Ива Митева от новата коалиция "Заедно“ в интервю за Агенция "Фокус“ за изборите и новия политически проект.

Г-жо Митева, нека да започнем с това, че тази седмица обявихте нов политически проект с Любомир Каримански – коалицията "Заедно“. Това дълго обмислян ход ли бе? 

Чак толкова дълго обмислян ход може би не е. Идеята се роди, след като минаха изборите за 48-ото Народно събрание и видяхме, че отново не може да се състави кабинет, политическата безизходица и безпътица, в която изпаднахме, може би така ни мотивира да се замислим какво бихме направили с нашия натрупан опит. Разочарованието на хората по улиците, това изгубено доверие в очите им, което виждахме, трябваше някак си да го върнем.  

Защо се разделихте с "Има такъв народ“? Разочарование от партията или имаше друга причина?  

Мисля, че тази тема с "Има такъв народ“ трябва да бъде вече затворена, защото многократно съм казвала и г-н Каримански и той, че аз съм благодарна на Слави Трифонов за това, че той ме покани в партията, за това, че ме покани да участвам на изборите и няма да се промени, моето отношение към него. Пожелавам успех на тях и на всички участници в изборите и се надявам участието да е равноправно и битката да е честна. Но знаете, когато започнат толкова много избори да се въртят, когато започнат да се вземат решения, не с всички, от които сме съгласни, може би се натрупва напрежение, което по един или друг начин трябва да бъде потушено. Може би ние избрахме това да бъде начинът.  

В медийното пространство се разпространи информация, че сте поканили адвокат Николай Хаджигенов във Вашия проект, а за "Фокус“ той коментира, че категорично би отказал на такова предложение, тъй като не гледате напълно в една посока. Какъв е Вашият коментар? 

Истината е, че ние сме в прекрасни отношения и с г-н Хаджигенов, и с Мария Капон, и с г-н Бабикян. Водихме разговори, мислехме за заедно явяване, но в един момент решихме, че е по-добре на този етап да участваме сами заради наистина някои разминавания във вижданията ни. Ние сме приятели, имаме прекрасни отношения. Така че информацията, която е в публичното пространство, не е вярна.  

Вие самата споменахте и предстоящите избори, какви цели си поставяте? Къде ще се ситуирате в политическото пространство и на какъв електорат ще разчитате? 

Достигнахме до такава точка на криза, в която няма ляво, няма дясно, няма център. Мисля, че всички трябва да вървим по един път и този път трябва да се казва България. Затова линии ние няма да поставяме, а по-скоро те ще бъдат на ценностна основа. Линиите ще бъдат на идейна основа и на програмна основа. Виждате ежедневно, че проблемите са страшно много. Днес за пореден ден говорим за престъпност по телевизията, липсата на сигурност в хората, за това напрежение във всички нас, за отчуждението във всички нас. Затова една от основните теми ще бъде сигурността на страната и борбата с тази битова престъпност, която ми се струва, че ни върна в 90-те години, новините горе-долу мисля, че такива бяха и тогава. Обедняването на хората – цените растат главоломно, срам ме е да отида в магазин и да гледам как хората си купуват по едно пакетче бисквити и едно кисело мляко и гледат какво пазарува другият. В ХХІ век това е недопустимо. 32 години демокрация – населението ни все повече обеднява, отчуждава се, агресира. Мисля, че в момента трябва да победим и тази омраза и този гняв, и това ожесточение помежду си, защото така няма да постигнем нищо. Най-много един пореден разбит парламент. Антикорупцията естествено, включително и санкциите "Магнитски“ ни показват, че ние имаме проблем там, че не сме решили много проблеми и там трябва да седнем всички заедно отново, за да започнем да пишем нов антикорупционен закон, но такъв, който да отговаря на европейските стандарти, такъв, който наистина да е решил проблемите, които са се натрупали с годините, а не просто да цели да отчетем една поправка, която след една година отново ще ни кажат, че не е на правилното място и не е в правилната посока. Здравната ни система я виждате, че и тя е унищожена. Виждате колко малко лекари имаме, виждате колко намаляват индивидуалните практики, груповите практики не стигат до най-отдалеченото място, намаляват прегледите сред българското население спрямо миналата година, има недофинансирана извънболнична помощ. Така че тук също трябва да се работи много, много здраво. Не знам има ли система, в която не трябва да се работи здраво. Енергетиката – проблемите ги знаем, образованието - в края на краищата учителите са тези, които ще водят нашите деца напред и ще водят народа ни напред. Преди Освобождението знаете, че просветата е била начело. Без просвета напредък не може да има, така че трябва да уважаваме нашите учители и трябва да им дадем полагащото им се. Силната местна власт – говорим от години за силна децентрализация, за силно местно самоуправление, защото наистина в това ще бъде силата на хората по места, и това като че ли не успяхме да го постигнем. Липсва контрол на всички средства, които се изпращат към общините. Дисбаланс в бюджетите на общините, включително ако погледнем бюджета на Софийската община, ще видим, че в районите има страшен дисбаланс на бюджетите. Райони с огромен приход в община София са със същия бюджет, който имат и останалите общини. Няма тема, ми се струва, в която да се пипне и да няма проблеми. Смятате ли, че е нормално 32 години след демокрацията да имаме толкова много проблеми? Това, което на мен ми направи впечатление на последните избори, на които присъствах, е, че България си заминава. Тъжно е да го кажем, но ако сме честни и гледаме обективно, наистина ще видим едни разбити градове.   

