Юлиана Николова, директор на Портал "Европа", в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Ще продължим да следим политиката, както и разговорите за приемането на България в Шенгенското пространство, които не спират. Защо някои държави ни отхвърлят, какви поуки трябва да си вземе страната ни, кога процесът за приемането ни в "Шенген“ може да бъде приключен? Тези и още въпроси ще обсъдим в следващите минути с Юлиана Николова – директор на Портал "Европа". Добро утро.  

Добро утро.  

Г-жо Николова, първо да започнем оттам: как ви се струват действията на политиците днес?  

Как да кажа, брауново движение като че ли, няма лидерство не само у нашите политици, у нас е особено чувствително, особено за нас, които живеем тук, като че ли няма обща цел, която да мотивира политиците, които да поведат хората след себе си за постигане на тези общи цели. Но може би съм по-песимистично настроена, затова така да мисля.  

Как ви се струва идеята на ГЕРБ-СДС за номинацията на проф. Николай Габровски, излъченият проектокабинет от него, вчера станаха ясни имената на хората, които са номинирани?  

Знаете ли, аз вчера с изключително изумление установих, като че ли от болшинството се очаква да излеем поредна порция отрова, каквото и да е срещу номинирания кабинет, без да се дава някакво решение. Защото аз не мога да преценя дали е правилно или не, по-скоро е правилно да бъде излъчено отдалечено от ГЕРБ лице, което да води правителството, защото процедурата може да позволи да се сменят някои от министрите, не може да позволи да се смени предложения за министър-председател.  

Да.  

И си давам сметка, че тези хора, които са се съгласили, отварям скоба да кажа, че част от тях познавам, дори мога да кажа, че имам приятел в предложения екип, затварям скобата, за да знаете защо смятам, че за тях е по-скоро дълг и отговорност да приемат, поне за част от тях, отколкото някаква суета или да задоволяват собствени амбиции. От друга страна всички се нахвърлихме, че това не е кабинет, като под всички имам предвид масово като четем средствата за масова информация или платформите за информация, не си даваме сметка какво следва. Приемаме, че този кабинет ще се провали, какво следва след това? Може ли да бъде излъчен друг кабинет? Ако не бъде излъчен друг кабинет, даваме ли си сметка какво означава за България почти 10 месеца да има президентско управление, което не е предвидено в Конституцията? Защото ако се провали това, президентът каза, че ще даде третия мандат в средата на януари, което значи избори в края на март, което значи още 2 месеца до провеждане на избори, т.е. 2 месеца до създаване на правителство евентуално или още 4-5 месеца, ако не успее да се създаде правителство, защото това, което излезе вчера като социологически проучвания не предвиждаха създаване на правителство, т.е. на различна ситуация от тази, която имаме в момента. Изобщо се мотаем с една безизходица, която няма да повиши избирателната активност, няма да повиши представителността на политиката и реномето на институциите в България, което фатално за нашия напредък напред.  

Провали се и възможността да бъдем приети в "Шенген“, в Шенгенското пространство. Защо, г-жо Николова, България получи жълт картон? Кои са съществените причини, според вас?  

Аз ще си позволя малко история, и тук също да кажа подобно на всичко в нашето общество пак сме на два лагера. За съжаление, голяма част от моите приятели и в кръга, в който се движа, казват: "Ние заслужаваме да не ни приемат“. На мен ми се иска да попитам в кои критерии заслужаваме да не ни приемат, защото критериите за "Шенген“ са ясни. Те изискват, има няколко точки, които са чисто технически, те не включват в себе си политически причини, не включват оценка по напредъка по механизма, въпреки, че Нидерландия постави такъв критерий 2 положителни доклада по Механизма за сътрудничество и проверка за борба с корупцията и съдебната реформа, а също така те не включват и страховете на Австрия от миграция. Така че според мен 2011 година, когато Европейската комисия приключи своето наблюдение върху България за готовност за присъединяване към "Шенген“,  и да споменем само, че има една оценка, която казва, че България е почти готова, а Румъния съвсем, т.е. Румъния още от 2011 година е преди нас, а България имаше да довърши технически подготовката си за влизане в "Шенген“, и тогавашния министър-председател изрази отношението, което имаме, ние, като държава, щото в тези случаи за това става дума, към процеса, а именно, че една сграда ни остава. И като направихме тази сграда, някак си процесът остана извън държавата. Нямаше лидерство по тази причина, нямаше лидерство, което да напомня на европейското лидери, че България все пак си е изпълнила и ние трябва да отидем напред в това да влезем в единното пространство, независимо, че след мигрантската криза и след кризата с КОВИД много държави затвориха границите. Те възстановиха обратно границите, но съвсем различно е да си част от общността на свободнодвижещите се граждани, отколкото да бъдеш останал отвън. И за мен основната причина е отсъствието на лидерство в процеса, защото видяхме, че румънското външно министерство написа на Австрия нота за спирането на Румъния от присъединяването към "Шенген“, а нашата реакция се изразяваше само в телефонни разговори на президента.  

Те продължават и към настоящия момент.  

