През 1851 година по идея на Найден Геров българското училище в Пловдив организира първото тържество, посветено на Св. Св. Кирил и Методий. През 1900 г. за пръв път е изпълнен химнът "Върви народе, възродени" по текст на Стоян Михайловски и музика на Панайот Пипков. На същата дата през 1872 година в Цариград Българската църква е провъзгласена за независима с тържествена служба на екзарх Антим I в храм “Св. Стефан". През 1897 г. е убит Алеко Константинов – Щастливеца. На този ден през 1952 г. е издадено Постановление на Министерския съвет и ЦК на БКП за провеждане на парична реформа, при която 100 стари лева се обменят срещу 1 нов лев без ограничение на сумата, като обмяната трябва да се извърши за четири дни - от 12 до 15 май 1952 г.

2012 г.

Европейската комисия намалява прогнозата за брутния вътрешен продукт на България за 2012 г. на 0.5% спрямо заложеният в бюджета от правителството 3.6% през есента на 2011 г. Завишена е прогнозата за бюджетния дефицит на страната на 1.9%.

2007 г.

Валерий Тодоров, един от осемте кандидати за генерален директор на Българското национално радио, е избран да оглави медията. Тодоров е избран още на първия кръг от гласуването на членовете на Съвета за електронни медии. За него гласуват петима от членовете на СЕМ от общо осем, участвали в заседанието.

2006 г.

Австрия ратифицира Договора за присъединяване на България към Европейския съюз

В пленарно заседание Федералният съвет на австрийския Парламент гласува и приема с почти пълно мнозинство решение да не повдига възражение и да одобри решението на Националния съвет на Парламента от 26 април 2006 г. за ратифициране на Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз.

В изказванията на депутатите от различни парламентарни фракции, представители на отделните федерални провинции, преобладават изцяло положителните мнения по отношение на България и Румъния. Сред аргументите в подкрепа на България и Румъния е изтъкнато, че присъединяването на двете страни е в интерес на Европейския съюз и на Австрия. Подчертана е и важната роля на предстоящото членство на двете страни в Европейския съюз за региона на ЮИЕ и европейската перспектива на Западните Балкани.

В изказване държавният секретар във Федералното канцлерство Франц Морак, подчертава, че обединението на Европа е една от най-големите стратегически цели на външната политика на Австрия. Част от тази политика е и традицията в развитието на отношенията със страните от Дунавския регион.

Във Виена започва тридневната среща на високо равнище на страните-членки от ЕС и присъединяващите се България и Румъния, и кандидатките за членство Хърватия и Турция, държавите от Латинска Америка и Карибския регион. Събитието се провежда при изключителни мерки за сигурност, които стават причина за километрични задръствания в австрийската столица

Срещата започва с бенефисен футболен мач на европейското председателство срещу Европейската комисия или иначе казано отборът на Шусел срещу отбора на Барозо. Сред участниците са еврокомисарят по разширяването Оли Рен, турският премиер Реджеп Ердоган и българският премиер Сергей Станишев. Станишев е в отбора на австрийския канцлер Шусел. Над 1500 служители от специалните части “Кобра" и от различните провинции на Австрия се грижат за охраната на участниците в срещата. Единственият латиноамерикански лидер, който не присъства на нея, е кубинският президент Фидел Кастро, който е представляван от своя заместник.

Събитието се провежда в момент на критиките на ЕС, че не е достатъчно ангажиран по отношение на Латинска Америка.

2005 г.

България ратифицира договора за присъединяване към Европейския съюз. От 234 депутати 231 гласуват в подкрепа на влизането на страната ни в ЕС. Един депутат гласува "против", а двама гласуват “въздържали се". Според анкетно проучване 70 процента от българите са за присъединяване на страната ни към ЕС.

На 13 април 2005 г. Европейският парламент гласува с абсолютно мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС на 1 януари 2007 г. Подписването на Договора за присъединяване е подкрепено с 522 гласа “за", 70 гласа “против" и 69 “въздържали се".

