Интервю за предаването "Цветоветие на Пловдив" по Радио "Фокус" със Светлозара Казанджиева - РПНМ за живота и наследството на Карл Линей - 290 години от първото издание на Systema Naturae.

В Регионалния природонаучен музей се проведе лекция , посветена на живота и научното наследство на Карл Линей. Какво трябва да знаем за този учен? Какъв е неговт принос в науката?

Карл Линей може би за повечето хора е известен като бащата на науката таксономия. Таксономията всъщност се занимава с изследването и класифицирането на безкрайното разнообразие от живи организми на Земята. И неговият принос е огромен, тъй като по времето, когато той живее и работи, именно XVIII век, в науката цари пълен хаос по отношение на тази класификация и наименованието на живите организми.

Неговият голям принос, който той дава на света точно с това първо издание на неговата система "Натура“ или "Система на природата“, която публикува през 1735 година, са точно ранговете: царство, разред, клас, семейство, всички тези, които изучаваме в училище, които ни помагат много по-лесно да групираме живите организми според техните признаци.

И друг много важен принос е бинарната номенклатура, а именно двойното название на всеки жив организъм, което е уникално само за него. Преди Карл Линей организмите са носили описателни имена, които понякога са били по няколко реда и съответно, когато се описва нов вид, това означава, че всички останали преди него в рода и тяхното име трябва да се промени, защото то вече не е вярно. Представете си за какъв хаос става въпрос.

Също така, едни учени са приемали едни имена, други учени са приемали други имена, но благодарение на труда на Карл Линей тази система става общовалидна и до ден-днешен ние я използваме.

Т.е. той е направил класификацията на растителния и животински свят?

На живия свят, точно така. Но освен това е бил и много интересна личност, и всъщност гостите на събитието научиха още много информация за живота му, за неговите ученици, за неговата дейност. Той е имал изключително богата преподавателска дейност, бил е много обичан от своите студенти. Оставил е много ученици след себе си, които са продължили неговото дело. Изследвал е природни образци от цял свят. Има още доста интересни случки от неговия живот, тъй като той е живял в едно време, в което все още в науката е властвала метафизиката и всъщност доста от вярванията по това време са били леко митични и митологични. Той също има принос и в това да затвърди научният подход, когато става въпрос за наука, а не толкова прегледан през теологията или народните вярвания.

А защо се смята и за баща на съвременната екология?

Да, това е доста интересно. Някои историци го считат за баща на екологията, тъй като той е един от първите учени, които обръщат внимание на това колко е важна връзката на организма със средата, в която живее. Той обръща много внимание на предпочитанията на растенията спрямо почва, температура, слънцегреене и има изключително богати записки по тези въпроси. Интересувал се е много точно от тази връзка и затова някои историци му придават и тази титла.

Вероятно не са само тези животни и растения, които е описал Карл Линей в неговите трудове, съществуват сега, в днешно време. Какво може да се каже за това?

Да, разбира се. Всъщност този труд на Линей, в него се съдържат около 6000 известни по това време вида. В момента известните видове са между 1,5 милиона и 2 милиона. Толкова голямо е разнообразието, което сме описали до момента. Но ние дори нямаме представа още колко много неописани видове има. И за тези 290 години учените всъщност са стъпили на основата, която Карл Линей е дал на света, но са обогатили научните познания изключително много, а още много предстои и пред нас.

Аз, като таксоном, се считам за наследник на Карл Линей и точно заради това искам да му отделя тази почит. Но съвременната таксономия е доста по-сложна от тази, която е познавал Карл Линей, тъй като по негово време все още ДНК е било изцяло неизвестно, а в момента разчитаме на един по-интегративен подход, който освен морфологичните белези, които са външните белези на организма, използва и генома на съответния вид и неговите специфични характеристики от отделни части на този геном. Така че в момента съвременната таксономия е доста напреднала от тогава. За това също говорих и съответно дадох малко повече информация за това как се описва нов вид, защо описваме нови видове, какъв е и нашият принос като учени от Регионален природонаучен музей Пловдив към тази работа.

А каква наистина е ролята на музеите за тази съвременна наука?

Ролята на музеите е изключително важна, тъй като в тях, освен колекциите, които нашите посетители виждат, те са основно с образователна цел, в хранилищата на музеите се съхраняват много богати колекции на видови екземпляри, които всъщност са една безценна банка от информация, от която черпят всички учени по света. Ако иска човек да опише нов вид, да кажем в даден род, той не може да си позволи да го направи без да познава другите видове. А еталоните за тези видове винаги се съхраняват в някой природонаучен музей в света. И много често се налага учените да проверяват тези еталони. Те се наричат типови екземпляри.

А защо е важно да опазваме екосистемите?

Екосистемата е нещо, в което ние живеем. Дори градът е една екосистема. Всичко е екосистема. Това е всъщност един голям организъм от взаимосвързани организми, в който ако една брънка от веригата се счупи, с нея се разпада цялата верига понякога. Има видове, които са изключително важни и ключови за екосистемите, има и такива, които аз не бих ги нарекла маловажни, но да кажем без които самата екосистема би могла да продължи или тяхната екологична роля ще бъде заместена от други видове. Но тъй като ние не познаваме все още на такова ниво всички екосистеми на Земята, не бихме могли да си позволим да си играем на руска рулетка с тези видове. И точно заради това е толкова важно да положим повече усилия за опазването на биоразнообразието. Защото всеки един организъм има своята функция в тази система. И всичко стига до нас накрая.

Дори да смятаме, че има животинки, които са вредни за нас самите и че причиняват болести, като комарите, да кажем? Знам, че работите и върху тази тема.

Да, точно така. Аз работя с едни комари, които не са кръвосмучещи, но въпреки това самото име предизвиква у хората страх. Така е, комарите имат своята роля. Те са еволюирали преди милиони години и са на Земята преди нас. Така че мисля, че не можем да си позволим с лека ръка да кажем, че те нямат място на Земята, както и много други организми.