Те продължават и към настоящия момент, само че президентът не говори, докато в Румъния се чуват гласове сега на Европейския съвет да бъде поставен въпрос. Сега на Съвета за общи въпроси да бъде поставен въпроса за "Шенген“, ние говорим до края на другата година. Т.е. липсва ни амбицията и желанието да поправим каквото трябва, да адресираме и притесненията и на Нидерландия, и на Австрия по отношение на това България става ли за член на "Шенген“ или не става. Аз разбирам и приятелите си, и себе си разбирам като казвам, че сме много далеч от съвършенство в борбата с корупцията и върховенството на правото, но в конкретния случай критериите, които трябва да постигнем, са постигнати. Изолацията на България от това свободно пространство ни поставя в отдалечаване от постигането и на другите цели. Комисарката по вътрешни работи Йохансон на пресконференцията след съвета беше изключително гневна. Тя на въпрос на журналисти 3 повтори, че България е приключила с Механизма по сътрудничество и проверка 2019 година, и че не е обект на този механизъм, от който Нидерландия очаква още един доклад по България. И тук е пак ролята на българските дипломати, но те не могат да действат без да има политическо лидерство в тази посока, да изискат от Комисията да приключи този процес и формално, след като последният положителен доклад за Румъния излезе тази година, преди месец, и този да приключи, за да няма поне формално основание да ни обвиняват за незавършени процеси още по присъединяване. А от друга страна е валиден Механизмът за върховенство на правото, който е хоризонтален за всички държави, и там мерките, които са записани за България, не биха могли да бъдат свързани с онези по заключенията по Механизма по сътрудничество и проверка. Очевидни са и неадресирани от българската политическа класа, защото едни от мерките са да се реши въпроса с Инспектората на Висшия съдебен съвет, чийто мандат е заложен в Конституцията, той изтече отдавна, скоро ще направят втори мандат, който е забранен по Конституция. От 44-ото Народното събрание, сега е 48-ото, нямаме нито един опит да се намери решение на този въпрос. Пише в препоръките по Доклада за върховенство на правото, че трябва да се намери начин преди те да избират съдии да бъде болшинство от съдиите, които избират съдии. Това са препоръките на Венецианската комисия, но за това не е нужно да бъде променена Конституцията, хубаво е когато Народното събрание избира своите представители за ВСС, да промени правилата – това е обикновено Народно събрание, обикновено политическо събрание. И този въпрос не е поставен. И ние пак ще останем без ВСС, защото процедурата не е започнала още. Изобщо има неща, които политическата класа има да свърши, а не е свършила.  

Чухме и много призиви, че темата не трябва да се политизира, но това възможно ли е, темата политическа ли е? въпросът ми е към вас.  

Темата е политическа. 

Реторичен въпрос ви задавам, разбира се.  

Точно, разбира се. Но тя е политическа не само у нас, тя е политическа и в Нидерландия, и в Австрия. Политическа е с Нидерландия, защото този коментар го чух вчера от ваши колеги и съм съгласна с него, че Нидерландия е една от петте държави донори в Европейския съюз, т.е. дават повече отколкото получават. И като едни добри банкери много държа за правилното разследване на своите пари, парите на своите данъкоплатци, защото те дават, не получават толкова. Корупцията и особено корупцията в еврофондовете е обект на особено наблюдение в Нидерландия, и поради което е тази чувствителност по отношение на България. В Австрия има пък от друга страна много чувствителни вътрешнополитически проблеми на управляващата коалиция, и една от което е миграцията. Ние чухме аргумент на австрийския министър-председател, че достъпът до криминогенни субекти на организирани престъпни групи до Шенгенската информационна система застрашават безопасността на Европейския съюз. Но това са глупости, с извинения за грубия израз, защото достъпът до  Шенгенската информационна система е факт за България. Т.е. включването ни в пространството по никакъв начин няма да промени тази част от споразумението.  

А цинизъм ли е поредното ни отхвърляне? Един от първия коментари на нашия президент Румен Радев беше точно такъв, че било цинизъм.  

Чак до цинизъм не бих го докарала, защото самите ние не сме уверени. Аз казах, че коментарите са абсолютно полярни, и самите ние, българското общество, не ни е създадена увереност, че сме достойни да сме членове на Шенгенското пространство. И оттам нататък как искаме австрийското или нидерландското общество да бъдат убедени, че ние сме за там.  

Г-жо Николова, вие бяхте един от хората, които преговаряхте за влизането ни в ЕС. Какво трябва да направят днес властимащите, депутатите, народните представители, политиците, президентът, какви разговори трябва да водят?  

Трябва да си поставят политиците цел за постигане, трябва да има цел: Шенгенското пространство. И това е нещото, което силно ми хареса в предложената програма на едно правителство, което няма да се състои, но "Шенген“ е първи приоритет. Бюджетът е първи приоритет с оперативната функционалност на държавата, и след това е "Шенген“, и след това е Еврозоната. Трябва да бъде. "Шенген“ изчезва от приоритетите ни след, даже не знам дали някога е бил. "Шенген“ трябва да бъде приоритет на държавните мъже. Аз някъде написах, спомних си, че 1997 година падането на визите, т.е. преходният процес, падането на визите, ако някой си спомня, по-младите ви слушатели не висенето пред посолствата, но падането на визите беше първи приоритет, и всеки министър каквато и среща да имаше, започваше с това колко сме готови за границата, колко сме готови за всичкото това само и само да паднат визите.

Понякога, както се смееше главният преговарящ Кисьов, то това понякога не беше от голяма полза, щото говориха не много смислени неща. Но така или иначе се виждаше, че това е приоритет на държавата, на държавната подготовка за такъв процес, както и членството в Европейския съюз. Т.е. да се случи нещо, то трябва да ни е приоритет. Ние трябва да правим, ако изискват от нас повече мерки по отношение на борбата с корупцията, трябва ние да сложим, ние, българското общество, българските политици да го сложим на преден план. И това не формално, не само за да слагаме чекчета, а абсолютно съзнателно действие да бъде за политическата класа. Просто трябва да имаме визия и приоритети за постигането им.