За преодоляването на различията между партиите и непреодолимите различия във философията им, време за разделителни линии или време за визионерска политика? Наш гост е Александър Симов – водач на листатата на "БСП за България“ в Перник. Иска ми се в тон с изминалите събития – "Нощ на почит пред Бъкингамския дворец“ и "Великобритания скърби за своята кралица“, ние някога ще имаме ли такова явление, толкова голяма скръб за един държавник?

В България според мен към момента това е невъзможно, защото наистина в последните 30 години ние натрупахме много различия. Българското общество е в дълбок конфликт в момента поради много причини и заради това смятам, че при нас все още предстои някой ден да се появи държавник, който да предизвиква такава тъга, такава почит, такова всеобщо преклонение. А и честно казано, смятам, че по принцип в съвременния свят това вече е проблем. Да не забравяме, че кралицата е като знак за едни отминали времена, знак за… Тя може би заради това толкова беше харесвана. Само си представете – първият ти министър-председател е Чърчил.Ние говорим за фигура, която наистина се е вписала в световната история. Докато в България ние обичаме историята да започва на всеки четири години да започва отново. И това е проблем.

Така е, това са основните разлики може би. Все по-често се говори обаче за дефектите на нашата система, за формата на държавно управление. Защо? Изхабен ли е вече парламентаризмът, на фона на ниския рейтинг, който имат няколко Народни събрания поред?

По тази тема аз имам крайно мнение. По никакъв начин парламентаризмът не е изхабен и всеки, който се заиграва с тази тема, всъщност считам, че се опитва да ни предлага някакви много опасни идеи. В България парламентаризмът просто не проработи както трябва, но причината не е в Конституцията и във формата на управление, а във факта, че българската политическа система е до такава степен изродена, че ние съществуваме в среда само на лидерски партии. Не искам да хваля своята собствена партия, но БСП е единствената политическа формация на политическия терен, която си има процедури и която прилича на партия. Всичко останало сами виждате докъде се доведохме – едноличната воля на Бойко Борисов, Слави Трифонов съобщаваше по телевизията на своите депутати какво решение е взел. Ето това е големият проблем. Всъщност в България демокрацията не сработи както трябва, което не означава, че проблемът е в демокрация, а в механизмите, по които тя се осъществява в България. И заради това смятам, че никаква смяна на формата на държавно управление няма да ни свърши работа. Ние просто трябва да направим така, че парламентаризмът да е ефективен. Да, парламентът има нисък рейтинг в последните години, но той има нисък рейтинг, защото системно беше обезличаван от фигури като Бойко Борисов. Да ви припомням ли, че в рамките на последния си кабинет за четири години той стъпи в парламента пет пъти, пет пъти! И сега сравнете го с Великобритания, където всички знаем, че премиерът всяка седмица поне по два пъти е там и се подлага на кръстосан разпит от депутатите в английския парламент. Ето това е голямата разлика – или си институционално настроен и имаш уважение към парламентаризма, или искаш да управляваш еднолично, без да ти пука за институциите. Ето тук върху това трябва да поработим, а не да тръгваме да пипаме Конституции, да правим референдум за президентска република и всякакви останали дивотии, които няма да ни помогнат.

Обаче вие говорите за дефектите на партиите, на тяхното съществуване изобщо. А можем ли да говорим за дефекти на личностите, които влизат в тези партии? Ето например вие сте депутат в няколко парламента, в същото време обаче вас хората ви познават, защото вие сте колега журналист, бивш, разбира се, но бивши, понеже няма, затова казвам колега журналист.

Да.

Вие сте познат сред обществеността. Има обаче дефицит на такива личности, които те не само не са познати сред обществеността, ами за първи път хората виждат техните лица, техните физиономии и в края на краищата, след като влязохме в тази спирала от избори, именно това отблъсква хората да отидат и да гласуват. Не мислите ли?

