Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) в интервю за Радио "Фокус“ по повод Деня на металурга - 5 ноември

На 5 ноември отбелязваме Деня на металурга. Отправяме един поглед назад във времето с разпореждане 827 на Министерски съвет от 19 ноември 1963 г. Денят е обявен за професионален празник на българските металурзи по повод влизането в експлоатация на тази дата на металургичния завод "Ленин“ в Перник и на стопанския металургичен комбинат "Кремиковци“. Как се е променил отрасълът, каква е ситуацията днес на фона на инфлацията и войната в Украйна? Сега по темата ще разговаряме с Политими Паунова – изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия. Здравейте и честит празник!

Много години минаха от обявяването на този национален празник и много неща се промениха, но трябва да кажем, през целия този период металургията е имала съществен принос в икономиката на България. И след промените тази ситуация се запази, но доста по-различна. Докато преди това тежест имаше черната металургия – факт е, че имаше два големи металургични комбината, след промените превес вече има цветната металургия и може да се каже, че България присъства много добре поставена на индустриалната карта на Европа по отношение на производството на цветни метали. Но независимо от тази променена ситуация, черната металургия също много успешно се развива, като изключим, естествено, ликвидацията на най-големия комбинат. В резултат на тези промени, тъй като инвестициите в тоя период бяха огромни, мога да кажа огромни, тъй са в порядъка вече може би на 5 милиарда лева – това не е след приватизацията, които новите собственици направиха, и внедрените нови технологии, съоръжения, изцяло преструктуриране, заетите в отрасъла рязко намаляха. Докато преди това те бяха от порядъка на 60-70 хиляди, сега са около 15 хиляди души. Но продукцията, пак казвам, не е намаляла. Тъкмо обратното – много добре се развива цялата металургия като общ отрасъл и с голям принос за националните показатели.

Г-жо Паунова, а каква е представата за металургията на хората, според вас, и какво всъщност е самата металургия? Как функционира едно такова предприятие?

Аз ще ви кажа какво беше навремето, тъй като вие вероятно сте доста по-млади хора там, в екипа. Какво значи добре развита страна – комини, пушек... Сега ситуацията е съвсем различна. След влизането ни в Европейския съюз има много строги критерии по отношение на околната среда и работната. Така прословутите комплексни разрешителни, които се издават, за да работи едно металургично предприятие, трябва да отговаря на най-добрите налични техники, които съществуват на този етап в света. Така че няма как да остане старата ситуация и всички норми по отношение на работната среда са абсолютно задължителни и санкционирани, ако не се изпълняват. Така че днес металургията е съвсем различна. Трябва да ви кажа, тая редукция на хората, които ви казах, се дължи на излизане от цеховете. Има цели цехове, производства, в които не може да намерите един работник в това пространство, всичко е на пултове, всичко е изнесено. Разбира се, все още остава дейности, които са свързани с определена рафинация, контрол, в които имат работници достъп – и до горещ метал, да речем и до някои замърсявания, свързани с прахови частици, но има локални съоръжения за очистка и общо взето средата е съвсем различна. Това, което хората имат в представата си за металургия – една пещ, един черен работник с лопата, просто е екзотика, няма къде да го видите в съвременните металургични предприятия. И това се дължи действително на много големите инвестиции, които се направиха в отрасъла.

Да. Т.е. да разбираме, че това, че хората свързват металургията със замърсяване, може да се категоризира като клише?

Клише, да, останало от миналото. И може би малко се говори за промените. Между другото, на мен ми се струва, че в това отношение сигурно и ние не сме направили достатъчно, но и държавата с липса на приоритети за развитие на определени икономики, с незаангажираност по отношение на развитието, бъдещето, анализ на състояние на секторите, тези перспективи, като че ли хората не са ориентирани, не знаят какво е състоянието на отделните отрасли и все още са останали някакви такива разбирания от едни остарели технологии, които отдавна са забравени в миналото.

На този фон, като са останали все още тези разбирания, бива ли избирана от младите тази професия? Модерна ли е и по какъв начин според вас може да се популяризира?

Не е модерна, тъй като младите – без да искам да обиждам никой, общо взето не се стимулират да работят в производство, независимо дали е металургия, дали е машиностроене, селско стопанство или нещо друго. Толерират се повече специалности, професии, които са свързани на бюро, въпреки че аз съм минала и през бюро, и през производство – не мисля, че това е най-доброто. Но така или иначе, в днешната ситуация има недостиг на кадри във всички производства, във всички сектори, в това число и металургията. Но опитваме се да променим нещата. Първо, всяка фирма има своя фирмена политика, особено на регионално ниво, в която има дуални паралелки, които прави, спонсорират училища, стипендии се предоставят, отворени врати за посещение на ученици, родители. Имат доста активна намеса в информационното осигуряване на обществото, да кажа, в регионите. Но и ние имаме връзки с висшите учебни заведения. Дори и сега, по случай Деня на металурга, съвместно с Химикотехнологичния университет (ХТМУ), който подготвя специално металургични кадри, ще правим едно общо събитие – Ден на металургичната индустрия, със студенти и ръководители и бизнесмени от предприятията и ще можем очи в очи да им покажем какво е състоянието в металургията днес. Поддържаме контакти, но много трудно се променя нещо, което 30 години е било почти разрушавано.

Да.

