Интервю с Петромил Денев, куклен актьор и режисьор в предаването "Добър ден, България“ на Радио "Фокус“ 

При нас е един млад актьор, успешно реализирал мечтата си да бъде куклен актьор и режисьор. Казваме добър ден на Петромил Денев.   

Добър ден.  

Разкажи ни малко повече за себе си, кога започна вашето обучение в НАТФИЗ?   

О, моето обучение започна всъщност преди 10 години, 2012 годин кандидатствах. А както много студенти в кукления театър, аз кандидатствах драматичен, не ме приеха, и след това влязох в кукли, което много често се случва.   

Това не е било твоето желание.   

Не, даже като цяло исках да се отказвам още преди да видя за какво става въпрос. Но какво се случи? Аз когато влизах в НАТФИЗ, тъкмо тогава бяха юбилей 50 години висше образование за куклен театър. Oще от първи дни започнаха някакви чествания и неща, и аз започнах тепърва да разбирам за самия куклен театър какво изкуство е, естествено в обучението има история на кукления театър и т.н. Почна да ми става много интересно. Лека-полека започнах да разбирам средствата на кукления театър, да ми стават все по-интересни колко по-богати са, колко повече възможности имаш в кукления театър отколкото в драматичния. И така малко по малко изключително много ми хвана интереса и забравих въобще за какъвто и да е драматичен театър, и изключително и само към кукления театър се насочих след това. После вече прехвърлих и режисура след втори курс.   

И до ден-днешен се занимаваш с това...

И в крайна сметка, да, и до ден-днешен.   

Спомняш ли си първия изпит? Как се чувстваше тогава? Първият досег с куклата.   

Да, да. На изпита в НАТФИЗ ти дават различни предмети, с които примерно да направиш някаква импровизирана кукла, нещо да оживиш. Аз трябваше да правя нещо с кърпа – аз направих петле.   

Чудесно.   

Да, да. Беше много интересно. И дори и самите изпити бяха много по-различни от тези за драматичен театър.   

Кажи сега на нашите слушатели, които се готвят за такъв изпит, дай някакви съвети: какво да правят, за какво да се подготвят, какво да очакват?   

Трябва да се отпуснат. Най-важното за изпита за кукли е доста по е свободно, имаш право на "грешка“. Не, че имаш право, но е по-свободно и повече можеш да си отпуснеш въображението – задължително е да го направиш. Преподавателите като цяло също те провокират да го направиш, а не те спичат, не те притесняват, както е на драмата – просто като ги видиш комисията, и то е страшно и тегаво. Да, да, да. Чак в трети кръг примерно можеш да разбереш, че те също са хора, но… Да, това в кръга на шегата.   

Вие играете предимно пред деца. Това е най-трудната публика. Как задържате вниманието им?   

Не, не го задържаме.   

Не го задържате?   

Не, това пак в кръга на шегата. Ами, трудно е. Като цяло просто гледаш да им дърпаш наистина вниманието и ти самият като актьор, как е построена самата драматургия. Това е вече въпрос и на опит, нещо, което буквално не се учи в академията, но през различните упражнения и насоките на професорите започваш лека-полека да изграждаш усет за това как да го правиш.   

Има ли бъдеще кукленият театър в България? Не е забравено изкуство?   

Кукленият театър никога няма да спре да има бъдеще, въпросът е, че той има своите спадове и някакви възходи. В момента самата катедра, понеже аз все пак все още следя от време навреме, тя също има малко своя спад. Надявам се в бъдеще малко да тръгне пак нагоре. Това ще стане само когато започнат да се появяват по-млади преподаватели в академията.   

Добре, искам да те попитам – вие доста често играете, освен в България, обикаляте всички градове, играете в чужбина. Как чужденците приемат българите актьори, управляващи кукли? Изобщо разбират ли изкуството, има ли разлика между тяхното обучение и вашето обучение тук?  

В България обучението, въпреки че аз също си имам своите забележки, но в България обучението е на изключително високо ниво за куклен театър, в сравнение с различни други академии по света дори. В България имаме и голяма традиция, в смисъл нашата академия е една от най-старите конкретно за куклен театър – мисля, че е третата в света. Как го приемат? Като бях в четвърти курс, ходихме на фестивал във Вроцлав, който беше студентски фестивал. Нещата, които ние показахме там, бяха по-класически като системи. Едната система беше ръкавични кукли, тип петрушки – изключително бяха впечатлени студентите, защото те малко захващат класическите системи. И нашето представление ги беше впечатлило до възторг.  

Чудесно.  

И то не че не беше уникално, но по-скоро защото наистина беше повече към класическите кукли, към класическите принципи на кукления театър.   

Коя кукла е най-трудна за управление и защо?  

На теория това е марионетката, защото има…  

Това е куклата с конците, нали така?  

Да, куклата на конци. Всеки един конец мърда отделна част на тялото, съответно имаш един голям водач. Но там по-скоро координацията на различните движения, този баланс, използващ гравитацията все пак – това го прави много, много трудно. Всяка една кукла може да е трудна, но важно е в крайна сметка за всяка една кукла да намериш нейните изразни средства и нейните жестове, правилните жестове, които точно в тази кукла за този персонаж ще могат да говорят и да действат, и да изразяват.   

А тоя е твоята любима кукла?  

Ооо, моята любима кукла – не знам, може би всъщност моята любима кукла е Динозавърът от "Дядо вади ряпа“.  

Защо?   

Ами, първо – "Дядо вади ряпа“, и второ – Динозавър. По принцип Динозавърът не се вписва много в приказката. Той сам иска да се включи и това негово желание, че иска да участва, много ми хареса.  

Не може да се озапти.  

Ами да, и се появява и те му казват "Ама няма те в приказката“. Да.  

Добре, тогава да посъветваме всички родители, които слушат в момента нашия разговор, да водят децата си на куклен театър, защото както чувате, уважаеми слушатели, доста иновативни представления има вече.   

Да. Аз даже мога да кажа кога да гледат "Дядо вади ряпа“.  

Да, кажете.   

На 26 ноември, в събота от 11.00 часа в I AM Studio.  

В София.  

Да, в София на ул. "Раковска“.  

Заповядайте. Ние ще бъдем там, със сигурност ще бъдем там и ще се насладим на това представление.  

"Дядо вади ряпа“ – мюзикъл.  

Много ти благодарим за този разговор.  

Габриела ГЕОРГИЕВА