16:29 / 23.09.2026
158
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Антон Андонов, балетмайстор в Ансамбъл "Тракия", за личностите, допринесли за успеха на ансамбъла през годините.
Ансамбъл Тракия направи 50 години на сцената през изминалата година. Това са немалко години. Редица хора най-вероятно са допринесли за развитието на този уникален състав. Всички знаем кой е създателят му, професор Дженев. Разкажете ни, кои са останалите личности, изиграли най-голяма роля за формирането на този ансамбъл през годините, след професор Дженев?
Най-голяма заслуга за създаването на този ансамбъл, Вие споменахте, има професор Кирил Дженев, който през 1974 г. полага основите на ансамбъла, заедно с един творчески колектив. Това са диригентът на хора, доцент Стефан Мутафчиев и диригентът на оркестъра професор Николай Стойков. Те се стремят в годините да създадат един неповторим стил, който се усъвършенства. И бих казал, че налагат едни новаторски обработки в произведенията. И може би това е неповторим стил, който ансамбълът винаги е имал в годините.
А можем ли да кажем, коя е случката, провокирала създаването на този ансамбъл? От къде се тръгва?
Професор Кирил Дженев преди това е работил в ансамбъл Филип Кутев. След това работи в ансамбъл Пирин. И тогава той решава да дойде в Пловдив, тъй като Пловдив е един голям център на културата и на изкуството. Същевременно е поканен в тогава Висшия музикално-педагогически институт, сега Академия за музикално танцово и изобразително изкуство в Пловдив, с идеята да създаде катедра "Хореография". Създавайки тази катедра, всички тези студенти, които са в там - хореографии, музиканти, певици, той да ги взема на работа в ансамбъла, където всъщност нещата вървят много по-лесно с образовани хора от цяла България, които носят своя неповторим стил и характер от танца, от музиката, от пеенето. Така той създава множество танцови произведения, които остават класика в репертоара на ансамбъла, както и в България,така и в света. Плод на такъв труд е тракийският танц, който създава и вече повече от 50 години е на сцената на ансамбъл Тракия и на множество сцени по света.
Изпълнява се също и от много самодейни състави. Музиката е на Тодор Прощаков, който всъщност работи в ансамбъла и има множество музикални танцови произведения, създадени за ансамбъла. Другото, което е интересно, че този екип от трима души - професор Кирил Дженев, доцент Стефан Мутафчиев и професор Николай Стойков успяват да наложат една творческа лаборатория в ансамбъла, взимайки всички тези студенти, които работят в ансамбъла - някои настоящи, някои бивши студенти. И бих казал, че има изключително голяма приемственост, създадена от първообразите и надграждана в нови танцови, музикални и хорови произведения, като има множество нови авторски танцови произведения на професор Даниела Дженева. Много от нейните произведения се изпълняват в ансамбъла и вече са класика не само там, но и за цяла България. Те се изпълняват и от множество самодейни състави в България и в чужбина. И бих казал, че последната ни премиера на "Край Марица,която се създаде през февруари месец 2026, има голям успех на сцената в цяла България.
Предстои ни един много хубав концерт, голям, за публиката на София на 31 октомври в НДК. Професор Дженева ни дава и на нас, по-младите творци, да реализираме и наши авторски произведения от различни краища на страната.
И още нещо много интересно, което също е факт. Доцент Стефан Мутафчиев, който в началото на 90-те години става художествен ръководител на ансамбъла, прави една много грандиозна творческа изява с хора на ансамбъл Тракия на престижната сцена "Олимпия" в Париж. След това те издават няколко компанк диска, които са класика в хоровото изкуство.
Те са включени за изучаване тези негови песни, нали така?
Да, те се пеят в цяла България, дори по света. И Марсел Селие, открил "Мистерията на българските гласове", с тези дискови, с негови авторски хорови обработки.
Всъщност, двамата основни доайени, които не са пловдивчани, създадоха този уникален за Пловдив ансамбъл? Кои са другите след тях, които имат най-голяма заслуга за развитието на ансамбъл Тракия?
Това е професор Даниела Дженева. Тя развива ансамбъла в един по-новаторски стил, с нейни авторски танцови произведения, които вече са наложени в цяла България, дори по света се изпълняват. Тя поддържа репертоара, концертните изяви и има изключително голяма заслуга за развитието на ансамбъла. Той просто стана емблема. Така е още от създаването си. Тя запази това, което е създавал баща и и го разви.
И доколкото разбирам, сега професор Дженева подава ръка и на вас, по-младите?
