Зам.-председателят на Българския фармацевтичен съюз магистър-фармацевт Анжела Мизова в интервю за Актуално Студио "Важните говорят“ по радио "Фокус“.

"Малта, Австрия и България са единствените три държави, в които фармацевтът няма право да замени едно генерично с друго генерично лекарство или оригинал с абсолютния му генеричен аналог, който е регистриран. Генеричната замяна би могла да реши поне 30% от проблемите в момента с този временен сезонен недостиг, тъй като има терапевтични еквиваленти, има генерици все още. Електронната рецепта беше вторият стълб, с който ние се опитахме дългосрочно да борим недостига, защото освен че има проследимост през нея, тя дава информация и какви са нуждите и дава предвидимост за заявките и плануването на бъдещи периоди и на самите вносители и производители.“

Казвам "добър ден“ на заместник-председателя на Българския фармацевтичен съюз магистър-фармацевт Анжела Мизова. Щеше ми се да си говорим и за по по-приятни теми, но няма как. А истината е, че нищо не започва от днес. Моят разговор с вас е разговор с продължение. Преди три месеца с Вас коментирахме, че достъпът до здравна и фармацевтична грижа не е само в наличието на аптека. От няколко дни, все едно темата се е родила вчера, основна тема в медиите е, че аптеките са без лекарства за грип и антибиотици. Настана страшна истерия и в момента държавата се занимава с казуса. Нищо не започва от днес, както обаче казахме. Вие отдавна предупредихте, че има индикации това да се случи, като нюансите са много. Какъв е коментарът Ви в този момент? Нека направим разбор на ситуацията – дефицитите откъде идват?

Ситуацията в момента беше предвидима. Ние алармирахме за нея. Мога да кажа, че Български фармацевтичен съюз повдига темата нееднократно, като не само повдига темата и алармира, но и предлага решение. Решенията сме ги подавали писмено в най-различни формати, към всички заинтересувани институции, включително и към новосформирания Съвет към Министерството, който беше призван да се бори с този проблем. Истината обаче е, че началото на този проблем беше поставен, ако си спомнят вашите слушатели, още през април 2020 г., в началото на КОВИД кризата, когато тогавашният председател на Съюза Асена Сербезова има "неблагоразумието“ да спомене в няколко интервюта, че има опасност от недостиг на лекарства и от дефицити, и че трябва превантивно да се мисли по въпроса, да се търсят решения преди нещата да са ескалирали и да са се случили. Слушателите Ви помнят…

Прокуратурата я погна тогава г-жа Сербезова.

Да, точно така.

Имаше и дела, повече от година се влачеха.

Година и половина мисля, че протекоха тези мероприятия, защото не беше само делото, имаше и още няколко проверки и т.н. Но не това ми е мисълта в момента и не искам да кажа онова назидателно "Ние казахме ли ви?“. Това, че сме казали, не променя особено ситуацията, тъй като предложенията, с които ние искахме да изпреварим събитията и с които искахме да мислим дългосрочно, за да могат да бъдат решавани проблемите, не бяха възприети от институциите. Това, което се случва в момента, не е нещо, което да изненадва особено много колегите ми фармацевти. Да, по-остро е, отколкото друга година, да, по-голям брой наименования на лекарства отсъстват от аптечната мрежа. Причини има няколко, като мога да ги разделя на две големи групи. Едната, за която

сме си говорили и в предишното наше интервю, беше до голяма степен проблемът с реекспорта. И другият голям проблем, който в момента се очертава с недостига, е по-скоро сезонното състояние, повишеното потребление на антибиотици и антипиретици, въобще продукти за грип и респираторни заболявания. И това е проблем не само в България, а в цяла Европа. Тук проблемите са по-скоро производствени и логистични. Още с началото на КОВИД се оказа, че една част от влаганите в производството на различни лекарства субстанции, опаковки идват не от Европейския съюз, а от доста далечни дестинации. Да си го кажем най-директно...

От Китай предполагам?

