Ангел Найденов – бивш военен министър, сега директор на Центъра за изследване на отбраната и сигурността, в интервю за обзора на деня на "Радио "Фокус" "Това е България"

Ожесточени боеве се водят в Южна Украйна в рамките на предприетата от Киев контраофанзива за връщане на Херсонска област. Украинските войски са атакували руски позиции по целия фронт и са пробили на юг през първата линия на отбраната на руската армия край Херсон. Освен това, Украйна атакува руска база край Мелитопол. Паралелно се наблюдават нови руски обстрели срещу Бахмут и Славянск. Междувременно Украйна и Русия се обвиняват взаимно за сраженията около АЕЦ "Запорожие“. Говори се за офанзива и контраофанзива на двете армии. Въпросът е какво става по фронтовете на Украйна и как случващото се там промени архитектурата на сигурността и отношенията в Европейския съюз и в частност в България? Наш гост е Ангел Найденов – бивш военен министър, сега директор на Центъра за изследване на отбраната и сигурността.

Какви тенденции се забелязват на фронтовете в Украйна?

Няколко са ключовите моменти, които отбелязваме като анализ на ситуацията в Центъра за изследване на отбраната и сигурността, и безспорно на първо място поставяме  контраофанзивата в Южна Украйна с начало на 29 август и с основно направление Херсонска област и съответно стремеж за освобождаване на Херсон. И макар да изглежда ограничена като обхват по отношение на цели и география, контраофанзивата бележи според нас нова фаза във войната. Наред с атаките, които обаче нямат характера на контранастъпление, за които споменавате и вие в уводните си думи, украинските войски сякаш изземват инициативата във военните действия. Подготовката за тази контраофанзива отне приблизително и малко повече от един месец, като тя включваше атаки срещу инфраструктурата, включително с мобилните ракетни установки HIMARS, включваше унищожаването на опорни пунктове за снабдяване на войските с гориво и боеприпаси, и съответно логистични центрове, от които се изпращаха попълнения за руските войски. Инфраструктурата на практика включваше основните мостове – пътни и железопътни, през които ставаше прехвърлянето на войски, съответно на боеприпаси и гориво от източния на западния бряг на Херсон. За този почти един месец руските войски от своя страна не отбелязаха особен напредък в настъплението си в Донбас и в южната част на Запорожието. Нещо повече, те бяха принудени да прехвърлят допълнителни войски от Източна Украйна и съответно нови попълнения от зоната на Крим. Като споменавам Крим, но след малко ще се върна, разбира се, да поясня случващото се в Херсон, като споменавам Крим, искам да кажа, че това е вторият ключов момент, всъщност става дума за подривните, диверсионните действия и атаките срещу военни цели на територията на Крим. И третият ключов момент, за който ми се иска също да поговорим, това е нещо, което ние наричаме "войната на дроновете“. Това е снабдяването и на двете страни, и на руската, и на украинската страна с дронове, в това число също и тежки ударни дронове както от страна на Иран, който предоставя стотици дронове на Русия, така и от страна на Тайван, откъдето Украйна закупува дронове, и съответно микродронове от Норвегия и Великобритания, които се предоставят на украинските войски. Но споменах, защо Херсон? Освен чисто символичното значение, което има Херсон, той е първият голям град, който беше превзет от руските войски. Второ, през Херсон и Херсонска област се осъществява сухопътната връзка на окупираните територии с Крим. Оттам се осъществява и питейното водоснабдяване, тъй като каналът минава в зоните около Херсон, питейната вода за Крим. И още нещо, на практика Херсон и Херсонска област представляваха изходен пункт за руските войски за Южна Украйна. Рано е да се говори за поврат, според нас, в бойните действия. Русия все още има превъзходство по отношение освен на личен състав, но и по отношение на артилерия, на авиация, на ПВО системи, на боеприпаси, съответно снаряди и ракети, тоест, по отношение на огневата поддръжка. От друга страна, украинските военни способности, подкрепени от модерни западни оръжейни системи и обучение на личния състав компенсират дефицитите, които съществуват. Ще бъде наивно да се залага на бърз успех и връщане под украински контрол на Херсон и цялата Херсонска област, но съответно украинските действия изглеждат към този момент равностойни.

