Андрей Новаков, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България". 

Договорен е годишният бюджет на Европейския съюз, по линия на оперативните програми България ще може да получи за догодина  финансиране в размер до 3.4 милиарда лева. Общият размер на бюджета на Европейския съюз за 2023 година възлиза на 169 милиарда евро. В приключилите късно снощи тристранни преговори между Еврокомисията, Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент за седма година единственият български участник е евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков. Андрей Новаков е наш гост. Г-н Новаков, как ще се разпредели бюджета на Европейския съюз за догодина? 

Справедливо бих казал, най-вече по отношение на България в това число. Нещо, което няма как да не ме радва. Надявам се оттук насетне след като сме казали "А“ и сме си свършили работата в Брюксел, след това да си свършим работата и в София и да се възползваме от това финансиране тук. Вярвам, че това ще се случи, защото едва ли има политик в България, който да не разбира колко важно е това за всяко българско семейство.

Г-н Новаков, плащания в какви размери ще получи страната ни от Европейския съюз за догодина, след като нямаме нито една одобрена програма, нито един одобрен проект?

Факт е, че от новия програмен период няма нито една одобрена програма. Парите, които сме заложили за 2023 година, са до последната стотинка в миналия програмен период за проекти, които вече са започнали, това са плащания за тях. Ако трябва да разбием тези 3.4 милиарда, трябва да кажем, че става въпрос за 1.9 милиарда, които ще отидат за пътна инфраструктура, за градска среда, за околна среда, за подкрепа на бизнеса, за заетост също така – това са оперативните програми. А пък от друга страна, почти 900 милиона ще отидат като директни плащания към фермерите и подкрепа за тях. Освен това, има и 267 милиона евро, ако не греша, и това са парите, с които трябва да се справим с последствията от КОВИД. Това са все значителни средства, които ако отидат по предназначение и на време при бенефициентите, нещо, в което вярвам и се надявам, биха оказали доста благоприятно въздействие върху икономиката в страната и върху довършването на ключови инфраструктурни проекти, които към момента стоят така.

През последната седмица доста нашумя случая покрай един трагичен инцидент, за съжаление, убийството на граничен полицай, но стана ясно, че охраната на границата е силно компрометирана, защото няма средства. Предвиждате ли в тази посока някакви пари, които биха могли да дойдат като подкрепа за възпиране на мигрантския натиск към България? Все пак ние сме външна граница за Европейския съюз.

40 милиона евро е това, за което успях да допринеса да бъдат заделени от горе на предложението на Европейската комисия, а именно за охрана на границите, за отбрана, за военна мобилност, а така и за подкрепа на европейската прокуратура. Оттук насетне е важно, как ще бъдат разпределени те. И в рамките на преговорите аз си позволих да взема думата на няколко пъти, като първият от тях беше, за да разкажа какво се е случило в България и това, че сме загубили трима от служителите на реда докато изпълняват служебния си дълг да пазят не просто българската граница, а да пазят външната граница на Европейския съюз. И оттук насетне не ми беше трудно да убедя своите колеги, че не мога да разглеждам работата си в преговорите по европейския бюджет като борба – да се боря с Нидерландия, с Швеция или с Италия за това България да получи пари. Когато получим финансиране за охрана на външните граници, най-вече по отношение на Турция, по-малко с Македония и Сърбия, това означава, че ние пазим и тези държави, приемаме ги като едно, като всички заедно в този кюп. Щастлив съм, че колегите възприеха тази конструкция и в крайна сметка получих тяхната подкрепа. Това беше важно за нас. Оттук насетне експертите и в този Механизъм за управление на границите трябва да преценят, дали това ще отиде за наемане на нови хора или за закупуване на техника, за термични камери, за автомобили или нещо друго. Но със сигурност нашите момчета и момичета трябва да знаят, че имат достатъчно финансиране, с което да не се излага техният живот и здраве на излишен риск.

Въпреки, че не сме си написали домашното за сегашния програмен период, той вече върви, а  България получава 1/50, малко над 1/50 от общия бюджет на ЕС. Въз основа на какво е предвидено одобреното за страната ни финансиране?

В зависимост от това, което сме заявили ние като проекти и разходи, които възнамеряваме да направим. Разбира се, те са в рамките на многогодишната финансова рамка. Но аз не искам да звуча като счетоводител към всички, които ни слушат в момента, защото това са детайли, с които бихме отегчили слушателите. Те трябва да знаят, че Европейският съюз има 7-годишен бюджет, по който след това всяка година преговаряме, за да разберем накъде да насочим средствата от този пакет. Но не можем да излезем от голямата картинка, в която има таван, който България може да получи в рамките на тези 7 години. Оттук насетне можем само да губим, ако не кандидатстваме навреме, ако кандидатстваме зле, ако проектите ни не са издържани или не са спрямо европейските правила, могат да бъдат налагани санкции да стават по-малко. Вярвам, че кметовете ни вече натрупаха достатъчно опит, че да не допускат такива грешки и да не се стига до това да се губят европейски средства, които толкова трудно защитаваме и одобряваме за България тук, в Брюксел.

