Професор Анастас Герджиков, ректор на СУ "Св.Св. Климент Охридски", в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Най-старото и авторитетно висше учебно заведение у нас "Св. Климент Охридски“ празнува патронния си празник. Мой гост днес е проф. Анастас Герджиков, ректор на Софийския университет. Честит празник! 

Благодаря ви. 

Проф. Герджиков, каква равносметка си правите днес, на празника на Университета? 

През последните години Софийският университет постигна много успехи. Това винаги е било така, тъй като най-старото висше училище е и най-голямо, с най-много професионални направления и във всички тях имаме еднакви постижения в областта на образованието и научната дейност. Тази година и изобщо в последните години имаме повече успехи, защото държавата най-после финансира научна инфраструктура – нещо, което не се беше случвало от 20 години. И сега благодарение на европейските фондове имаме наистина добра апаратура и резултатите са видими. През последната година увеличението на публикациите на преподавателите от Софийския университет е 17% в природните науки и 45% - в хуманитарните и социалните. Това е с близо 50%. 

А какво е нивото на преподаване и възприятие днес, можем ли да кажем? 

Ако имате предвид сравнението с други университети – аз съм учили в известен университет в Европа, и тук и смятам, че нивото тук не е по-лошо от това на най-добрите европейски университети. Ако имате предвид това дали се променят младите хора и дали новите поколения са по-различни – да, има разлика, но тя не е в качеството. Тя е в това, че съвременните млади хора са свикнали с по-визуалния или аудиовизуални начини на запознаване с информацията, отколкото преди 20 или 40 години. Причината да остава обществото със заблудата, че съвременното поколение не чете или пък по-малко учи, е в масовостта на висшето образование, която е характерна вече за цял свят. Сега приемаме много голям брой, много голям процент от завършващите средно образование – да кажем 70% по цял свят, докато преди са били приемани 20% и естествено, тогава тези 20% са били най-добрите. 

Нужни ли са, професоре, реформи във висшето образование? 

Да, разбира се. Висшето образование преди около 15-20 години имаше сериозни проблеми. Тези проблеми произтичаха от това, че през 90-те години нещата бяха доста изтървани. Автономията, която заслужено висшите училища получиха в началото на 90-те години, доведе и до това, че липсваше всякакъв контрол и отчетност. И това постепенно се преодоля. Най-напред с промените през 2004 г. – половината закон беше изменен, а сега и през последните пет-шест години с усилията на поредица  министри бяха проведени реформи, които направиха така, че висшето образование не се финансира според броя на студентите, а според качеството. Когато се финансираше според броя на студентите, висшите училища имаха стимула единствено да примат повече студенти. От няколко години не е така. С по-малко на брой студенти те получават същите средства, поради което качеството е определящото за разпределението на средствата.  

Проф. Герджиков, как според вас политическата нестабилност у нас, политическата ситуация, в която се намираме, влияе на образованието? 

Нека най-напред да кажа, че това, че бяха извършени такива успешни реформи, не означава, че те са завършени. Има и още неща, които могат да се направят, защото очевидно можем да подобрим например процеса на акредитация и няколко други слаби места. Колкото до последния ви въпрос – наистина това е голям проблем. Аз съм сигурен, че той не е проблем само в сферата на висшето образование, но през последните 15 месеца с пет правителства наистина не беше лесно да се реши каквото и да било. Нито може да се подготви някаква сериозна законодателна инициатива, нито да се осигури адекватен бюджет, нито разпределението на средствата да стане справедливо. Просто нямаше с кой да се говори. Това е много труден момент.  

Нямаше с кого да се говори… 

Да, защото министрите се сменяха твърде често. Те самите осъзнаваха, че няма смисъл с хоризонт от два-три месеца да правят нещо сериозно. 

Проф. Герджиков, как днешният ден, празничният ден на Университета ще отекне в очите на студентите, на преподавателите? Какво сте подготвили за днешния ден? 

Имаме традиции за този празник. Започваме винаги с тържествена процесия. Академичният съвет, облечен с тоги, извървява краткото разстояние от Ректората до градинката до Народното събрание, където е и паметникът на нашия патрон свети Климент Охридски, ние поднасяме цветя и след това се връщаме в Аулата, в тържествената зала на Софийския университет, където има тържество. Там аз казвам няколко думи и след това давам думата на някой декан, за да представи това, което прави, и работата на собствения си факултет, обикновено нещо, свързано и със светите братя Кирил и Методий и техните ученици. Но не само, защото често има и представители на Природните факултети. По този начин всяка година различен факултет има възможност да представи това, с което се занимава. Тази година това ще бъде деканът на Факултета по славянки филологии проф. Пенко Пенчев и се надявам, че това, което ще каже, ще бъде интересно. И накрая завършваме с една поредица от награди, които се увеличават през годините, защото поредица от спонсори и организации често на името на някой известен професор или изявен общественик са учредили надгради, които даваме на заслужили студенти. 

Предвиждате ли някакви нововъведения в начина на преподаване, нови проекти, които ще развивате в Университета през новата година? 

Да, това се случва ежегодно. Ние променяме начина на преподаване в отделните дисциплини според това, което преподавателите и катедрите преценят, и това се случва непрекъснато. Понеже ми поискаха данни през последните години от Министерството на образованието и науката, ние изменяме учебните планове, дори съществуващите, без да говоря за нови специалности и програми – дори и съществуващите учебни планове ги изменяме общо взето на пет години. 20% от тях се изменят ежегодно. Това е огромен брой, това са стотици планове. И затова наистина има такова обновяване. Колкото до проектите в областта на научните изследвания – те са много. Както казах, през последните години имаше средства за научна инфраструктура, а сега има и големи проекти за центрове за върхови постижения и за компетентност, които наистина тласкат науката напред. През последните години имаме възможност да я развиваме и това се вижда в броя на публикациите. 

Благодарим ви. Ние ви пожелаваме успех! 

Благодаря ви и аз.