СВЪРЗАНИ НОВИНИ

„Балканист.ру“ (Русия): „Удар в гърба на СПЦ“: Фенер се готви да легализира още един разкол

„Балканист.ру“ (Русия): „Удар в гърба на СПЦ“: Фенер се готви да легализира още един разкол

Москва/Скопие. Вселенската патриаршия потвърди официално, че не се е отказала от намерението си да разреши въпроса за автокефалията на Македонска православна църква-Охридска архиепископия, въпреки противопоставянето на Сръбската и Руската православна църква, отбелязва руският портал „Балканист.ру“.Съответното стана известно в резултат на среща на официалната делегация на Севе...

15 Януари 2020 | 12:55 | Агенция "Фокус"

„Нова Македония“ (Македония): ГПЦ е приятел на Фенер, Фенер е приятел на МПЦ. Значи ли това, че ГПЦ е близка църква на МПЦ?!

„Нова Македония“ (Македония): ГПЦ е приятел на Фенер, Фенер е приятел на МПЦ. Значи ли това, че ГПЦ е близка църква на МПЦ?!

Скопие. Вселенският патриарх Вартоломей влиза със сериозна преднина във финала на съперничеството за надмощие с руския патриарх Кирил. Този спортен речник може да подчертае значението на окончателното решение на Гръцката православна църква (ГПЦ), че Константинополската патриаршия има право да одобрява и подписва автокефалия за нови църкви в православния свят. Въпреки че официално ГПЦ ще вземе решение за признаване на Православна църква в Украйна (ПЦУ) през октомври на събора на всички йерарси, това решение на Синода на ГПЦ разчиства пътя на Фенер и предвещава нова глава в отношенията с православната църква. Гръцката църква е една от най-важните в блока на гръцките църкви и трябва да се очаква, че някои други православни центрове ще последват по нейните стъпки, пише вестник „Нова Македония“ в материал, представен без редакторска намеса. Обявяването на такъв изход от събитията е от голямо значение за Македонската православна църква - Охридската архиепископия (МПЦ-ОА). Допълнителна надежда е процесът на нейното признаване да продължи пред Вселенската патриаршия. Но най-важното е, че гръцката църква легитимира правото на Вселенската патриаршия да одобрява автокефалия, което на практика „погребва” стремежите на Руската църква и дори на сръбската за някакъв общ консенсус на всички автокефални църкви. Сега идеята всички глави на православните църкви да бъдат подписани на Томос за автокефална църква става безсмислена и остава само желанието на църковна Москва да се наложи като най-важния фактор в православието. Този попътен вятър за Вселенската патриаршия, получен от Гръцката църква, означава силното й позициониране в православния свят, особено да не забравяме, че ГПЦ е една от най-влиятелните православни църкви. Освен това фактът, че ГПЦ застава на страната на ВП е силен удар за Сръбската православна църква, която традиционно има близки отношения с Гръцката църква. Как ще се позиционира СПЦ сега? Ще насочат ли атаките си срещу Вартоломей и към гръцките епископи от сръбската църква? Как всичко това ще се отрази на процеса за признаване на МПЦ-ОА? Всички тези въпроси остават отворени, както и възможността СПЦ да засили дипломатическия си ангажимент и да убеди гръцките епископи да се противопоставят на идеята за автокефалия в Македония. Очаква се ГПЦ да продължи принципността си при избора между Москва и Фенер и да бъде продължение на Вселенската патриаршия. ГПЦ и Фенер са свързани от гръцкия характер на църквите и този характер се споделя от няколко други църкви в така наречения гръцки блок. Там са Албанската църква, Кипърската, Антиохийската и Александрийската патриаршия. Тази стъпка от ГПЦ значително улеснява пътя на МПЦ, а от друга страна, оставя широки възможности за действие на Вселенската патриаршия. Началото на процеса на установяване на канонично и литургично единство на другите църкви с ПЦУ също е възможност за продължаване на този процес с втората фаза, в която македонската автокефалия е на дневен ред. Вселенският патриарх вече няма пречки да следва инициативата, която е започнал да се занимава с открити въпроси в православието. Вселенският патриарх знае, че македонският църковен въпрос е много по-прост за разрешаване от украинския, предимно защото православните вярващи в Македония, независимо от техния етнос, са 99% от македонската православна църква. Вторият важен аргумент в полза на МПЦ и по този начин улеснява действията на Вартоломей е фактът, че Сръбската православна църква повече от 70 години няма официален авторитет и влияние при управлението на тези епархии на днешна Македония. И това, което може би е най-важно, е фактът, че днес МПЦ-ОА е жива църква с всички елементи и отговорности да бъде равнопоставена част от останалите православни църкви. Цялостната й организация, както институционална, така и служители, от вярващи до монаси, я прави може би по-достойна за автокефална църква от някои, които вече имат този статут. Този нов път, открит от ГПЦ, е много важен за целия процес, тъй като посочва каноничното право на ВП да предоставя автокефален статут на църквите. Това е път в съответствие с каноните и традицията на православната църква. Ако може в Украйна, тогава за МПЦ няма пречка да проведе същия процес, което от своя страна дава на Вселенския патриарх да продължи процеса за нашата църква. Сега е моментът и патриарх Вартоломей няма какво да чака! Агенция „Фокус“ припомня: Авторът е пропуснал да отбележи в текста, че ГПЦ е под юрисдикцията на Фенер, така че решението на Атина не е изненадващо. В Православната църква решенията се взимат с единодушие (консенсус), така че е без значение дали ГПЦ, Фенер и Кипърската църква ще подкрепят решението за предоставяне на автономен статут на разколническите църкви в Украйна. За МПЦ-ОА: В манастира Рождество на Пресвета Богородица на брега на Охридското езеро в Калища, в близост до Струга,на 6 октомври 2018 година, се състоя Юбилейното заседание на най-висшето църковно тяло на Македонската православна църква – Охридска архиепископия – Архиепископският църковно-народен събор (АЦНС). През тази година МПЦ отбеляза няколко значими юбилея – 60 години от възобновяването на Охридската архиепископия в лицето на Македонската православна църква, 1000 години от нейното учредяване, 