19:53 / 25.08.2026
61
Билян Балинов, президент на футзал клуб "Амиго Северозапад“, в интервю за "ФОКУС" преди Шампионската лига в Арена Бургас
Г-н Балинов, защо избрахте Бургас за домакин на Шампионска лига? Старши треньорът Делян Койчев спомена, че сте родом оттам и имате много приятели и фенове, които ще напълнят залата.
Още от самото създаване на "Амиго“ целта ни не беше просто да участваме като отбор, а да направим футзалът популярен в България. През годините успяхме да изградим много неща – проведохме турнири във Велико Търново и те се оказаха искрата, която доведе до създаването на футзал клуб Етър, който вече втора година играе в Националната лига. Освен това създадохме юношеска лига в София, което е началото на масовото развитие на този спорт. А защо Бургас? Тъй като съм родом оттам, винаги ми е липсвало да имаме силен местен отбор. Бургас е футболен град с богата история и някой просто трябваше да запали искрата. Има отбори от Варна, Русе, вече и от Велико Търново – ето защо искаме да направим подобен форум и тук. За нас организирането на турнира в Бургас е изключително тежко – много по-трудно, отколкото в София. Правим го обаче на цената на това да провокираме интерес в бургаските школи, за да може в най-скоро време, може би след година-две, да има представителен отбор от Бургас в официалното футзал първенство.
Разкажете ни как се развива вашият проект. Станахте шампиони през 2023 г. и 2024 г., след това отстъпихте титлата на "Левски“ след много контузии, а сега отново сте на върха. Какво показва резюмето на проекта няколко години по-късно?
Аз съм бизнесмен и гледам на проекта "Амиго“ точно като на бизнес проект – той трябва да си има бизнес план, цели и срокове за тяхното спазване. Загубата на титлата миналата година от "Левски“ дори беше позитивна за нас. Направихме си разбор и осъзнахме, че и другите отбори надграждат, което ни задължава да вдигнем нивото още повече. След тази загуба представих пред отбора тригодишен план, според който "Амиго“ става полупрофесионален отбор - semi-pro. Първата ни цел беше да си върнем шампионската титла, която вече изпълнихме. Втората цел е излизане от предварителния кръг на Шампионската лига, така че много скоро ще разберем дали сме я постигнали.
Каква е финансовата рамка на отбора и как стимулирате футболистите, при положение че повечето от тях работят и имат други професии?
За съжаление, затова го наричаме полупрофесионален отбор – не сме изцяло професионални като някои наши съперници от Европа. Направихме контроли с гръцкия шампион "Дукас“, в който играят четирима бразилци със заплати по 15 000 евро, с унгарския и молдовския шампион. Ние сме на светлинни години от техните бюджети, но резултатите ни на терена са съпоставими с техните. При нас мотивацията е обвързана с тренировъчния процес, попадане в групата за двубоя, участието в самия мач и постигане на победа. Колкото повече отделен състезател има принос във всеки от тези компоненти, толкова по-голяма е неговата сума за получаване. Финансовата стимулация е под формата на премии при постигнати резултати и засега това работи добре. Около 80–90% от играчите все още работят на друго място и никой не е изцяло посветен само на футзала.
Споменахте, че не връщате никого от желаещите да тренират. Не трябва ли все пак кандидатите да отговарят на определени изисквания и да имат умения, способности и съответното ниво за футзала?
Много играчи идват при нас от големия футбол без големи постижения или пък от минифутбола с мисълта, че футзалът ще им се отдаде лесно. Истинската селекция обаче става съвсем естествено. Правим по 4–5, понякога и по 6 тренировки седмично. За много хора това натоварване е прекалено тежко. Те идват, опитват един месец и самите те отпадат, защото футзалът сам те отсява. Това не е минифутбол, който се играе от неделя до неделя – тук имаме група от 14 състезатели, а в тренировъчния процес участват над 20 човека, които се борят здраво за мястото си.
Има ли вече места в София, където родителите могат да запишат децата си на футзал ?
Интересът е много голям, а всичко започна след срещите ни с треньорите на софийските школи по минифутбол преди няколко години. Осигурихме им топки, създадохме лига, осигурихме медали и медийно отразяване. С всяка година все повече школи проявяват желание да се насочат към футзала. Болната тема обаче е липсата на достатъчно зали в София. Миналата година имахме около 8–10 отбора, които искаха да участват, но физически нямаше как да осигурим толкова пространство за мачове и лигата да се разрасне още повече. Използваме училищни физкултурни салони и такива в НСА и УНСС, но те не достигат.
Срещате ли подкрепа от Българския футболен съюз?
Не мога да кажа, че не срещаме подкрепа. Когато решим да правим нещо, от БФС никога не са ни спирали или пречили. Проблемът е по-скоро в това, че инициативата обикновено идва от нас, а според мен именно БФС трябва да бъде основният двигател за развитието на този спорт. Въпреки това вратите им винаги са били отворени за нашите идеи.
Какви са впечатленията Ви от работата с Община Бургас около организацията на турнира?
Изключително сме благодарни на кмета Димитър Николов и най-вече на заместник-кмета по спорта Манол Тодоров, които приеха идеята присърце. В Бургас логистиката е по-трудна, защото всичко трябва да се пренесе на място. Общината ни помогна с всичко възможно – маркетинг, брандиране на спирки, билбордове и комуникация с местния бизнес. Дори вече обсъждаме с Манол Тодоров създаването на юношеска лига по футзал в Бургас от следващата година с наше ноу-хау и общинско финансиране.
Как се печели домакинство от УЕФА и какви са трудностите около него?
Честно казано, кандидатстването е лесно, защото почти няма желаещи за домакини. Проблемът е чисто финансов. Сумите, които УЕФА отпуска за покриване на разходите за зала, транспорт и хотели на играчи и съдии, не са индексирани от 12 години насам. УЕФА в това отношение изостава и дава същите пари като преди повече от десетилетие, въпреки че цените на хотелите, самолетите и автобусния транспорт днес са съвсем други. Разликата я покриваме благодарение на нашите спонсори, които ни подкрепят неизменно през годините.
Какъв е вашият апел към всички любители на спорта и плажуващите в Бургас?
Елате и гледайте на живо спорт, който набира огромна популярност! Когато започнахме преди 4 години, в залата бяхме няколко души – аз, моят съдружник Любомир Кръстев и неколцина фенове. Тази година в София пълнехме зали с по 1000 души. Всеки човек, който е влязъл в залата поне веднъж, задължително се връща отново.
