Проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

Новите случаи на заразени с КОВИД се увеличиха и за последното денонощие са 946. Това научаваме от Единния информационен портал. Направени са 6925 теста, което означава, че делът на положителните резултати вече е 13,66%. Изводът се налага сам – коронавирусът се събуди. Така че очаква ли ни поредна КОВИД истерия? Наш гост е проф. Ива Христова – директор на Националния център по заразни и паразитни болести. Проф. Христова, завръща ли се КОВИД, или както вече казах с горчива ирония, събуди ли се и кога да очакваме неговия пик?

Не. Някаква съществена драма няма. Има известно повишаване на случаите. Това са част от нормалните остилации – нагоре-надолу. Действително има известно повишение в дела на положителните, а освен това има и повишение на броя изследвания, които са направени, но аз не очаквам това да се превърне в някаква нова вълна. Нямаме такива данни от страните около нас, ние не сме изолирани. Така че тепърва предстои анализ, на какво точно се дължи, но определено очакваме в рамките на буквално седмица отново тенденцията да се обърне, отново да има стабилно понижение на случаите. Даже напротив, много оптимистични данни се чуват, че има заявки, че пандемията е приключила. Това пък е другата крайност, там също не бива да изпадаме. Както се казва, истината е по средата. Пандемията не е приключила и разпространението на SARS коронавируса ще си остане сред нас и ще продължи да ни засяга, но се надяваме и имаме научни основания да смятаме, че е възможно да имаме вирус с мутации, които водят до това да не го прекарваме тежко, което също всъщност е успех. Така че очакваме подварианти нови на Омикрон, и то не сега. Сега очакваме да спадне тази заболяемост до още по-ниски нива в следващите няколко седмици, да имаме поне един месец, два дори с ниски стойности и когато наистина захладнее времето, когато се съберем по много хора заедно, т.е. в края на годината очакваме повишение отново на заболяемостта, без някакви излишни драматични ситуации, т.е. просто повишение от това, че това е респираторен вирус, че той е сред нас и ние ще се научим, ако не сме се вече научили дори да живеем с него.

Научихме се – малко трудно е да го кажем, проф. Христова.

Учим се.

С какво да си обясним, че все пак този вирус заразява и хора, които са ваксинирани, и такива, които са изкарали заболяването, а има и такива, които са изкарали заболяването и са ваксинирани и въпреки всичко, вирусът ги атакува и ги обхваща?

Тук причините са две. От една страна е изменчивостта на вируса, а от друга страна е състоянието на имунната система на човека. Сега по първата страна – това е нормално свойство, основна отличителна черта на вирусите, тяхната изменчивост. Така, както примерно знаем за грипния вирус, който непрекъснато се променя и непрекъснато се сменят щамовете, които са в грипната ваксина. Така че при коронавируса също непрекъснато се натрупват мутации и когато се стигне до мутация, която му дава някакво предимство по-лесно да се залавя, по-лесно да се мултиплицира, изведнъж точно този вариант, който е с тези мутации, изведнъж започва силно да доминира просто заради това предимство. И тези мутации няма да се преустановят. От една страна, обаче, тук хубавото е, че все пак става дума вече за комбинация от налични мутации, а не толкова за нови мутации, което дава основание да се смята, че вирусът ще си остане така ендемичен сред нас, без да причинява съществени тежки вълни. Защото докато, както е сега – подварианти на Омикрон, ние сме относително защитени, защото вече тази вълна е минала и е оставила имунитет след себе си. Така че това е втората страна – състоянието на имунната система. Когато ние сме ваксинирани, и то преди не повече да кажем от три-четири месеца, за да бъде много силна нашата имунна реакция, защото вече след шестия месец тази реактивност на имунната ни система спада. Или ако сме също така скоро боледували, ние имаме имунитет, който да ни предпазва.

За колко време?

