Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" със Звездомир Михалев - младежът, който свири на морин хур.

Странен инструмент, звученето е особено. Какъв е този инструмент?

Здравейте! Инструментът е монголски. Казва се морин хур, horsehead fiddle на английски. Монголска цигулка можем да го наречем.

Не съм виждала друг такъв. Обяснете ни малко повече – от какво е направен. Виждам само две струни. Какви са те? Изобщо, малко повече ни разкажете за самия инструмент!

Това е дълбоко традиционен инструмент от Монголия. Има много легенди, които обясняват произхода му. Той символизира коня на любим човек, който му се явява в съня, след като е починал, и му казва: ето така и така направи с моето тяло, вземи ми космите и направи струни, вземи ми ребрата и направи ключове, издялкай ме, изобрази ме и след това свири и възпявай, за да може пак да сме заедно.

Страхотно наистина! А самото дърво какво е?

Това мисля, че е бреза. Те в Монголия нямат много голям избор от дървета. Има само две струни.

А струните – нещо конско има ли в тях?

Конски косми, да. Тези сега са пластмасови, защото по-лесно се поддържат във времето, но оригиналните са конски.

А самият лък какъв е?

Лъкът и той е от конски косми. Има различни видове лъкове, в зависимост от това от кой период във времето е инструментът. Неговият прародител, така да кажем, се казва ихиль. Този инструмент се казва морин хур, а прародителят му е ихиль. Той няма кон и звучи малко по-дълбоко. Думата "ихиль“ на монголски значи "древен език“ или "великият език“ по-скоро. В последствие, с времето става "ихиль“, което е самият инструмент. Което значи, че с древния език те възпяват определени неща – било то природата, конете, хората, случката, която се случва, вдигането на юртата. Преди всяко едно начинание отправят молитва към Тангра, за да може да им даде сила.

Все пак интересно ми е, такива инструменти не съм срещала тук, откъде го имате Вие и откъде тази любов изобщо към това изкуство? Сигурно свирите и на още инструменти?

Да. От там тръгва всичко, че аз съм по принцип китарист. Учих в музикалното училище тук, в Пловдив, и свиря на много други инструменти. Всякакви, всичко.

Какви, например?

Кавал, джембета, тарамбуки, диджериду. Традиционни такива инструменти.

От фолклора?

И не само нашия фолклор, да. Казах на сестра ми един ден, защото от 10 години се занимавам с коне – било то като работя в конни бази, или като се уча да обучавам коне, около коне съм и имам голяма любов към тях. Това е конски инструмент и като го чух как звучи си казах "това е моят инструмент". Казах на сестра ми "това е моят инструмент, да знаеш". И тя събрала приятели и семейството и ми го купиха за един рожден ден.

Скъп ли е този инструмент?

Прилично скъп е, да.

Той не е купен от България, вероятно?

Не е, от Монголия е.

От Монголия? Браво, страхотно! А любовта Ви към монголския фолклор откъде идва, това също ми е интересно?

Ами аз намирам доста прилики между българския и монголския фолклор. Имаме невероятен хор – "Ангелите“, които правят колаборация с една много добра традиционна група, монголска, и е много красиво.

Казахте още, че се занимавате с коне. Тази страст пък откъде е? Млад човек сте, от колко време се занимавате?

От около 10 години. Работил съм на 3-4 различни места за различно време. Но трудно е да кажа точно откъде е дошло. Да кажем, преживявах трудни моменти и отидох да яздя, майка ми ме заведе да яздя коне. И оттам, като се запалих, и си казах, че аз трябва да яздя много. И ходих, яздих. Като нямах пари да яздя, събирах хора из Пловдив и им обяснявах колко е яко да яздиш коне и водех клиенти на базата, пък те ми даваха да яздя безплатно. И в последствие им казах  "хора трябва да работя при вас". 

Усеща се и някаква духовна връзка като че ли между Вас и инструмента. Има ли нещо такова или само на мен така ми се струва?

Да. Има една интересна история, тя обяснява символиката на инструмента. Преди дълго време, когато и българите, и монголците сме били тангристи още, част от тях. Но те повечето са будисти в момента. Но символиката е такава, че в тангризма има пет основни свята, три от които по-основни – така ми е казано. Както и в източната култура, пък и не само - долният свят, горният свят и средният свят. Има го и във "Властелина на пръстените“ и т.н. Долният свят, тази долна струна на инструмента, символизира долния свят, който е светът под ботушите – светът на майката-земя, на буболечките, на долния свят, на природа, на растенията. Другата струна символизира горния свят – света над шапката, светът на небето, на невидимото, на фините неща, на птиците, на Тангра или на бог. А пък средният свят, който символизира лъка, е светът на хората и на животните, които са мост между двата свята.

Кажете ни малко повече за Вас самия, да се представите - от кога се занимавате с музика, малко повече. Има ли нещо друго, което правите? Изобщо, какво ви вълнува, какви са ви убежденията, какво мислите за света, който ни заобикаля?

Това е доста широка тема. Но като за начало - Звездомир Михалев се казвам. Гръмотевиците трещят, ние сме в окото на бурята – ще го използвам като отправна точка да обясня какво става. В света е пълна буря и е важно да намерим нашия център, къде е окото на бурята. Това, което е на сърцето на човека истински вярвам, че е в съзвучие с всяко едно друго сърце. Човек, според мен, трябва да намери това, което му е истински ценно и го влече, и му е призвание, за да може да е в хармония и да намери смисъла на живота си, със заобикалящия го свят, невидимия свят и всичко останало.

На колко години сте?

28 за момента.

Вие в хармония ли сте вече със заобикалящия ни свят?

Това е такава променлива величина.

А къде е мястото на любовта тук в заобикалящия ни свят, изобщо във Вашите представи.

Във вътрешния свят, във вътрешния живот на човека, в сърцето му.

Вие лично открихте ли любовта вече?

Тя е мистерия и се преоткрива всеки един миг.

А какво ще кажете за любовта към животните и връзката им с човек?

Любовта към животните, връзката им с човека – те са едни малки братя и сестри, както е казал и учителят Петър Дънов, и не само. Това е факт. Те много ни приличат, ние си приличаме с тях. Те са кандидат-човеци. Т.е. както се отнасяме към тях, така се отнасяме и към децата. Както се отнасяме към децата, така се отнасяме и към света. Всичко е равнопосочно или не знам как се казва точно думата.

Наистина дълбока е тази тема и може да си говорим много за това. Много млад сте, но наистина дълбоки разбирания имате за живота. Похвално! И сега остава да ви послушаме. Само не попитах – от Пловдив ли сте всъщност?

Раждан съм в Южна Африка, но по принцип, да.

А, значи може би оттам е този тен, който имате?

Да кажем, че е от това. А може би и музикалният дух, не знам, не знам.

Слушайте интервюто по Радио "Фокус" Пловдив, на честота 89.9 MHz, на 12 май 2025, понеделник, от 14.00 часа.