За съжаление, наистина мисля, че сте права, и влизаме от криза в криза, а реално погледнато, хората са много обезверени от всичкото това и от тези непрестанни избори. Къде му виждате Вие края? 

Аз му виждам края точно в това надмогване на егото, в това да го подчиним на общочовешки цели и интереси. Трябва да изкараме националните цели и интереси на преден план. Така, както всеки от нас се грижи за своя дом, иска той да е красив, иска той да е почистен, така, както носим отговорност за това, което се случва в него, мисля, че трябва да започнем да се грижим за държавата по същия начин. Затова ми омръзна вече да слушам думи. Искам наистина действия, не искам законите да се правят на парче, защото правейки ги на парче, това води лобизма след себе си. Искам да се седне тема по тема, по тема – това го говоря от две години, и да започне да се преразглежда с всяка тема, обаче със специалистите в тази тема, да се търсят истинските професионалисти и те да започнат да работят, защото те знаят проблемите. Няма как, ако се върнем и на съдебната система, да правим реформа в правосъдната система без да извикаме съдията, прокурора и следователя. Няма как да го направим, най-малко защото в парламента са хора, които нямат представа от тази система на работа. Така че опитът, който тези хора са натрупали, трябва да бъде сложен на масата и народните представители да го чуят. Знаете ли, много е интересно, че за да тълкуваш законите, се изисква юридическо образование и се изисква един огромен трудов стаж. За да ги пишеш и да ги приемаш, не се изисква никакво образование. И виждаме нивото на народните представители какво е. 

Т.е. Вие смятате по-скоро, че трябва да се насочим към едно експертно правителство – така ли да Ви разбирам?  

Категорично смятам, че е така. Ние в момента нашите листи искаме да ги изградим на същия принцип – търсим професионалистите, търсим специалисти, търсим можещи и знаещи хора, хора, които са специалисти в съответните си теми, търсим хората по места, които разбират, и хората, на които им се занимава с политика. За съжаление, в тази турбуленция тези две години все по-малко са тези хора, защото няма какво да се лъжем, че тези хора са уплашени и притеснени. Никой не знае какво ще се случи утре и заради това никой не иска да рискува, особено при тези приказки, че парламентът ще бъде отново няколко месеца. Вие бихте ли влезли в парламента и бихте ли искали да се кандидатирате за такъв парламент? Това още повече обезверява хората. Да не говорим, че когато се изгради някакво управление, обикновено започва дискриминацията на политическа основа, пристига клиентелата, която започва с един мегафон силно да озвучава собствените си идеи и хора, което не е хубаво. Затова трябва да преборим всички страхове на тези хора, да им кажем да идват да участват в политиката, защото в момента са нужни хора с характер, със знания, умения и кураж. 

