Родният плувец Цанко Цанков даде ексклузивно интервю за предаването "Спортът на Фокус". В неделя бургазлията преплува успешно Ла Манша - шестия от общо 7 протока от веригата "Ocean Seven". 

Здравей, Цанко! Близо 24 часа вече минаха след края на поредния успешно преплуван от теб проток. Този път това беше Ла Маншът. Първо на първо, как си? Успя ли да се възстановиш?

– Благодаря, днес вече се чувствам по-добре. Започна моето възстановяване, което ще продължи в следващите няколко седмици, но иначе съм много удовлетворен и изпълнен с положителни чувства от успешното преплуване на Ла Манша. Беше наистина едно много голямо предизвикателство за мен. Това е 6-ият поред плувен маратон от 7-те най-трудни в света, който успях успешно да преплувам за България. И сега остават само положителните емоции след постижението.

Цанко, как се отнесе с теб Атлантическият океан? Имаше ли силни вълни? Кое беше най-тежкото този път, каква беше температурата на водата? Знам, че винаги е около 10–11 градуса – нечовешки условия.

– Времето в този период във Великобритания е много неустойчиво, особено в град Дувър, който е на Атлантическия океан. Характерно е с това, че условията са много променливи, има силни течения, големи вълни. Приливите и отливите се сменят през няколко часа. И в периода, който беше определен за моето плуване – от 19 до 26 август, организаторите от местната британска плувна федерация ни дадоха информация, че ще имаме един-единствен ден с възможност да атакуваме Ла Манша: неделя, 23 август, което и направихме. Условията, въпреки всичко, бяха много трудни. В началото на самото плуване морето беше спокойно. Ние стартирахме в 08:30 часа сутринта местно време. Приблизително до средата на дистанцията изпълнявах плана, който предварително си бях заложил като темпо, като скорост и като време. След това се появиха характерното течение и ветровата вълна в този период на деня, което направи плуването значително по-трудно. Температурата на водата в момента е възможно най-топлата, която се наблюдава на Ла Манша – около 19 градуса по Целзий беше тя. И с около 1 градус по-топла, когато преминахме средата на дистанцията, по-близо към европейския континент, към Франция. Имаше няколко периода, в които преминавах през тежки физиологични кризи – нещо, което е нормално в дългото маратонско плуване – и преминавах през зони с много отровни медузи, които ме жилиха по цялото тяло. Причиняват силна, пареща болка в продължение на около 30 минути след ужилването, но това, което си казвах в този момент, е, че трябва просто да се абстрахирам от дискомфорта и да продължа успешно до финала.

Цанко, само като ги говориш тези неща и ме втриса, ако трябва да бъда честен. Както ти самият каза, потегли от Дувър. Крайната ти точка, ако не се лъжа, е била Аудинген.

 - Стартът на плувния маратон традиционно се дава от "Шекспир Бийч", това е в Дувър, и посоката на плуване е към Франция, обикновено до Кап Грьоне. Това е крайната точка и траекторията, по която се движат най-бързите плувци. Там представляват скали на брега на морето и мястото е доста особено и трудно за излизане. Финалните няколко километра от моето плуване съвпаднаха с океанския отлив и ми се наложи да плувам около 2 часа при силно насрещно течение, което забави, може би с около 1 час, моето време за финиширане. Но въпреки всичко това е нещо, което е много характерно за Ла Манша. Колкото и подготвен да бъде един плувец физически и психически – а аз успях да проведа една много добра подготовка в последните 7 месеца – бях подготвен, че борбата ще продължи буквално до последните метри, докато не се изправя на скалите. Според правилата на маратонското плуване трябва водата да е под нивото на кокалчетата или целият плувец да е на сушата и да се изправи, за да може да бъде спряно състезателното време. На мен това ми отне няколко минути. Претърпях и две доста сериозни падания при моя първи опит да изляза от водата, тъй като след дългия престой в хоризонтално положение на тялото – повече от 9 часа – при първия ми опит да се изправя, се усеща едно много силно замайване. Първия път паднах от скалите и получих прорезни рани, най-вече по лявата ръка и долу по стъпалата и ходилата, но се надявам, че в следващите няколко дни те ще преминат. Накрая остава едно голямо удовлетворение от големия труд, който положихме и трудностите, през които преминахме, за да стигнем дотук и до този успешен финал.

Цанко, както са казали хората, юнак без рана не може. Разстоянието по права линия, ако не се лъжа, е около 34–35 километра, но ти реално си преплувал повече заради вълнението на водата и вълните, нали така?

