Петър Кънев: Младите български волейболисти трябва да се пазят от егото си, фалшива слава и почести

Петър Кънев, първи вицепрезидент на Българската федерация по волейбол, в интервю за ФОКУС

 

 

Г-н Кънев, изпращаме една великолепна година. Каква е вашата оценка в края на 2025-та?

Оценката ми и изводът ми е, че когато работиш така, както трябва, в края на краищата, след няколко години труд и усилия, резултатите тази година дойдоха. Малко се притеснявам от тази еуфория, която настъпи по отношение на нашия волейбол – че едва ли не ние вече сме световни и европейски шампиони. Истината е, че това, което направихме на Световното първенство във Филипините, е уникално – второ място при мъжете, и то при един, общо взето, юношески отбор. Вие виждате, че средната възраст е 23 години. А друг е въпросът, че този отбор от няколко години, първо под ръководството на Мартин Стоев, а след това и с един великолепен италиански треньор, който ги пое и създаде невероятен колектив – този отбор от няколко години трупа добри точки и добри места във всички класирания, и до 19 години на световното, и до 21 години. Сега в подобна ситуация сме и с жените, между другото. Знаете, че отново поканихме много добър треньор – Абонданца, заслужен треньор, който да поеме едно великолепно поколение, които станаха световни шампионки до 19 години. Т.е. имаме едно добро поколение. Шансът му да играе сега на олимпийските игри е нулев, но ние сме вторачени в следващите олимпийски игри през 2032 г. Затова мисля, че усилията, които полага федерацията, дават своите плодове специално в женското направление, за което аз и Любо Ганев сме се разбрали, че ще отговарям. Истината е, че преди 5 години, когато седнахме с него и генералния секретар Станислав Николов да умуваме за вътрешното първенство, не беше лесно. Защото няма ли вътрешно първенство, всичко друго е умряла работа. На писмата, които пускахме до клубовете, се отзоваха само три отбора, три клуба – ЦСКА, Славия и Марица. Имаше опасност българският волейбол да изпадне в ситуацията на баскетбола при жените. Но аз поех ангажимента да осигуря финансиране, основно с лични средства, да поемем издръжката изцяло на женското първенство в рамките на над 100 000 лева – няма да коментирам точната сума. Първата година имахме шест отбора, втората – осем отбора, третата година – 10 отбора. Истината е, че всички тези момичета, които станаха световни шампионки, всички до една играеха в българското женско първенство. То е първенството на нашите надежди в женския волейбол. Още по-интересното е, че след световната титла изведнъж се оказа, че постъпиха заявки от други 15 женски отбора, които искат да участват в шампионата. Сами разбирате, че Суперлига при жените с 25 отбора няма как да стане. Затова с помощта на Министерството младежта и спорта ще направим една Б група – казваме й Висша лига, тъй като имаме Суперлигата. Б групата успяхме да ги доведем до 10 отбора, да не са 15, защото много трудно става администрирането. Но истината е, че интересът към волейбола е много голям. И това, което в момента ни е голям проблем, вече не е липсата на желаещи да играят – имаме огромен брой деца, които искат да играят, но нямаме малки и достъпни зали. Ние вече имаме пет големи зали, които отговарят на всички изисквания за световни и европейски първенства – това са и София, и Варна, и Русе, и Пловдив, имаме ги. Проблемът ни е, че ни липсват поне едно 15-20 зали, тренировъчни зали, с минимални разходи по тях. Нашият разчет с Давид Давидов – отговорникът за младежкото направление във федерацията, показва, че в рамките на 2,5 до 3 милиона лева струва една такава зала, в която задължително трябва да има две игрища, четири съблекални и нищо друго. В момента вече сме водили разговори с някои от банките и с Министерството на спорта, търсим начин да организираме изграждането поне на 10 такива зали, в това число и един Дом на волейбола в София, където Столична община обеща да осигури безплатно терена. Въпросът е да намерим финансирането. Връщам се към вашия въпрос – да, годината беше добра. Дай боже и следващата година, 2026-та, да е подобна. Истината е, че когато се работи много, успехът го има. А и втората истина – ние сме една от малкото федерации, където като ръководство всички ние не разрешихме канибализма във федерацията. Да, винаги е имало във всяка една федерация битка за водачество, битка за спонсориране, битка за пари, кой да води бащина дружина. Като се започне от Българския олимпийски комитет и стигнете до всички, почти всички големи, водещи федерации – виждате какво самоизяждане е вътре. Ние това с Любо Ганев не го разрешихме в нашата федерация благодарение на другите заместник-вицепрезиденти, които също са имат свой бизнес, свое отношение, богати хора, които искат да помагат на волейбола.

Вие сякаш показвате пътя на баскетбола – как за да получиш, първо трябва да дадеш и да посееш семето, от което да береш после плодовете. Така ли е?

Аз няма да коментирам баскетбола, не е коректно. Но истината е, че при нас повече от двама състезатели чужденци на терен не може да има. Нещо повече – бяха трима в женския волейбол, ние ги намалихме на двама. Трябва да играят българите на терена и трябва да спрем да взимаме посредствени волейболисти и баскетболисти от чужбина. Аз направих една друга сметка и тя е много интересна, ще ви я кажа. В момента имаме 88 човека, българи волейболисти, с официални лицензи, които играят в чужбина. Т.е. ние изнасяме много сериозен брой волейболисти. И мисля, чеимаме 60 момичета волейболистки, българки, които също играят в чужбина. Т.е. практически ние имаме над 140 български волейболисти и волейболистки, които играят в чужбина. Не ми е удобно да правя същата справка за баскетбола, но това е пътят. Пътят е да работиш, да създаваш, да обикаляш по училищата, както го правят нашите момчета от федерацията – така, както се работеше, между другото, преди 30 години.

Г-н Кънев, вие сте един от малкото, които отдавате дължимото на Мартин Стоев, защото този отбор, световните вицешампиони, всъщност е отбор на Мартин Стоев. Това ли е пътят – да признаваме постиженията на хората, които вече не са близо до тима?

Трябва да се признава всеки един отбор откъде е тръгнал, кой му е бил треньорът, кой го е направил. Истината е, че този отбор още като юношески отбор беше сплотен като екип и постигна своите успехи при Мартин Стоев. Но мисля, че следващата ни стъпка да изберем Бленджини за старши треньор, беше също добро решение.

Г-н Кънев, коя е най-голямата опасност пред тези момчета сега, световните вицешампиони?

Опасността е пред всички млади момчета, които на тази възраст са станали много големи, много велики и егото започва да ги блъска. Притеснявам се за всички тези 17, 18, 19, 20-годишни момчета, които изведнъж стават център на внимание, изведнъж се ограждат с огромна любов, пари, почести, слава, его. Но това е нещо нормално за всички млади хора. Преживели сме го всички.

Какъв съвет бихте им дали от вашата позиция?

О, аз на моите години съм спрял да давам съвети на младите. Просто трябва много бачкане.

Вашето пожелание за читателите и слушателите на "Фокус“ на финал?

Честита нова година! Дай боже волейболът и всички български спортове да вървят добре.