Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с куратора Светлана Куюмджиева, съставител на каталог на изложбата "Acqua alta.  - история на българските национални участия във Венецианското биенале 1910 – 2024“.     

Преди да започнем да говорим за каталога, можете ли да кажете какъв беше интересът към изложбата, която направихте преди 3 месеца. Това беше по-скоро една огромна ретроспекция за цялото българско участие във Венецианското биенале. Имаше ли интерес към лекциите, които организирахте, към кураторските турове? 

Да, изложбата беше организирана в края на миналата година. Започна декември до средата на февруари някъде, като почти във всеки уикенд, в рамките на този период, имахме срещи с куратори и художници, които са представяли България на Венецианското биенале в различни години, това са от т.нар. съвременни павилиони след 1990 г. Изложбата се радваше на доста голям интерес, за което съм много доволна и се радвам на тази обратна връзка, която получавахме постоянно от публиката. Имаше хора, които идваха по няколко пъти да я видят. Имаше групи ученици, въобще различни възрастови групи и публики се интересуваха от нея. Официалната статистика на галерията за посещаемостта е някъде над 2000 човека и за самата експозиция, включително има посещаемост на образователните срещи, на образователната програма, която направихме. Освен тези срещи, които бяха през уикендите, за които канехме и гостуващи куратори и художници, и аз, и колегата ми Пламен Петров направихме самостоятелни кураторски турове, както направихме накрая на изложбата и един тур заедно, доста импровизиран. Имахме късмета да го запишат, така че ще имаме и част от видеоматериала на този тур със свободен достъп за публиките, на YouTube канала на галерията. Но като цяло имаше доста сериозен интерес. Статистически това е една от най-посещаваните изложби, която са имали въобще в Галерията, според колегите.

Вие ненапразно грабнахте и награда "Пловдив“ за нея.

Да, това беше голямо признание. Честно казано, не очаквахме нито аз, нито Пламен, защото все пак това е кураторски проект, не е самостоятелна изложба. Ние сме автори, но по друг начин. Но това си беше голямо признание, с награда "Пловдив“.

Това е един огромен изследователски труд. Но нека кажем какво представлява каталогът? Какво може да се види в него?

Каталогът – първо трябва да кажа, че сме много благодарни и че бяхме подкрепени и финансово освен от Община Пловдив, и от Национален фонд "Култура“, което направи възможно създаването на този каталог всъщност, както и организирането на цялата образователна програма и много от съпътстващите дейности на изложбата.

Каталогът е продължение на изложбата. Освен произведенията, които видяхме тук, в Пловдив, които ни бяха предоставени много любезно от Националната галерия и от още 12 институции и частни колекции в страната, в каталога ще могат да се видят и работи, които са представяни и са били част от българските павилиони във Венецианското биенале през годините, но не бяха показани в изложбата по една или друга причина. Много от тях са в постоянната експозиция на Националната галерия, например, и не беше възможно да бъдат донесени в Пловдив и извадени от там. Други са прекалено големи, нямаше как да стигнат до Пловдив за тази изложба.

Така че каталогът съдържа така да се каже материали от самото изследване. Освен това цялата идея за тази изложба, цялата ретроспекция, която направихме, започна от един доста солиден набор документи, които се съхраняват в историческия архив на Венецианското биенале във Венеция. Тези документи аз и една колежка още пред 2011 г. успяхме да издирим и извадим от Венеция с много голямо съдействие от нейна страна – Иванка Иванова. Тя много помогна. В този момент учеше във Венеция и там на място извади всичко. Всичко това се съхраняваше при нея, но на италиански, в оригинален вид. Голяма част от тези документи бяха основата, за да разкажем историята в изложбата.

Но за каталога вече решихме да ги предадем, защото няма смисъл да ги пускаме като изображения само на италиански. Решихме да ги преведем на български и на английски и да ги пуснем както са в цялост. Целият архив, който имам от Венеция всъщност, е публикуван в този каталог. Той обхваща периода от 1909 г., т.е. годината преди първото участие на България във Венецианското биенале, до 1968 г., докогато се намират такива архивни следи там, в историческия архив, когато през 1968 г. се водят разговори за потенциално участие на България за следващото биенале. Макар, че последното участие преди 90-те години всъщност е 1964 г. Така и не се случва повече следващ павилион – до началото на 90-те. Но все пак има кореспонденция, доста интересни писма, които се разменят. Много интересни факти излизат от този архив, излиза тази хронология, история, която всъщност в повечето случаи е скрита и немного колеги въобще подозират за нея. Сега ще бъде публикувана за първи път в България в цялост и напълно преведена.

Има ли нещо, което все още не може да бъде обхванато дори и от каталога, или още нещо, което предстои да направите след всичко това, което до момента е направено по изследването? Т.е. това ли е наистина цялата история на нашите участия в биеналето?

О, има много произведения, които не са издирени. Това са много автори. Губят им се следите някъде през годините. Така че аз съм сигурна, че ще продължат да излизат произведения много след този каталог и след тази изложба – и от частни колекции, идори от разни търгове излизат в чужбина произведения, които са свързани с българския участия във Венецианското биенале. Но много от произведенията остават все още неиздирени и няма как да бъдат изнамерени. Има много персонални истории с Венецианското биенале, които са извън националните участия.

