Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Бившият волейболен национал - Теодор Салпаров, в интервю за съвместната рубрика на Радио "ФОКУС“ и Български спортен тотализатор

Добър ден, г-н Салпаров. Истинска чест е за нас да сте гост в днешното ни предаване. Българският спортен тотализатор е ваш партньор в организирането и провеждането на предстоящия ви бенефис. Как оценявате помощта на българското тото, която то предлага не само на вас, но и на родния спорт като цяло?

 - Ами разбира се, благодаря много за подкрепата, хубаво е винаги да си уважаваме спортистите, които са дали немалко за България, така че едно голямо благодаря на БСТ, че подкрепиха моя бенефис.

Г-н Салпаров, вие бяхте част от националния ни отбор дълги години. Как според вас през последните години се е променило партньорството на спортния тотализатор — и с родните федерации, и с нашите спортисти?

 - Ами за съжаление, далече съм от тази тематика. Не мога да кажа нещо, което не разбирам, но се надявам, че ако не са си партньори, в бъдеще да си партнират, защото спортният тотализатор е нещо, което е създадено преди много години и има голяма тежест в държавата.

Лесно ли се случи това партньорство между вас и между тотото специално за този бенефис?

 - Не беше от най-лесните неща, но в крайна сметка радвам се, че те откликнаха, защото знаем, че при смяна на статукво, ново ръководство... при старото трудно се случваха нещата, но в крайна сметка важното е, че накрая ще подкрепят този мач. Насила никого не сме карали, радвам се, че откликнаха, въпреки тия тежки времена — виждате, сменят се правителства и така нататък — но се случиха нещата.

Г-н Салпаров, много големи български и световни спортисти не са имали щастието да си кажат последно сбогом с публиката. За наше всеобщо щастие, вие няма да сте един от тях. Кое ви накара да направите този бенефис? Изцяло ваше решение ли беше, или някой ви помогна да се решите на тази финална крачка?

 - А, мое решение абсолютно не! През годините два пъти бях отказвал, този път може би най-вече заради успехите на тези млади лъвчета, които станаха световни вицешампиони, сметнах, че трябва да се организира такъв мач, и то за да могат всички мои колеги през тези 20 години, с които съм играл — това са няколко поколения — също да се докоснат отново до емоцията, до атмосферата в залата, защото бенефис е типично да се прави за футболни хора. Във волейбола не е прието. Благодарение на успехите на тия млади лъвчета сметнах, че е подходящо не да кажем сбогом на Теди Салпаров, а просто да докоснем всички хора, с които съм играл през годините, от българските легенди, и се радвам, че 90% от тях откликнаха и ще дойдат и ще присъстват на този празник.

Г-н Салпаров, на 5 септември в София. Тогава е бенефисът. Родните фенове ще имат възможността да станат свидетели на шоу, което, надявам се, дълго време ще се помни. В тази връзка в столицата ни ще дойдат редица звезди от близкото минало като Данте Амарал, Серджо Сантос, Иван Милкович, Урош Ковачевич. Интересно ми е колко лесно успяхте да ги убедите да дойдат и имаше ли някой специален човек, който по една или друга причина няма да може да присъства?

 - Специално за тези, които изброихте, и за всичките други — това са хора, които са печелили няколко пъти олимпийски игри, световни първенства, в Залата на славата са в Щатите за най-големите успехи през тяхната кариера. За мен бе много трогателно, че те откликнаха, защото не е лесно да доведеш такива хора в България. Това е еквивалентът във футбола на Пеле или Марадона, или Меси и Кристиано Роналдо. Това говори само, че освен като спортни качества, те са ме оценили и като човек, защото да дойдеш от другия край на света, при положение че тия хора са много ангажирани с техните школи, с техните бизнеси, и да дойдат, и да ти покажат уважение — това много ме трогна и съм много щастлив, че повечето откликнаха, което, разбира се, мен може само да ме радва, и всички фенове, които ще бъдат в залата, ще се докоснат до такива величия, ще бъде много емоционално. Разбира се, от липсващите за съжаление е Вилфредо Леон, с който имаме три шампионски лиги, и Матю Андерсън. Те са ангажирани с националните отбори точно в същия ден. Изявиха желание, но в крайна сметка не можем всички да ги съберем на едно място, защото след 4 дни започва и европейското по волейбол, на което сме домакини, и повечето са в игрови и тренировъчен процес.

