Полк. Радион Попов е бивш заместник-министър на външните работи, бивш посланик и военен аташе в Сирия и Испания. Специалист по въпросите на Близкия Изток. Завършил е с висок успех престижния Национален университет по отбраната във Вашингтон. Специализирал е арабски език в Багдадския университет в Ирак. Докторант във Великотърновския университет на тема: "Кюрдско национално-освободително движение“. Владее свободно турски, арабски, английски и руски езици.

След като на територията на България се намират хиляди бежанци, непременно сред тях ще има и такива, които са потенциално опасни за сигурността на страната, подчерта полк. Радион Попов, бивш заместник-министър на външните работи

Г-н Попов, да започнем от предисторията. Вие сте завършил в Ирак, владеете свободно арабски език, живял сте дълги години и сте работил като Военно аташе в Сирия. Познавате перфектно манталитета на арабите и на хората от Близкия Изток по-принцип. Според вас, лично вашето мнение – бежанците, които се намират на територията на България представляват ли заплаха за сигурността на страната ни?

На първо място убедено смятам, че след като на територията на България се намират хиляди бежанци, непременно сред тях ще има и такива, които са потенциално опасни за сигурността на страната. Това е моят отговор.

Как да бъдат разграничени тези, които биха могли да представляват потенциална опасност сред другите, които са влезли в страната и също пребивават?

Съдбата на тези хора е незавидна. За да се разграничат "добрите“ бежанци от "лошите“ е необходимо сериозна мобилизация на държавните органи, които са призвани да се занимават с тази материя. Това са службите, това е Агенцията за бежанците, но на първо място службите, имам службите на МВР, които трябва със своите сили и средства да открият евентуално внедрени потенциални терористи или трафиканти, наркодилъри и т.н.

Къде куца системата? Кой е виновен за всичко което се случва по улиците, в бежанските лагери и в тълпата?

Ами куца поради факта, че в държавата ни няма стабилност, няма достатъчно мотивация сред службите. По-скоро ние се стремим да изпълняваме указанията на партньорите от Брюксел и от Европейския съюз. Липса координация между службите и местните структури, включително и общините – там, където са разположени лагерите.

Ясно. Добре, познавайки техния манталитет, начин на живот, традиции, обичаи, религия и т.н., според вас биха ли могли тези млади момчета да се адаптират в Европа и по-конкретно в България? Могат ли да се асимилират с тукашната действителност ? Къде е проблемът?

Аз вярвам, че над 90% от тях могат успешно да се асимилират, адаптират и интегрират дори в нашето общество.

Г-н Попов, как вие бихте определили иракчаните, сирийците, палестинците с няколко думи за онези, които не са запознати с този етнос?

Много нормални хора. Живял съм дълги години сред тях и в Ирак, и в Сирия, с палестинците съм общувал. Разбира се като всяко общество те си имат своите изключения. Нима ние ги нямаме в България? Екстремисти, радикални елементи, хора, нарушаващи закона, и сред тях ги има. Нормално е.

Да, разбира се. Според вас има ли ксенофобия и расизъм в България изобщо и конкретно към бежанците от Близкия Изток и Африка?

Да, в определени среди има някакво засилване, възраждане на това лошо отношение към чужденците. Има много псевдопатриотизъм сред нашите български граждани, но това не е масово явление. Аз мисля, че болшинството българи проявяват човешко отношение, разбира на проблемите. И освен това имаме задължения по линия на съюзниците си – ние не сме отделени от света.

Да, наистина, съгласна съм с вас, защото видяхме двете крайности – демонстрация със знамена и протести от "Овча купел“, в същото време имаше репортажи от колегите от телевизията за хора в села, които приютяват бежанците, хранят ги, дават им хляб и вода. Това са двете крайности всъщност. Добре, да се върнем на инцидента, който стана наскоро в София – боят, който е станал в центъра на София всъщност е бил не на етническа основа, както стана ясно, а заради момиче. Сега тук заработва дилемата "Шерше ля фам“ – " Търсете жената“. Трябва ли сега заради една жена да закриват бежански център, да разселват бежанци?

Не казвам, че е обида, но се шегувам: не заради една жена, заради 2 или 10 жени не си струва да се генерализира проблема, да се взимат крути мерки срещу участниците в този инцидент, защото това е инцидент. Такива инциденти без участието на бежанци се случват почти всеки ден в България между български момчета, които спорят за момиче примерно. Но това не е основание за такива драстични мерки. Няма как да се изнесат всички лагери на 10 км или на 20 км от градовете, това няма как да се случи. Не се случва в Европа, и у нас няма да се случи въпреки напъните на определени крайни елементи, които искат да използват тези случаи за нагнетяване на вътрешното напрежение.

Вие сте бил заместник външен министър на страната. От кого във властта зависи регулирането на бежанския поток?

Вероятно трябва да ги подредим така: Външно министерство, което подписва различните договорености на международно ниво, МВР, службите, Държавната агенция за бежанците и местната власт. Според мен това е веригата.

И последен въпрос: как би могъл да се реши въпросът с нелегалните мигранти и бежанците?

Ами как да ви кажа. Някои лидери се тупат в гърдите, че са решили проблема преди години. Няма как това да е истина, много са факторите, от които зависи не само отношението на съседите към нас, не само отношението им с Европейския съюз, не само категоричната "ограда“ – слагам я в кавички, щото тя е /…/ много пъти въпреки наливаните през годините огромни пари там. Никой не е решил този проблем категорично, решаването му е частично.

Благодаря ви за този коментар. Благодаря ви за това интервю за Радио "Фокус“.