Има много български художници, които живеят в чужбина, или такива, които живеят в България, които са участвали индивидуално във Венецианското биенале. Техните имена излизат сега през справки в архива. Аз дори в текста си в каталога съм споменала кои са те, поне по данни, които имаме от историческия архив на биеналето. Но тази история е твърде многопластова. Самото биенале – вие знаете, то е на 130 години. Това е гигантски, гигантски период от време, в който няма начин да няма още и още взаимоотношения, и още, и още подистории, които ще продължат да излизат. Абсолютно не смея да претендирам за изчерпателност. Единственото желание, което имам, е с тази изложба, с това изследване някак си да затворим главата на отсъствията на България във Венеция, защото отсъствията са много повече, отколкото участията – това беше една от основните поуки на нашия разказ. И да продължим с едно редовно присъствие на този важен форум, да заявяваме, че сме част от света, а не сме в някаква изолация някъде далече.

Колко общо произведения и автори обхващате във вашето изследване?

Като автори – поне това, което преброихме с Пламен Петров още по време на работата по експозицията, над 92 са българските художници, които са представяли България на Венецианско биенале. Броят е много голям. Произведенията са още повече, защото особено в ранните павилиони, тези автори са били представени с повече от една творба. Например, Борис Георгиев участваше с 6-7 произведения във Венецианското биенале. Много от тях въобще няма как да ги открием сега, няма ги следите им. Други са в Националната галерия и са емблеми за историята на българското изкуство. Така че като статистика на творбите – може би ще надвишим 200, 300 или 400 произведения, които цялостно обхващат тази история. Но в каталога сега общо репродукциите, които сме включили, са 200 според преброяването, което направихме последно с дизайнерката. Така че сме се старали да бъдем максимално изчерпателни.

Аз много искам да благодаря също на галериите, които откликнаха с репродукции на тези творби, които не можахме да покажем в Пловдив, и предоставиха репродукции на техните творби, най-вече на Националната галерия, за да можем да допълним целия разказ.

Имате ли планувано да пътувате с тази изложба?

Не. Тази изложба е доста трудоемък и много сложен проект, който изисква много сложна логистика. Ние показахме музейни ценности, които дойдоха от много различни места. Това нещо трудно се организира за втори път на друго място. Не казвам, че е невъзможно, но нямаме такъв план на този етап.

А още нещо планувате ли, отново свързано с Венецианското биенале, ще правите ли още нещо?

С Венецианското биенале ще продължим. Първо трябва да кажем, че този каталог отива в архива и в библиотеката на Венецианското биенале. Така че ние още веднъж засилваме българската следа там и българската история в този голям форум. Разбира се, тези взаимодействия ще продължат – дали под формата на павилион, дали под формата на дискусии за по-нататъшните участия на България във Венецианското биенале. Тази тема мен ме вълнува специално от години и аз ще продължа да се занимавам с нея под една или под друга форма. Но тази ретроспекция остава тук, в Пловдив.

А изскочи ли нещо интересно, като частна история, свързана с творците, участвали в биеналето?

Изскочиха адски много интересни неща. Аз не предполагах дори, че автори, които познавам, като Ергин Чавушоглу, например, който е български съвременен автор, е участвал индивидуално във Венецианското биенале. Аз знаех, например, че Недко Солаков, който е изключително изявен, с голяма биография съвременен български художник, е участвал шест пъти индивидуално. Той ни е представял веднъж като национално участие и след това е участвал допълнително още шест пъти индивидуално, като канен от кураторите във Венецианското биенале. Но не знаех например, че Николай Дюлгеров, който е бил част от групата на италианския футуризъм, е участвал осем пъти самостоятелно във Венецианското биенале, отново като кураторска селекция, и то като част от италианските футуристи, въпреки че е български художник, базиран там. Това беше история, която се откри сега за мен.

Така че затова казвам, че тези открития ще продължат. Като това е чисто изследователското откритие – кой колко пъти, с какви творби, как е участвал. Но какви са другите сюжети и взаимоотношения между куратори, художници, кой кога на кого е писал – това са толкова интересни неща, които излязоха от този архив. Например Мари-Терез Господинова, която също е българска художничка, известно време живяла в Италия. Тя е имала интерес да участва индивидуално и по този начин да представя България, но й е било отказано такова участие. Няколко години по-късно това пък се случва – индивидуална художничка, базирана в Италия, представя България на национално участие.

Т.е. много се променят, повратливи са самите обстоятелства, самите правила на биеналето, самите официални решения. Изключително много се променят с времето и веднъж може, втори път не може за едно и също нещо, за един и същи опит.

Това са само малка част от нещата, които са в този каталог, може да се прочете за тях в него и може да се разгледат. Но съм сигурна, че ако човек се зарови още по-надълбоко в тази история, както в историята въобще на българските участия в такъв тип международни форуми, ще излязат още по-интересни неща, неща, които са показателни и като цяло за нашата народопсихология, и за нашия манталитет, и изобщо за историята на българското изкуство, за влиянията, за това как точно преминават тези процеси тук.