Мира Радева, социолог, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

Въпреки отдавнашните прогнози, че на 50-тия Конгрес на БСП няма да се случи нищо съществено, социалистите много разчитат на него, за да повдигнат лидерския въпрос и да започнат разплитането на възела на партийната несъстоятелност, в която изглежда е изпаднала столетницата. В този Конгрес ще решат дали да участват в предсрочните избори и как тръгналите към обединение три партии: на Румен Петков, на Мая Манолова и на Татяна Дончева. Какъв се очертава да бъде 50-тият Конгрес на БСП – обединителен или разединителен? Следва анализът на социолога Мира Радева, която е наш гост. С нея ще разговаряме както за перспективите пред БСП, така и пред останалите партии в предизборната кампания. Да започнем с БСП. Какъв Конгрес очаквате?

Аз си признавам, че много слабо познавам вътрешните процеси в БСП. Преди малко слушах Костадин Паскалев, който изрази недоумение и недоволство от начина, по който са били подменяни делегати на Конгреса. И това по-скоро, като задавахте този въпрос, по-скоро вещае разделение, ново разделение и нови конфликти в партията. Очевидно за Корнелия Нинова е много важно да се удържи на лидерската позиция. От друга страна, който и да било, независимо дали партия или субект, когато ти си толкова зает с твоите лични проблеми, малко трудно отговаряш на онова, което хората около теб ти казват. Т.е. една партия трябва да защитава интересите, да бъде водач, да бъде лидер на избирателите си и ако една партия е твърде неединна и фиксирана върху тези вътрешни крамоли, неразбории, естествено не може да даде много на избирателите. Според мен много хора се оттеглиха от БСП именно заради това през годините, защото усещаха, че БСП не защитава адекватно техните интереси. И виждаме, че се родиха реално доста алтернативи в левия спектър – и в спектъра на традиционно-консервативно-националистическото, и в спектъра на спекулациите тип "Дайте да дадем пари на бедните“. Искам да кажа, че дори и "Продължаваме промяната“ облече тази риза. Така че конкуренти – дал Господ.

Винаги съм се питала, г-жо Радева, защо ти е партия, след като партията не те иска? Нищо не можеш да направиш реално с нея, освен да й свиваш, свиваш електората? Какво кара лидерите толкова силно да се вкопчват в креслата си?

Егото, мен ако ме питате. Защото най-често хората си казват: "Ами там има едни много пари“ – ние прекалено много материализираме публичния и индивидуалния живот. Истината е, че хората са водени от емоционални мотиви, от желания за мъст, от желание да се докажат, от его. Много други мотиви има, не е просто желанието за пари. Според мен то тръгна всичко от някаква лична битка. Корнелия всъщност, ако се върнем в годините назад, Корнелия Нинова се заяви като основен опонент на Бойко Борисов. И то точно затова е трудно сега да се извъртят нещата и някак си да влязат в някаква коалиция с ГЕРБ. Ако се замислите, тя издигна Румен Радев с идеята, че той ще бъде истинският опонент на Бойко Борисов и то това се и случи. Даже нещо повече: онова, което Корнелия Нинова роди като политическа фигура – Румен Радев, той не просто свали Бойко Борисов от власт, ами той е на път да свали и Корнелия Нинова от власт. Така че да, не е ясно от тези яйца, дето ги мътим, какво ще се излюпи. Но аз лично смятам, че много неща специално в българската политика се дължат на емоционално преекспонирано его на лидерите и затова страдат избирателите, страда българският народ, защото лидерите, като се вкопчат във вътрешни техни някакви лични битки, общо взето загърбват децата си, които сме ние, злощастните избиратели. И ако ме питате,  какво ще се случи на следващите избори – аз все пак очаквам избирателната активност да не е толкова ниска, предвид факта, че има възможност да се гласува и с хартиена бюлетина. А няма защо да се лъжем – отсъствието на хартиената бюлетина отблъсна една част от избирателите, и то особено по-възрастните хора, които се смущаваха, не толкова че не могат да се обучат, не толкова че не могат да се справят, а просто че изпитват неудобство. Да не забравяме, че във всяка възраст хората искат да запазят усещането си, че имат стойност, че не са някакви деца, които някой ще води за ръчичката. Това го наблюдаваме навсякъде. Така че очаквам, според проф. Константинов, на който вярвам, че ще има прилив на около 150 000 гласа, свързани с отпадането на машинния вот, т.е. на възможността навсякъде да се гласува хартиено. Как те точно ще се разпределят, е доста трудно да се каже в момента. Аз съм склонна да вярвам на моите колеги, които излизат с регулярни проучвания. Прави ми впечатление, че те са доста предпазливи, моите колеги, не правят много проучвания. Но е ясно, че ГЕРБ като че ли удържат позициите си – трябва да следим до края на кампанията, докато "Продължаваме промяната“ са в низходящ тренд, което е и логично, защото все пак ГЕРБ имат много стабилен твърд електорат за тия 10-12 години, а "Продължаваме промяната“ е една относителна нова партия, която докато се създаде, и вече като че ли беше публично доста дискредитирана, включително и от създателя си Румен Радев.