Вашата кариера започва в ЦСКА, след това няколко години в Русия, отново в ЦСКА. Играли сте и във Франция, Турция, преди да се завърнете в родината с екипите на Нефтохимик и Хебър — всичко това за близо 30 години. Гледайки назад към тази бляскава кариера, кой беше отборът или мястото, в което разбрахте най-много и за себе си, и за играта, и за живота като цяло?

 - Трудно мога да ви отделя отбор, защото навсякъде, където съм бил, аз наистина имам прекрасни спомени с прекрасни колеги, треньори, ръководства. Никъде не съм имал някакви проблеми, навсякъде съм си тръгвал с положителни емоции. Разбира се, спортното училище на ЦСКА и първото стъпало, така да се каже, в родния ЦСКА — така тръгнаха нещата. Това е отборът, който ми е дал възможността да се изявявам с националния отбор после и на клубно ниво. Това е един, разбира се, от най-обичаните ми отбори, аз съм си ЦСКА-р по душа, така че ЦСКА много ми даде, но и във всички други отбори, където играх, разбира се, трите Шампионски лиги със Зенит (Казан), в Динамо (Москва) — въпреки загубения финал в Шампионска лига, един бронз от купа, суперкупа, първенство — и във всички... Галатасарай, и в Лион във Франция, и в другите руски отбори, навсякъде има положителни емоции.

Г-н Салпаров, близо 16 години вие бяхте сред най-основните ни играчи в националния тим. Спокойно можем да кажем, че поне едно поколение е израснало с вашите победи, гениални битки срещу най-големите световни сили. Усещахте ли по време на кариерата си любовта на хората — било то по улиците, в магазина или където и да е — или трябваше да мине известно време, за да разберете наистина колко голям спортист в действителност сте бил?

 - Ами нормално, особено след първия голям успех с националния отбор през 2006 година — бронзовият медал от Световното в Япония. След този медал започнах да разбирам, че хората ме разпознават, заговарят ме. Въпреки часовата разлика са ставали по нощите да ни гледат, да ни се радват и да ни подкрепят. След този момент започнах да осъзнавам, че наистина сме любимци на хората. Волейболът и преди мене, и след мен виждате, че винаги има успехи, въпреки че през определени години, докато дойдат новите момчета, за да се събере съвкупност от много таланти от младежките гарнитури, има някакъв спад, но това е нормално. Волейболът като цяло... нашата нация ражда много големи таланти и се радвам, че след един по-дълъг период сега тези момчета, които са уникален отбор като колектив, играха финал на световно и ще им стискаме палци, разбира се, и на европейското, което е 4 дена точно след моя мач.

Г-н Салпаров, един от най-големите бичове на професионалните атлети е да кажат сбогом на спорта. В историята е имало хиляди случаи, в които даден спортист, без значение дисциплината, просто закъснява с това да се оттегли. Изведнъж вече няма лагери, няма състезания, няма режим на хранене и най-вече няма я съблекалнята. Спомняте ли си какво беше нещото, което може би най-много ви притесняваше от бъдещето, когато решихте да кажете стоп?

 - Честно казано, от много близки приятели в други спортове са ми казвали, че преходът е много тежък, след като спреш. Когато си бил активен спортист толкова много години и на клубно ниво, и в национален отбор, е трудно, но при мен, в интерес на истината, всичко протече много плавно и добре, може би защото аз продължавам да си спортувам активно. Ходя и отделно на фитнес — не така, както преди, разбира се — но играя и в зала, и на пясък волейбол, така че това може би ми дава възможността да не изпитвам тази голяма носталгия, за която са ми говорили много велики спортисти.

Г-н Салпаров, както и вие казахте, на 9 септември — 4 дни по-късно — започва европейското първенство. Всички знаем какво направиха невероятните ни момчета миналото лято. Дава ли право този успех от миналата година на нас, фенове и журналисти, да имаме още по-големи очаквания, или трябва да бъдем малко по-спокойни и да го даваме мач за мач?

 - Със сигурност не трябва да ги натоварваме с напрежение, защото тези момчета тепърва ще имат много да ни радват. Трябва да ги оставим, разбира се, далеч от всякакви такива надежди едва ли не, че ще станем европейски шампиони — играем и вкъщи до четвъртфинал, дай Боже. Потенциалът е огромен на тия момчета и, както казах в интервюто преди малко, най-ми харесва, че са страхотен колектив. Видно е, че са много задружни и се себераздават за всяка една топка. При тях просто заради младостта все още им липсва едно постоянство, защото могат да бият някоя от най-големите сили и на следващия ден да паднат от някой, който е една идея по-слаб от нас или от нашето ниво, но аз съм убеден, че и с подкрепата на феновете те могат да стигнат много далече... с подкрепата в залата, и ще им стискам палци отново да играят финал на голям форум като европейското.

