Командирът от батальона на 152-ра отделна егерска бригада (ОЕБр) с позивна Монах, заяви, че страхът от украински плен кара руснаците да посягат на живота си. Това заяви командирът на бригада пред интервю дадено за УНИАН. 

152-ра отделна егерска бригада ( 152-ра ОЕБр ) с позивна Монах е част от Сухопътните войски на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

Бригатата започва да се формира в разгара на пълномащабното руско нахлуване в Украйна, през септември 2023 година.

От септември 2024 г. 152-ра отделна егерска бригада воюва в Покровско направление. Това е същата пехота, която тогава директно отблъсква "месните" щурмове на руснаците. 

''Когато бях командир на батальон, ми казаха, че няма 100% окомплектованост, ще се набират хора. И разбрах, че ще бъде много трудно да се обучават военни, които, нека бъдем честни, току-що бяха натоварили и докарали.

Основният състав от войници, сержанти и офицери на батальона е мобилизиран през май 2024 година. Тоест, това не са хората, които са били мотивирани да служат през 2022-2023 година. Мислех, че ще имам много откази и дезертьорство.''

''С новосформирания батальон навлизахме в Курщина и много се притеснявах, че личният състав ще се "изгуби“: Кой ще влезе, кой няма да стигне... Пак казвам, всички, от войници до офицери, бяха мобилизирани, всички за първи път участваха в бойни действия. В целият батальон имаше само трима офицери, които бяха на бойно дежурство и имаха предишен опит. Но за моя голяма изненада всички тези страхове бяха напразни.''

''Бяхме навсякъде заедно. Разбрах, че трябва да съм с личния състав на полигона, за да давам пример, за да видят кой им е командирът и че трябва да говоря с хората. Преди това да се справям със ситуации  от типа, когато военнослужещите на батальона се обръщат към командира си с: "Кой си ти, по дяволите? Не сме те виждали. Как да се бием с теб?"...

''Също така бе необходимо да се гарантира, че войник е нахранен, измит, изпран и спал. Важно е в какви условия спи, как се храни, къде се мие... Тогава може да изисквате нещо от него. Ако тези четири неща ги няма, военнослужещият може просто да каже: "Командир, няма те!'' И по принцип ще бъде прав.

Вярвам, че такива елементарни неща дават плодове. Бях много доволен, когато след Курщина, в посока Покровск, момчетата ми казаха: "Командире, ние ви познаваме" - "Откъде?" – "Значи ние с теб бяхме на БЗВП (начално военно обучение.“ Това те мотивира още повече да направиш нещо, да се стремиш към усъвършенстване.''

Командир от 152-ра ОЕБр споделя, че въпреки военната си подготовка и  предишен опит, нищо не е могло да го подготви за това което е срещнал от началото на войната с Русия.

''В армията съм от 2014 година, започнах в Дебалцево. Но най-големият ужас, който видях с очите си, беше 2022-2023 година в Соледар. Там за първи път се сблъсках с "месните" атаки на врага, видях реалната картина как вървят като зомбита.''

От есента, когато бригадата получи разположение в Покровско направление руснаците провеждат интензивни "месни" настъпления.

''Това се случваше сутрин, преди седем часа, или вечер, към четири, пет часа. Руската федерация изпращаше военницитее си не само с бронирани машини, но и просто с автомобили, дори се използваха автомобили "Жигули" и "Буханка". Те ги ''яздеха'' натъпкани, натъпкани с пехотата си. Опитаха се да се преминат през нас, но нищо не се получи. Слагаме ги на снопове. Но те продължаваха и продължаваха... Сега напролет се забавиха.''

Според командира на ''Монах'' броя на руските жертви е стигал до батальон на седмица.

''Имаше моменти, когато стигаше до компанията за един ден, тоест около стотина души.

Мисля, че  не могат да изложат хората си на по-голяма опасност. Имаме видеозаписи от руски щурмове, които могат да се проучат и преброят в детайли.''

''Докато, наблюдавахме от хеликоптерите, открихме, че противникът маневрира в нашата посока, вдигнахме дроновете за унищожаване на противникова техника и личен състав при подхода. След това, ако някои от руските войници се опитат да скочат в окопите или да избягат към десанта, нашата пехота действа срещу тях - атакувайки на най-близките им подходи.

