Ангел Найденов, бивш министър на отбраната,  в предаването "Това е България" на Радио "Фокус"

Какво можем да дадем на Украйна, ако българското Народно събрание все пак реши за изпращане на оръжия там? Наш гост сега е Ангел Найденов – бивш министър на отбраната. Г-н Найденов, този въпрос с оръжията влиза за втори път в парламента. Спомням си, че при предишния беше взето едно такова балансирано решение. В крайна сметка се постигна съгласие за военнотехническа помощ. Сега, с оглед на разпределението на парламентарните сили според вас ще се стигне ли до предоставяне на оръжия от складовете на Българската армия? 

Нека първо да кажа, че е много мек изразът, който използвахте – "балансирано решение“. Става дума за предходното решение на Народното събрание за военнотехническа помощ за Украйна. Беше ясно, че това беше опит за спасяване, своеобразен опит за оцеляване на четворната коалиция предвид на неотстъпчивостта и крайната позиция, изразявана от страна на БСП и на парламентарната група. Съответно решението беше ясно, че няма как да започне да функционира по ред причини. Т.е. нямаше как да бъде оказана ремонтна, техническа, най-общо казано поддържаща опция за военната техника и за въоръжението на Украйна, най-вече поради логистични проблеми с оглед на доставката и съответно възстановяването и ремонта на тази техника в България. Не че нямахме производствени мощности, но затрудненията са толкова големи, че очевидно това решение не сработи.   

Да. 

Сега аз си мисля, че има съответно достатъчно мнозинство в сегашното Народно събрание, което да осигури корекция или приемане на новото решение, което да отвори възможността за предоставяне от страна на България на оръжие, на бойна техника и на боеприпаси. Аз прегледах проектите за решение, които бяха внесени от "Демократична България“ на 19 октомври – фактически първият ден от подновяване работата на Народното събрание, и от страна на ГЕРБ – на 24 октомври. Двете решения си приличат, но естествено, те не се припокриват. Основните моменти в тези решения са, първо, да бъде направен преглед и съответно да се очертаят възможностите за изпращане от страна на България на въоръжение и на бойна техника. Второ, да започнат консултации със съюзници в рамките на НАТО, за да се оценят възможностите и съответно опциите за доставка на заместваща или на компенсираща техника. И трето, виждам, че и двете парламентарни групи предвиждат усилване на отбранителния капацитет и отбранителните способности на Българските въоръжени сили и на България като държава чрез разполагането на многонационални сили. Сега аз бих подкрепил и всъщност нееднократно съм изразявал своето мнение за това, че България не бива да прави изключение сред страните-членки на НАТО, които предоставят оръжия и военна помощ за Украйна. В този смисъл си мисля, че новото Народно събрание ще приеме това решение и съответно ще отвори възможността за изпращане на оръжие и на бойна техника. Второ, мисля си, че решението трябва да бъде достатъчно отворено, за да дава възможност на Министерски съвет да прецени съобразно оценките на рисковете и съответно потребността от определени отбранителни способности на страната въоръжението, което може да снеме от Българската армия или съответно, което може да извади от складовете и да изпрати като помощ за Украйна. Сега, добре е, че се предвиждат възможности за консултации със съюзниците и за оценка на различните опции, които съществуват за предоставяне на заместваща бойна техника. Те могат да бъдат както опция за заплащане, така и опция за доставка на въоръжение, на бойна техника, новопроизведена или съответно вече употребявана техника, която да замести снетите от България съответно оръжия и бойна техника. Не бива да се фокусира решението върху определени оръжейни платформи или съответно върху конкретно въоръжение, а това трябва да зависи както от оценката на възможностите, потребностите и съответно от оценка на опциите за компенсиране на това въоръжение, което България ще предостави.  

Въпросът обаче наистина се състои в това какво всъщност можем ние да дадем. И това компенсиране, за което и вие говорите, вече чухме и такива приказки за лобизъм, т.е. да дадем малкото останало, което имаме, и да купим ново на високи цени, и то в огромен времеви диапазон. Стои ли тази опасност на хоризонта? 

Аз си мисля, че част от добрите предложения, които фигурират в двете проекторешения, са свързани с възлагането на Министерски съвет да осъществи този преглед и да направи оценка на нашите възможности, т.е. да оцени какво можем да снемем от въоръжение и съответно да предоставим на украинската страна. Това може да бъде както от наличното въоръжение, което се използва сега от Българската армия, така и от военновременните запаси, т.е. мобилизационните ресурси на България, като паралелно със снемането от въоръжението или изваждането да кажем, образно казано, от складовете да се проведат и консултациите, за да се оценят възможностите за тяхното компенсиране. Разбира се, трудно е да си представим, че в момента, в който нещо бъде предоставено от страна на България, автоматично ще получим заместващо въоръжение и военна техника. Затова трябва съответно да се направи и тази оценка на различните опции. Вижте, Гърция предоставя бронирани бойни машини, които са съветски образци, закупени преди много години, очевидно след разпада на Съветския съюз, а срещу това Германия предоставя на Гърция, т.е. т.нар. "кръгова сделка“ – Германия предоставя на Гърция бронирани бойни машини собствено производство. Вървят различни схеми на подобно компенсиране за Чехия, за Словакия, подготвя се пакет от подобно компенсиране за Словения срещу вече предоставеното въоръжение, но всичко е въпрос на преценка. Никой не казва и аз не бих подкрепил решение, което автоматично да снеме от въоръжение и да предоставя на украинската страна, ако не знаем в какви срокове кое и какво ще ни струва предоставянето на въоръжение, на военна техника от нас на Украйна. 