Ако влезете в следващото Народно събрание, с кои партии бихте сътрудничили? 

Аз мисля, че ги казах и преди малко – с всички партии, с които изповядваме общи цели и общи интереси, и България е над всичко, с тези партии. Ако ние отново тръгнем да се делим, защото не се харесваме, защото не се обичаме, защото някой е казал нещо лошо на другия, отново няма да стигнем доникъде. Все повече чувам хората, че искат кабинет, все повече чувам хората, че са склонни и ще се върнат към всичко старо, само защото всичко ново, което дойде, ги излъга и потопи държавата ни. За съжаление, това го чувам ежедневно. 

Самата Вие споменахте списъка "Магнитски“. Тази нова информация, която излезе, разтърси отново обществото. Ще повлияе ли на изборните резултати? 

Не знам дали ще повлияе на изборните резултати, но ни показва, че имаме дълбоки проблеми. Показва ни, че наистина нямаме един осъден по високите етажи на властта, показва ни, че отново замитаме всичко под килима и ни показва, че колкото и поправки – четири поправки сме направили в Конституцията за съдебната система – нямаме никакво развитие и нямаме никакво подобрение. Всеки път, след всяка поправка в Конституцията си спомнете как ни потупваха в Брюксел и казваха "Браво, това е желанието и това е погледът на Брюксел за вас, за вашето развитие, поздравяваме ви“ и след една-две години, отново в следващия мониторингов доклад ни се удряше шамар и ни се казваше "Отново затлачвате на едно и също място, нямате напредък, нямате устойчивост, нямате ефективност, нямате отчетност на съдебната система“. Аз от 2001 г. се занимавам с тези проблеми, ето сега сме 2023 г. – 22 години един и същи кръг, в който се въртим. 

Като председател на две Народни събрания каква е Вашата оценка за работата на последния парламент? Какво успя и какво не успя да постигне според вас? 

Промяната наистина започна преди две години, април месец, и ние го показахме с тези два парламента, с това, че не допуснахме нарушаване на Конституцията, не допуснахме, като изключим едно решение на Конституционния съд за онзи мораториум върху назначенията, но това беше реакция от емоцията на улицата и ние бяхме наясно, че такова решение ще има. Но не допуснахме нарушение на правилника на Народното събрание, не допуснахме нарушение на законите. Като че ли след тези два парламента отново се върнахме назад. За този парламент, в който аз бях, последния, имаме три противоконституционни решения, и то много важни. Конституционният съд удари звучен шамар на Народното събрание и му показа, че не е господар на собствените си решения. Поздравления и за тези конституционни съдии, които са на всичкото отгоре и в намален състав, вече почти две години. Те показаха, че могат да се изправят срещу Народното събрание наистина, защото не може парламентът да нарушава основни принципи, като принципа на сигурност, като принципа на предвидимост, върховенството на закона, а в същото време да казваме, че вървим напред и сме солидирани с нашите европейски партньори. Те искат точно това от нас, а ние точно това показахме, че не го правим. Правилникът се нарушаваше брутално, Конституцията, законите. Последните решения в парламента ги видяхме всички, освобождаването на председателя на Сметната палата беше абсолютно в нарушение на закона. Така че Конституционният съд има доста да поработи, виждам, че има доста атакувани решения в КС. Още повече, парламентът е орган, който законополага. За последния парламент има 53 закона и 90 решения. Той повече е приемал решения, отколкото закони. Наистина мисля, че трябва да се спре да се законодателства за един период и да започнат да се разглеждат законите, защото обвиняваме съда, че постановява неправилни решения, а в същото време имаме за една и съща материя по няколко закона, които я уреждат по различен начин. Не е виновен съдът, виновен е точно законодателят, който е допуснал всичките тези вратички, и всеки съдия прилага това, което е неговото вътрешно убеждение.  

Много ви благодаря за отделеното време и за хубавото интервю. Пожелавам ви успех! 

Благодаря ви, благодаря ви и аз.