Попитах ви това, защото в моите очи вие много добре знаете какво е да играеш в един от най-добрите национални отбори, с едни от най-добрите играчи на своите постове. Точно както е сега, върху вас също имаше огромни очаквания и надежди. В този смисъл, пречат ли те, и колко тънка наистина може да е границата от това днес всички да те възхваляват, а утре едва ли не да си обществен враг номер едно?

 - Да, разбира се, че е много тънка границата. Нашите фенове са взискателни и е нормално, ако тръгнеш добре от първия мач, да побеждаваш... залата ще бъде пълна на всеки един мач. Разбира се, разочарованието е разбираемо и за тях, ако момчетата загубят от по-слаб противник или от някой друг в групата, но в крайна сметка такъв е спортът. Въпреки всичко, дори и при някоя друга загуба, ние трябва да сме плътно зад тях и да ги подкрепяме, защото видяхме какъв потенциал имат на световното и само трябва да ги подкрепяме от първия до последния мач. Специално аз не очаквах толкова рано да покажат такова израстване и да стигнат финал на голям форум. Мислех, че след 3–4 години ще дойде, но пък няма нищо лошо, аз съм много щастлив, че съумяха така да избухнат по-рано, защото тепърва пред тях има много години — 10–15 години може да играе този отбор заедно — а другите отбори в световен мащаб, не само в Европа, тепърва започват да сменят поколения, което значи, че ние ще ставаме по-силни и по-силни.

Как оценявате групата ни, г-н Салпаров? Северна Македония, Украйна, Португалия, Израел и Полша. Като изключим поляците, с които играем в последния мач, има ли отбор, който според вас масово се подценява, а не трябва?

 - Разбира се, отборът на Полша, е главен фаворит за спечелване на нашата група. На хартия ние сме по-добри от другите отбори, но при нас това, за което говорих, е, че постоянството ще е от голямо значение. Ако си държим константно нашата игра, която момчетата са показвали, не вярвам, че ще имаме проблеми да станем втори, а защо не и първи. Можем да бием и Полша, разбира се, и сме я били, но да кажем да станем първи или втори е абсолютно резонно. Само не трябва да подценяваме нито един противник, защото срещу нас вече всеки един ще играе на максимума. След като играхме финал на световно, вече няма отбор, който ще ни подцени.

В исторически план — било то на клубно и на национално ниво — България винаги, или хайде почти винаги, е показвала обич и гордост към нашите волейболисти. Защо според вас волейболът е най-силният ни колективен спорт и то с много? Какво се случва във волейболните зали, което според вас липсва например в баскетбола или във футбола ни?

 - Този въпрос много пъти ми е задаван. Моето мнение е, че нашата нация ражда много талантливи момчета специално за волейбола. И то това е още от време оно, както се казва. От преди много години — като започнем от Васил Симов, Борис Гюдеров, Димитър Златанов, Димитър Каров, които ще бъдат на моя бенефис — до нашето поколение и до тия момчета. Така че за мен това е разковничето: нашата нация просто ражда много талантливи деца за тая прекрасна игра — волейбола.

И за финал, г-н Салпаров, ако имахте възможност, какъв съвет бихте дали на 18-годишния Теодор Салпаров? И за волейбола, и за живота!

 - Ами не бих му дал никакъв, защото благодаря на Господ за това, което постигнах и с националния отбор, и на клубно ниво. Тогава не съм го и вярвал, когато съм бил на тия години, така че няма да има никакви упреци и нищо не мога да му кажа просто. Ако трябва да тръгне по онзи път — да не се притеснява и да го извърви до края.

Г-н Салпаров, изключително много ви благодаря за отделеното време. Ако искате нещо да кажете на нашите слушатели...

 - Преди всичко, без да звучи като клише — да сме здрави, защото виждаме в какви времена живеем в световен мащаб. Войни — в Украйна, в Иран. Това е най-лошото, когато хора загиват заради геополитическите интереси на определени управници. И разбира се, да сме по-сплотени като нация, защото България винаги е била силна, когато сме единни. Когато сме разделени, никога не сме имали успехи — било то в спорта, било то в политиката, или в други сфери на живота.