До последно положителният вот е под въпрос, тъй като най-голямата политическа група в Европарламента - Европейската народна партия, решава да предложи отлагане на гласуването на договора за следващата сесия, която е на 27 и 28 април. Причина за това са вътрешни спорове между институциите и по-конкретно изключването на Европарламента от бюджетната процедура за определяне на финансовата рамка за България и Румъния. Гласуването става възможно благодарение на постигнато в последните минути преди вота споразумение между Европарламента, Съвета на министрите и Еврокомисията.

На 25 април 2005 г. на тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписват Договори за присъединяване към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министърът на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.

В Румъния присъединителният договор за Европейския съюз е подкрепен единодушно от 434 депутати, присъстващи на общото заседание на долната и горната камара на румънския парламент на 17 май 2005 г. Ратифицирането на договора е оценено като повратна точка в историята на страната.

2002 г.

За първи път като президент и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Георги Първанов поздравява новото попълнение в Българската армия. На площада "Св. св. Кирил и Методий" във Варна той присъства на тържествения ритуал за полагане на военна клетва на матросите от набор 1983-а, трета смяна. Президентът поздравява положилите клетва 550 матроси и техните родители.

1994 г.

Българският министър на външните работи Станислав Даскалов поема за 6 месеца председателството на Комитета на външните министри на Съвета на Европа. Той става първият представител на източноевропейска страна, който председателствува Съвета.

Станислав Даскалов е роден през 1952 г. В периода 1991-1993 г. е заместник-министър на търговията в правителствата на Димитър Попов, Филип Димитров и проф. Любен Беров. През 1993-1994 г. е министър на външните работи в правителството на проф. Беров. Той е главен преговарящ по Европейското споразумение на България през 1992 г. и по споразумението между България и страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) през 1992-1993 г. Даскалов е главен преговарящ и по присъединяването на България към Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ). През 1993 г. е председател на Съвета на Министрите на Черноморското икономическо сътрудничество. В периода 1995-1998 г. работи в частния бизнес сектор -“Металургимпекс ООД" и “Лега ИнтерКонсулт – Пенков, Марков & партньори" ООД. Заедно с Николай Младенов, през април 1999 г., основава Европейския институт. Даскалов е президент на Европейското движение – България. Той членува в борда на Българска Търговско Промишлена Палата, във фондация “FAEL" и в Атлантическия клуб в България.

СДС внася вот на недоверие към правителството на Любен Беров заради "неспособността му (на Л. Беров) да организира дейността и да ръководи Министерския съвет". Вотът е отхвърлен.

Съюзът на демократичните сили внася шест вота на недоверие към кабинета на Любен Беров (три през 1993 г. и още три през 1994 г.). Всичките вотове са отхвърлени. Основанията за всеки един от тях са съответно - побой над председателя на Народното събрание Стефан Савов, преговорите по външния дълг, правителствено постановление за местните такси, антисоциална политика, престъпност и неспособност на премиера да организира и ръководи правителството.

1976 г.

Открива се Първият конгрес на Съюза на българските композитори.

СБК е творческа организация на композитори и музиковеди. Основан е през 1947 г. като продължител на дружеството на българските композитори “Съвременна музика" под името “Съюз на композиторите, музикантите и концертиращите артисти". От 1954 г. се нарича СБК. Първи председатели са Л. Пипков; Ф. Кутев, Д. Петков и др. Издава списание “Българска музика" (1948-1990 г.).

Рилският манастир е обявен за национален исторически и архитектурен резерват. През 1961 г. е обявен за Национален музей "Рилски манастир", а от 1983 г. е под егидата на ЮНЕСКО.

Смята се, че манастирът е основан от отшелника Иван Рилски през X в., по време на царуването на Цар Петър (927-968 г.). Св. Иван Рилски, чиито мумифицирани мощи са изложени за поклонение на вярващите в главната църква, е живял в пещера на около половин час пеш от днешния комплекс. За самия манастир се знае, че е построен от учениците му, които дошли да се обучават при него. Всички български царе от управлението на Иван Асен II (1218-1241 г.) до падането на България под османско иго по времето на Иван Шишман (1378 г.) са правели големи дарения за манастира, което помага той да се превърне в културен и духовен център. Светата обител достига своя апогей между XII и XIV в., а подемът й е пречупен с идването на османските нашественици в края на XIV в. Съживяването на манастира започва в края на XV в. То става факт с помощта на руската православна църква, която прави дарения на монасите под формата на книги, пари и църковни аксесоари. Националният Възродителен процес от XVIII и XIX в. дава допълнителен тласък за възстановяването на манастира. По това време комплекса бива реконструиран и реновиран с помощта на богати българи от цялата страна (Копривщица, Тетевен, Чирпан, Стара Загора, Самоков, София).

