Надежда Дойчева, администратор на Фейсбук групата "Катастрофи в София", в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Г-жо Дойчева, вие администрирате едни от посещаваните във големите "Фейсбук“ групи "Катастрофи в София“ и "Забелязано в София“. Какви са тенденциите, които наблюдавате?

Тенденциите, които наблюдаваме, защото не съм само аз единствено администратор и модератор, са критични. На такива нива са стигнали, че вече хората ги е страх да излизат дори да шофират. Ако трябва да свършат някаква работа, административна, без значение, предпочитат с градския транспорт. Едва ли не се чувстват по-сигурни.

Кои са местата, където най-често стават катастрофи в София?

Мога да цитирам няколко критични точки, така да ги наречем, в София. Това са: кръговото, което се намира на Околовръстен път и свързва "Люлин“, Банкя, Филиповци. Това кръгово – на ден мога да кажа, че стават между 10 и 15 катастрофи, от които се публикуват средно между 2 и 5 в нашата група. Другите просто са много леки. Друг участък е този в "Лозенец“, отсечката на бул. "Черни връх“, която започва от Околовръстен път и стига чак до хотел "Хемус“, на което бяхме и свидетели преди 3 месеца. Ботевградско шосе при връзката "Подуяне“ с "Редута“. Също така бул. "България“. Все булеварди, на които максималната скорост, с която можем да се движим е 70-80 км, но наблюдаваме, че е с доста над нея.

Какво трябва да прави всеки един водач на превозно средство, когато се намира зад волана?

Да не се дрогира и да не пие. Това е от най-същественото значение от това, което наблюдаваме в последните 2 години. Направо, да не кажа, дори КАТ излизат и казват: Всеки трети е пиян зад волана.

А по какъв начин държавата се грижи за това да преодолее тези големи проблеми?



До момента по никакъв никакъв – или няма човешки ресурс, или нямат иновативни идеи, технологии, начини, желание, както искате го наречете. Ние резултат не виждаме от последната акция, която направиха след 5 юли. Никакъв, нулев. Излизат с една суха статистика: Днес сме заловили толкова и толкова, такива пътнотранспортни. Вчера виждам излиза мисля, че министърът в момента от служебния кабинет, който казва: Над 40 служителя са замесени в чадъра над Семерджиев, който уби две момичета със зверска скорост. Значи, това не е висока, това е зверска скорост. В неадекватно състояние, дрогиран, спиран, покриван, фалшиви табели на автомобил, фалшиви книжки – така си е карал 10 години. И никой по никакъв начин не е спрял този човек да стигне до това да убие. Никой по никакъв начин. Тези хора са също косвено виновни за тези жертви. Да не ни казват само, че те ще уволняват дисциплинарно, а да станат, да кажат кои са, да ги покажат, да ги уволнят и след това да бъдат съдени. Нас не ни интересуват само административните мерки, които вземат, ние искаме адекватни, ефективни присъди. Това е просто. Няма, системата не работи в посока гражданите да виждат резултата, тя работи само на административно ниво. Само че като изпълнение нулево.

По какъв начин един сигнал, една катастрофа стига до нас?

Те са няколко вариантите. Единият аз я снимам и я качвам, в другият – ми ги изпращат. Аз нямам проблеми да ми ги изпращат, както и сега, така и занапред ще има хора, които ще го правят. От най-различни естества на работата са хората, които ни изпращат. Няма смисъл да цитираме и да си говорим кой защо. Както и аз, това не ми е работа да снимам катастрофите в София, колкото да им се иска да хората – не. Просто съм свидетел. Качвам, за да видят къде, защо, как, по какъв начин са се случили, защо там се случват, защо наистина се случват на такива места, които да речем концентрацията на ПТП-та е над 60%, точно там, както се случва и с АМ "Тракия“ между 215 и 218 км, все едно сме в Бермудски триъгълник. Виждате, то не бяха рейсове в канавки, то не бяха запалени автомобили, то е нещо страшно.

А що се касае до работата на тези "Фейсбук“ групи, как те са помогнали на хората? Откъде се зароди всичко? Как вие започнахте да администрирате тези две групи? Какъв е резултатът от тях?

Всичко започна с "Фейсбук“ и това аз да се занимавам с администриране и модериране още през 2015 година когато имахме случай на пребито бебе новородено в "Софиямед“ от една акушерка, която между другото, получи ефективна присъда, но все още не е в затвора – минали са леко 7 години, детето инвалид до живот с тежка епилепсия, на лекарства, които не искам да спомена какви са. Но тогава се събрахме нека го кажа няколко майки, бяхме жестоко афектирани от момента, в който виждаш как наистина един зрял човек посяга на едно беззащитно новородено бебенце, което по никакъв начин за нищо не е виновно, камо ли да се защити. Организирахме се, пред съда излязохме, пред Съдебната палата, няколко пъти. Като казвам организирахме се, наистина си организирахме протест – Столична община, пожарна, полиция, МВР, навсякъде сме минали, за да е легално всичко. Опитаха се няколко политически партии, нали нормално, да ни яхнат, няколко организации за протести също, но ние се разграничихме централно от тях, и видяхме, че има ефект, когато се съберат повече хора и поискат ефективност и да не се променят мерки за неотклонения.  Послушаха ни може би, нека така да го кажем. Нека така да го кажем: Когато има медиен и обществен натиск, нещата се случват. Нека хората, когато ги виждат, има резултат след това. Но когато нещо стане от сорта на това да почине някой, защото друг е бил дрогиран или пиян, ако не беше Милен Цветков, за съжаление, нямаше да знаем за този случай, нали, толкова време да се тръби и да се иска ефективност. И какво като е Милен Цветков?