Субстанциите, голяма част от субстанциите, големите производители на активни субстанции са Китай и Индия. Проблемът тогава беше основно в това и в повишеното потребление разбира се на определени наименования. Наричам ги "наименования“, тъй като това сме го споделяли и предишния път – едно лекарство може да има различни производители, те го произвеждат с различно наименования, т.нар. генерични лекарства. В крайна сметка се касае за абсолютно едно и също лекарство, тъй като дозовата му форма, ефектът му, субстанциите му, всичко е едно и също, но всяка една фирма произвежда с различно име. Един е оригинал – те са го измислили, всички останали, които го произвеждат, нямат право на оригиналното наименование, но могат да го произвеждат, след като му падне патентът. И така на фармацевтичния пазар, за щастие, има много генерични лекарства. Едно от предложенията ни беше генеричната замяна да влезе на ниво аптека и в нея няма нищо страшно да се регламентира такова нещо, тъй като в целия Европейски съюз и в цяла Европа по-общо казано има само три държави, които не разрешават на фармацевтите си в аптеките да извършват генерична замяна.

Кои са те?

Това са Малта, Австрия и България. Това са единствените три държави, в които фармацевтът няма право да замени едно генерично с друго генерично лекарство или оригинал с абсолютния му генеричен аналог, който е регистриран.

Нека да кажем и на нашите слушатели, ако не са следили темата, че всъщност в не едно и две – напоследък са доста кратки изданията на Народното събрание – вие сте правили постъпления по въпроса да може това да се оформи, разбира се законово. На места ви обвиняваха и в лобизъм, но ето, че в момента звучи като решение на проблема…

Мога да кажа, че не е проблем дори на Народното събрание. Това е въпрос на наредба. Може да бъде решен проблемът много по-лесно, може да бъде решен на ниво Министерски съвет, Министерство на здравеопазването и Министерски съвет. Начинът на изписване на лекарската рецепта е разписан в наредба – Наредба 4, Ред за предписване и отпускане на лекарствени продукти. Т.е. дори не ни е необходим и парламент. Въпросът е обаче да има консенсус по въпроса, обществен консенсус и професионален консенсус. Тук най-големи противници на генеричната замяна са лекарите. И следващите, които са много против, са самите производители.

А там интересите са огромни.

А там интересите са много, много големи. В цялата останала част на Европейския съюз фармацевтът не само може да замести генерично като предложи на пациента и съответно да му спести част от стойността, защото разликата между цената на генериците е много различна, но в някои държави фармацевтът е длъжен да наложи генерична замяна и дори има санкция от здравноосигурителните фондове, ако не е предложил генерична замяна, т.е. ако не се е опитал да спести пари.

Откакто се сформираха съвети, комисии и т.н. – чуваме по новините, че в момента държавата, така да се каже, се е взела в ръце, но повторя "Ще направим това, ще направим онова“. Като дългогодишен репортер спокойно мога да отбележа, че в парламента например има една негласна максима, че ако един въпрос искаш да го потулиш или да му отмине времето, да изчакаш "и това да мине“, правиш парламентарна комисия. Сега и в този случай – пак съвет, комисия. Всъщност липса на нормативна уредба, е това, което ви връзва ръцете?

Генеричната замяна би могла да реши поне 30% от проблемите в момента с този временен сезонен недостиг, тъй като има терапевтични еквиваленти, има генерици все още. По-голям е проблемът с антибиотичните сиропи при деца. Там започват да се изчерпват и генеричните продукти и най-вероятно ще стигнем до момента, в който аптеките, които имат лиценз за изработване на лекарства – т.нар. екстемпорални лекарства, ще се наложи, както някога, да правим прахчета, да правим сиропчета на момента от готови форми, ако разбира се има още готови форми, от които да излезем.

Това във Вашата аптека го правите. Кажете ми за "терапевтичните алтернативи“. Знаем, че това е една от най-дискутираните подтеми. Аптеките остават без лекарства за грип, в телевизионните студия се чува това словосъчетание, но щели да известяват по-скоро лекарите, да им казват на тях какво има в наличност и какво не. И по време на КОВИД кризата фармацевтите бяхте на първа линия. Често лекарят казваше на пациента по телефона "Иди си вземи това нещо“ или болният човек идваше направо при вас с "Моля ви се, излекувайте ме“. Не трябва ли вие фармацевтите да разполагате с тази свобода да определяте "терапевтичните алтернативи“ ? И какво стана с електронните рецепти, за които имаше толкова сериозен отпор от страна на Българския лекарски съюз, а вие многократно сте обяснявали предимствата? Въпреки че останаха и двата варианта, знаем, че в момента се пише почти само на хартия – ако не е така ме поправете.

