Михаил Миков, бивш лидер на БСП, председател на Народното събрание и министър на вътрешните работи, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"     

БСП свиква лидерска среща за третия мандат в петък от 11.00 часа в парламента. Ще излезе ли правителство от нея? Питаме Михаил Миков – бивш лидер на социалистите, председател на Народното събрание и министър на вътрешните работи. Г-н Миков, определихте в предишното ви интервю за "Това е България“ големия проблем на левицата като загуба на автентичност и истинност. Как преценявате инициираната от председателя на БСП Корнелия Нинова лидерска среща?

Продължаване още от същото. Още от същото, защото от такава среща, в която няма предварително поставени политически жалони, които да очертават каква политика би прокарвало едно правителство, е още от същото. Размиване на политическото пространство, загуба на идентичност и в крайна сметка няма да има някакъв особен резултат, защото ръководителите на другите партии също си дават сметка за това.

Казахте, че ако БСП подкрепи правителство с мандат на Янев, това ще означава прегръдка и полягване с ГЕРБ. Обаче сега БСП кани и Борисов, и Янев. Като се прибави и ДПС, дали пък няма да се стигне до правителство и да бъдем изненадани?

Вижте, не знам дали стигат аритметически гласовете, но българските граждани биха станали свидетели на доста самоцелна конструкция на изпълнителната власт в името на самата власт. Така че аз лично не бих се изненадал от нищо, но то е неестествено, ненормално и не би имало кой знае колко дълъг живот едно такова правителство заради самото правителство. По-скоро смятам, че ще се отиде към избори.

Сбърка ли президентът, г-н Миков, като даде този трети мандат на БСП, или ходът е тенденциозно-нарочен?

Не. Президентът игра по правилата. Той връчва мандата и аз мисля, че има и една политическа логика. След като две десни формации – ГЕРБ и "Продължаваме промяната“, не са успели да съставят правителство, той дава мандата на единствената лява, макар и минимална, макар и с никакви шансове да състави правителство политическа група в Народното събрание – БСП. Така че тук не става въпрос, дали е сбъркал или не е сбъркал. Просто той се движи от конституционната логика, като в същото време дава възможност на всички политически сили, включително и на тези, които не са влезли на предните избори в парламента, да се подготвят за едни пролетни избори.

А ще решат ли предсрочните избори политическата криза или ще я задълбочат?

Вижте, има криза на представителството, криза на автентичността, криза на доверието в политическите партии, свързано включително и с ниската избирателна активност. Като че ли поведението на политическите сили не дава основания да сме оптимисти в отговора на вашия въпрос.

Вие бяхте председател на Народното събрание, бяхте и лидер на БСП. Напуснахте БСП вече, не сте част от нея, но как оценявате 48-я парламент? Това, което наблюдаваме, по ваше време можеше ли да се види?

Макар и в една изключително сложна обстановка тогава, без мнозинство, ние успяхме да приемем закони, които имат значение за хората. Днес Народното събрание се движи по инерция, по инерция приема законите, които са предвидени в Плана за възстановяване и развитие, закони със спорен ефект върху българското общество и българските граждани. За мен така и остава неотговорено на въпроса, кой реши, че точно тези закони са необходими в Плана за възстановяване и развитие? Въобще целият този план като произход, като бащинство е доста неясен. Кой всъщност ни вкара в това приключение? Тук имам предвид не само затварянето на въглищните централи – т.е. поетия ангажимент. Включително и по отношение на законодателството едни закони, които се приемат от парламента, и то с едно относително широко мнозинство, но със спорен ефект за българското общество. Тук мога да ги изброя, но няма смисъл да товарим слушателите с такъв детайл. Някак си извън другия политически разговор остава това, което се приема в Народното събрание.

Какво от политическия разговор, от дневния ред на гражданите убягва днес на политиците и те кралски го заобикалят или пренебрегват, което може би е същото, ако не и по-лошо?

Ами ето един такъв голям въпрос да си зададем – какво направи това Народно събрание за преодоляване на тежките неравенства в България. Ако някой, ако вие или аз можем да се сетим – мисля, че няма такова нещо. Продължават помощите на калпак, всичко е на калпак, без да се държи сметка, а в българското общество има огромно разслоение, разслоение между имащи и нямащи в условия на висока инфлация, в условия на повишаващи се разходи за живот, в условия, когато цената на работната сила не стига за нейното възстановяване. Народното събрание като че ли не намери време да включи в дневния си ред между препирните, споровете, личните нападки, аферите, скандалите ето този проблем, който да намери конкретни законодателни измерения.