75 години от Свещенското заседание в охридското село Издеглавие и 1155 години от Моравската мисия на Светите братя Кирил и Методий. Съборът бе съставен от делегати от всички епархии на МПЦ-ОА, като в него членуват лица от клира, монашеството, теологическите учебни заведения и представители на миряните от всяка епархия. След края на петчасово заседание при затворени врата, говорителят на МПЦ-ОА митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски потвърди позицията на АЦНС от декември 2017 година срещу промяната на името на страната и църквата и направи „апел за национално единство и искрен и молитвен призив към всички политически субекти в страната да се употребят всички сили за запазване на националната и духовната идентичност на македонския народ и всичко македонско“. Освен това най-висшето църковно тяло в Македония прие важни промени на няколко члена от Устава на църквата, между които и за името на МПЦ и титулатурата на предстоятеля й, който в момента е архиепископ Стефан Охридски. Допълва се член 2, който вече гласи: „Македонската православна църква е историческа и правна наследница на Охридската архиепископия и на Първа Юстиниана (Юстиниана Прима), има достойнството на Архиепископия и се именува Македонска Православна Църква – Охридска Архиепископия, а в комуникацията Македонска православна църква“. Допълва се член 9, точка 2, който вече е : „Титлата на Архиепископа е Митрополит Скопски, Архиепископ Охридски и Македонски и на Първа Юстиниана и към него се обръщат с Ваше Блаженство. Освен това Съборът поправи и член 23 от църковния Устав, с което епископите викарии се изключват от Пленарния състав на Синода и губят правото си на глас. Прието е и решение за териториални промени в границите на диоцезите на епархиите. • Какво е Първа Юстиниана, или Юстиниана Прима: Архиепископията Първа Юстиниана е учредена от византийския император Юстиниан Велики през 535 година заедно със създаването на едноименния град в Поморавието, днес в Сърбия, на 30 км западно от Лесковац и служи за катедра на архиепископа на Илирийския, или Дакийския диоцез. Прекратява съществуването си някъде в началото на VII век, но продължава да играе роля като независим от Вселенската патриаршия църковен център на българите под византийска власт. Първа Юстиниана влиза в оборот през XI век, когато през 1018 година, след падането на България под византийска власт император Василий II понижава ранга на Българската Патриаршия и я обявява за Българска автокефална архиепископия със седалище в Охрид, последната българска столица и катедра на българския патриарх. Диоцезът, българският характер и правата й са определени с две грамоти на император Василий II „за правата на Охридската архиепископия“ Официалните титли на охридските архиепископи са: първоначално Архиепископ на цяла България (Αρχιεπίσκοπος της πάσης Βουλγαριας), от средата на XII век се ползва и Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България или на всички българи (Αρχιεπίσκοπος της πρωτης 'Ιουστινιανης και πάσης Βουλγαριας или ΄αρχιεπίσκοπος Βουλγάρων). Първият архиепископ е Йоан Дебърски. Известна е подарената от император Андроник II Палеолог на предстоятеля на Охридската афтокефална архиепископия плащаница, за употреба при благослужението в църквата Света София (Охрид). На императорския дар е извезан надписa: „Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог“ Охридската архиепископия е закрита неканонично със султанско ирадие през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия. Последният Охридски архиепископ е Арсений II Охридски, когато тя е е закрита, а епархията е присъединена към Драчката. От 1776 година епархията е присъединена към Преспанската и до 1878 г. в Охрид има гръцки епископи. Жителите на Охрид се обръщат с пълномощно писмо от 9 април 1861 г. "до представителите на българския народ" в Цариград, да помолят Високата порта за избавяне" от своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди основанието на автокефалната архиепископия на Първа Юстиниана Охридска и на цела България". През 1872 г. Натанаил Охридски е ръкоположен за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид. Кратка история на МПЦ-ОА Идеята за възраждането на автокефалната Охридска Архиепископия под вида на поместна Македонска православна църква възниква през 1943 година в Генералния щаб на Народно-освободителната армия на Югославия, който образува религиозно представителство начело със свещеника Вельо Манчевски. На 4-5 март 1945 година се провежда църковно-народен събор, на който е провъзгласено учредяването на МПЦ и възстановяването на Охридската архиепископия. Синодът на СПЦ обявява тези действия за неканонични. След период на борби и временно признаване на юрисдикцията на СПЦ над ОА, през 1967 година МПЦ-ОА се обявява за автокефална, което довежда до решение на Синода на СПЦ, с което тя е обявена за разколническа организация и се прекъсват отношенията с нея. През 2005 година СПЦ отлъчва от църковно общение вярващите, принадлежащи към МПЦ. През 2009 година е прието решение „Македонската църква“ да приеме историческото название „Охридска Архиепископия“, като основно самоназвание. Оттогава в официалните документи тя се именува МПЦ-ОА. На 23 ноември 2017 година Свещения Синод на МПЦ обяви, че признава Българския Патриархат за своя „Майка-Църква“. 4 дни по-късно, на 27 ноември 2017 година Синодът на БПЦ прие постановление, съгласно което БПЦ, в случай, че МПЦ я признае за своя Църква Майка, „се задължава да оказва пълно съдействие, ходатайство и застъпничество пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко, което е необходимо за установяването на каноничния статут на МПЦ“. На 14 декември Синодът на ГПЦ заяви, че е недопустимо вмешателството на Българската църква в работите на Сръбската църква. На 21 декември се провежда среща между комисиите за диалог между БПЦ и МПЦ. На 9 февруари 2018 година Свещеният Синод на Констатинополската православна църква заяви, че разглежда като антиканонични действията БПЦ по въпроса за непризнатата Православна църква в „Бившата югославска република Македония“. Превод и редакция: Иван Христов