Абсолютно сте права. В момента, в който не влезе електронната рецепта като единствена и задължителна, като последният вариант беше само за антибиотиците, с оглед да се избегне или да се намали антибиотичната резистентност, която заплашва целия свят, особено след КОВИД, но лекарите отново казаха, че не са готови, и настоящият служебен министър се съобрази с тях, при което остана хартия и електронна рецепта, но делът на електронните рецепти е под 1%, не се е увеличил – говорим за белите рецепти, не за рецептите по Здравна каса, и практически се работи основно на хартия, доколкото изобщо и нея я има. Електронната рецепта беше вторият стълб, с който ние се опитахме дългосрочно да борим недостига, защото освен че има проследимост през нея, тя дава информация и какви са нуждите и дава предвидимост за заявките и плануването на бъдещи периоди и на самите вносители и производители, защото дори и те да не бъдат изпълнени, предписанията в електронната рецепта, то в системата остава информация какво е изписано, т.е. какви нужди има. В момента нуждите се дефинират много странно – всеки един производител някак си сам дефинира какви нужди ще има и ето, в момента за този сезон те не са дефинирани правилно, тъй като предишните два сезона имаше по-ниска заболеваемост от грип и сезонни вируси, за сметка на тази, в която се развихриха на нова сметка, да не каже в двойна сила. Не беше направено такова предвиждане и това е една от причините да има такива дефицити. Така че електронната рецепта…

Т.е. имате предвид, че една електронна рецепта би могла да служи като социологическо изследване или научно проучване?

Разбира се, че е така, разбира се, че е така. И третият стълб, пак във връзка с електронизацията, е Специализираната електронна система за проследяване и анализ.

Тук ключовата думичка е "анализ“. Тя не само проследява къде какво има, но и от нея може да се анализира. Именно този момент с анализа ми се губи на мен лично като използване на тази система. И електронната рецепта можеше също много да помогне. Ние имахме настоявания и те бяха въплътени донякъде в промяна в наредба, така, щото електронната система да бъде доработена до начин, по който аптеките да виждат в складовете има ли изобщо наличности или няма от даден лекарствен продукт, при положение че на нас ни бъде отказано да ни бъде доставен. Само че и тук ударихме на камък и не беше прието – предполагам, че поради различни интереси, не беше прието да бъде доработена по този начини системата, така, че ние да получаваме такъв достъп, и тя в момента е една система, която само показва какво е движението на лекарствените продукти. Но може да бъде проследено нещо, което все пак го има в страната. Това, което го няма, не може да бъде проследено. Ако то по принцип го няма, няма какво да отчете системата, докато електронната рецепта може.

А има ли как да се скрие точно моментът, в който наличността пада под въпросните 65% от средномесечното потребление, което има за страната? За забранителния списък питам.

За забранителния списък е точно за СЕСПА. Ако падне под 60% от средномесечното за шест месеца назад. Ако обаче има наличности по търговците на едро, системата няма да включи, тя няма да го включи в забранителен списък, но нищо не пречи на търговеца на едро да не го отпуска на аптеката, да си го събира и да си го реекспортира, защото знаем, че реекспортът е много финансово изгоден за определени продукти.

А сме говорили друг път, на няколко пъти казвате "Различни интереси, определени продукти“ – толкова ли са сериозни интересите?

Аз не мога да кажа точно колко са сериозни интересите, нито имам някакви конкретни доказателства и затова не мога да говоря с факти. Единственото, което мога да го кажа, са мои наблюдения и мои предположения, както и становищата, които сме получавали и писмено от различни организации, заинтересовани във фармацевтичния процес, и според съгласие или несъгласие можем да вадим изводи какви интереси имат.

А вие сте длъжни да осигурите лекарство на човек за 24 часа, но складът не е длъжен да ви го осигури за 24 часа и да казва "Няма, това е положението“.

Точно така, точно така. Изключително трудно се работи в момента, това е, което мога да кажа. Но все пак искам да успокоя слушателите ви, че такива ситуации не са за първи път, че тогава, когато има генерични алтернативи, нещата изобщо не са страшни, защото те са еквивалентни помежду си и ако не се намери едно търговско наименование, това не означава, че не може да бъде проведено лечение. Има разбира се и по-неприятни случаи, в които нямат терапевтична алтернатива някои продукти и за тях непрекъснато слушам и аз от медиите притесненията на хората, както и ги виждам очи в очи.

Вентолин и Пулмикорт се споменават масово по телевизията.