В днешния си вид манастира датира от XIX в. Строежът на жилищните сгради, които имат формата на неправилен четвъртоъгълник, започва през 1816 г. В средата на вътрешния двор се издига най-старата сграда в комплекса –каменна кула, създадена от местния феодал Севастократор Хрелю през 1334-1335 г. Непосредствено до нея стои и малка църква, която е построена през 1343 г. През 1844 г. към кулата е добавена и камбанария. Приблизително от същия период датира и главната манастирска черква “Рождество Богородично". Архитект е майстор Петър Иванович, който работи по нея между 1834 и 1837 г. Храма е 5-куполен, с три олтарни ниши и два странични параклиса. Стенописите са завършени през 1846 г. и са дело на много майстори, но само Захари Зограф се е подписвал под своите рисунки. В манастирския музей се намира и уникалното произведение на изкуството на име Кръста на Рафаил, който е направен от цяло парче дърво (81 х 43 см.) и е кръстен на своя създател. Монахът е използва фини длета, малки ножове и увеличителни лещи за да извая в кръста 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки.

Подобно на други манастири оцелели през османското владичество, така и Рилският е действал като център на духовния и културен живот на българския народ във вековете на чуждо господство. По това време монасите създават нови творби и правят копия на известни автори, главно от Търновската и Атонските школи.

1975 г.

Започва четиридневното официално посещение на федералния канцлер на Австрия д-р Бруно Крайски в България.

Дипломатическите отношения между България и Република Австрия се установяват през май 1919 г. След присъединяването на Австрия към Германия през 1938 г. те са прекъснати, а на 7 март 1947 г. са възстановени на ниво легации. През юни 1963 г., след подписване на споразумение за уреждане на въпросите с австрийското имущество в България, дипломатическите представителства на двете страни са издигнати в ранг посолства.

1952 г.

Издадено е Постановление на Министерския съвет и ЦК на БКП за провеждане на парична реформа, при която 100 стари лева се обменят срещу 1 нов лев без ограничение на сумата, като обмяната трябва да се извърши за четири дни - от 12 до 15 май 1952 г. В постановлението се определя и курсът на лева спрямо съветската рубла при съотношение 1 лв. и 70 ст. за една рубла. Постановлението предвижда едновременно с паричната реформа от 12 май същата година да се премахнат напълно купоните за хранителните продукти, като за тях се установят единни държавни цени, намалени в сравнение с дотогавашните им свободни цени. Намалени са и единните държавни цени на дребно на тъканите, трикотажа и обувките.

1929 г.

Публикуван е Закон за Столичната община. С него се намалява съставът на общинския съвет от 72-ма на 36 души и се увеличава двойно мандата му - на 6 години с подновяване на три години. Закриват се районните съвети и се въвежда назначаване на кметски наместници по райони.

1922 г.

Белогвардейските части в България са разпуснати с постановление на правителството, а висшите чинове са арестувани и екстернирани. Тази стъпка е предприета, след като при обиск са разкрити документи, уличаващи белогвардейските части в България в действия против властите. До края на годината са закрити всички военни формирования и руската императорска легация в София. По решение на конференцията на посланиците на Антантата от 17 май оръжието на Врангеловата армия е предадено на Съглашението.

През 1922 г. е извършен опит на българската буржоазия съвместно с белогвардейските войски на барон Врангел (на снимката) да свали от власт правителството на Александър Стамболийски. Врангеловите войски са настанени в България през 1921 г. под натиска на Антантата. Това са крупни въоръжени части – около 24 000 души, със своя организация, съд и военни училища. Конституционният блок влиза в преговори с Врангеловите генерали за общи действия срещу правителството на БЗНС. БКП научава за подготвяния заговор и започва да публикува на страниците на в. "Работнически вестник" изобличителни материали. Тя призовава трудещите се да се борят за изгонването на белогвардейските заговорници от България. Правителството на Ал. Стамболийски пристъпва към екстрдиране на провинилите се Врангелови офицери. Впоследствие хиляди врангелисти се завръщат в Съветска Русия.