2 Септември 2019 | 09:31 | Агенция "Фокус"

Черногорско-приморският митрополит Амфилохий: Константинопол трябва да се договори с Москва за преодоляване на разкола

Черногорско-приморският митрополит Амфилохий: Константинопол трябва да се договори с Москва за преодоляване на разкола

Белград. Константинополската патриаршия трябва да свика всеправославен събор и да се договори с Руската православна църква (РПЦ) за преодоляване на разкола в православието. Това заяви в интервю пред ТАСС Черногорско-Приморският митрополит Амфилохий. „Единственото, което може да направи днес Константинопол, е да събере сили, тъй като това изобщо не е лесно за него, и да свика всеправославен събор, да се договори с Московската патриаршия и да се намери някакво решение за преодоляване на разкола в църквата. Мисля, че това е единственото, което може да се направи“, заяви митрополитът. По неговите думи, решението за предаване на томос на новата църковна структура в Украйна е нанесло сериозни вреди на Константинополската патриаршия. „Това нанесе голяма вреда на Константинополската патриаршия. Всички епископски конференции, които се провеждаха по света по-рано, практически са преустановени – и в Латинска Америка, и в Европа. Константинопол и сам вижда, че не е направил нищо умно, не само по отношение на Русия, но и за цялото православие. Това е трагична история“, счита един от йерарсите на Сръбската православна църква (СПЦ). „Това са духовно болни хора, и този Денисенко, и Епифаний. И е голям грях на Константинополската патриаршия, че го избра (Епифаний) за митрополит, това е голям грях спрямо православието, а не само за РПЦ. Това създаде още невиждана вражда в православната църква. Нито една поместна църква така и не призна (създаването на т.нар. Православна църква на Украйна, ПЦУ)“, напомни митрополитът. „Уверен съм, че това, което бе извършено в Украйна, е направо под натиска на САЩ и Европа. Константинополската църква има 2 хиляди вярващи в Турция, Фенер е като птиче гнездо, прилепено за планина. Те са в катастрофално положение, но с такива действия разрушават своите основи“, счита един от най-авторитетните йерарси на СПЦ. Превод и редакция: Иван Христов

29 Юли 2019 | 10:43 | Агенция "Фокус"