Кои ще са играчите в следващия парламент?

Ама то нека да видим първо регистрацията. Доколкото виждам, нещо много не са се разбързали да се регистрират.

Нещо не могат да се разберат май там, където се задават коалиции?

Да.

Местата в листите са изключително силен, голям препъникамък.

Аз дори в този случай не знам, на какво се опират, но не знам и какви бонуси ще даде това очаквано обединение между "Демократична България“ и "Продължаваме промяната“, защото когато партиите са с възходящ тренд и те се обединяват, със сигурност те привличат част от т.нар. колебаещи се избиратели, хората, които до последно се чудят за кого да гласуват, или нямат много ясен избор. И обратното обаче – когато партиите са в низходящ тренд, тогава това може да бъде минус и за двете формации, които се обединяват. Така че това предстои да се наблюдава. От друга страна, моите колеги, социолозите, как да следят истински или близки до реалните резултати, при положение че всъщност все още нямаме нито регистрирани партии докрай, нито регистрирани кандидати. Всъщност това предстои. И понеже партиите се бавят с офертата си към избирателите, избирателите са още по-объркани.

И те ще се забавят накрая с офертата?

Да, и накрая трябва да чакаме едва ли не последната седмица преди изборите, за да разберем горе-долу какво се случва. И все пак това състояние на всеобща несигурност, на лоши новини – погледнете, ние сме тук в един цикъл, откакто почна КОВИД пандемията, това са непрекъснати лоши новини; включително за жалост тази огромна трагедия в Турция и Сирия в момента; плюс войната. Да не повтарям. Това, което живеем, е един живот, в който ние във всеки един момент изпитваме чувство за несигурност. И трябва да кажа, че тук печеливша очаквам да бъде тази формация, която успее в най-голяма степен да вдъхне усещане за стабилност.

Избирателите не могат да се намерят в политическата координатна система – така ли, защото такава липсва?

Ами да, мисля. Защото има едно всеобщо разочарование, отчуждение, защото хората по-скоро според мен ще гласуват срещу този, който не искат на власт, отколкото да изберат положителния герой. Няма положителни герои. Политиците това, което направиха, е, че всички са в калта. Те хвърляха кал едни срещу други, като си мислят, че ще оцапат противника. В действителност те в момента всички са в локвата, в калната… Нали има едни такива борби.

Кални борби?

Да, нали има едни такива – ами това сме, това сме в момента. А няма по-разочароващо, няма по-разочароващо. Видели ли сте щастливи деца там, където майката и бащата се карат денонощно? Разбира се, ние не сме деца, слава Богу, имаме собствените си лични цели, малки наслаждения от живота и много се надявам повечето хора да не са в непрекъснат стрес от това, че ония, които искаме да ни предвождат, които уж да бъдат наши лидери, изглеждат доста нелепо.

Поставихте въпроса, г-жо Радева, за окаляната и окалващата действителност, в която битуваме. Два примера ще ви дам, буквално от последния час. САЩ пуснаха нов списък със санкционирани българи по Закона "Магнитски“. Бившият финансов министър от правителството на ГЕРБ Владислав Горанов и бившият вицепремиер и енергиен министър на тройната коалиция Румен Овчаров са сред санкционираните, както и лидерът на партията "Русофили за възраждане на отечеството“ Николай Малинов и двама ръководители на АЕЦ "Козлодуй“. Междувременно малко по-рано Великобритания също координирано пусна такъв списък за санкционирани българи, но в него са включени  Васил Божков и Делян Пеевски. Така че ето два примера само от последния час за санкционирани сънародници и след "Нексо“ този скандал се очертава като водещ в предизборната кампания. Не зная, дали вие ще ме подкрепите или не, но ми се струва, че едната група от партиите ще поставят въпроса за "Нексо“, другите ще поставят въпроса за "Магнитски“. Така ли ще бъде?

