да получи при тези ниски нива на гласуващи. И всеки се фокусира върху твърдите ядра. И аз съм убеден, че популизмът за съжаление ще властва доста дълго време напред. И когато положат клетва народните представители вече като избрани такива след 2 април, ако в първите два месеца започнат отново промени за Изборния кодекс, а не се фокусират върху същинската работа и това, което хората очакват, повярвайте, че отново предстоят избори, и те ще бъдат отново с подобна възможност страната ни да отива все повече и повече в периферията и да губим стратегическото партньорство със САЩ, да бъдем фактор в региона, в който се намираме. Защото в момента в Черноморския  регион и инициативите, които в него се правят, виждаме активност на Румъния и на Турция, България е в периферията. Вие знаете, че се говореше за "Три морета“, когато имахме председателството на "Три морета“, и след него нищо. В момента председателството ще бъде на Румъния. И внимателно трябва да се проследи всичко това, което ще се взима като решения, защото вече тази инициатива до такава степен е набрала скорост, че една Украйна съм убеден, че ще бъде включена в тази транспортна, дигитална и газова свързаност, и България отново ще бъде някъде на заден план. А можехме да се възползваме и да бъдем инициатори заедно с Румъния сега, както ще имат председателство, за изграждането на транспортни коридори с мостове на Дунава. И това беше инициатива, която многократно аз съм я слушал на съвместни участия, които сме правили по "Три морета“ с нашите евроатлантически партньори, където се говори, че между България и Румъния трябва да има поне още 4-5 моста, а ние в момента виждаме, колко сме далеч от подобна цел.  

Многократно казахте в този разговор, че се готвите за местните избори. Как ще се явите?

При всички положения ще направим това, което ще направят почти всички политически формации – ще се регистрираме в Централната избирателна комисия, и ще дадем възможност на нашите структури на база на диалога, който вече има на определени места, ще направим коалиции, и там, където няма такава възможност, ще участваме самостоятелно. За нас е важно и целта, която си поставяме, е да имаме общински съветници, да имаме кметове на населени места, да имаме кметове на общини. И действително ако се правят коалиции, те да бъдат на принципна основа. Защото в момента виждаме, че имаше едно виждане от страна на "Промяната“ за широкото приемане и комуникиране с над 200-300 формации, сдружения, инициативи и т.н. Само да кажа, че това също е много подвеждащо, защото в местната власт всяко едно сдружение или инициатива, която е направена, трябва да внимаваш кой стои зад тях и какви са интересите, които се преследват. Защото аз мога да дам за пример някои общини, където определени външни потенциални инвеститори, но не достатъчно добронамерени към екологичния начин на живот и традиция, които има в дадено населено място, инвестират в постигането на определени цели със своята представителност в местната власт, гласуването в Общинските съвети. И ще дам пример със случая в Павликени, защото аз съм убеден, че там ще има доста сериозни политически размествания на бъдещите редовни местни избори, защото кметът и определени общински съветници се заиграха с определени интереси, обаче обществото преди половин година не допусна това да се случи безпроблемно, и в момента има действително инициативен комитет, който брани поминъка на местните хора в Павликени. И аз съм убеден, че ние от "Републиканци за България“ отстояваме тези принцип и можем да бъдем част с една такава коалиционна форма на участие с всички тези, които мислят за съхраняването на традициите в сферата на земеделието, и инвестициите, които да бъдат с екологичен ефект, а не да се горят тонове боклук, за да може някой да печели за сметка на чистия въздух, който има във Великотърновския регион.  

Кои са естествените ви партньори?  

Разбира се, това, което съм заявявал многократно, въпреки че то вече стана малко като клише: "Промяната“ и "Демократична България“. Но всичко ще зависи от разума, който ще бъде заложен за предстоящите местни избори. Аз се надявам, че всеки избор обогатява определена политическа формация. Всеки избор, ако се направят добрите анализи, могат да се направят и добрите изводи, за да се види къде са сбъркали и какво са загубили,  когато не са отворили широкото ветрило за стойностни и качествени хора, които могат да допринесат за успеха, които  искат да се преборят със статуквото или предлагат някаква нова формула за взаимодействие и прозрачност в управлението.  

Окончателно ли са изгорени мостовете ви с ГЕРБ?  

Вижте, управлението в ГЕРБ, то в момента не е от тези членове и симпатизанти, които бяха в началото на ГЕРБ. Извинявайте, но аз не мога да ги  възприема като сериозни фактори, като част от политическата философия и идеология на ГЕРБ, която беше в създаването й. Защото тогава тези хора ги нямаше, те не знаеха, за какво става на въпрос. И изграждането на ГЕРБ беше на база истинска народна партия, която да може да има своята представителност и покритие във всички населени места. Сега в момента мисля, че повече се залага на други интереси. И ще дам за пример: наблюдавайте изборите в Шуменска област, за да видите дали ги правят гербаджии – не, не ги правят. Други ги правят. Аз само да дам за пример, че на предишните избори там в Община Никола Козлево от 462 гласуващи в тази община в една секция, във Вълнари мисля, че беше, 462 преференции са дадени за един кандидат. Извинявайте, но по комунизма имаше все пак някакви проценти на 100% гласували, а там 100%, всичко, което е гласувало, е гласувало за този с преференции. И точно тук е големият дефицит и многото приказки, които изговори и професионалното, и политическо ръководство на МВР. Никаква превенция и никаква ефективност в борбата срещу контролирания и купения вот няма. Защото ако направиш един анализ и погледнеш това, което се случва във Варна, това, което се случва в Шумен, това, което се случва в Хасково, това, което се случва в Благоевград, това, което се случва във Велико Търново, само ви давам за пример тези общини, или в Монтанско или във Видинско, ще видиш, какви са преференциите, и оттам можеш да се ориентираш, какъв трябва да ти бъде подходът, и как всъщност едни невъзможни подкрепи за преференциален вот за дадени кандидати стават реалност в протоколите в изборните секции. Защото ако отидем след изборите, понеже има много представители на неправителствения сектор, които правят насрещни проверки, ще видите, че всички тези, които са получили според преференциите по 5-6-7 хиляди гласа, никой не ги познава. И те нямат такава електорална подкрепа в обществен план. Тук мога да дам за друг и различен пример един Мартин Димитров в София, който определено си има електоралната подкрепа от около 3 000 гласа, които си гласуват в неговия избирателен район в София, и за това поне всеки от тях знае, че това са реални гласове, но те са симпатизанти, и подкрепят открай  време Мартин Димитров като икономист, и като човек, който действително е последователен в политиката и в политическите си действия през последните години.  

Цоня Събчева