 - Разстоянието по права линия е около 35 километра между Дувър и Кале, като то никога не може да бъде изминато в това минимално разстояние. Винаги има едни доста сериозни отклонения. Разстоянието, което аз изминах, по всяка вероятност е малко над 40 км. В първите няколко часа от плуването плувецът винаги се отклонява на север, тъй като има течения, които са с много голяма скорост. Във втората част на плуването течението сменя своята посока и големина и отклонява плувеца на юг, като всички тези неща е от изключителна важност да бъдат съобразени от местния британски екип. Лодководачът, който ние ползвахме, и всички на придружаващата лодка са наистина много големи професионалисти и хора, които се занимават традиционно с това спортно мероприятие. Така че се поверих изцяло на тяхната навигация по време на моето плуване. Освен конкретния ден, те трябваше да съобразят... ние имахме просто един 12-часов прозорец, в който можехме да реализираме самото плуване. Днес вече е невъзможно да се плува в Ла Манша, предният ден също условията бяха много сурови, така че трябва да се съобрази с приливите и отливите, които са с много голяма сила в Атлантическия океан. Когато отливът съвпадне с финала на плувеца, то създава едно много силно насрещно течение, което е със скорост около 4 км/ч – приблизително равна на скоростта на плуване. Поради тази причина часове наред ми се наложи всъщност да плувам, като изминавах само по няколко десетки метра към заветната цел.

Цанко, просто впечатляващо! Интересно ми е, ти пристигна във Великобритания – самият ти каза, няколко дни по-рано сте пристигнали с Ники – но разбрахте датата на плуването ден по-рано. Разкажи, моля те, какво се случва в тези заключителни 20–24 часа? Как се променя подготовката ти? Какво правиш в тези последни часове преди плуването?

– Аз винаги разчитам на това да дойдем няколко дни по-рано на самото място, за да мога да видя обстановката, да изпробвам местните условия. Използвах тези няколко дни, за да направя няколко ключови тренировки тук, на британска земя, като първата от тях беше на знаменития "Шекспир Бийч" – място, откъдето се дава стартът на плувния маратон, което е доста сурово място за плуване. Времето беше също много лошо, но целта на тези тренировки е да свикна с вълнението, с видимостта във водата, която тук е много малка самата видимост, и с температурата на водата – да привикна към нея, тъй като почти цялата си подготовка за това мое плуване проведох в родния си град Бургас. Като през последните 4 месеца съм преплувал малко над 1300 км, основно в морето, където тренирах сутрин, а следобед тренирах в плувния басейн с минерална вода в кв. "Ветрен" в Бургас, тъй като тя има по-голяма плътност. Но при всички случаи температурата на водата в нашата родина България е значително по-висока. В момента тя е около 27 градуса на Южното Черноморие и е доста, доста по-топла от океанската вода, която почти никога не преминава границата между 19 и 20 градуса. Въпреки че аз съм плувал при много по-ниски температури на водата и при много по-сурови условия, дългият престой над 7–8–9 часа – в тази вода също създава условия за развитие на хипотермия, което е напълно нормално. И аз този път също трябваше да я преодолея, но все пак опитът, който имам, наистина много ми помогна в това мое плуване.

Цанко, все пак да кажем за нашите слушатели: 9 часа и 21 минути, ако не се лъжа, е точното време, за което преплува тези близо 40 километра.

– Точно така, 9 часа и 21 минути е времето, което е потвърдено от Британската плувна федерация и това постижение ще бъде официално ратифицирано за България.

Направих си една справка в сайта на въпросната федерация и това, което успях да видя, е, че за последните 10 години само четирима са дали по-добро време от теб. Ти неведнъж си казвал, че думата "рекорд" е забранена дума за теб, но все пак за 10 години това е петото най-добро време. Как го правиш, бе, човек?

– В плуването в открити води е изключително важно на първо място човек да бъде много добре подготвен физически и психически, но метеорологичните условия са от ключово значение. Ако искам да реализирам по-бързо време от това, има възможност, но обикновено плувците, които постигат по-добри постижения, са готови да чакат доста продължително време, може би със седмици, и винаги правят по няколко плувания, докато уцелят най-подходящия момент и най-подходящия ден. Тъй като периодът, в който може да се преплува при сравнително добри условия Ла Маншът, е изключително ограничен през годината, а пък нашият период на престой е доста ограничен, тъй като нямаме възможност за много дълъг престой. Разбира се, най-вече поради финансови причини – така че всеки един ден бяхме готови да стартираме, когато ни дадат знак. Въпреки това съм горд, че влязох в клуба на плувците, които са изминали разстоянието за време под 10 часа, което се счита за една майсторска норма при преплуването на Ла Манша.

Майсторско е много меко казано според мен. Цанко, само и единствено поздравления! Сега, доколкото знам, сте на летището, чакате си полета за България. Очакваме ви и тук. Приберете се, много поздрави на Ники да пратиш. Нямаме търпение за филма! Знам, че за всеки проток, който преплуваш, си има документален филм, така че прибирайте се и почвайте работа по филма.

– Благодаря! И аз искам да благодаря на моя екип, който е тук с мен – на Ники Илиев, на нашия оператор Симеон Симеонов, който засне уникалните кадри, които ще представим и пред широката аудитория, когато филмът бъде готов в най-скоро време. И разбира се, да благодаря за подкрепата на всички мои съграждани от Бургас, за положителните коментари, за положителните думи, които чух в последните дни.