При положение, че страната ни започне да си подготвя проектите и програмите за вече вървящия програмен период, ние какви пари ще получим? Ще получим ли догодина малко повече от 3.5 милиарда, или те ще останат за следващата година?

Напълно би могло. И тази година можеше, тъй като периодът 2021-2027 година започна на 1 януари преди 2 години почти. А за съжаление ние се позабавихме доста и оттук насетне трябва да наваксваме. За да съм откровен с вас трябва да кажа, че моите тревоги са насочени в посока на това, че Планът за възстановяване и устойчивост е доста закъснял. До 31 юли следващата година ние трябва да сме договорили 12 милиарда лева. Това прави почти по 2 милиарда на месец. Не че не вярвам в българската администрация, но това е предизвикателство, с което малко министерства биха се справили и то за толкова кратък срок, и то без да е тяхна вината. Да не говорим, че ако ги договорим до 31 юли следващата година, до 2026 година трябва да са изпълнени. Колко са тези проекти, които могат да бъдат одобрени и договорени в рамките на половин година, проектирани, изпълнени, отчетени и въведени в експлоатация за още три? Нито тунели се копаят толкова лесно, нито се строят мостове над реки толкова бързо, и затова трябва без излишна суета и горделивост, както няколко пъти вече призовавам, да влезем в комуникация с Европейската комисия и да разкажем, че има форсмажорни обстоятелства, човешки да им кажем, че не е имало редовно правителство в рамките на последните 2 години, което да е имало за приоритет европейското финансиране, да получим отсрочка от още поне половин година или една година, за да можем в максимална степен да се възползваме от това финансиране. То се пада веднъж на поколение и аз до последно ще работя в посока на това да убеждавам, включително своите политически опоненти, че това не е тема, в която може да се политиканства, и не може да превръщаш такава огромна сума от порядъка на 12 милиарда, която може да промени облика на България, в заложник на тесни интереси, които се простират до следващия мандат или до изборите за кмет на София, примерно казвам.

И много важен въпрос, г-н Новаков, ако това, за което вие говорите, не се изпълни, ние губим тези пари, така ли, или поне по-голямата част от тях?

 

За съжаление, това е угроза, която съществува, и ако не съумеем да ги вземем, те ще се върнат обратно в европейския бюджет.

Освен по Плана за възстановяване и устойчивост, какво губим от оперативните програми за вървящия вече период, по които нищо не сме направили?

Там рисковете от това да връщаме пари са по-малко, тъй като Европейската комисия е далеч по-гъвкава за сроковете за оперативните програми, там проектите могат да се фазират, да се прехвърлят. Но така или иначе трябва да се отърсим от тази апатия и много, много силно се надявам колегите в България, които се занимават с европейски средства, без значение кой е управляващият орган, да разберат, че българските евродепутати тук не са техни врагове, и ние като представители на България можем само да допринесем за това повече от европейското финансиране да отиде в България. Виждам как другите държави успяват да мобилизират всичките си служители и в Европейския парламент, и в Европейската комисия, и в Европейския съвет, да създадат армия от адвокати, които да работят за техния национален интерес. Аз мисля, че можем много повече от това, което е в момента, и считам, че скоро ще се случи. Гледам с надежда към младите във всички партии, с които споделяме такива възгледи, защото това противопоставяне, на което ставаме свидетели през последните месеци, много уморява.

В България много говорим за европейски средства. Ако ви кажа, че почти през интервю на държавник или политик се говори за тези средства, но това е от позицията на България. Като ви слушам вас разбирам, че много-много не сме се потрудили пред европейските институции, за да ги получим. С какво си го обяснявате? Откъде идва това разминаване?

Полагам усилия да звуча положително в момента и да кажа, че докъм средата на 2020 година и по отношение на Плана се движихме навреме, и в подготовката за следващия програмен период също така, усвояването беше над средното за Европейския съюз, а в същото време нивата на грешка при работата с европейски пари беше под средното. Това беше все положително. За зла беда минахме през период, в който работата с европейски  институции се свеждаше само до  саморазправа с политическите опоненти, а не толкова за допринасяне за благото на България. Но се надявам това да е останало в миналото, тези грешки да бъдат научени и занапред да разберем, че това, което остава в крайна сметка, е това, което си съградил, това, с което си успял да допринесеш, да докараш в България, а не това, че си отишъл да арестуваш някой.

Цоня Събчева