1900 г.

За първи път е изпълнен химнът "Върви народе, възродени" по текст на Стоян Михайловски и музика на Панайот Пипков.

1886 г.

На 11 и 18 май се провеждат избори в Южна България за допълване на Народното събрание, представени пред Европа като избори за Областното събрание на Източна Румелия, което ще заседава заедно с 4. ОНС.

1882 г.

Завършен е строежа на българското девическо училище "Св. Св. Кирил и Методий" в Тулча.

1880 г.

По инициатива на чехи, работещи в България, е учредено дружество "Славянска беседа" в София с председател Антон Безеншек. До края на 1880 г. то наброява 236 члена.

Антон Безеншек е словенски стенограф и публицист. Роден е на 15 април 1854 г. в с. Букове, Словения. Трансформира стенографската система на Фр. Габелсбергер към южнославянските езици. Приспособлението му за български език се превръща в българска стенография. По покана на българското правителство идва в страната и организира към Народното събрание в София първия курс по стенография. От 1879 г. е началник на стенографското бюро в Народното събрание, а от 1881 г. стенографира разискванията в Областното събрание в Пловдив. Бил е гимназиален учител в София и Пловдив и лектор по стенография в СУ "Св. Климент Охридски". Антон Безеншек умира на 11 декември 1915 г.

1874 г.

Официално е открито Богословското училище в Лясковския манастир "Св. ап. Петър и Павел".

1873 г.

Открива се общо събрание на БРЦК в Букурещ. Заседанията се ръководят от Любен Каравелов. Участниците в събранието изслушват отчет на Панайот Хитов за резултатите от обиколката му из емигрантските комитетски центрове. Потвърждава се възприетата линия за най-скорошно вдигане на въстание в българските земи. Решено е да продължат преговорите със сръбското правителство. Някои изследователи отбелязват, че събранието решава да се отмени уставът на БРЦК и да се изпрати във вътрешността на страната чета, която да провери настроенията сред населението.

1872 г.

В Цариград Българската църква е провъзгласена за независима с тържествена служба на екзарх Антим I в храм “Св. Стефан". На 16 септември 1872 г. Вселенската патриаршия обявява Екзархията за схизматична. Причина за предприемането на този акт е и отказът на екзарх Антим I да осъди Иларион Макариополски, Иларион Ловчански и Кюстендилски и Панарет Пловдивски.

1871 г.

В Неврокоп (днес Гоце Делчев) е организирано съвещание на местните първенци, на което се взема решение за изграждане на нова “Централна казалийска община" начело с поп Харитон.

Поп Харитон е роден в Габрово. През 1859 г. приема монашество и става свещеник в Казанлъшко. За активната си пропагандна дейност сред местното население против османските поробители е подложен на преследване. През 1870 г. е принуден да търси спасение в Добруджа и пет години по-късно взема участие в Старозагорското въстание 1875 г. След потушаването му поп Харитон емигрира в Румъния. При подготовката на Априлското въстание през 1876 г. той е определен от Гюргевския революционен комитет за войвода на чета в Търновския революционен окръг. В началото на 1876 г. се прехвърля в България и се включва в подготовката на въстанието. След избухването му заедно с Бачо Киро поп Харитон организира чета от около 200 души. Преследвана от многобройните башибозушки потери, четата се укрепва в Дряновския манастир и в продължение на 9 дни геройски се сражава с многочисления противник. При опита да бъде пробита обсадата на манастира поп Харитон умира.

1870 г.

По инициатива на Иванка Н. Ценова в Браила е основано женско дружество.

1869 г.

На празника на св. св. Кирил и Методий с тържествена церемония е осветен уреденият на втория етаж на българското училище в Букурещ параклис. През следващите години параклисът функционира като самостоятелна българска църква.

1868 г.

В Браила за първи път е представена пиесата на Добри Войников "Покръщение на Преславский двор. Драма в четири действия".

