Мариана Кукушева, председател на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Топлото време и липсата на валежи тази зима може да намали и оскъпи производството на много селскостопански продукти и не само, независимо, че през 2022 година цените им се увеличиха средно с 25 до 30%. Последният доклад на Световната организация по земеделие и прехрана прогнозира, че заради сушата през последните месеци в Европа производството на мляко през 2023 година ще намалее с 0.5%, производството на говеждо месо с 0.6%, а на свинско с 5%. За птичето и яйцата очакването е продукцията да падне с 0.4%. Но въпреки температурните рекорди поне засега никой в България не прогнозира провал на зърнената реколта, макар и с известни уговорки. Какви са очакванията за цената на хляба предвид нетипичното за месец януари време, което ще се отрази неминуемо на зърното и реколтата от пшеница? Прогнозата ще бъде на Мариана Кукушева – председател на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. Добро утро.  

Добро утро за много години! 

За много години, г-жо Кукушева! Живи и здрави да бъдем всички! Какви са очакванията ви, г-жо Кукушева, за цената на хляба, както казах, предвид нетипичното за месец януари време, което ще се отрази по някакъв начин на зърното и на реколтата от пшеница?  

Към момента нямаме никакви притеснения по отношение на качеството и количеството зърнена реколта, която се очаква да приберем, защото затоплянето е частично изненадващо, тъй като и миналата година ако си спомняте, първата десетдневка на месец януари пак беше топло, нямаше сняг. В момента есенниците се развиват много добре. Хората пътуват и са видели зелените килими, които са по българската земя. Очакването за сняг всъщност ще развие нормалните биологични процеси в растенията и няма за какво да се притесняваме. Това е по отношение на реколтата. По отношение цената на зърното – за първи път в последните 3 години тя е толкова стабилна. Да, не е очакваната цена от страна на земеделските производители, цената е сравнително по-ниска спрямо цените на зърното от месец март-април 2022 година, но няма очаквания за трусове, защото в света има достатъчно пшеница. Когато не се променя цената на основната суровина, ние не можем да гадаем и няма как да очакваме, че ще има промяна в цената на хляба. Цената на хляба и тази година ще бъде без ДДС, т.е. потребителите няма да плащат последните 20%, които се слагат върху доставната цена на хляба, и това е изключително важна социална мярка, взета искам да подчертая от всички политически сили в страната. Това е най-социалната мярка, защото тя опира до джоба на всеки български потребител. В момента договарянията са приключени, и пак повтарям, не се очакват сътресения по отношения на цената на хляба. Има колеги, които сигурно ще се опитат да пробват пазара с по-висока цена, но това са представители на малките бутикови пекарни, които имат специфични разходи и правят хлябове в сферата на много по-скъпите продукти.  

Г-жо Кукушева, на какво според вас се дължи именно тази стабилност на цената, която вие казахте? За първи път имаме толкова стабилна цена.  

Стабилността на цената първо е от достатъчното количество зърнена реколта. Второ и не на последно място от отшумялата пандемия, каквато беше 2021 и 2022 година първото тримесечие. Виждате, светът е успокоен, Европа също. Трето нещо много важно – субсидиите, които получаваме от държавата по отношение цената на енергията. И четвърто, пазарът отся нестабилните играчи. Те така или иначе преустановиха своя бизнес, но те бяха представители предимно на много малък квартален бизнес, и при затварянето на държавата и при затварянето в къщи, те загубиха своята клиентела и после не можаха да се върнат на пазара. Познавам такива колеги, които вече се занимават и реализират в друго поприще.  

Очаквате ли ръст в тази връзка на производството на пшеница през настоящата година?  



България е традиционен голям производител, даже ние сме на първо място в света по производство на пшеница на глава от населението. Това обезпечава нашата продоволствена сигурност. Ние произвеждаме около 4.5 пъти повече пшеница от количеството, което ни трябва да вътрешно потребление. И това е част от финансовия баланс на страната, част от БВП. И това ни прави силни, защото явно България изнася основно две неща: първото е пшеница, и второто е електроенергия. Това ни прави независими в огромна степен, защото в България не се случи и няма как да се случи онази продоволствена криза, която преживяха развитите европейски държави.  

Какви ще бъдат предизвикателствата за вашия Браншови съюз на хлебарите и сладкарите през настоящата година?  



Основно предизвикателство е отново да продължим да следим пазара, за да няма изкривени търговски практики и да няма злоупотреба с нулевото ДДС на хляба. Много важна наша задача през годината е да продължим да отстояваме категоричното правило, защото има много заблудени експерти, които твърдят, че нулевото ДДС не се отразява върху цената – напротив, ДДС винаги се плаща от крайния потребител. Винаги, във всички случаи. Т.е. нулевото ДДС се отразява върху крайната цена. И много важно изискване за нас като браншови съюз е да продължим да защитаваме интересите на бранша на национално и законодателно ниво и да се борим със сивата икономика, която чувствително намаля благодарение на нулевото ДДС, което се внесе в хляба. Инак нямаме някакви сериозни сътресения. Ние сме бранш, чиято първична суровина се произвежда в държавата, независим от международни доставки, и в този смисъл считам, че имаме едно обезпечаване на своята работа във всеки ден и нощ на годината.  

Ние ви пожелаваме успех и ви благодаря за това интервю.  

Благодаря ви. Да ви е сладък хлябът през цялата 2023 година!  

Благодарим ви.