И в контекста на това, което казвате, какви са очакванията ви за 49-я парламент? Изобщо как ще се развие политическата картина оттук нататък?

Очевидно е, че десницата ще доминира в този парламент. Очевидно е, че тя ще намери някакъв общ език. Индикациите за това се чуват и днес. Спомняте си заявленията на Борисов, че ако се даде мандата на "Демократична България“, има шансове за някакви преговори за правителство. Защото сега лидерска среща ще има, ама ГЕРБ казват, че няма да подкрепят правителство с мандат на БСП, от друга страна "Продължаваме промяната“ казват, че няма да отидат на такава среща и искат тясна среща във формат ДБ, ПП, БСП, коалиционните партньори от предишното управление и въобще като че ли тези лидерски срещи са само за печелене на време и за поддържане на някакъв интерес в оредялата публика.

Някакъв своеобразен PR ефект?

Даже не мисля, че е чак толкова PR. Повечето хора, особено тези, които следят политиката, са наясно, че тази работа има по-скоро сценично-театрален характер, отколкото същностен политически за решения в Народното събрание, решения за формиране на изпълнителна власт, които да дадат възможност за решения в полза на хората.

Дали аферата "Нексо“ оказа влияние върху решението на президента да не даде мандат на "Демократична България“? Изобщо развитието на този казус как ще повлияе на отношенията в следващия парламент? Няма ли да сложи прът в колелата на десницата?

Не мисля. Но несъмнено аферата "Нексо“, която е един сериозен израз на криптополитиката днес в България – не става въпрос за нищо друго, освен за преплитане между бизнес и политика в най-висша форма – ще се отрази в спадащо доверие в гражданите. На следващите избори това няма как да не се отрази, освен ако гражданите са глухи и слепи за начина, по който в България се преплитат политика и бизнес.

Вие успяхте ли да проследите отчета на министрите? Като бивш министър на вътрешните работи бих искала да ви попитам за работата на вашия колега сега, служебния министър Иван Демерджиев. Как изглежда МВР днес през очите на неговия бивш министър?

МВР няма много възможност да се докаже пред обществото. Честите смени по високите етажи на МВР като че ли се отразяват много тежко и на възможността му за функциониране, макар че с няколко случая напоследък, включително и с този, свързан с миграцията, където се проведоха съвместни операции между МВР и прокуратурата, се дават някакви сигнали, че МВР все още може да решава важните проблеми пред държавата. Но пак обръщам внимание – характерното за МВР през този период на служебния кабинет е свързано с едно подобряване на работата, съвместната работа между МВР и прокуратура. И то дава резултати. Включително случаят "Нексо“ като че ли е такъв.

И на финала искам да ви попитам: левицата какви шансове има за следващия парламент. Не говоря само за БСП, защото левицата не е БСП, и както се оказва, БСП не е левицата.

От доста време, от доста време е така, макар че БСП не иска да признае този факт. Очевидно е, че има дефицит на ляво представителство. Очевидно е също така, че на следващите избори ще има една нова фрагментация на лявото представителство, но това само по себе си няма да доведе до неговото засилване и до поставяне като акцент в работата в следващото Народно събрание на големите проблеми пред разслоена и обедняваща България, пред България, която губи възможностите за икономическо развитие. Пак се връщаме към Плана за възстановяване и устойчивост. Това е отделна тема, която си струва да се коментира. Левицата би трябвало много по-сериозно да анализира това, което се случва при евентуалното изпълнение на този План за възстановяване и устойчивост, да си отговори на въпроса: защо такива големи страни като Холандия, като Германия, включително и съседна Румъния, съотнесено към размера на страната, не са толкова щастливи от получаването на тези европейски средства за намаляване на въглеродния отпечатък, когато България няма толкова сериозен принос за въглеродния отпечатък в Европа.

Очаквате ли промяна в ръководството на БСП на Конгреса сега през февруари? Не бих искала да ви засегна, но на такъв предишен Конгрес вие бяхте сменен – може би не по най-чистия и коректен начин, изненадващо, но на Конгресите се случва какво ли не. Вие какво очаквате сега?

Не, не ме засягате по никакъв начин. Аз съм казал мнението си по този въпрос. По-скоро не очаквам някаква промяна. БСП е обезсилена, обезкървена, отслабнала, изгубила е инстинкта си за самосъхранение. Изгубила е инстинкта си за обществените потребности и начина, по който тя им отговаря. Но в тоя смисъл аз и не очаквам такава промяна, макар че тя е абсолютно необходима, а след това е необходимо много време за нейното възстановяване на позициите, на които е била преди, и на позициите, на които най-новата ни история помни от последните 20-30 години.

Цоня Събчева