Думите са най-естествената психотерапия и начин на себеизразяване, но понякога те идват трудно. Тогава, на помощ идва арт-терапията. Рисуването – свободното, интуитивно рисуване е път към себе си – чрез линия, форма и цветове да изразиш неизречените думи и блокирани емоции. Психотерапията с думи не може да бъде заменена. Но може да бъде допълнена от арт терапията. Там където думите нямат път, ръката с четка, може да го намери", твърдят организаторите на уъркшопа "Цветове на душата" в Дом на младоженеца в Пловдив на 10 октомври - Денят на психичното здраве.
Психологът, психотерапевт, арттерапевт и писател Събка Дякова - Чехович и общественикът Румяна Толова, която стои в основата на организацията на това приятно събитие, което ще помогне на хората да бъдат себе си.
Разговор за начините, по които можем да изкараме от себе си емоциите и да освободим това, което като буря играе в душите ни, специално за "ФОКУС".
Доколко е важно човек да може да изразява емоциите си и как може да разберем, че един човек е психично здрав, г-жо Дякова - Чехович?
Точното определение за психично здраве, както и за здраве, в медицинските учебници е отсъствието на болест. Но аз ще дам едно свое много фриволно определение за психично здраве. Психично здраве не означава ние да бъдем постоянно във високите позитивни нива на емоцията или постоянно да сме силни.
Това е умението ни да балансираме емоциите си, да балансираме настроенията си, да балансираме различните части от живота си, който е напрегнат. И всъщност, отсъствието на болест е едното психично здраве. Като казвам болест, имам предвид и физическа, и психическа.
Как да балансираме? Важно ли е да се справяме с емоциите? Изключително важно е да се научим да се справяме с емоциите, да им даваме различен израз, дори да ги именуваме като преживяна емоция - гняв, страх, отчаяние. Това вече е начин ние да се справим с тях.
Какво се случва когато ги потискаме, обаче и то съзнателно?
Когато ги потискаме съзнателно, се случва това, че те избиват в тялото. Колкото повече потискаме емоцията си, ние не се справяме с нея, а просто увеличаваме вътрешното психично напрежение и то избива по някакъв начин. Най-често избива в едно скандално поведение, или както често казваме "не изтраях и избухнах".
Точно това е избухване. Неприятното е, когато това психично напрежение вече избива в някакви физически симптоми. Затова е много важно да се научим да се справяме с него.
А как може да се справим с това? Може би сега ще ни разкажете за един от начините? Руми, какво организирате вие? (към Румяна Толова)
Точно така, по начините на справяне Събка е специалист, тъй като аз не съм психолог. Но по организирането на всякакви събития, които популяризират подобни практики, знаете, че винаги откликвам.
Тази седмица, в събота, 10 октомври, в 17.30 часа, в Дома на младоженците в град Пловдив, каним всички, за да видят един много различен и иновативен метод за справяне с натрупаното напрежение, с негативните емоции. И това е VedicArt терапия чрез рисуване. Мисля, че Събка Дякова ще ви разкаже по-подробно за нея. Аз само искам да вметна тук, че ние от много години говорим за тази кампания. И сега ще се случи точно по този начин, защото и двете сме обединени около идеята колко е важно да се говори за проблемите, които хората натрупват в себе си, за етапите през които минават. Знаете, че всеки има моменти на стрес, напрежение и толкова модерните напоследък паник атаки. И съм забелязала сред хора, които познавам, че някак си имат едно притеснение да говорят за това. Повечето се опитват да го скрият. "Какво ми става, защо ми става, аз съм по-силен". Това е най-честата, първоначална реакция при хората, които се сблъскват с подобни усещания.
Така че, чрез тези събития, които сега започват, като това ще е само първото от поредица такива в следващата една година, ние искаме да кажем на хората, че няма нужда да се притесняват или да се срамуват от това. Напротив, трябва да потърсят помощ, ако не могат да се справят сами. Защото много често психиката може и сама да се справи. Ако не могат и тези състояния продължават, трябва да потърсят помощ, трябва без да се притесняват, спокойно да говорят за своите етапи и моменти, през които преминават.
И един от тези методи за справяне е арттерапията? (към Събка Дякова - Чехович)
Да. Арттерапията е начин човек да изрази себе си емоционално. Много силен метод. Но аз искам да разкажа повече за самото събитие. 10 октомври е обявен от Световната здравна организация за Ден на психичното здраве. И аз като психолог го отбелязвам по различен начин. Преди две години на този ден организирах отново изложба, наречена "Психотерапия". И благодарение на Руми Толова тази идея тази година ще бъде реализирана точно чрез този уъркшоп, посветен на Деня на психичното здраве. Аз съм психолог, това е моята сила. Но една идея, за да се популяризира, има нужда от подплатата на широк кръг от хора. И в лицето на Руми, един общественик, деен човек, съпричастен към идеята, с много енергия, тази идея става възможна като реализация.
Входът свободен ли е за всички, които желаят?
Да, да. Заповядайте! Събота, в 17 часа.
А защо в Дома на младоженеца го правите? Има ли някаква символика в това? (към Румяна Толова)
Да, има символика. Аз преди много години бях директор в Дома на младоженците и много често ходех и наблюдавах сватбите, когато те започваха. Беше изключително интересно как в началото, когато влизат младоженеца и булката те излъчват напрежение. Такова ужасно напрежение, че могат да захранят с електричество, според мен, един малък град. И в момента, в който прекрачат прага и кажат заветното "да", изведнъж всичко спада, всичко е толкова щастливо, изведнъж се отпуска тази хубава енергия, която те обгръща. И виждаш, че това е мястото, където се събират точно тези две неща - най-голямото напрежение и отпускането на енергията. Но да, мястото е доста символично. И нека да си кажем, че всъщност това, което може да излекува и душата, и тялото, това е любовта. Няма друго нещо, което може да те накара отново да се почувстваш жив.