9 години получи на първа инстанция, обжалва, през това време си е на домашен арест, 3 вида наркотици е употребил, с над 100 го удря при спрял, абсолютно не е очаквал човекът, не е имал шанс и той да оцелее. Както двете момичета на "Черни връх“, и Милен не е имал. Линейката е дошла и на първата минута, не е имал шанс при този удар.

Какви са негативите специално за вас от администрирането на тези групи?

Негативите са няколко. Те са гледките, които виждаме, защото не всичко допускаме – някои са просто потресаващи, няма как да ги пуснем в групите, за съжаление, и за радост, защото пък има и обратния ефект – стандартите на общността на Фейсбук могат да ни закрият групата, да я няма повече. Времето, което отделям за това нещо, семейството един вид си пренебрегвам и лишавам от внимание. Но просто така сме се напаснали и в такива часове го правя вече, че да не се случва така.

А по какъв начин взаимодействие с държавата? Опитвате ли се да комуникирате?

Спряхме да комуникираме с нея, след като подадохме няколко сигнала и видяхме, че ни се отговаря след 30 ден. Това е безумие, просто бюрокращината е на ниво да не кажа едва ли не само административно си вършим работата. Аз подавам сигнал дали ще е за паркирани коли, изоставени, ограбена, покъртена, без значение по какъв повод е колата там, те ми отговарят след 30 дни, че не са констатирали нарушение. Това изобщо не искам да го коментирам.

Няма институция за бързо реагиране да бъде, която на момента, сега, защото се е случило да бъде изпратено, дори самите КАТ, СДВР, МВР всичките им трябва определено време, за да не стигнат, пък не било от техния ресор, трябва да се прехвърли към друг. В един момент излиза г-н Тенев от КАТ и казва: Ама ние не можем да го задържим като сме го хванали с наркотици, че шофира. Добре де, ами момчето, което на Цариградско един месец след това, дори в багажника си возило момче, на Арена "Армеец“ направи доста тежко ПТП – изведнъж там пък можеха с колегите от Първо районно да си сътрудничат и веднага го задържаха. Как стават тези неща? Значи, в единия момент не могли, в другия си сътрудничили в районното по адрес. Значи, може, обаче нямат човешкия ресурс ли, нямат желанието ли – не го разбирам.

Какво според вас трябва да се направи? Къде е разковничето във всичко това?

Да приемат, че технологиите вече са в нашия живот и да започнат да ги ползват по предназначение, да ползват нас, които сме навън, които виждаме, които качваме, които непрекъснато публикуваме, ако искате дори само информативен пост, нека ни ползват, нека попитат, нека поискат връзка с нас, защо, кога, къде. КАТ имат една статистика, само че тя се разминава с нашата в "Катастрофи в София". Защото КАТ качват това, което те решат, а ние качваме всичко, което виждаме, разликата е огромна.

Имаме ли катастрофи за днешния ден?

Естествено. В 01.30 часа доколкото разбрах, аз я видях в 07.00 и нещо сутринта, качена е към 04.00 часа. Пак тежко пътнотранспортно произшествие, с висока скорост, предполагам е била, няма да казвам докато е излязат резултати и не видим дали е дрога, алкохол, какво, в "Люлин 4“, тъй като там съм администратор в квартала, на бул. "Захари Стоянов“, в спрели коли – колата поливаната й предница я няма, пожар, даже са се запалили автомобили. Доколкото видях в клипа, което се вижда качено в групите, 4 мисля, че патрулки и един бус имаше на полицията.

Видеонаблюдението ефективна мярка ли е?

Абсолютно да, особено ако камерите са свързани да засичат скоростта – перфектни са. Но Столична община и КАТ казват: Нямаме пари. Добре, нямате пари, нямате хора – гражданите умират по улиците.

Така е за съжаление. Много ви благодаря за този коментар.

И аз ви благодаря за поканата, най-вече защото ние се опитваме по някакъв начин да променим, показвайки всички тежки инциденти, нека така да го наречем. Леките, те са това е ежедневие, не можем без тях. Но тежките можем да ги спрем. И това е моят апел: Да спрат да пият, да се дрогират, да се качват зад волана когато са употребили дори 2 бири да са изпили, 2 глътки от бирата да са изпили. Има таксита, има "Дринк енд драйв“, не може да ме убедят, че ако имат пари да пият за 100 лева, нямат 10 лева да се приберат до вкъщи, това никой не може да ме убеди в обратното. Просто е до мислене, до самосъхранение и до това да ти пука за останалите, тези, които са срещу теб. На теб, ако не ти е за твоя живот мило, поне за тези околните, които са, помисли. Другото е без значение.