16:57 / 31.08.2026
273
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с историка Видин Сукарев, от Регионален исторически музей в Пловдив, за Младежкия хълм, митовете около него и историята на хълма.
По Римско време на Младежкия хълм е имало светилище и статуя на бог Аполон Кендрисийски. По-късно, в християнско време, на това място е била изградена църква, за която се предполага, че е носила името "Свети Илия".
Хълмът днес има незаслужено негативна слава, смята историкът.
Хълмът е доста посещаван и в огромна част от случаите хората си прекарват много добре там, защото е спокойно и приятно, казва още Видин Сукарев.
Има ли истина в твърдението, че Младежкият хълм в Пловдив е прокълнато място? Има ли това някаква връзка с миналото на хълма?
Срещал съм някакви легенди в тази насока, че мястото е прокълнато, но по-скоро това са абстракции, свързани с някои от имената на хълма през годините. Най-вече името "Джендем тепе", което може да се тълкува многопосочно. Реално това означава нещо като "адски хълм, пъклен хълм".
Но според мен, от времето на османското владичество, когато се е появило името, всъщност това е било може би заради това, че тепетата някога не са били залесени и е ставало горещо през лятото, те са се нажежавали и е ставало малък ад. Този хълм, като най-отдалеченият от останалите, е имал тази мрачна слава може би най-вече, защото е бил в покрайнините на града. Само по себе си това е едно огромно пространство, диво, в известна степен, в което могат да се събират всякакви хора, между тях и някои с не особено морални и чисти помисли.
Колега от музея, който е израснал в района и познава хълма много добре, действително ми разказа различни случки за инциденти и нещастни случаи там. Но аз въпреки всичко си мисля, че това са по-скоро злощастни съвпадения, свързани с необезопасеността на мястото, с неговата уединеност, с това, че е стръмно, на места трудно достъпно.
Все пак съществуват такива зловещи случки?
Да, съществуват и в съвремието. Съответно очевидно е имало и в миналото такъв имидж този хълм. Но по-скоро това са теории, предположения, хипотези, не можем да кажем нищо конкретно със сигурност.
В действителност там е имало и турски хан преди време?
Да, в първите години на османското владичество. Скоро след завоеванието Пловдив е един от важните градове и пунктове по пътя на османската армия от изток на запад. Градът е имал доста сериозно стратегическо значение и в района е имало резиденция на султани.
Със сигурност можем да твърдим, обаче, че тази резиденция не е била на самия хълм. По-скоро е била някъде западно от него, но за съжаление на този етап не може точно да се локализира. Някъде в днешния квартал "Смиренски". Самият този квартал тогава е носил името "Сарай кър". Така се е наричала местността, което означава "полето на двореца". Става въпрос за огромен имот с различни постройки, с прилежащи земеделски площи, с население, което е имало отговорността да се грижи и да работи за тези земи. Това население живее в днешния квартал "Коматево". Това са най-верните специални категории население. Исторически наистина има връзка, има и различни легенди в това отношение, свързани с любови и други истории. Но това е било доста назад във времето, след като Пловдив се превръща в провинциален град и губи своето военно-стратегическо значение. Но нищо конкретно не може да се изведе исторически. От тези постройки, тези категории население и този "Сарай кър" остава само спомена.
Как в исторически план се развива хълмът през годините?
По-добре е да започнем от Античността, за времето, за което имаме данни. Тогава градът е бил много по-голям, отколкото е бил след това, през Средновековието, през първите столетия на османското нашествие и до освобождението.
Защото в разцвета на Римско време, особено през първи и втори век от новата ера, Пловдив обхваща далеч по-голяма територия, от това което се свежда само до Трихълмието. По това време вече е локализирано светилище на местното превъплъщение на бог Аполон - Аполон Кендрисос или Аполон Кендрисийски.
По това време хълмът е бил залесен. Там е имало храм, предполага се, че имало и статуя на божеството на върха на храма. По-късно вече, в християнско време, на това място от храма се е изградила църква, за която се предполага, че е носила името на Свети Илия.
Можем да кажем, че през Късната античност хълмът е бил интегриран към градското пространство. Както знаем, за Аполон Кендрисос е имало множество археологически и писмени доказателства за това че е имало ритуали в негова чест. Имало е и спортни игри, посветени на Аполон Кендрисос. Открити са различни оброчни релефи и археологически свидетелства и на самия Младежки хълм.
Освен тези оброчни релефи на Кендрисос са открити и други в чест на горски нимфи. Това е било много разпространено вярване в Античността по тези земи, наричани дриади. Считало се, че те живеят в дъбовите дървета и са покровители на горите. Такива вярвания са били специфични в до индустриалните общества навсякъде. Така че това е кратката история на Хълма от времето на античността. По-късно вече горите са изсечени.