Да, подава ръка на млади творци, като нас, които имаме прекрасната възможност да работим с професионалисти, да творим, да създаваме танцови произведения.
Лично аз имам вече четири такива в ансамбъла,. Те са от различни краища на страната. И съм радостен, че тези танцови произведения виждат сцена, виждат публика.
Може ли да ги кажете, кои са те?
Танцовите произведения, които аз съм създал - първото беше от Кюстендилкия край, Шопско, с наименование "Въртиоро", по музика на Петю Кръстев. Второто е "Македонски мерак" от Пиринска Македония, танцово произведение на същия композитор Петю Кръстев. Третото е "Слънцето трепти захожда" от Пазарджишкия край, Западна Тракия. от същия композитор.
И последното - новата премиера "Край Марица". Това са Беломорски игри, за които всъщност имахме възможността и огромния интерес да посетим Гърция и да направим теренни проучвания, също и в част от Турция, в Югоизточна България. Срещнахме се с възрастни хора, които ни разказаха за техните традиции,показаха ни автентични хора, пяха ни автентични песни, музикални номера, свириха. И това успяхме да го претворим в една музикално-танцова постановка, която се казва "Беломорски игри".
Създаването на едно фолклорно произведение от такъв тип, каквито са вашите произведения, изисква проучване на терен, както казахте. Разкажете още за това, какво търсите, когато посещавате тези места? Какво събирате?
Да, първо идва идеята и след идеята вече ние се свързваме с читалището на определените селища, със секретарките, които ни свързват с автентични групи и възрастни хора. записваме ги терен, изследваме, разказват ни. С този материал, който вземем от тях, ние се докосваме до традицията, докосваме се до техния дух, до тяхното мислене, до миналото, което е било, живота им, който е бил. И това ни дава още един по-голям стимул след това този материал да го развием и да го направим в адаптация, като същевременно се написва и музика от композитор, прави се хореография на основата на автентичния материал и, естествено, шием и костюми, които са един голям процент от успеха на произведението. Защото те показват и духа, и традицията, и красотата на Българина, чрез автентичния костюм. Имахме възможността да се докоснем до красивите ръце на един майстор, който твори в Пловдив. Това е Стоян. Той успя да ни направи тези костюми, да се докосне до първообраза на костюмите и те да видят сцена. Станаха станаха прекрасни и сме изключително удовлетворени и благодарни на него. Защото той вложи и душа, и сърце, и много труд, за да постигнем този красив резултат от външната визия на танца.
Въобще, вашият труд е сбор от много още брънки, които допълват картината, нали? Много хора се включват в този процес?
Много хора. Това са певици, музиканти, танцьори. Аз съм благодарен и на колегите от ансамбъла, защото, ако те се пеят това произведение, няма как да види сцена и да се покаже този дух от Беломорието и да се докоснат сърцата и душите на публиката. Така че съм благодарен на всички колеги от ансамбъла, които ми помогнаха и които с много любов и желание танцуват това произведение. Не само моето, но всички произведения на авторите в спектакъла - професор Даниела Дженева, доцент Димо Енев, както и музикалните произведения, хоровите произведения. Така че съм изключително благодарен на колегите, защото те са едни прекрасни професионалисти и успяват чрез това, което сме направили с тях.
Доколкото знам, материалният стимул не е определящ при вас? Какво е усещането да работиш за такъв ансамбъл? Има ли някаква по-специална тръпка? Какво е нещото, което ви кара да оставате и не ви напуска?
Това не може да се изкаже с думи, но мога да ви кажа аз какво усещам. Това е една изключителна атмосфера, в която всеки, който се докосне до нея остава вдъхновен и пленен да бъде в тази среда, сред професионалисти, сред музика, сред песни, сред танци.
Човек танцувайки и слушайки музиката и песните, те му доставят изключително голямо удоволствие и емоция. И може би тази емоция ние успяваме да я предадем и на хората, които ни гледат.
А каква е ролята на публиката за вашия успех?
Ролята на публиката е много голяма и съществена. Ние много се радваме, защото където и да отидем, публиката е доста емоционална, приема ни с отворени обятия и винаги имаме няколко биса, особено на финалните произведения, но публиката предразполага и изпълнителя. Когато не е емоционална и не приема изпълнителите от сцената, те се чувстват дискомфортно. И всичко се обезсмисля.
Но, да, публиката е голям процент от успеха на концерта, на спектакъла, на всичко, което ние представяме.
Благодаря Ви! Пожелавам да ви има още поне 50 години!