Г-н Найденов, изчерпва ли Русия първоначалната си мотивация и военни способности?



Не, не, и аз тъкмо това отбелязвам, че тя все още продължава да има превъзходство. Друг е въпросът дали и с каква степен на мотивация имат и разполагат руските войски. По-скоро изглеждат демотивирани на фона на мотивацията и съответно на бойния дух, които имат украинските военни части.

А как на фона на това, което се случва на украинските фронтове, звучи информацията отпреди седмица, че руският президент Владимир Путин е подписал указ за увеличаване на числеността на въоръжените сили на Русия, и броят ще нарасне от 1.9 милиона на 2.4 милиона?

Всъщност, в случая става дума за указ за увеличаване на числеността на въоръжените сили, като става дума за 137 000 като личен състав, от които голямата част са попълнението за руската армия, която ще наброява повече от 1 милион. Това е, разбира се, все с оглед на бойните действия, за които става дума. Но като споменавате указите и съответно случващото се, ми се ще да споменем, и разбира се, аз няма да обръщам внимание на слуховете, защото няма официалното потвърждение, но все пак това е много важно, слуховете за отстраняването на Шойгу като военен министър.

Противоречиви са тези слухове, на няколко пъти те се появяват?

Да, да. Но казвам последните информации, които са с източник на британското разузнаване за отстраняване на военния министър. Дори да е факт, едва ли ще има официално потвърждение. Всъщност, ако има такова потвърждение, то това би било ясен знак и признак за провал. Но нека да споменем, че в началото на втората фаза през месец април, която включваше цели, свързани с овладяване на Луганска и Донецка област, беше отстранен тогавашният командващ на руските военни части в Украйна. Преди няма и 2 седмици беше сменен и командващият на Черноморския флот. И това беше действие, което последва, споменах вече подривните и диверсионните действия и съответно атаките срещу военни цели на територията на Крим. За какво става дума? Става дума основно за атака срещу две от основните летища, военни летища, на които е разположена съответно военната ударна и съответно изтребителна авиация на Черноморския флот. Това са летищата "Саки“ и "Белбек“. Едновременно с това имаше атаки срещу щаба на Черноморския флот, освен, разбира се, успеха на украинските части с потопяването на флагмана на Черноморския флот крайцера "Москва“. Това са изключително важни сигнали, които освен символичното значение, които имат атаките на украински диверсионно-подривни групи, и атаките срещу военни цели на територията на Крим от чисто символна гледна точка, освен да покажат възможността за атаки от страна на украинските части, това е своеобразен удар по самочувствието на руската администрация и на руското и военно, и политическо ръководство. Те внушават и усещането, че руските части не могат да се чувстват недосегаеми и в безопасност никъде в териториите, които са окупирани или анексирани от Украйна, става дума за територии, принадлежащи на Украйна. Нека все пак и да си даваме сметка, че всъщност от територията на Крим се осъществяваха и основната част от действията на руските войни части в Южна и Югоизточна Украйна.

Възможно ли е примирие и кога може да се случи?

Примирие е възможно, малко вероятно е да случи в скоро време. Всяка една от страните освен че не дава никакви сигнали за готовност за преговори, същевременно се стреми към придобиването на военно преимущество, което да използва като актив в бъдещи преговори. Още повече, че с настъплението, което осъществяват украинските военни части, виждате изявленията на украинското държавно ръководство в лицето на президента Зеленски, които говорят за най-малко връщането до границите на Украйна преди началото на войната от 24 февруари, и съответно възстановяването на административния и териториалния контрол на цялата територия на Украйна, включително и на Крим.

