50 години от размяната на полк. Пеньо Пенев срещу десет турски агенти се навършват на днешния 8 април. Един от десетте разменени турски агенти за полк. Пенев е станалият известен от изказването на депутата от ДПС Хюсеин Хафъзов – Осман Калъч. За събитията, свързани с дейността на полк. Пенев като оперативен работник в Турция, последвалия процес с обвинение в шпионаж, и деветгодишния му период в турски затвор, пред Агенция „Фокус” разказа неговият близък приятел о.з. ген. Чавдар Калайджиев, председател на Инициативния комитет за защита на правата на военните разузнавачи от запаса в България.

Фокус: Ген. Калайджиев, днес стават 50 години от размяната на един български разузнавач, полк. Пенев, с Осман Калъч, който стана много популярен преди един месец от парламентарната трибуна с изказването на Хюсеин Хафъзов. Какво може да разкажете за него?
Чавдар Калайджиев: Аз съм много близък с полковник Пенев, познаваме се много отдавна, той е един доблестен патриот, офицер от Българската народна армия. Полковник Пеньо Върбанов Пенев е роден на 31 януари 1926 година, в село Дългач, Търговищко. След завършване на гимназиалното си образование, по време на което е изключен заради членство в РЕМС, през 1945 година постъпва като юнкер във Висше народно военно училище „Васил Левски” и е произведен в чин подпоручик, танкови войски (по специалност е танкист). Има завършено висше образование Ориенталистика през 1973 година, след завръщането си от Турция. Това е един изключително дълбок познавач на турската действителност, владее безупречно турски език, познава турската народопсихология – нрави, обичаи, изобщо един голям познавач на Турция. Точно затова той е изпратен да работи там като офицер под прикритие в системата на Министерство на външните работи. Офицерската му служба започва в град Казанлък, в танковата бригада, след това е преместен в Стара Загора. От 1 януари 1951 година е назначен за оперативен работник в разузнавателното поделение на Генералния щаб. Така, след като е един надежден оперативен работник, и като основен познавач на Турция, е изпратен на работа във Външно министерство с цел да бъде използван на територията на Турция (тя беше един наш противник, членуваше в НАТО, имаше и струпани войски, те продължават да бъдат в Източна Тракия – Първа турска армия, чийто състав е над 100 хил. души, и не знаем към кого е насочена сега). В Турция той проявява много сериозна активност като оперативен работник, създава връзки, търси приятели, изгражда мрежа от хора, които могат да бъдат полезни на военното разузнаване. При един провал – вероятно двоен агент на турското разузнаване го предава, и при една назначена среща на 29 юни 1955 година е арестуван в района на Златния рог в Истанбул. Един месец е в ареста в Истанбул и никой не знае къде се намира. Не е уведомено дори нашето посолство – чак на 20-ия ден от задържането му, е прехвърлен във военния затвор в Анкара и му се повдига обвинение за шпионаж. По време на това следствие, той се държи достойно, гордо като един истински български офицер. Знае своя дълг, не признава своята принадлежност към разузнаването. Не признава нито един от състава на резидентурата в Истанбул – нито задачите, по които той е работил и хората около него. Процесът, повдигнат срещу полковник Пенев, трае пет години. Той отказва да го защитава адвокат, турските власти му назначават държавен адвокат. През 1956 година е произнесена първата присъда срещу полковник Пенев, която е в размер на 24 години. След обжалването й, е променена на 20 години затвор и три години трудов лагер. Има трета присъда, която потвърждава 12 години затвор, без трите години трудов лагер. Процесът е много дълъг, мъчителен, той се държи много достойно. В следващите девет години е местен в различни турски затвори; отказва му се всякакво лечение. Той запазва висок дух, въпреки че условията в турските затвори са много лоши. В затворите, по време на престоя си, бродира сам българския герб, който е изложен в сградата на Служба „Военна информация”. Девет години, в турските затвори, той, един интелигентен човек, не е третиран като политически затворник, а е редом с криминалните престъпници, в една такава среда, при нечовешки условия. Размяна е искана доста пъти, но, вероятно поради високата цена, това се проточва. На 8 април 1964 година е разменен на ГКПП Капъкуле. На турска територия се извършва размяната, срещу девет турски агенти. Десетият е пожелал да остане в България, и той е осъден за шпионаж. Един от разменените турски агенти е станалият известен Осман Калъч, който е от шуменския регион, активен турски разузнавач и дълги години нашите хора в България не са се съгласявали той да бъде разменен именно с полковник Пенев. Разменени са десет турски шпиони срещу един български офицер. Може да си представите цената на този човек – това говори за неговата дейност, за положението му. Има един такъв епизод, когато напуска турската територия, турският граничен караул е построен и взема „за почест”. Изпратен е с военни почести, строен е целият караул, което е една достойна постъпка, и това е интересно – българинът си заминава, а го поздравяват турските граничари.
Фокус: Какво се случва по-късно с него?
Чавдар Калайджиев: Полк. Пенев се завръща в разузнавателното управление, възторжено е посрещнат от личния състав. Продължава да служи, дълбоко уважаван е. Неговото поведение по време на процеса и в турските затвори се изучава в нашите школи, служи за пример на целия състав – какво поведение трябва да има, при изпадане в такива ситуации. В България се лекува около 6 месеца. След завръщането си в България, известно време е във Външно министерство, където го посещава един негов агент от Турция. Той му се покланя и му целува ръка, затова, че не го е издал на турските власти и е изтърпял всичко, за да спаси неговия живот. Това също е една достойна, човешка постъпка, запазил е своите хора, рискувайки живота си в турските зандани. Известно време работи като преподавател, той е един дълбок познавач на турската действителност, на манталитета, на езика. Човек с качества, който е незаменим оперативен работник срещу Турция. През 1978 г. е изпратен на задгранична работа в Посолството на Народна Република България в Германската Демократична Република като консул; в България се завръща 1983 г., беше назначен за началник на отделение – сериозна длъжност в сферата на военното разузнаване. Пенсионира се. Автор е на двете книги „Темида с пагони” и „Прекършена младост”. Днес е на 88 години, живее в София, но здравословното му състояние се е влошило, особено в последните месеци.
Днес той ще бъде награден от министъра на отбраната, с орден. Срещата е в дома му, от 14.00 часа, където орденът ще му бъде връчен от представител на министъра на отбраната, ще присъства директорът на Служба „Военна информация” и други представители.
Фокус: Какви мисли ви дойдоха, когато чухте името на Осман Калъч и другите покрай него, както и целият шум, който се вдигна около това събитие?
Чавдар Калайджиев: Полк. Пенев, е един достоен кадрови офицер от Българската армия, с големи постижения по отношение на работата в Турция. Неговите постижения са пример, от който се учат днешните служители. Полк. Пенев не е шпионин, той е оперативен работник, офицер от Военното разузнаване. А тези шпиони, родени тук, да шпионират, да предават родината си на турците, това не го побира ума ми, това е недопустимо в една държава.

© 2018 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---