Точно така, да. Позволяваме си да ги кажем с имената им, защото нямат аналози, в България поне нямат аналози. Затова си позволявам да използвам тези имена. Не мога тук точно да кажа защо се получава така, знам, че от Министерството обявиха, че са внесли допълнителни количества производителите за декември. Мога да ви кажа, че ако изчислим тези количества, се падат по опаковка и половина на аптека. Това както ви е известно, доникъде няма да стигне, особено при положение че родителите на деца, които са в непрекъсната нужда – говорим за хронично болни астматичета, те изпадат в ужас, ако нямат лекарството постоянно под ръка и естествено тяхно желание е да се презапасяват. Същевременно и двата продукта биват изписвани доста оф лейбъл, т.е. извън кратката им характеристика, и се използват и не само за хронични заболявания, дихателни, но се използват и при моментни вирусни или бактериални инфекции като подпомагаща терапия, което още повече затруднява снабдяването на пациентите, които наистина са с хронична необходимост. Забелязвам, че сред младите родители се шири наистина една паника от това, че не могат да си го намерят, задават ми на ден по телефона минимум по пет пъти въпроса, отваря се вратата на аптеката минимум 10 пъти и от вратата се пита "Пулмикорт и Вентолин?“, за да получат отговора "Не“. Това не е решение на проблема с тези инцидентни внасяния.

Работи се на парче?

Работи се на парче.

От Министерството на здравеопазването казват "Ще говорим сега да внесат, ще говорим сега да произведат“. За превенция говорихме и Вие казахте как може да не се допуска, а не все да потушаваме пожари.

Точно така. И пак повтарям – електронната рецепта би дала информация за реалната необходимост, колко са изписани. Дали са изпълнени е друг въпрос, но колко са изписани, за да може да се знае колко да се внесе. Съжалявам, че ще го кажа, слушах интервю на министъра съвсем наскоро, който едва ли не прехвърли топката към аптеките и каза "Ами, пациентите, като не го намерят в една аптека, да отидат във втора, в трета и да го потърсят“. Г-н министър, ако в три аптеки един пациент не си намери едно лекарство, това означава, че проблемът не е в аптеката, категорично не е в аптеката. Няма аптека, която да не желае да го достави. Ако в една временно отсъства, то в другата няма да отсъства, ако може нормално да се снабди с него. Никой от нас не желае да си остави пациентите необгрижени. За да е система, за да се повдига въпроса, за да не спират коментарите от всички, че няма, това означава, че наистина няма. Същевременно може да бъдат проверени и търговците на едро наистина какви количества имат.

Разбрахме, сериозен призив, просто за една проверка.

Да. Забележете – в Гърция пак при отказ в момента са направили някакви промени в тяхната регулация, че при отказ на дистрибуторите и въобще ангажираните във фармацевтичната верига да съдействат за проверки и контрол при снабдяването ще си губят лицензите. Имаше го излязло наскоро по медиите.

Да.

Проблемът не е само български, повтарям го отново. Проблемът е сериозен и той е общоевропейски. Разбирам, че всички производители работят по посока на това, щото производствата им да не зависят толкова много от суровини, опаковки и т.н. извън Европейски съюз и това нещо ще се случи. Сварени сме леко неподготвени, първо КОВИД, след това войната в Украйна. Защото мога само да спомена, че за един от сиропите за температура проблемът за цяла Европа да го няма беше стъклената опаковка, която се произвеждаше в Украйна. Тази стъклена опаковка, тя е сертифицирана, тя е точно специална и не може толкова бързо да бъде в производството заменена от една друга. В момента проблемът се решава, започват да се появяват, но пък други изчезват. Но за тях не е толкова страшно, защото има други генерици. Те не са рецептурни, в аптеката ние можем да го предложим съвсем законно и можем да си обслужим пациентите, щом имаме достатъчно широк и богат арсенал зад гърба си.

Какво да призовем в края на разговора ни. Освен проверка и контрол от страна на институциите, а не само да потушават пожари, когато се налага? Защото това ще е тема за две седмици, знаете, докато майка пак не изпищи за някое важно лекарство, докато пак има нещо по-важно и в медиите, а всъщност проблемът остава.

Аз отново ще повторя – има три предложения от наша страна, които няма да бъдат от днес за утре, които няма да гасят пожари като някаква комисия или някакъв съвет, а ще решават проблема дългосрочно и ще се решава в дълбочина. Генерична замяна, доработването на СЕСПА и електронната рецепта – с тези три дейности мислим, че бихме могли да се решат до голяма степен проблемите, или поне да бъдат предвиждани достатъчно отдалече, за да имаме време да реагираме.

Благодаря Ви, г-жо Мизова.