Г-н Найденов, вие наблюдавате събитията там, бихте ли могли да кажете, защо в крайна сметка Русия започна тази война?

Ох, връщате ме към…

Към 24 февруари.

Да, да, 24 февруари. Към един разговор, който сме водили, не само аз, разбира се, всички, които са се изявявали в коментарното поприще от преди 6 месеца. Много са причините за войната и военната агресия на Русия срещу Украйна. Освен обявените като цели, всъщност, това са и единствените цели, които бяха споменати – демилитаризацията и денацификацията, според руското военно и политическо ръководство, на Украйна, това без съмнение е желанието да бъде променена архитектурата за сигурност. Това е и опит да се покаже друго самочувствие и друго желание на руската страна с желанието съответно да бъдат направени промени и по отношението на разполагане на сили и средства на НАТО не само в новите страни-членки след разширяването на НАТО.

Как случващото се по фронтовете на Украйна сега промени архитектурата на сигурността и отношенията в Европейския съюз?

Ами най-малкото промени я от гледна точка на това, че Русия, която не желаеше разширяването на НАТО, получи НАТО в добавка. Всъщност, получи желанието за членство и вероятно скорошното членство на две скандинавски държави, които залагаха съответно на неутралитет. Това са Швеция и Финландия. За Швеция става дума за една политика, която се следваше повече от 200 години от времето от края на Наполеоновите войни, съответно на Финландия след Втората световна война. И тази промяна в политиката на двете държави настъпи в резултат на заплахата, която споделят и двете страни по отношение на Русия. Всъщност, като говорим за заплахата нека да спомена, че Русия беше определена като най-голямата и непосредствена заплаха за сигурността и стабилността в новата стратегическа концепция на НАТО.

Но не враг, а заплаха.



Това е изразът, който е използван, и повтарям дословно това, което е записано в решенията на срещата на върха на НАТО в Мадрид. А какво друго получи? Ами според мен, една от неприятните изненади за Русия и руското държавно ръководство беше единството в мненията и в отношението както на страните-членки на НАТО, така и по отношение на Европейския съюз. Нека да припомня, че в самото начало на войната имаше изявление на американския президент и съответно на генералния секретар на НАТО, че те няма да участват с войски на територията на Украйна в сблъсък с руската армия. И аз не виждам никакви знаци или нищо не виждам, което да говори за промяна на тази позиция. Друг е въпросът, и това е вече във връзка и с отговора на вашия въпрос, че от началото на бойните действия и НАТО, и Европейския съюз категорично заеха страната на Украйна, на Украйна като жертва на руската агресия. Освен  осъждането чрез резолюции и позиции, и санкциите срещу Русия, имаме налице помощ както с оръжия и боеприпаси, отделно от това съответно финансова и икономическа помощ. Вижте, например по отношение на международните партньори на Европейския съюз до този момент са съответно заделени и предадени близо 17.5 милиарда евро като финансова и икономическа помощ. Що се отнася до военната помощ, например САЩ до този момент са осигурили пряка военна помощ на стойност 10.6 милиарда долара. А Европейският съюз осигури помощ чрез финансиране на доставките на въоръжение и боеприпаси в рамките на 2.5 милиарда евро. Това само по себе си е една значителна промяна по отношение на позициите на двата съюза към Русия и към случващото се в Украйна.

Можем ли да очакваме пряка намеса на НАТО в конфликта?

Не, тъкмо това споменах, че тази позиция, тази опция беше категорично изключена сред позициите и опциите от страна на НАТО и Европейския съюз.

Очакваше се, че в резултат на взетите решения на срещата на върха в Мадрид ще има промени в решенията в България на политическо и военнотехническо ниво. Сякаш такива промени не виждаме.