Вижте, въпросът ви наистина тук е философски донякъде. Той е важен, защото българското общество е разделено от две свои страсти. От една страна българското общество иска бързи решения и конкретни политики, които решават тези проблеми, от друга страна, ние постоянно сме заключени в безкрайното желание за някаква промяна. Аз, откакто се помня, все се говори за /…/, за радикална промяна и българското общество реагира на това, постоянно гласувайки за нови и нови партии. Знаете ли, има нещо, с което България е уникална в Източна Европа, в страните, които смениха модела си на управление след 1989 г. България е единствената държава в Югоизточна Европа, в която извънпарламентарни партии три пъти са печелили пълно мнозинство и са управлявали – и НДСВ, и ГЕРБ бяха така. Просто ние имаме едно постоянно неудовлетворено желание за промени, което се изразява в гласуването за всяко ново политическо чудо. Така че съгласен съм. Сега много хора казват "Писна ни от нови лица, искаме нещо утвърдено, искаме хора с опит“. От друга страна, огромна част от българите постоянно гласуват за новото, вечно се хващат за новата надежда за чудотворец. Според мен българската демокрация след тази поредица от избори постепенно върви към осъзнаването, че чудотворци няма, че няма кой да дойде по някакъв мистичен начин и да реши за 800 дни или за някакво друго време натрупаните проблеми. И заради това в последните две години започнах да си давам сметка за това, че системна партия не е нещо лошо. Системната партия е партия с доказана политика ,с управленска програма, с подготвени кадри, която има визия за всички сектори на обществения живот. И всъщност истинската промяна в България, вече се убедих, може да бъде само през системните партии. Радикалната промяна може да бъде през системните партии, а телевизионните радикали най-обикновено се провалят, както видяхме с "Има такъв народ“, и завършват пътя си трагично и жалко.

Сега проблемите са ясни и видими, всеки от нас ги усеща, влизайки в магазина да пазарува, когато трябва да си плати сметките за ток, парно – все още не, но тепърва предстои. Какви са плюсовете и минусите за БСП от това отминало съвместно управление с "Продължаваме промяната“, каква е вашата оценка?  

Нека първо да ви кажа плюсовете.

Добре.

Ние приехме да участваме в това управление, знаейки, че то няма да е лесно, знаейки, че когато е съставено от четири толкова различни партии, проблеми ще има. но приехме, защото БСП не е политически кръжок, а е политическа партия, а политическата партия трябва да се бори да осъществява своите идеи във властта. И днеска много хора, смятам, че цяла България видя, че когато БСП е във властта, осъществява своята социална програма – и актуализацията на пенсиите, и безплатните детски ясли и градини, и всички останали социални мерки, които предприехме. Спомняте ли си какво се опитаха да ни направят заради това, че казахме, че трябва да се замрази цената на тока? Аз си мисля, че това е успешна мярка, която помогна на хората в една голяма криза. Нашата социална политика се вижда и ненапразно днес и останалите партии се опитват да си ги прикачат като медал. Няма проблем, нека да се опитват да си ги сложат, да си ги закачат на ревера. Това показва, че тези идеи са се усетили от хората, видени са, което означава, че социалната политика на БСП наистина е със знак за качество, защото ние влязохме и осъществихме това, което обещахме на нашите избиратели, като разбира се, имаше много идеи, които останаха неосъществени, и това е заявката, с която се явяваме на изборите. И заради това смятам, че това е плюсът, който всички видяха. БСП знае как да осъществява своята програма и показа истинска социална политика, изразяваща се в 22 милиарда социален пакет в бюджета – най-социалният бюджет за последните години или въобще в историята на прехода. Сега минусите също ги има, разбира се. Когато си в съюз с партии, които са толкова различни, особено по отношение на визията за външната политика, ние натрупахме немалко негативи, защото трябваше да се опитваме да съгласуваме различните си виждания за това как се провежда външната политика. Ние така и не приехме самоволните действия по спирането на преговорите с "Газпром“, гоненето на руски дипломати, които сериозно застрашиха нашите отношения с Руската федерация. Ето такива неща хората, посрещайки ни, питат за тях, критикуват ни за някои от нашите действия. И разбира се си дават сметка за това, че факторът "БСП“ в управлението направи така, че България не изнесе оръжие за Украйна, направи така, че ние не обявихме Руската федерация за враг, както имаше такива големи, грандиозни идеи от други партии. Ако БСП не беше в управлението, повярвайте ми, не само оръжие щяхме да изнасяме за Украйна, ами можеше и войски да пратим, да се забъркаме в един конфликт, който по никакъв начин не е наш. И да, за такива неща търпим негативи, но смятам, че цената си струваше, защото нашата сила в социалната политика, нашата експертиза в социалната политика и виждам, че хората оценяват това.