Такова е развитието на градската среда, на историческото положение, че хълма доста се отдалечава от стационарните квартали, които остават през следващите исторически епохи, почти до най-ново време.
Добре да се каже, че оттам преди това, в този район минава и Акведукта, като можем да видим следите от него. Така че наистина имаме за дълго време един упадък в урбанистично, в градоустройствено отношение и по отношение на развитието на града като център.
Знае се, че през средните векове Пловдив е бил значително по-малък и в историческите фотографии хълмът не се различава особено много от останалите хълмове. Той е каменист, незалесен. Но по подобие на другите хълмове започва неговото залесяване. Това най-резултатно се случва през 30-40-те години на нашия век. особено вече през 1932 година се парви водохранилището горе което понякога се е използвало и е имало важна роля за снабдяването на града с вода.
С името на кой управленец се свързва този етап на тепето?
С тогавашната администрация, най-вече с името на кмета Божидар Здравков. В по-късен етап, тъй като в края на неговото управление има военно положение и проблеми от различно естество, тези дейности са възобновени вече в условията на новата обществено-политическа картина, след 1944. И оттогава, заради младежките бригади, които са обхванати в благоустройстените дейности и оттогава е популярната име на хълма е Младежки хълм. Съвременното име става по-популярно от останалите имена.
Тогава ли се прави Детската железница?
Да, но детската железница се прави вече доста по-късно, през 1979 година. Там пак има връзка със социалистическите годишнини и с пропаганда.Тя се нарича Детска железница "Пионер" и е посветена на годишнина от септемврийското въстание. Детската железница за известно време беше запустяла, но в началото на 2007 година, когато аз бях млад баща, имахме това щастие, да бъде възобновена, и аз тогава съм ходил и съм я посещавал.
Хълмът е много привлекателно място и според мен не е редно, въпреки този трагичен криминален случай, който нашумя в последно време и други, които са се случвали през годините, да има само такава слава.
Както знаем, той е пространство и за различни културни прояви с музика, със забавления и въобще има съвсем друг ореол, освен този, който сега, за съжаление, излезе на предан план. Друго, което е интересно да се спомене и което може да се прочете навсякъде, е и за дейността на фабриката "Изида", концесията за производство на паважна насилка, която нанася доста сериозни и невъзвратими щети на хълма. Но тъй като той е най-големият и като височина, и като площ хълм, за щастие това не се оказва фатално, както при Марково тепе, например.
Концесията работи от 1906 г. и е спряна в началото на 30-те години. Това е един доста дълъг период. Общинската власт доста бързо си е дала сметка за загубите, които се нанасят, но не е могла да бъде прекратена първоначално. Затова доста дълго време е продължила работа и е изяждала тепето. Добивал се е инертен материал.
Това не е типично само за този хълм. Човешките строителни дейности са нанесли много поражения на пловдивските хълмове, това продължава и до ден днешен, въпреки забраните и регулациите. Тепето с българското име "Марково тепе" също беше изядено.
Но пак ще повтора, че хълмът, според мен, има незаслужено негативна слава. Аз доста често се разхождам на него, спортувам, обикновено той е доста посещаван и в огромна част от случаите, според мен, хората там си прекарват много добре, спокойно, приятно. Със сигурност там би трябва нещо да се подобри по инфраструктурата, макар че това е огромно пространство и не може да се охранява с физическа охрана, невъзможно е. Видеокамерите също не са панацея, защото трябва някой да ги гледа. Някога, във времето на прехода, този хълм беше съвсем изоставен, нямаше осветление. Мисля, че тогава беше много по-опасно и криминално около него.
Този район беше свързан, покрай близостта на Централна гара, и с масово присъствие на жриците на любовта. Но доста се промени в последно време градската среда там, особено с голямата сграда на Стоматологичния факултет.
Това строително петно стоеше десетилетия наред, от края на 60-те години. Там е било запланувано да се прави голям Пионерски дворец, който, поради една или друга причина, така и не е направен. Това е във времето, когато често нашите местни и централни власти правеха и оповестяваха какво ще се строи, как ще се строи, и обикновено не се построи нищо Или пък се построи, но след много десетилетия и при всевъзможни проблеми, които протичат. Разбира се, въпреки всичко, постепенно градът се е развивал и се е промени в съвремието.
Между другото, наистина се забелязва едно съживяване на хълма през последните години. Там се провеждат различни мероприятия - фестивали, кино под звездите и така нататък.
Да, Shake That Хълм и още други такива събития откъм южната страна. Там има голям комплекс, в който постоянно протичат различни мероприятия и хората се забавляват. Но пък, за разлика от Пионерския дворец, който въпреки мощта на партията, така и не беше построен, Стоматологичният факултет беше построен изключително бързо. Показва се как може да се работи когато има интерес, и в едната и в другата система, ако се направи съпоставка.
