Интервю с арабиста проф. Владимир Чуков

Проф. Чуков, кой стои зад нападението на Израел, като изключим, че "Хамас“ извърши фактическото нападение?

Агресията започна "Хамас“. Вчера сутринта в 6:30 часа бойци на "Хамас“ всъщност нахлуха на територията на Израел, държавата Израел, така че агресорът е ясен. Това са "Хамас“, това са палестинските радикали, които знаете, включително и в Европейския съюз те са терористична организация. И тук те за пореден път доказаха, че са терористи.

Според някои анализатори Иран стои зад това нападение.

Цялата операция очевидно, че е много добре синхронизирана и подготвена. Критиките бяха към израелското разузнаване, че те не са усетили, не са разбрали, че ще се проведе такава акция, тъй като имате много ясни симптоми, че ислямската република директно участва. Какво имам предвид? Първо, същия ден, вчера, имаше много сериозен кибератаки срещу израелски стратегически обекти, официалните институти на държавата Израел от ирански хакери. Нещо повече – в момента на атаката, т.е. тогава, когато те са пресекли границата хората на "Хамас“, очевидно хакери, които не са палестински, са успели да неутрализират подаването на информация от радарите към съответните автоматизирани системи, така че израелската армия е била изненадана. Всичко това очевидно дава много ясни симптоми за участието на ислямската република с нейните подразделения, най-вече кибератака, логистика, координация по отношение на атаки срещу държавата Израел, като се има предвид, че ето, днес официално и движението "Хизбула“ също така не остана безучастно и обстрелваха израелски военни пунктове в Северен Израел. Така че всичко това е очевидна координация на Иран към държавата Израел, като използва своите проксита. И тук просто трябва да кажем, че има няколко съвпадения, т.е. обективни причини, естествено има и някои специфични причини да се избере точно вчерашния ден. Нека да кажем, че това е точно 50 години от войната Йом Кипур 1973 г. Тогава ситуацията беше различна, тогава зад атаката на египетската и сирийската армия седеше някогашният Съветски съюз. И между другото, едни архиви, съвсем наскоро открити, подсказаха, че на Голанските възвишени дори е имало един кубински батальон. Сега вече нещата са под контрола на Иран, тъй като Иран създаде тези радикални движения и те се явяват част от инструментариума на иранската външна политика. Т.е. ако трябва да бъдем честни, Иран е държавата, която в момента се опитва да торпилира един процес, който започна, особено тази година, да набира скорост – това е установяването на дипломатически отношения между Израел и Саудитска Арабия. Много са симптомите, т.е. стъпките, които бяха направени в тази посока. Дори нека да кажем – много сложни преговори бяха израело-саудитско-американски и палестински, в условията на това какво САЩ ще отстъпят на държавата Палестина така, че саудитите, които са тези, които са промоутъри на палестинската държава, на палестинските права, правата на палестинския народ, т.е. къде да се вместят, къде да бъде палестинската квота в това отношение. Дори бяха направени и срещи в Рияд. Но така или иначе, процесът много силно напредна и сега тази операция очевидно не се нрави на радикалите. Нещо повече, ако трябва да прочетем събитията в още по-голям геополитически контекст, нека да кажем, че някъде преди повече от 20 дни имаше едно много важно заседание в Ню Делхи на Г-20 и там беше промоцирано създаването на един нов коридор, транспортен коридор, логистичен коридор, коридор за стоки и за услуги, който започва от Индия, минава през Дубай, Саудитска Арабия, Йордания, Западния бряг и стига до Израел, до Хайфа, а от Хайфа отива в Атина и крайната точка е Германия. Тук вече може да отворим скоба и да кажем, че това включва включително и дали ние ще бъдем с "Шенген“, или няма. Докато до този момент този коридор за износ на индийските стоки минаваше през иранските пристанища, минавайки през Каспийско море, на север – централноазиатските републики и стигаше до Русия. Нещо повече, след като беше обявен този бих казал саудитско-израелски коридор, Русия се активизира, като каза, че те са направили подобрение в морския коридор през Каспийско море така, че тези стоки, индийските, да минават по-бързо. Т.е. очевидно е, че става конкуренция за две писти, за два коридора, за две икономически системи, в която Русия има своите интереси. Т.е. ако трябва да бъдем честни, Русия индиректно подкрепя, може би и директно, но вече там трудно може да се каже, но интересите на Русия са част от блока Иран и палестински радикали, чисто геополитически и най-вече геоикономически. Така че нека да погледнем това, което се случва в момента в Газа, като част от желанието на ирано-руския блок да докаже на саудитите да не инвестират в този коридор, за който вече стана въпрос, иска да каже, че Палестина не е стабилен път, така че нека да си вървят индийските стоки отново през Иран и през Русия.