Конкретно там, където стоях, врагът имаше два изходни пътя, ние ги наблюдавахме 24/7. Открихме, че когато руснаците си тръгват, има една пресечка, която трябва да пресекат. Нашата артилерия беше докарана там. Тоест като цяло работата не се върши само от батальона, всичко се върши с подкрепата на бригадата, с различни сили и средства.''

Според украинския командир ситуацията на фронта става по- добра за руските бойци, останали в разгромени батальони от няколко човека.

''Сега, само преди няколко седмици, те спряха с подобни нападения. Понякога се опитват да бягат в малки групи от 2-4 души (има 20-30 души на ден). Но все още ги откриваме и унищожаваме. Основно чрез удари от FPV дронове.

Смърт или украински плен?

Сега в зоната на отговорност на нашата бригада има парче земя, където руснаците трябва да бягат от един десант на друг. Хващаме ги там. Доста често в тази област можете да наблюдавате ''красиви'' моменти как се застрелват.''

Според командира от 152-ра ОЕБр руските войници за толкова промити от пропаганда, че избират да сложат край на живота си пред това да  се предадат и да попаднат под украински плен.

''Изглежда, че са толкова зомбирани, че ги е страх да се предадат. Така, че той се затичва и въпреки че е още жив, когато осъзнае, че не може повече, нито надясно, нито наляво, нито напред и няма връщане за него, тогава той просто се застрелва...''

Според него информацията за завзети територии от врага са фалшива информация, умишлено разпространявана, за да вкарва страх в украинците. 

''Бяхме на възстановяване около месец и половина. И когато ни върнаха в посока Покровски, когато пристигнахме тук, си помислих, че този път, който контролирахме и за който говоря, вече няма да бъде наш. Че ще има битки по този път. Но командирът на бригадата ми каза: "Слушай, хайде скрий си песимизма и си върши работата“. И, разбирате ли, тук нямаше масивно вражеско настъпление.''

Като цяло мисля, че се справяме доста добре. И аз обещах на един човек, че руснаците няма да влизат в Днепропетровска област.

Недостиг на оръция и жива сила?

За недостига на жива сила и оръжия командирът заявява категорично, че това е преувеличено.

''За недостига  чух от мои съученици, с които учех, от колеги от други области и от познати. Но лично аз и моят батальон не сме се сблъсквали с това. Сега имаме достатъчно от всичко.

Когато бях командир на рота в предишната бригада, имаше случаи, когато ми даваха само три гранатомета МК-19 за три дни (американски автоматичен ръчен гранатомет). И трябваше да ги използвам една по една, две по две – "чук-чук“, щракнах два пъти и това беше. Сега като командир на батальон казвам на моята рота, че няма нужда от пестене, нищо не липсва, всичко е дадено.''

Промяна на хода на войната

FPV дронове промениха много хода на войната. С тях можем да впечатлим много хора. Русия се бие според стандарта на бойния устав, написан по време на Втората световна война. Но армията, която имахме, трудно успяваше да спре врага със силите и средствата, с които разполагахме преди. FPV дроновете промениха това и това е нещо хубаво. Трябва да развием тази конкретна област на дронове. Но без пехота не можем да се бием.

Нов модел на мобилизация

Важно е да разберете, че сега украинските сили учат всичко, те няма просто да ви хвърлят в битка, ако току-що сте се присъединили към армията, и не е необходимо да си купувате броня и шлем също - боецът е напълно оборудван с всичко необходимо. Военнослужещ преминава основно военно обучение. И отношението там е съвсем адекватно. Тоест, ако човек може да се покаже по-добре от просто пехотинец в някаква посока, то ние го насочваме в тази посока. Условно, ако е нормален техник, отива на техниката, ако може да управлява БПлА, отива на летенето.

Реално погледнато, бих искал гражданите на страната ни да разберат, че трябва да се смени пехотата, трябват ротации. И никой не бива пращам за нещо в което не е добър. Затова ние – и това е много болезнено – търпим загуби. Ако идваха нови хора, щеше да е по-лесно.''