Добри Попов Войников е възрожденски учител, писател драматург, журналист, музикален и театрален деец, основоположник на българския театър, един от учредителите на Българското книжовно дружество (днес БАН). Роден е на 10 ноември 1833 г. в Шумен. През 1858 г. завършва френски колеж в Цариград и става учител в родния си град. Заради активното му участие в църковно-националната борба през 1864 г. е принуден да емигрира в Румъния. Отначало се установява в Браила, а от 1873 г. се премества в Гюргево. През 1866 г. известно време участва в Тайния централен български комитет. Автор е на брошури, писани на френски език, с които изобличава беззаконията на османските власти в българските земи и осветлява пред европейското обществено мнение целите и задачите на българското четническо движение. В началото на 70-те г. еволюира надясно в своите възгледи и се сближава с дейците на Добродетелната дружина. С тяхна помощ успява да получи руско поданство, благодарение на което през 1874 г. се завръща в родния си град. След преминаването на руските войски в България става управител на едно сиропиталище в Търново. Там се заразява от тифус и на 27 март 1878 г. умира. Добри Войников е автор на: "Криворазбраната цивилизация" (1871 г.), "Райна княгиня" (1866 г.), "Покръщение на Преславский двор" (1868 г.) и др.

1865 г.

В Белград е отпечатан първият брой на в. "Въсток", редактиран от Никола Първанов. Отпечатани са 16 броя, след което вестникът е спрян. През 1874 г. е направен опит за възстановяването на "Въсток", но след брой 9 отново е спрян от сръбските власти.

Никола Първанов е един от първите български филолози. Роден е около 1844- 1845 г. в Лом. След като завършва Филологически факултет учителства в Лом. Автор е на съчиненията: "Бележки върху граматиката на новобългарския език от Ив. Н. Момчилов" (Русе, 1868 г.) и "Извод из българската граматика" (Русе, 1870 г.). Умира на 1 септември 1872 г. във Виена.

1860 г.

Образувана е българска община във Варна начело с Рали х. Мавридов, х. Стамат Сидеров, Господин х. Иванов и други влиятелни варненски първенци.

1851 г.

По идея на Найден Геров българското училище в Пловдив организира първото тържество, посветено на Св. Св. Кирил и Методий. Инициативата на пловдивските учители е подета и в други градове през 60-те години на ХІХ в. Единадесети май постепенно се превръща в общобългарски празник на просветата.

Найден Геров е роден на 23 февруари 1823 г. в Копривщица. Първоначално учи в гръцко училище в Пловдив, след което продължава в Копривщица при Неофит Рилски, по чиято инициатива заминава за Одеса, където завършва Ришельовския лицей и получава руско поданство. В Одеса Найден Геров написва първата новобългарска поема "Стоян и Рада". Завръщайки се в България, през 1846 г., той открива първото класно училище в Копривщица. През 1850 г. става главен учител в Епархийското училище в Пловдив. Найден Геров дейно участва в църковно-националната борба. По време на Кримската война от 1853–1856 г. временно емигрира в Русия, а след приключването й е вицеконсул в Пловдив. Като такъв полага големи грижи за развитието на учебното дело, подкрепя българското националноосвободително движение, съдейства за укрепване на българо-руските културни и стопански връзки. След разгрома на Априлското въстание през 1876 г. той активно работи за защита на българския народ. По време на Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. е зачислен към щаба на руската армия, а по-късно е назначен за губернатор на Свищов. След Освобождението Найден Геров се отдава на писателска дейност. Най-големият му труд е "Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и руски". Освен това той събира голямо количество народни песни, пословици и други народни умотворения и поставя началото на българския пътепис. Умира на 9 октомври 1900 г.

На тази дата умират:

1964 г.

Умира Никола Георгиев Данчов – български писател, енциклопедист. Роден е на 4 декември 1878 г. и завършва Историко-филологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски". Данчов сътрудничи на списанията "Мисъл", "Български преглед", "Българска сбирка", "Знание" и др. Печата разкази, обединени в сборника "Дъждовни капки" (1901 г.), "Когато слънцето захождаше" (1911 г.), "Ева" (1923 г.) и др. През 1903 г. поставя в Народен театър пиесата си "Аз искам да живея". Той автор е на множество статии по езиковедски въпроси. Заедно с брат си Иван Г. Данчов съставя през 1936 г. "Българска енциклопедия", а през 1945 г., пак с него, издава "Правописен речник на българския книжовен език".