Да, и вие изброихте страни, които предоставят въоръжение и техника. Включително и сега САЩ за пореден път ще доставят ракетни системи – буквално последна дума на техниката, за военните действия в Украйна. И на този фон, тези спорове, които водим у нас – за един танк, за два самолета, за една ракетна установка, за боеприпаси, не са ли малко жалки, на фона на това, което другите могат да дадат? 

Нека да подчертаем, че САЩ подготвят последния пакет военна помощ на стойност от порядъка на 775 милиона долара, който включва основно боеприпаси и разбира се, ракети за установките "Хаймарс“. Смята се, че една от ключовите необходимости в момента на Украйна са потребностите от противовъздушна отбрана, от съответните способности за противовъздушна отбрана и разбира се, от боеприпаси за артилерийските системи и установките "Хаймарс“ – споменах вече. Така помощта, предоставена от САЩ от началото на бойните действия, вече надхвърля 18 милиарда долара. Европейският съюз увеличи с 500 милиона средствата, които са във фонда най-общо да кажем за подпомагане на Украйна, чрез който се финансират съответно оръжейни сделки или се осигурява закупуването и предоставянето на оръжия от страните-членки на Европейския съюз за Украйна. И този фонд е вече в размер на 3,1 милиарда евро. Т.е. има известни източници на финансиране. Какво може да предостави България – разбира се, аз няма да влизам в подробности. Може.  

Да, да, така е. 

Ясно е какво е искането от страна на Украйна. Искането от страна на Украйна е за тежко въоръжение, за ПВО системи, за артилерийски системи, разбира се, за бойна техника от типа на изтребителите, на танковете и бронираните бойни машини. Освен това, разбира се, всякакви системи, които са от типа на противотанкови, зенитно-ракетни преносими установки и съответно боеприпаси. Аз искам да кажа, че това, с което разполага Българската армия, и съответно, с което разполага България като военновременни запаси, е известно на нашите съюзници. Там са заявени системите и количествата, с които ние разполагаме, така че не е особена тайна какво можем да предоставим, какво можем да снемем от въоръжение или какво можем да извадим от складовете, и което може да бъде от полза за украинската страна. Ясно е, че украинската страна в момента предпочита въоръжение и бойна техника съветски образци, защото те най-лесно и най-бързо могат да бъдат усвоени и да влязат в употреба от страна на украинската армия. Основният въпрос, който се задава – има ли България какво да предостави - да, има. Затова казвам, че това, с което разполагаме ние, то е известно. И по силата на тези данни съответно украинската страна отправя и съответните искания към българската страна. Неслучайно се споменават тези системи, за които и аз вече говорих.  

Т.е. доколкото ви разбирам, ние имаме противоракетни системи, комплекси, които можем да дадем на Украйна без да оставим нашето ПВО оголено? 

Вижте, аз отново искам да кажа, че тук трябва да са взаимосвързани двете решения.  

Да. 

Аз не подкрепям предложение, което автоматично би предоставило въоръжение и военна техника от страна на България, без да имаме съответната яснота за сроковете и за компенсациите на това, което ние снемаме като отбранителна способност. Затова си мисля, че първо трябва да бъде изяснено какво можем да предоставим, второ – сроковете, в които можем да направим съответната компенсация, и разбира се, всичко трябва да бъде достатъчно ясно колко ни струва и дали е по нашите сили и възможности на отбранителния бюджет съответно да плащаме там, където е необходимо. 

Т.е. доколкото ви разбирам, ние можем да дадем да речем една ракетна установка С-300, в замяна обаче да получим "Хаймарс“ или нещо от този калибър поне – правилно ли следя мисълта ви? 

Словакия предостави своите ПВО системи С-300, като съответно бяха разположени системи "Пейтриът“, които обаче са собственост на Германия и на Нидерландия. В какви срокове Словакия ще може да закупи и дали ще трябва да закупи съответните системи, за да осигури своята противовъздушна и противоракетна отбрана е въпрос, с който аз не съм запознат. Но затова казвам, че трябва да бъде ясно какви са опциите за заместване и компенсиране и дали ние можем да си ги позволим. 

Има ли риск, г-н Найденов? Слушах и бившия военен министър Каракачанов, който каза, че една установка, пет танка и два самолета няма да променят хода на войната, но пък има риск ние да останем и без малкото, което имаме. Съществува ли наистина, защото ние в крайна сметка не знаем колко ще бъде дълъг животът на този парламент?  

Имате предвид съществува ли риск да се увеличи и без това дефицитът, който съществува в отбранителните ни способности? 