Г-н Симов, знаете, че има формации на политическата сцена, които вече късат живо месо от БСП, и тези избори няма да бъдат изключение. Т.е. както коментирахме преди малко с политолога от "Тренд“ Димитър Ганев, от вашето ядро се ронят буквално избиратели, които се преливат в други формации. Кои формации правят това, виждате ли ги, наясно ли сте и какво правите по въпроса съответно?

В последните две години наистина постоянно се раждат партии, които се опитват да целят БСП, за да могат да вземат от хората, гласуващи за БСП. Аз смятам, че тези партии в повечето случаи са инженерен проект, те са създадени така, че да се опитат да подрият твърдото ядро на БСП. Тук ви говоря и за "Възраждане“, а подозирам, виждам инженерство и зад Стефан Янев. Само че, понеже много често започнахме да се явяваме на избори в последните години, смятам, че избирателите започнаха да си дават сметка за някои процеси. Едно е да се явиш в кампания за избори и да почнеш да обещаваш красиви неща, да тропаш по масата и да казваш "България ще води абсолютно независима политика“, "Ние ще оправим всички дефекти“, друго е обаче в реалността, както се случва с "Възраждане“. В 72% от случаите те са гласували заедно с ГЕРБ – много ясно показва къде са близките връзки на "Възраждане“ с партията на Бойко Борисов. Същото е и Стефан Янев. Какво е предложил Стефан Янев, някаква идея за България, която да показва някакъв поглед и визия за това какво се прави. И заради това смятам, че този процес на късане на живо месо е специално организиран като политическа спецоперация срещу БСП, но струва ми се, че нашите избиратели започнаха да си дават сметка. Ето само един пример с нещо. Миналата година много хора, които традиционно гласуват за БСП, гласуваха за "Продължаваме промяната“. те не са гласували обаче за антируска политика, те не са гласували за някакви самоволни действия, които навреждат на нашия външнополитически имидж, и сега започнаха да се осъзнават. И затова ви казвам – силата на БСП е в традицията, силата на БСП е в нейната история, силата на БСП е в това, че когато ние заявим нещо в програмата си, го изпълняваме, а всички останали са някакви еднодневки, чиято задача е просто да спрат всякакъв опит за възход на БСП. Това е нашата задача на тези избори. Аз не обвинявам никой, който иска да даде гласа си на друга партия, но трябва много ясно да си даде сметка: красивите приказки ли увеличават пенсиите и заплатите или конкретните управленски знания и действия? Ето това е големият избор на този въпрос.

Има и още един проблем, сигурна съм, че сте си направили вашето вътрешно проучване – една част от избирателите на БСП не отиват да гласуват заради машинния вот. Нали сте наясно с това?

Да. Машините наистина отблъснаха нашите избиратели на предишните избори и аз заради това считам, че по принцип трябваше да се помисли в тази посока, защото ние не можем да лишим толкова много български граждани от право на глас – така го мисля, да ги лишим от достъп до урните, защото те се притесняват. Но смятам, че една от посоките на нашата кампания на тези избори е да обясним на хората, че всъщност машината не е страшна. Сега няма и чак толкова много операции за извършване, както на предишните избори, когато трябваше да се гласува и за президент, и за народни представители, пък който иска – да сложи и преференция. Така че смятам, че можем да преодолеем въпроса с машините. Но големият въпрос е, че наистина трябва да се помисли малко по-сериозно върху избирателната система. Ние не можем да си поемем дъх, защото постоянно сме в състояние на избори в последните години, но е факт, че постоянното преправяне на изборното законодателство е довело до състояние, в което то е излишно усложнено. Допуснаха се някои големи промени, които според мен поне трябва да бъдат решени, като например безконтролното отваряне на секции в сраните извън Европейския съюз и всякакви други проблеми, които трябва да бъдат решени. Не смятам, че проблемът с това, че някои наши избиратели не отидоха да гласуват заради машините ще бъде решен на този вот.

Евелина БРАНИМИРОВА