1897 г.

Убит е Алеко Иваницов Константинов (Щастливеца) – писател и сатирик. Роден е на 1 януари 1863 г. в Свищов. Учи в Свищовското класно училище и в Априловската гимназия в Габрово. По време на Руско-турската освободителна война от 1877–1878 в дома му в Свищов се настанява руският император Александър II. Алеко Константинов постъпва на работа като писар в канцеларията на свищовския губернатор Н. Геров. През 1885 г. завършва Юридическия факултет на Новоросийския университет в Одеса. Завръща се в България и заема редица отговорни длъжности в съдебната система – член и прокурор на Софийския окръжен съд (1885–1886 г.), помощник–прокурор на Софийския апелативен съд (1886–1888 г.), член на Софийския апелативен съд (1890– 1892 г.) и юрисконсулт при Софийския общински съвет (1896 г.). Уволняван няколко пъти. От 1896 г. до края на живота си работи като адвокат. В периода 1885–1890 г. Алеко Константинов загубва родителите си и трите си сестри. Константинов търси разтуха в пътешествията През 1889 г. посещава Всемирното изложение в Париж. През 1891 г. заминава на изложението в Прага, а през 1893 в Чикаго. Завръща се в България и се кандидатира неуспешно за депутат от родния си град. Изборните машинации пресъздава в първия си фейлетон "По изборите в Свищов". Член е на Демократическата партия. Константинов се изявява като последователен русофил и критикува прозападната политика на княз Фердинанд I. Поставя началото на организирания туризъм у нас със създаването на първия български туристически клуб през 1895 г. Убит е по пътя край с. Радилово, Пазарджишко. Алеко Константинов е един от най-изявените представители на критическия реализъм в края на ХIХ в. Автор е на редица пътеписи: "До Чикаго и назад", "Какво? Швейцария ли?", "През марта на Чепино" и фейлетони: "Бай Ганьо", "Миш-маш", "Разни хора – разни идеали" и др.

1876 г.

Умира Дончо Фесчията Йовев (Д. Й. Лучов) – деец на българското национал-освободително движение. Роден е през 1850 г. в Сопот. Учи шапкарски занаят при брат си Вельо в Стара Загора (откъдето е прозвището му). Член е на Старозагорския революционен комитет. През 1875 г. се прехвърля в Сърбия, за да вземе участие във въстанието в Херцеговина. По-късно се завръща в Стара Загора и се включва в подготовката на Старозагорското въстание. След неуспеха на въстанието емигрира в Румъния. По поръчение на Гюргевския революционен комитет преминава в България и участва в работата на Търновския революционен комитет. Деен участник в подготовката на Априлското въстание в Севлиевско. Заедно с войводата Фильо Миленов обявява въстанието в Севлиевско на 1 май 1876 г. Участва в боевете при Граднишкия боаз и Дебневския проход. Присъединява се към групата на Ц. Дюстабанов в Ст. планина. Загива в бой с черкези в м. Равни бунар, северно от вр. Марагидик, Средна Стара планина.

На тази дата са родени:

1962 г.

Роден е Георги Младенов – български състезател по баскетбол, гард. На 17-години дебютира в първия състав на “Левски". С отборите на “Левски - Спартак" (по-късно “Левски"), “Плама" - Плевен и “Славия" 11 пъти печели шампионската титла на България. Той участва в над 100 мача за националния отбор на България. Спортните журналисти единодушно го определят за Баскетболист ¹ 1 в България на 90-те години.

1954 г.