Да, именно, да. 

Да, има такъв риск. И аз неслучайно за пореден път ще подчертая, че трябва да има яснота по отношение както на снемането, така и по отношение на опциите за компенсиране на това, което ние снемаме от въоръжение и предоставяме на украинската страна. Аз принципно не съм привърженик на представянето на тежки оръжейни платформи от страна на България, но ако чрез предоставянето и съответно чрез опциите за компенсиране може да се подпомогне българската програма за модернизация и за превъоръжаване, в такъв случай бих добавил – защо не. Защото съответно тези опции, за които споменавам – предоставянето на ново въоръжение, предоставянето на въоръжение, което вече е употребявано, или съответно подпомагане при закупуването на нови, съвместими с нашите натовски съюзници оръжейни системи, то това ще бъде съответно и катализатор за процеса на превъоръжаване и модернизация на Българската армия.  

Като казахте процеса по модернизация на Българската армия – колко време продължава обаче този процес, колко е необходимо това да се случи? Разбира се, тук слагаме и финансовите средства, които са изключително важни. Питам ви неслучайно, защото този процес на модернизация у нас върви десетилетия наред.  

Сега, давате ми възможност да се опитам да отговоря без да хабя много време. Първо, служебният министър на отбраната обяви, че е подготвен един проект за модернизация и превъоръжаване на Българската армия, който отчита, да кажем така, ключови приоритети, ключово необходими отбранителни способности на стойност между 6 и 8 милиарда лева, като тази програма включва 13 проекта за периода от 2023 до 2032 г. Всъщност виждам, че и в двата проекта за решение се изисква такава програма да бъде внесена в Народното събрание, съобразно което пък да бъдат оценени и съответно възможностите за предоставяне на техника за Украйна и съответно преговорите за компенсираща техника от наши западни съюзници и партньори. Второ, подчертах вече – това е програма за един десетгодишен период от време и това е изискване както на Консултативния съвет по национална сигурност, който е проведен при президента, и то няколко пъти по темата за отбранителните способности на България, но е и част от един документ, приет през 2021 г., и това е Програмата за развитие на отбранителните способности за този десетгодишен период от време. Разбира са, има различни етапи на реализация на тази програма. Първият етап е до 2026 г.,  вторият етап е 2026-2032 г. До каква степен тези проекти, които са заложени там, ще съвпаднат с опциите за компенсиране на евентуално снето от България въоръжение и бойна техника, това е вече въпрос на преговори с нашите партньори. Разбира се, че тогава, когато се прави оценката на това какво можем да дадем, трябва да държим и сметка за това в какви срокове можем да получим компенсираща техника. Ако ние сега снемем примерно артилерийски системи или да кажем част от ПВО системите, с които разполагаме, и ще трябва да чакаме съответно компенсирането и доставката на нови оръжейни платформи и системи с години, то това очевидно е неприемливо, защото увеличаваме и без това съществуващия дефицит в отбранителните си способности, лишаваме се от ключови за националната ни сигурност, в частност за военната сигурност отбранителни способности.  

И в края на разговора ни един финален въпрос. В последните 24 часа виждаме масирана атака на руската армия по важни стратегически обекти от инфраструктурата на столицата Киев. Хората вече са без ток, без вода в резултат на това. Каква е вашата прогноза – ще се увеличи ли мигрантският натиск, ще се задълбочи ли още повече тази криза? Ще се разрасне ли този военен конфликт още? 

За съжаление, трябва да подчертая, че това не е картината само от последните 24 часа. Това е една кошмарна за Украйна действителност от 10 октомври насам, което означава, че атаката по критична гражданска инфраструктура, в частност по енергийната система, в частност по обекти, свързани с водоподаването или с рафинериите и съответно производството на горива, е атака, която е готвена не в рамките на ден-два. Това очевидно е дълго подготвяна атака и тя беше стартирана и представяна като отмъщение, образно казано, от страна на Русия, за атаката по Кримския мост. В последните дни това беше представяно като реакция от страна на Руската федерация за атаките по кораби от Черноморския флот в пристанището на Севастопол. Ние няколко пъти, проследявайки военните действия от началото на войната на Русия в Украйна, сме имали възможност и да говорим за нови фази, да говорим за ново ниво на противопоставяне. Но от 10-ти октомври насам ние имаме възможност да говорим за ново естество на бойните действия във войната и това ново естество е последователното и целенасочено унищожаване на гражданската инфраструктура на Украйна. На практика това е едно своеобразно тероризиране на цивилното население и очевидно, че целта, освен поразяването на обекти от критичната инфраструктура, е да се предизвика и недоволство и напрежение сред украинското население с оглед настъпването на зимата и оттам – съответно да бъде принудено украинското държавно и политическо ръководство да седне на масата за преговори. Аз не съм оптимист както по отношение на евентуалното постигане на споразумение, изобщо по възобновяване на преговорите за постигане на примирие и съответно на мир, както и по отношение на края на бойните действия.  

Да. Благодаря ви за отделеното време.  

Ева БРАНИМИРОВА