Ами това също е индивидуално. Да кажем в рамките на шест месеца. Само че да кажем има силна имунна система, която поддържа с година. Има други, които поради заболяване или поради лечение с цитостатици, или поради твърде стресова ситуация в службата да кажем – това всичко потиска имунната система и тя всъщност да кажем е предпазна три месеца.

Това означава ли, че боледувалите на три-четири месеца следва да се ваксинират?

Тук първо зависи, вирусът дали е от същия вариант, както сега сме на Омикрон – тогава имунитетът ще задържи и повече от шест месеца, или се е появил нов вариант. Ако се е появил нов вариант, тогава имунитетът ще държи по-кратко. Зависи и колко е различен, разбира се, новият вариант. Така че нещата зависят, от една страна какъв вирус е срещу нас, дали е същият, който е бил тук в последните месеци, или е съвсем различен, както и нашата имунна система – дали сме изградили достатъчно добър имунитет, дали нашата имунна система е достатъчно активна, защото поради много причини всъщност тя се потиска и не може толкова добре да ни защити.

Не звучи ли малко обезоръжаващо, проф. Христова – ваксините изостават зад мутациите на вируса?

Не, не е така. Напротив. Ваксините не изостават. Имаме сега адаптирани ваксини, ваксини, които включват и Омикрон. Към момента в света 99% от вариантите, които всъщност се доказват, вирусни, с целогеномно секвениране, са именно Омикрон. Имаме такива ваксини вече и при нас, създаващи доста по-добър имунитет от този на изходните, и в същото време са на същата технология. Няма по-добро средство за такава активна имунопрофилактика от ваксините, защото всъщност ваксините, дори да се разболеем след това, нашата имунна система вече е обучена бързо да разпознава този вирус, защото точно това е ваксината. Това е едно обучение, една тренировка – когато влезе вирусът, тази имунна система да ни защити. И когато сме ваксинирани, дори и да е минало време и повече от три месеца, дори шест, имаме клетки на имунната памет, които се активизират доста по-бързо. Така че да, ние може да се разболеем, но няма да го прекараме тежко.

Проф. Христова, как да различим КОВИД от грип, които в момента могат и да се насложат дори?

Да, по принцип грипа го очакваме все пак в края на годината, даже по-вероятно от януари. Има известно закъсняване тук в последните години. Но веднага да вметна, че вероятно ще бъде по-силна грипната вълна от това, което беше миналата и по-миналата година. Миналата година имахме почти нулева година за грип, т.е. изобщо в цяла Европа с пъти по-малко случаи. Миналата година, поради отпадане на много от противоепидемичните мерки, имаше една вълна, слаба спрямо предишните години. А тази година мерките са още по-ограничени като прилагане, така че при всички случаи ще имаме по-силна грипна вълна. По отношение на различаването – много е трудно клинично изобщо респираторните вируси да се различат. Т.е. те започват с едно начало с температура – сега при някои вирусни респираторни заболявания е малко по-висока, малко по-рязко започва – по принцип при грипа е така, но не при всички хора. Трудно е. КОВИД също започва с висока температура. Това е един цял синдром, комплекс от симптоми, които всъщност се наблюдават, който се дължи на това, че вирусът е в кръвта ни – това е отпадналост, това е втрисането, болки в мускулите и в ставите. Не могат да се различат така, само с изследвания всъщност.

Ще издържи ли човечеството на тези непрестанни атаки на постоянно мутиращия коронавирус?

О, категорично ще издържи и ще удържи победа. И даже ние сме близко до този момент. Дано и тази зима нямаме някакъв съществен нов вариант, т.е. някаква тежка мутация, но иначе този победен край вече е близо. Ваксинирано или преболедувало, човечеството има имунитет, и то траен имунитет в клетъчна памет, в паметовите клетки на клетъчната имунна памет, така че всъщност все по-бързо ще реагира при нападение с вирус и съответно вирусът ще бъде блокиран в по-ранна фаза, което означава, че вече няма да го боледуваме тежко.

Цоня Събчева