Да, най-вероятно замерянето с кал ще продължи. Но понеже аз винаги се идентифицирам с общественото мнение, с избирателите, опитвам се да разкодирам тези политически послания как прозвучават в главите на хората. Сега признавам си, че самата тази процедура "Магнитски“ е дълбоко неясна и ние допускаме, че тук става дума за хора, които така да се каже са си оцапали името с незаконни сделки. Това е най-елементарното, което ми идва наум. И аз съвсем преди малко чух тази новина, а и признавам си, не съм голям специалист по външната политика на Америка. Но понеже там има две имена, свързани с АЕЦ "Козлодуй“, се чудя, може би така и голяма част от хората ще си задават този въпрос – дали пък това не е свързано с традиционната свързаност на АЕЦ "Козлодуй“ с руското ядрено гориво, за което в момента става много сериозно въпрос. И се чудя, дали пък чрез тези санкции САЩ просто не показват недоволство от някакви взети решения. Видяхме, как остро реагира Румен Радев на възможността ние да останем без ядрено гориво, защото знаем, че "Козлодуй“ е много важен за нашата енергетика и бихме били изправени пред много тежка криза, енергийна. Така че трудно ми е да разбера всичко. От друга страна, присъствието на Владислав Горанов, струва ми се, беше интерпретирано в посока на ощетяването на бюджета, но дали е така – само оставаме с въпросителни. Обаче знаете ли какво, хората не могат да влязат във всички тези детайли. Хайде да кажем Делян Пеевски – той отдавна е фигура доста силно компрометирана. Даже аз самата съм се чудела, защо пък толкова са вкопчени някак си, колко са зависими ДПС от фигурата на Делян Пеевски, та така го бранят, неистово го бранят. Даже в случаите, когато те изглеждат сравнително, на фона на останалите, разбрана партия, нека така да го кажа. Поне напоследък демонстрираха едно желание за търсене на консенсус, на съгласие. Кой знае какво стои зад това – никой не знае. Но така или иначе, като погледнеш целия пейзаж, най-накрая си казваш: ами то читави няма, няма. Аз ще се върна към това, което казах преди това – няма вдъхновяващи фигури. А гласуването е емоционален процес. Даже ако щете,  самият термин "доверие“ означава, че ти се доверяваш, ти вярваш на някого без всъщност да имаш много преки доказателства за неговите качества, защото ти не го познаваш. Точно и заради това аз съм за мажоритарен избирателен закон, защото там все пак има по-големи шансове да познаваме хората, да имаме приятел, който е общувал с тях и знае техните качества, да им видим професионалните биографии. Но така или иначе, бих казала, че това са мечти, които няма да се реализират, струва ми се, поне в близко бъдеще. Така че с огромно огорчение, със стискане на зъби, при положение че нищо вдъхновяващо не се явява на терена, вероятно ще трябва да гласуваме за по-малкото зло. И отново казвам – за мен е много по-вероятно хората в тази разбунена, нестабилна и окаляна обстановка да изберат онова, което им се струва относително, че може да им даде малко повече спокойствие, защото последното, което имахме в последните две години, е спокойствието.

Питам се, дали "Магнитски“ не е отговор на "Нексо“. Средите, засегнати от "Нексо“, да са потърсили възможност за реванш чрез "Магнитски“?

То така, малко отиваме в теорията на…

Конспирациите?

Да, на всемирния заговор.

Вероятно.

Ама откъде да знам дали е така? Защото пък и там фигурите са доста шарени. Нали виждаме, че има хора, приближени до левицата, има хора, приближени до ГЕРБ. Не мога да кажа, не мога да кажа дали е така. И чак пък, чакайте сега, тия от "Нексо“ нали бяха от "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ – те да имат на толкова високо ниво връзки в една все пак много авторитетна институция, в правителството на САЩ, малко ми е далечно, честно казано. Но отново казвам, не съм специалист и не мога да се ангажирам толкова твърдо. Понякога нещата, знаете ли, са много по-прости, отколкото си ги представяме.

Скандалите ли ще определят финала на тази кампания или нещо друго?

Ами то скандалите, те не са нещо ново. Само се вдигаше градуса според мен през последните особено 20 години, пък и 30. Така че ние малко сме свикнали с това. Смятам, че хората ще се опитат да потърсят някаква що-годе спасителна сламка. Щях да кажа сал, щях да кажа остров…

Ама много е голямо. На този етап ще се радваме на сламката, май?

Да, ще потърсят някакво спасение. И понеже отсега чувам някакви разсъждения от типа как следващите избори ще направят същото и ще трябва да правим нови избори – ами то това е ужасно! Ако изборите само ще водят до нови избори, ами просто тия хора да вземат да си вдигнат багажа и да мислим за някакво друго решение. Това е срамно – политически партии да тръгват с претенцията, че идващите избори нищо няма да решат и ще чакаме следващите. Ужасно просто! Това са за мен едни безотговорни хора. За жалост, чух такива неща, и то от хора, които са кандидати за парламента. Много, много тъжно.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, за анализа, който направихте.

Аз ви благодаря. Обаче знаете ли, аз самата като говоря такива неща и…

Се плашите?

Ами не – не ми се иска, не ми се иска това да чуват нашите слушатели, не ми се иска.

Бихме могли да им кажем нещо друго, по-красиво по-подредено, но ще ги излъжем. Идеята не е да ги заблуждаваме, нали?

Ами нека всеки да застане пред себе си и да реши кое е по-малкото зло.

Цоня Събчева