Посрещачът на мъжкия ни национален отбор по волейбол - Аспарух Аспарухов, говори специално пред "Фокус" минути след прибирането на волейнационалите ни от Световното първенство във Филипините. 

Как се чувстваш сега, след толкова време? Осъзнаваш ли какво си направил вече?

Аспарух Аспарухов-син: Ами, малко по малко започна да ни залива реалността. Досега бяхме далеч и не разбирахме точно какво ни очаква, като се приберем в България, но много съм щастлив и благодаря на всички, които са тук.

Разкажи ни за процеса. От много малък – упоритост, труд, усилия, какво ти костваше?

Аспарух Аспарухов-син: Изключително много лишения, изключително много труд. Не знам колко години вече станаха, откакто се занимавам с волейбол. Общо взето, почти от началото е така – по този начин съм възпитан вкъщи, както виждате. Просто няма как по друг начин да се случат нещата без всичкия този труд и една такава непрекъсната непримиримост и желание за резултати, която просто в един момент изпъква.

Идвало ли ти е понякога да се откажеш, да хвърлиш всичко, да кажеш "И аз искам да бъда като моите съученици, да ходя по дискотеки, натам-насам“? Какво си си казвал тогава, кой те е спирал?

Аспарух Аспарухов-син: Не, аз винаги съм имал различни цели и това не ме е вълнувало особено много. Със сигурност съм имал моменти на нерви и разочарования, но знаех, че това нещо е част от пътя, за да станеш по-добър, по-силен, и съм го приемал по този начин. И затова смятам, че имам резултати.

Аспарух, днес предстои шампионски парад по улиците на София. Изкушаваш ли се да се почувстваш като рок звезда? Ще останеш ли здраво стъпил на земята или всичко минава и заминава?

Аспарух Аспарухов-син: Не. Аз като човек по принцип не съм такъв, но със сигурност съм радостен за това, което очакваме да се случи. И предварително искам да благодаря на всички хора, които ще дойдат заради нас. Надявам се да сме ги жегнали с нашата игра и да сме им дали още повече мотивация да се чувстват по-добре.

Разкажи ни за тази истерия във Филипините от фенките, от феновете. Как си го обясняваш?

Аспарух Аспарухов-син: Тяхната култура в Азия е такава. Не само във Филипините, но специално там беше страхотно! Имаше много интересно усещане, много интересна енергия към отбора и е много готино да се играе пред такива хора.

И за финал – с какво искаш да се обърнеш към всички българи, към малките деца, към учениците?

Аспарух Аспарухов-син: Да вярват, да си вярват, че могат да постигнат много големи резултати, но с нещата, които казахме – с много труд, с много лишения. Повярвайте ми, накрая си заслужава!

Цялото интервю може да чуете в прикаченото видео!