Проф. д-р Светослав Овчаров, кинорежисьор и преподавател в НАТФИЗ, в интервю за дневния информационен блок на Радио "Фокус“ "Добър ден, България“.

Продължаваме да си говорим за кино и ще имаме много интересен гост, който празнува своя професионален празник. Казвам добър ден на кинорежисьора Светослав Овчаров. Честит празник, г-н Овчаров! Много ми е приятно да сте наш гост.  

 

Благодаря ви. Хубав ден и на вас!  

 

По повод празника бих искала да ви попитам какво е за вас киното? Зад гърба си имате редица филми, като "Стефан Стамболов – съзидателят и съсипателят“, "Единствената любовна история, която Хемингуей на описа“, също и последният ви филм,  който придоби широка популярност "Второто освобождение“ разбира се, и много други. Вие сте дали много на българското кино, както споменах, а какво даде то на вас?  

 

Когато човек твърде дълго се занимава с нещо, в един момент то става част от него, така че аз не мога да отделя киното от себе си. Това е част от света, в който живея, и надявам се, че всички хора, които ходят на кино, стават също от този свят.  

 

Казват, че ние сме сред нациите пионери в киното. Имайки предвид, че вие сте преподавател в НАТФИЗ и се срещате с бъдещите лица на киното, как ви се струва съвременното българско кино и неговото бъдеще? На какво учите студентите?  

 

Съвременното българско кино с нищо не се отличава от киното в Европа. Обикаляйки на различни фестивали в света, виждам, че нашето кино по нищо не отстъпва на останалите европейски филми. Друг е въпросът, че България беше унищожена голяма част от разпространителската мрежа за кино и много дълги години големи градове, като да речем Русе, нямаше нито едно кино.  

 

За съжаление.  

Това доведе до това, че в някакъв момент хората изгубиха навиците си да ходят на кино и даже изключиха от семейните си бюджети разходите за култура и в частност за кино. На студентите всяка година когато се появяват нови хора, които искат да кандидатстват, аз казвам, че това е едно изключително трудно, почти обречено занятие дотолкова, доколкото финансирането на киното е изключително несигурно, и това да учат 5 години в академията и да излязат от там може да се окаже, че просто ще ги превърне в луксозни безработни. Въпреки това досега не съм видял някой да се откаже.  

 

За щастие. Има много млади хора, които наистина вярват, че могат да възродят киноиндустрията в България. Поне така мисля аз.  

 

Не, в България няма филмова индустрия. Филмова индустрия има в САЩ и в Индия. В Европа такова понятие почти няма, защото дори и най-големите страни, като Германия, Франция или Полша, не могат да си позволят да се издържат от пазара. А индустрията се издържа от пазара. В Европа киното представлява форма на културно многообразие и всички държави се грижат за неговата защита. Друг е въпросът дали българската държава се грижи достатъчно за това.  

 

Ами това е една доста обширна тема, но днес ще си поговорим за по-приятни неща. Исках да ви попитам всъщност в НАТФИЗ как отбелязват днешния празник? Има ли някакви инициативи или не?  

 

Има много прожекции днес и на най-различни места. Голяма част от студентите ще ги посетят. Има да речем прожекция на късометражни филми в кино "Одеон“, и дотолкова, доколкото студентите са хората, които най-вероятно ще започнат своя професионален път с късометражно кино, голяма част от тях ще отидат в "Одеон“, за да видят последните български филми. Надявам се да има полза както за авторите от обратната връзка със студентите, така и за студентите от това какво са направили техните колеги през изминалата година.  

 

Определено ще има. А вие всъщност как ще отбележите празника? Навсякъде из страната, както споменахме по-рано, ще се проведат събития и прожекции, може би и вие ще присъствате на някоя?  

 

Аз ще проведа този празничен ден в работа. Има прожекция на филма "Второто освобождение“ в Казанлък днес от 17.30 часа, среща с публиката. Така че аз ще покажа "Второто освобождение“ в Казанлък и ще се срещна с публиката, което е част от работата. В края на краищата един филм се състои както от неговото направяне, от изработката на филма, но също толкова и от срещата му с публиката.  

 

Разбира се. Това всъщност е вашият последен филм, нали така?  

 

Последният, който е излязъл, да.  

 

Очакваме нещо ново в бъдеще скоро?  

 

Аз довършвам игрален филм, който трябва да завърша като финален монтаж и звук през пролетта на тази година, така че живот и здраве, вече ще видим кога ще излезе като филм.  

 

Страхотно. Благодарим ви, г-н Овчаров, за това интервю.