Споменахте "Шенген“. Как този конфликт ще се отрази на кандидатурата на България за членство?

След Атина коридорът не е уточнен. Този коридор върви по крайбрежието, минава през Гърция, Албания и нагоре – Хърватска и т.н. На този етап не са дадени детайлите. Това, което беше споменато – че 60 дена след обявяването на този коридор, т.е. това трябва да стане някъде през ноември месец, би трябвало да бъдат дадени по-големи подробности, тъй като става въпрос за много големи, сериозни инвестиции, и ако в България е влязла в "Шенген“, съвсем нормално е този коридор, особено този, който касае стоките, натоварени на ТИР-ове, да минат през България, а не през Албания и нагоре през Хърватска. Така че ето това ни касае пряко. Но пак искам да спомена: всичко това е ако тази долна част от коридора – говоря близкоизточната част, бъде стабилизирана, бъде реализирана и бъдат наистина неутрализирани тия радикални действия на палестинците от "Хамас“, респективно намесата на Иран и респективно на Русия в това отношение.

Нетаняху заяви, че се очаква протяжна и трудна война. Вашата прогноза каква е?

Вероятно този път Израел ще отиде до края. Ако до всички сегашни войни между палестинците от "Хамас“ в Газа и Израел никога не се е влизало навътре в ивицата Газа – там живеят 2 милиона човека, то най-вероятно този път ще се стигне до края. Защо? Защото виждате те какъв инструмент са – те са сляп инструмент в ръцете на смъртния враг на държавата Израел. Това са аятоласите в Техеран. Така че бих казал, че въпросът не е само до икономика, икономически просперитет – вече споменах, дадох аргументи в това отношение, но вече проблемът е и екзистенциален, защото те се опитват да пренесат войната на територията на самия Израел. Това е нещо, което трябва да се каже.

Казахте, че Израел и светът останаха изненадани от това нападение, службите търпят критики, има ли вероятност тези критики да се пренесат и върху армията на Израел? Подготвена ли е за ответен удар?

Мисля, че в момента всякакви различия между израелските партии на базата на израелската демокрация, някак си отстъпиха на заден план. Като включително, когато протекоха или течаха тези демонстрации срещу противоречивата съдебна реформа, не само партиите, но включително и военният министър Йосиф Галан заяви, че ще си подаде оставката, ако тази реформа тръгне напред. Някои резервисти дори заявиха, че те няма да се отзоват под знамената на израелската армия, ако бъде даден ход на тези реформи. Сега обаче нещата са ясни. Бени Ганц – бившият военен министър, един от лидерите на опозицията, веднага прие офертата да стане част от правителство на националното единство. Яир Лапид постави условия двама от министрите на Бенямин Нетаняху – фамозните Бен Гвир и Смотрич, да не бъдат част от такова правителство. Но това, което виждам, това е едно сплотяване на израелската политическа класа, включително и на армията на държавата Израел зад наистина екзистенциалната опасност, която съществува. Нетаняху твърди, че ако е необходимо, ще извика стотици хиляди резервисти, така, че Израел да бъде защитен от набезите на палестинските радикали и въобще от това, което в момента живее държавата Израел като извънредна ситуация.

Росица АНГЕЛОВА