На днешния празник и ние ще празнуваме заедно с един много любим комедиант на малки и големи – Тончо Токмакчиев. Честит имен ден!
Благодаря.
Бъдете здрав и продължавайте да радвате българската публика още дълги години. Как се чувствате на днешния празничен ден?
Много приятно, много е хубаво, защото някак си рожденият ден винаги е нещо, което е събитие, което е някак си официално, докато именният ден е някак си неформален празник за мен. И е много хубаво да ти се обадят приятели, хора отвсякъде, дори от които не очакваш, не си чувал от доста време. И така, много е приятно. Това е един много хубав празник. Да кажем няколко думи и за свети Антоний Велики. Това е един светец, който се почита от всички християнски деноминации и е голям християнски празник.
Точно така, трябва да почитаме празниците си.
Антоний Велики е всъщност човекът, който е създателят на монашеството, ако мога да кажа, в християнството.
Да. Как ще отбележите празника си?
Нормално, в семейна среда. Пък както знаем, на имен ден не се кани. Който може – да заповяда, както се казва.
Добре, сега от вашия ефир каните всички наши слушатели.
Разбира се.
Голяма компания може би ще се съберат при вас. На "вие“ или на "ти“ искате да си говорим?
Както предпочитате, както предпочиташ – няма никакво значение за мен.
Добре. Искам да те попитам как започна новата година за теб?
Ами, новата година започна с работа, ако мога да кажа. Аз бях в Доминикана на 31 декември. На 1 януари пътувах за Чикаго, където също имах среща с българи, празнувахме афтърпарти, ако мога така да кажа, след 31-ви. Започна с работа. Аз съм свикнал и за мен това е нормалното. Точно когато хората празнуват, ние, актьорите, работим. И това е нормално, и това е добре всъщност.
Да, точно така. Като че ли миналата година доста попътува, направихте турне в САЩ и Канада, представихте пред българската общност там "Женитба по обява“. Как ви приеха?
Ами добре, щом имаме отново покана. Сега, април месец трябва да направим втора част от този тур в САЩ, като покана имаме и за Канада. Значи е минало успешно. Искам да кажа, че тези срещи с българите, които живеят в чужбина, не само в САЩ и в Канада, въобще в Европа, мога да кажа по целия свят, това е нормално. Не трябва да го приемаме апокалиптично – как българите живеят по света, как са се пръснали. Не, напротив. Това е нормално. Светът е вече такъв, хората живеят и пътуват и няма нищо лошо в това нещо. Исках да кажа, че среща с българи, които живеят извън България и работят, за мен винаги е било изключително приятно и вдъхновяващо. Така че с нетърпение очаквам и втория тур от това американско турне.
Това е чудесно за вас. Можем да кажем, че и тази година ви се очертава в път.
Да, първото ми пътуване беше на 1 януари за българите в Чикаго и сега на 5 март имам едно представление заедно с Камен Воденичаров и с Георги Мамалев в Дъблин.
О, чудесно!
Това е първото. След това предстои това пътуване в Америка, в САЩ. И така, и други, в момента няма какво да ги изреждаме.
В началото те анонсирах като любим комедиант на малки и на големи. Лесно ли е да си комедиант в България? Разбират ли хората хумора?
Аз мисля, че точно това определение – комедиант, не е точно. Ние сме хора, аз се чувствам актьор, човек, който се занимава с… Да, комедиант е наименование, което е двузначно. Някой път може да кажеш… Комедианти в България мога да нарека една част от българските политици, които имат претенции да правят нещо сериозно. Но да си човек, който разсмива мога да кажа и забавлява зрителите, не е лесно.
Да.
И е много важно обаче, трябва да ви кажа, че това е изключително важно за нас, за зрителите.
Това е изключително трудно изкуство, да стигнеш до хората.
Да, да, не е лесно. То няма лесно изкуство. И въобще, мисля, че ако човек има отговорно отношение към това, което върши, никога не е лесно.
Така е. Точно, ти си активен актьор в момента. Досега си говорихме къде ще пътуваш в чужбина. Но къде в момента в България можем да те гледаме?
В няколко постановки. Още дето се казва утре не, от другиден в Младежкия театър – едно представление, пиеса на Илин Рахнев, "Веселата карета“.
Ще издам една тайна – "Веселата карета“ е мое любимо представление.
Ауу, радвам се, това е много добре. Значи спокойно можете да кажете на вашите приятели, на вашите колеги да дойдат да гледат това представление. То ще бъде в Младежкия театър. За първи път го играем тази година в София и започваме от Младежкия театър и всеки месец ще го играем там.
Чудесно.
Това е представление на Хасковския театър. Драматург и режисьор е Илин Рахнев. Участват Мая Бежанска, колегите от Хасковския театър, Баненкин и това е театралният дебют на Димитър Ковачев-Фънки.
Точно исках да ви попитам как се работи с него, тъй като го знаем колко е забавен, избухлив, човек, който се бори за правдата.
Той е един много интелигентен и много отговорен човек и е много приятно да работиш човек, който има респект от театъра, въобще от изкуството. Той е човек с много големи познания не само в музиката, но и интелигентен. Много е приятно. И най-важното – че има изключително чувство за хумор.
Да, точно така.
Аз деля хората на две – хора, които имат чувство за хумор, и хора, които нямат чувство за хумор. И може би проблемите на човечеството идват от хората, които нямат чувство за хумор, защото ако имаха чувство за хумор, човечеството би избегнало много, много големи проблеми и много трагични събития, които са се случили.
Така е, така е.
И по-голямата част от нещата стават от комплекса на някаква личност, която после почва да обвива своя комплекс в някакви големи идеи. Ето, за пример мога да дам много пресен случай – това е човек като Путин. Един човек с огромни комплекси, явно без чувство за хумор, създаде един от най-безсмислените и най-големите конфликти въобще тук в последните 200 години. И всичко това е ако мога да кажа под булото на някакви големи идеи, спасения и т.н. Това е една огромна безсмислена трагедия и тази трагедия и това насилие не може да бъде оправдано по никакъв начин от никакви такива големи идеи за спасение на някакви нации и т.н. Това са глупости. Това изцяло е комплекс на един дребен, тесногръд и лишен от хумор човек като Путин. Аз само така мога да си го обясня този човек.
Разбирам. Нека да завършим нашия разговор с нещо позитивно. Да очакваме ли нещо ново от теб тази година?
Разбира се. Аз тази година съм юбиляр, ставам на 60 години, живот и здраве, на 2 май. Сега започвам в Бургаския театър едно представление – "Златната мина“, с една от моите любими партньорки в театъра – Мария Сапунджиева, заедно с трупата на Бургаския театър. Режисьор е Борислав Чакринов. Също така подготвям и един такъв концертен шоуспектакъл, който естествено е с участието на Камен Воденичаров и други мои любими приятели и колеги.
Чудесно! Очакваме те отново като наш гост, за да разкажем повече подробности за нещата, които си запланувал през новата година.
Благодаря. Аз ви желая една хубава, успешна година и успех на вашето радио.
Благодарим ти, Тончо. Бъди здрав и ти благодарим, че ни направи за малко поне част от твоя празник.
Благодаря и аз.



17:16 / 17.01.2023
2021