Роден е Любомир Димчев Стойков – български социолог, моден и медиа-критик, журналист. През 1979 г. завършва специалност журналистика в СУ “Св.Климент Охридски". Хоноруван преподавател във Факултета по журналистика (1981 г.). В периода 1985-1989 г. е главен редактор на сп. “Младеж". През 1989 г. е кандидат на филологическите науки. Преподавател в УНСС, департамент “Управление на социално-културните дейности" (1993 г.) и в НБУ, департамент “Музикални и сценични изкуства" (1994 г.). През 1993 г. е председател на художествения съвет на Българската академия за мода. Автор и водещ на предаванията за мода “Блясък" по Канал 1 на БНТ (1994 г.) и на “От игла до конец" на Нова телевизия (1995-2003 г.), "Чаровната диктаторка“ по ТВ "7 дни" (2003- 2005 г.). Избран за доцент по “Фирмена култура и комуникация" в УНСС и във Факултета по журналистика на СУ “Св. Климент Охридски" (1996 г). Получава наградите за: телевизионен професионализъм на авиокомпания “Бритиш Еъруейз" (1996 г.) и за “Най-добър моден журналист" на Форум “Българска мода" (1996 г.). През 1996 г. става член на Клуба на прелетелите над Ниагарския водопад в Торонто и на “Метрополитън мюзиъм" в Ню Йорк. През 1997 г. е главен редактор на сп. “Мода". Същата година получава голямата награда за журналистическо майсторство, присъдена му от Свободната академия за изобразително изкуство “Жул Паскин". Получава награда за “Особен принос към българската мода" на Форум “Българска мода" (1999 г.) и на ВМРО за обективна журналистика по националните въпроси (2000 г.). Сценарист на 32 филма портрети, посветени на чуждестранни и български топмодели, моделиери и дизайнери. Има около 600 публикации в областта на модата, рекламата и фирмената култура. Член е на СБЖ. Автор е на съчиненията “Чаровната диктаторка. Калейдоскоп на модата" (1982 г.), “Красотата на общуването" (1984 г.), “Човекът отвън и отвътре" (1990 г.), “Модата" (1994 г.), “Българска реклама. Съвременни етюди" (1995 г.), “Фирмена култура и комуникация" (1995 г.), “Калинография" (1998 г.), “Алманах на българската мода 2000" (1999 г.).

1940 г.

Роден е Иван Славков – български журналист, деец на културата и спорта. През 1965 г. завършва МЕИ, специалност “Електроинженерство". От 1967 г. до 1969 г. работи като журналист в икономическия отдел на в. "Труд". От 1971 г. до 1982 г. е генерален директор на БНТ. През 1982 г. става председател на Българския олимпийски комитет, а от 1987 г. е пожизнен член на Международния олимпийски комитет. Зам.-председател е на Организационния комитет на двете кандидатури на София за домакин на Зимнитe олимпийски игри през 1992 г. и 1994 г. През 1995 г. е избран за председател на Българския футболен съюз. Преизбран е на този пост през май 2001 г., същата година е преизбран и за председател на БОК. Професор е по спортен мениджмънт и социално управление към Киевския университет (Укр), и доктор хонорис кауза на Националната спортна академия. В края на 2000 г. Иван Славков е оневинен от съда по дело, заведено срещу него през 1990 г. Той е проверяван за злоупотреби, извършени по време на режима на Тодор Живков, за незаконно притежавано имущество и оръжие. Следствените органи проверяват и за злоупотреби със сметките на Българския олимпийски комитет. Съдебният процес продължава 5 години. Според оценките на световните медии през юли 2001 г., по време на конгреса на Международната футболна асоциация в Буенос Айрес Иван Славков изиграва ключова роля в акцията по преизбирането на президента на ФИФА Сеп Блатер. Тогава Славков прочита официална резолюция, приета от делегатите, с която се изразява безрезервната подкрепа за Блатер в спора му с представителите на европейските футболни федерации и президента на УЕФА Ленарт Йохансон.

На 17 октомври 2003 г. Славков е предложен за орден “Стара планина", първа степен. Повод за отличието е 80-годишнината от създаването на Българския олимпийски комитет и приносът му за развитието на физическата култура и спорта. Предложението идва от спортния министър Васил Иванов-Лучано. Указът на президента за награждаване е издаден на 23 октомври. През февруари 2004 г. Славков е преизбран за член на техническата комисия на Асамблеята на националните олимпийски комитети (АЕНОК) в Атина. През април 2004 г. президентът на ФИФА Сеп Блатер упълномощава Славков да представлява ФИФА на Генералната асамблея на Асоциацията на Летните олимпийски международни федерации.