И какво става, когато човек реши да изкара емоциите си на един рисувателен лист? (към Събка Дякова - Чехович)
Това е един много дълбок процес. И ние ще започнем с това - с отпускане на негативните убеждения, които имаме в себе си, чрез рисуване. Много хора казват "аз не мога да рисувам. Или, аз съм творчески инвалид".
Не е нужно да можеш да рисуваш. Това не е курс по рисуване, при който ние ще се учим да рисуваме. Това е курс, при който ние ще отворим вътрешната си творческа енергия. Всички тези убеждения "аз не мога да рисувам, творчески инвалид съм", те са една спирачка пред нашето изразяване.
Творчеството е начин ние да изкараме от себе си емоциите, така както децата. Когато дете взима и шари по листа, това е неговото творчество. С динамиката на ръката той изкарва емоцията, която е в него. И рисуването е един начин ние да изкараме тази емоция от себе си. Разбира се, свободното рисуване. Няма форми, които да наследяваме, няма модел да рисуваме. Просто изкарваме от себе си експресията от емоции с цветовете.
Какво изразяват цветовете? Когато едно дете рисува в тъмни краски картините си, какво означава това, от психологична гледна точка? (към Събка Дякова - Чехович)
Това е малко елементарно разглеждане на рисунката - ако тя е в тъмни цветове, значи е в тъмната сфера на емоциите. Може пък само тъмни цветове да има в палитрата. Но като енергия, цветознанието е едно много дълбоко знание и то дава една представа като енергия за това цветовете какви емоции носят. Тъмните от тъмни емоции, светлите ет светли емоции. Цветовете могат да имат много значение, но в арттерапията ние не гледаме символиката на цветовете, ние не тълкуваме рисунката, не питаме какво е искал да каже автора. Важно е човек, който твори, да работи така с цветовете, както му идва отвътре, да прави свои комбинации, които на него му харесват. Това е целта. На мен да ми харесва това, което съм сътворил. Да отпусна в себе си любопитството и да съм създал нещо, което си мисля, че не мога да създам. И по този начин да изрази човек себе си.
Но все пак, за психолога всеки цвят означава нещо? (към Събка Дякова - Чехович)
По-скоро всяка линия означава нещо. Начинът, по който линиите са положени върху листа означава нещо. Арттерапията много се използва в детската психология, тъй като децата все още нямат способността да вербализират, да изразят какво чувстват, какво мислят. И за тях рисунката е един такъв начин. Много популярно в детската психология е когато детето нарисува своето семейство. По начина, по който рисува семейството върху листа се тълкува за отношенията в семейството, как това дете се чувства спрямо различните членове на семейството. И в такъв смисъл, там където няма думи, детето може да изрази емоцията си върху листа.
Друга категория, в която арттерапията е изключително благодатна, това е при възрастни хора, които са в дементни, сенилни състояния, при хора загубили смисъл в живота си. Това е един начин те да намерят отново нещо, което им дава този клик отвътре, за да усетят радостта от живота, радостта да твориш.
Ако един човек рисува непрекъснато само квадрати, какво би означавало това? (към Събка Дякова - Чехович)
Квадратът е една много специфична фигура. Рисувайки само квадрат, според мен, човекът в него намира чувството за сигурност. Всички ние, често рисуваме нещо, докато говорим, или просто драскаме нещо. Обикновено първата линия е произволна. Просто драсваме една линия. Тя е свободна, интуитивна линия. Но следващата вече, съзнанието спрямо нея започва да оформя фигура и така се оформя нещо. И ето, това е една много елементарна арттерапия, която всички ние правим, без да го наричаме така. Но като рисуваме своята рисунка по този начин, това ни помага да се концентрираме. Това ни помага да балансираме мислите си. Влизаме в едно състояние на търсене, на сигурност. Всички го можем и всички го правим.
Рисувайки квадратните фигури, по-скоро ръбестите фигури, човек е ориентиран в тази част на съзнанието си - причина, следствие. Това е лявата половина на мозъка, означава търсене на сигурност, търсене на нещо точно, нещо уверено. Докато произволните, криволичещи линии, това са линиите на търсенето, линиите на емоцията. Те са характерни повече за емоционалните хора, тези, които са в някаква емоция.
Нека да кажем, трябва ли да си носят някакви материали тези, които ще дойдат при вас, на това събитие?
Ние сме осигурили всичко - и платната, и стативи, и боички. Ако, разбира се, някой има предпочитание към определен тип пособия, с които да рисува, няма никакъв проблем.
Още един път да напомним, че входът е безплатен. Има ли значение възрастта?
Не, не. Може и баба, дядо и внуче. Може и мъже да дойдат, няма полови ограничения.
Да, да, забелязала съм, че мъжете по-трудно изразяват емоциите си. На какво се дължи това, че мъжете предимно мълчат? (към Събка Дякова - Чехович)
Ние сме различни. И в начина, по който нашата психика функционира, има разлики. Жените сме по-емоционални. При нас е силно активна дясната половина на мозъка, емоцията, чувствата, тактилността. Докато мъжете са с по-линейно мислене - причина, следствие, логика, планиране. Не че са по-малко емоционални, не че са по-малко чувствителни, но начинът, по който те изразяват и преработват емоцията си е различен. Докато ние жените, ние сме по-експресивни.



17:14 / 09.10.2026
272