Проблемът е навсякъде, както и при нас, но може би с повече постоянство… То и демографската политика и липсата по принцип на млади хора се отразява на отрасъла. Имаме по-добро заплащане, което е все пак нещо положително.

Да, това щях да ви попитам – това по-добро заплащане по някакъв начин не дразни ли младите хора да искат да работят?

Не мисля, че е решаващо. Сигурно има хора, които биха го направили. Но знаете ли, когато се отиде в едно такова предприятие, когато се интегрира човек в този коректив, тъй като процесията може да не е тежка, но е много отговорна – все пак управлявате апарати и съоръжения, които работят под налягане, които работят с високи температури, просто действително е много отговорна. И човек става съпричастен към този коректив и някак си става металург, дори и да не е мислил, че може да поеме такава професия. Но мисля, че полека-лека нещата ще се променят в позитивна посока, поне такова желание имаме. За тези хора, които обичат професията и навлязат, те остават там, независимо дали е висока или ниска заплатата. Но в днешно време естествено, че доброто заплащане би трябвало да привлече хората, особено тези, които не разчитат на други възможности. По-леките пари може би привличат повече.

Да, разбирам.

При нас заплащането е – да кажа така, близо два пъти по-високо от средното в преработващата промишленост, средно. Но например в цветната металургия е до три-четири пъти по-висока – там средните заплати стигат до 3000 лева. Не са, на фона на високите технологии, но се доближават, добро заплащане е.

На фона на инфлацията това заплащане със сигурност е добро.

Освен това искам да ви кажа, че сега инфлацията при нашите предприятия, всички големи предприятия ще компенсират инфлацията. Вече има такива, които са договорили 20% увеличение на тоя етап. Ние правим браншово договаряне и заплащането винаги е съобразено с инфлацията. Дори в браншовия договор ни е записано, че над 5% инфлация, тя се компенсира изцяло.

Да. Да продължим нататък. Как повлия и продължава да влияе войната в Украйна на металургичната индустрия?

Ние сме енергоинтензивна индустрия, факт е, че работим с високи температури. Така че енергоносителите – войната в Украйна най-вече се отрази на този показател, на енергията, електрическа и газ, се отрази на металургията. По отношение на доставки на суровини или износ към Украйна – едно единствено предприятие имаме ние, което е собственост на украинска фирма, и получава суровини от там, но засега работи. Някак си успяват колегите да се справят, да заобиколят, макар и по по-дълги маршрути, да доставят суровини, не са спрели. Но по отношение на енергията, пак казвам – изключително засегнати сме, тъй като при нас разходът на енергия представлява някъде в порядъка на 30-40% има дори в цинка от общия производствен разход. Това е много голям процент и тези цени доведоха не само до загуби, а и до временно спиране на някои производства. Най-уязвими са стоманодобивът и производството на цинк. Но в останалите суровини и материали специално металургията няма директно въздействие върху производството. Но това е достатъчно, за да ни създаде много проблеми, и те продължават.

Като говорим за производство, какво изнася България на чуждите пазари, с какво сме популярни?

България изнася между 80 и 90% от произведената продукция в металургията. Голям е износът на мед. Производството на мед е в немска фирма – "Аурубис“, която фактически притежава завода, тъй като има потребност от тази мед. Произвежда я в България и си я изнася за техните други предприятия по Европа и света. И другият метал, който изнасяме, това е цинк и олово. Това са т.нар. метали, които са блокови метали, но много голям износ и вече все по-голям дял от цялата продукция заема следващата преработвателна степен по веригата на преработка и добавена стойност – това е производството на профили, ламарини, ленти, най-различни изделия от мед, месинг, алуминий и различни други сплави. Тези продукти фактически днес задоволяват голяма част от потребностите на европейските пазари. Почти няма марка автомобили, в които да няма български метал, произведен профил или шина, или нещо подобно. Например 30% от пазара на Европейския съюз държи нашето производство на фолио в "Алкомет“ – Шумен. Така че има с какво да се похвалим, и то в следващата степен на преработка на метала до по-голяма добавена стойност. Затова мисля, че е клише – често ми се случва "експерти“, които казват "Стига България е изнасяла суровини“. Не, България вече не изнася суровини. Изнася и готови продукти, които са от метали, които директно се влагат в производството на машини, автомобили, ВЕИ-та и всички тези неща. Това е и перспективата на България, тъй като със Зелената сделка се очаква в десетки и стотици пъти да нарасне потреблението на тези метали. Така че бъдещето е свързано с изпълнение на целите на Европейския съюз. Не може да има дигитална трансформация, не може да има нисковъглеродна икономика без метали, защото в тези фотоволтаици, вятърните турбини, електромобилите – във всичко това количеството на метала е много по-голямо, отколкото в тези конвенционалните средства. И това дава шанс фактически на страната ни да се развива успешно.

Което със сигурност е много добра новина. И като за финал, какво ще кажете и по-скоро да честитите празника на вашите колеги?

Аз първо мога да кажа всички да са живи и здрави, да си пожелаем по-скоро да преминем през тези кризисни, безкрайни вече периоди трета година, да не се случи това, което някои прогнозират – за рецесия в Европейския съюз и света, да спре войната, металурзите да работят все така всеотдайно, за да има какво да отчитат и следващата година, и нататък в бъдещето. И на вас, естествено, да бъдете много здрави, успешни и щастливи.

Благодаря ви много за отделеното време и честит празник отново!

Благодаря много. Всичко добро!