През 2004 г. Иван Славков е заснет от скрита камера на телевизия Би Би Си заедно със сърбина Горан Такач в софийския хотел "Радисън", по време на преговори с фиктивни лобисти, представящи се за бизнесмени от измислената компания "Ню Лондон Венчърс" за осигуряване гласове на членове на МОК за кандидатурата на Лондон за Олимпиадата през 2012 г. Записът е излъчен на 4 август, 21 ч. английско време по предаването на BBC "Панорама", във филма "Да купиш Игрите". На 7 август президентът на МОК Жак Рох обявява, че Комисията по етика отнема временно всички права, привилегии и функции на Иван Славков като член на МОК. Отнета му е и акредитацията за Летните олимпийски игри в Атина. На 29 септември Иван Славков е изслушан от Комисията по етика към МОК. На 26 ноември 2004 г. Изпълкомът на МОК препоръчва изхвърлянето на Иван Славков, което е одобрено единодушно от всичките му 15 члена. На 7 юли 2005 г. на Сесията на МОК в Сингапур, Иван Славков е изключен от Международния олимпийски комитет, след тайно гласуване, при което за изключването му гласуват 84 от членовете, 12 - против и 5 - въздържали се.

1939 г.

Родена е Лиляна Михайлова – българска писателка и сценаристка. В своето творчество разработва нравствено-етични и философски проблеми на съвременността (“Отвори, аз съм…", “Един тъжен мъж") и миналото (“Корабът"). Филми, реализирани по нейни сценарии са: “Най-добрият човек, когото познавам" (1973 г.), “Откога те чакам" (1984 г.), “Грехът на Малтица" (тв, 1984 г.), “Дом за нашите деца" (тв, 1987-1990 г.).

1922 г.

Роден е Александър Димитров Ничев – български литературен критик и историк, професор. През 1965 г. завършва класическа филология в СУ “Св. Климент Охридски". Специализира новогръцка филология в Атина (1965 г.). Бил е преподавател по класическа филология в СУ “Св. Климент Охридски". Декан на Факултета по западните филологии (1970-1972) г., завеждащ Катедрата по класическа филология (1970 г.). Научните му интереси са в областта на старата гръцка литература, античната естетика, българо-гръцка литература и езикови отношения през Възраждането. Някои негови съчинения: "История на класическата литература" (1949 г., в съавт. с Б. Геров), "Алеко Константинов" (1964 г.), "L’enigme de la catharsis tragique dans Aristote" (1970 г.), "La Catharsis tragique d’Aristote. Nouvelles contributions" (1982 г.), "Костурският българо-гръцки речник от XVI в." (1987 г.) и др.

1840 г.

Роден е Стефан Тодоров Димов, известен като Стефан Караджа. Той е потомък на Момчил войвода. Учи в Тулча, но поради липса на средства напуска училище. На 2 юни 1861 г. по време на сватба побеждава прочутия турски борец Гаази Плиса, след което се укрива от турците за няколко месеца. Преминава в Румъния, а през 1862 г. се включва в Първата българска легия. След разпускането й Стефан Караджа се връща в Тулча, но отново заминава за Румъния. На няколко пъти минава р. Дунав с революционни поръчения. През 1864 г. води малка чета в Северна Добруджа. На следващата година отваря гостилница в Гюргево, в която приютява емигранти. През пролетта на 1866 г. заедно с Хаджи Димитър и Желю войвода организира малка чета, която минава в България и действа в Западна и Средна Стара планина. Скоро след това, обаче, четата се разделя. През 1867 г. Стефан Караджа постъпва във Втората българска легия. Година по-късно напуска легията и заминава за Румъния. Там се среща с Хаджи Димитър и на 6 юли двамата начело на чета от 129 души минават р. Дунав при с. Вардим, Свищовско. В боя с изпратените от председателя на Държавния съвет Мидхад паша войски и полиция в местността Канлъдере, край Вишовград, Стефан Караджа е тежко ранен. Пленен, той е откаран в Търново на 12 юли, а на 13 е отведен в Русе. Агонизиращ е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден турски съд. Осъден е на смърт чрез обесване. Полумъртъв от раните Стефан Караджа е обесен на 31 юли 1868 г. Погребан е от баба Тонка Обретенова.



За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;