Не знам за какви промени говорите и какво се е очаквало да бъде променено. Ако имате предвид помощта по отношение на Украйна, не виждам признаци за преразглеждане на вече взетото политическо решение от страна на предишното Народно събрание за оказване военнотехническа помощ на Украйна. Всъщност, нека да споменем за слушателите, че с изключение на две държави всички останали страни-членки на НАТО имат решение на политическо и на държавно ниво за осигуряване и съответно подпомагане на Украйна с оръжия и боеприпаси. Тези две страни, които правят изключение от политическите и държавните решения, са Унгария и България.

И на този етап, според вас, промени не могат да се очакват в такава посока?

Не виждам нито нагласа, нито времето, в което може да бъде променено нещо по отношение на решенията, които вече съществуват на политическо ниво в страната.

А що се отнася до военното присъствие у нас?

Вижте, те са няколко решенията, които пряко засягат България, като изключим разбира се това, което вече говорихме, всъщност, не го изключваме, но понеже го коментирахме, няма да се връщам на него, и това е стратегическата концепция по отношение на НАТО, имаме промени по отношение на отбраната на страните по Източния фланг на НАТО. Това са решения, които са свързани първо, с увеличаването на военното присъствие на военни части на страните-членки в рамките на многофункционалните военни групи. И това предстои да се случи по отношение на България. Всъщност, виждате, че от близо 10 дни върви подготовката и съответно доставката на въоръжение и военна техника на Италианския контингент, който ще бъде разположен на територията на България, като припомням, че Италия е рамковата държава и съответно осъществява командването на многонационалната военна група, която освен Италия и България, включва части на Великобритания и на САЩ. Дали ще има други държави, които ще се включат в тази бойна група, е въпрос на решение на България на нивото на Министерство на отбраната и вероятно в рамките на бъдещия парламент. Освен това, сред решенията е и определянето на военни части от останалите страни-членки, които биха се ангажирали с подсилването на страните по Източния фланг на НАТО. Давам ви един пример, тъй като това стана вече известно – ангажиментът на Германия по отношение на отбраната на Литва. Вероятно предстои съответно конкретизирането на държавите, които биха били определени за всяка една от страните по Източния фланг на НАТО. И третото решение, това е предварителното разполагане на оръжие и боеприпаси, които биха били необходими в случай на възникването на потребност от увеличаване на военно присъствие и съответно на отбранителни действия. Всичко това на практика изразява т.нар. "предно присъствие“, което се основава на видимото присъствие на сили и средства на Алианса на територията на страните-членки на НАТО по Източния фланг.

Дколко можем да очакваме навлизането на полски части, макар от доброволци, на територията на Западна Украйна? Според едни информации, са два батальона, според други – вече 20 000 души.

Не съм виждал такава информация. Пак казвам, изключвам участието с личен състав на нивото на взето политическо или държавно решение от страна-членка на НАТО независимо дали става въпрос за страни, които граничат с Украйна, или става дума за други държави. Що се отнася за отделни наемници на частни договори, които биха участвали, то това и сега е факт както от руска страна, така и от украинска страна.

Задавам ви ненапразно тези въпроси, защото съществуват опасения, вие сте чули за тях, предполагам, че в някакъв момент, особено при намеса било то от Полша, било то от НАТО в Украйна, България ще бъде по силата на своите споразумения принудена също да се намеси в тази война. Имат ли основания тези опасения?

Не, не съм виждал такава информация, нито подобни планове. Изключвам такива планове.

Не, не ви говоря за планове, говоря ви за коментари, които са най-вече на политическо равнище.

Ами трудно ми е да коментирам всичко, което се появява, независимо от неговия източник дали става дума за политици или става дума за независими анализатори. Аз мога да коментирам в случая позиции и съответно готовност на нивото на съответно ръководство както в рамките на Алианса, така и в рамките на отделните държави. Споменах, аз не виждам аргументи, които да променят досега изразената позиция както от страна на САЩ, така и от страна на НАТО.

Цоня СЪБЧЕВА