Лъчезар Богданов – главен икономист в Института за пазарна икономика, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България“ на Радио "Фокус“

На пряката ни телефонна линия е Лъчезар Богданов – главен икономист в Института за пазарна икономика. Добро утро.  

Добро утро.  

Г-н Богданов, според данните на Националния статистически институт е отчетен спад на годишната инфлация у нас. Кога обаче гражданите ще усетят този спад?  

Мисля, че съвсем ясно се видя и причината за този отчетен минимален спад, и това са два фактора. Единият – енергията за бита поевтиня леко, което е директна последица от поевтиняването на природния газ през октомври през достигнатите пикове през септември. И това, разбира се, всеки, който ползва природен газ в бита си, го вижда. Така че това е единият фактор. Другият – течните горива, които също през октомври леко поевтиняха и това се отразява на всичко свързано с транспорта и директно със самите горива. Оттам насетне другият фактор е чисто аритметически: миналата есен през октомври беше започнал този процес на бързо вдигане на цените месец за месец, така че всъщност имаме и базов ефект, и това ще се случва в следващите месеци. Тоест, вече когато сравняваме годишната инфлация, ще сравняваме с 12 месеца по-рано, когато вече цените са били нараснали. Така че това са основните фактори, които вероятно ще доведат това да виждаме същите или по-ниски нива на годишна инфлация, даже според мен, по-скоро можем да очакваме дори и постепенно спадане на годишния темп, но далеч няма да е скоро моментът, в който ще видим инфлация 0-1-2%, с каквито бяха свикнали в един дълъг период от 2014-2015 до към 2020 година.  

В предварителния ни разговор вие казахте, че обричането на тежка зима се слуша от години. Какво е вашето мнение, гражданите ще посрещнат ли по-трудно сезона тази година?  

Вижте, голямото предизвикателство, за което винаги говорим за зимата, са енергийните разходи в бита. Това, което обаче в България е много важно, е, че цената на електрическата енергия на практика остава същата за домакинствата. Това е много важен фактор, за разликата от много други европейски страни, където електроенергията за бита е поскъпнала от 3 до 4 пъти. Вторият фактор е това, че централното отопление там, където го има, е поскъпнало, ако отчетем по-ниското ДДС, с около 29%, което не е малък разход, но със сигурност все пак е по-укротен от тези няколкократни поскъпвания, които се виждат в други страни. Цената на твърдите горива – въглища, дърва, там е големият проблем, и всъщност, това е предизвикателството, че именно най-уязвимите, най-бедните, а това са традиционно хора, които живеят в малки населени места, които се топлят с такъв тип горива, всъщност ще пострадат най-много. Но на макро ниво по-скоро мисля, че към този етап избягваме всякакъв апокалипсис, и това се надявам да се запази следващите няколко месеца.  

Разбира се, надяваме се на това, и както и вие казахте, щом сме по-облекчени от някои от другите страни, съответно това е плюс за нас. Бе прието Удължителен закон за бюджета. Как ще подейства решението на фона на високата инфлация и предизвикателствата, през които сме изправени?  

Предизвикателството всъщност за мен по-скоро идва от обратната посока, а всички мерки за борба с инфлацията от големите Централни банки в Европа - говорим за Европейска централна банка, по-скоро ще въздействат, сваляйки инфлацията в известна степен, но и ограничавайки и инвестициите и потреблението, тоест, едно охлаждане на икономиката, което може да е свързано с много по-ниска икономическа активност, което пък за българската индустрия ще означава по-малко търсене на продукцията от основните ни търговски партньори, повече безработица, което ще се пренесе постепенно и в България. Рисковете по-скоро отиват в посока рецесия при спадаща инфлация. Никоя криза не си прилича с предходната, но ние си спомняме, че 2008 година имахме рекордна инфлация, но след това финансовата криза всъщност доведе до обратния ефект, доведе до спиране на кредитната активност, спиране на инвестициите за няколко години, висока безработица. Тоест, съвсем скоро може да почне в Европа, и разбира се, в България като все пак доста интегрирана икономика с европейската, можем да започнем да се притесняваме за тези проблеми, а не толкова за нарастващите цени. Говорим за следващата година, а не за следващите два или три месеца.  

А какво влияние оказва липсата на работещо правителство и неизвестността, и всъщност, какъв е шансът да има балансиран бюджет, ако политиците не се обединят около общи идеи?  

Аз мисля, че това трябва да стане в някакъв момент. И мисля, че тази странна радост, която е обзела част от политиците и част от бизнес асоциациите, работодателските организации, че видите ли, всъщност е много хубаво, че нямаме нов бюджет, имаме удължителен бюджет, тоест, няма да се вдигат дефицитите, няма да се вдигат разходите, това е временно решение. Ние няма как да имаме такъв удължителен бюджет, който да действа цяла година. Така че все някога ще има правителство, все някога ще има и редовен бюджет, което означава, че дали сега, или след 2 или 3 месеца ще трябва да се проведе този дебат и ще трябва да се събере мнозинство, което да се обедини около това, че България трябва да има много ясна и предвидима бюджета перспектива с по-нисък дефицит, с много ясна идея каква политика по доходите ще се води в следващите не само една, а в следващите 3 години, каква политика по данъците ще се води, и оттам какво ще се случи с дефицита, каква дългова политика, с колко ресурс България ще излезе да търси финансиране на международните финансови пазари. Това е много важно. Дали ще се случи тази седмица, другата седмица или след 2 месеца, този дебат е неизбежен, така че за мен по-добре е да се случи колкото се може по-бързо, по-добре по-бързо отколкото по-късно, най-малкото защото а те са в тази посока. В момента в тази ситуация, в която навлизат глобалните финансови пазари, така или иначе с рамка от 6-7% бюджетен дефицит и прогноза за 3 години поне 15-16 милиарда нови заеми, това е неизпълнима рамка. Тя всъщност изглежда някак си по-скоро виртуална, тъй като с такава заявка България ще бъде практически изключена от международните дългови пазари, а и на вътрешните дългови пазари, и финансирането ще трябва да дойде на космически лихви.  

В края на разговора искам да спомена, че в есенната си прогноза Европейската комисия посочва, че за следващата година ни очаква висока инфлация и безработица. Какви са вариантите за по-добра картина и каква е вашата прогноза в икономически план за следващата година?  

Най-важните неща за България са: от една страна, ясна перспектива за стабилна финансова рамка, което е по-скоро политически риск, а втората перспектива, която също е частично свързана с разрешаването на политическата ситуация, е отпушване на публичните инвестиции, най-вече инвестираните в евросредства. Ние всъщност стоим върху десетки милиарди както от Плана за възстановяване, така и от традиционната многогодишна финансова рамка на Европейския съюз или както ние ги наричаме - оперативните програми от новия период, но те не се използват. А това може да бъде много силен тласък, който да ни помогне да минем по-лесно през една евентуална европейска рецесия. И на трето място, разбира се, България пак казвам в дългосрочен план още не сме възползвали в максимална степен от това, че сме част от общия европейски пазар. Това означава, че ние имаме огромен потенциал за привличане на инвестиции, и то инвестиции в сектори с висока добавена стойност, високотехнологични сектори, както се казва, високата индустрия. Частните инвестиции всъщност в последните няколко години са на изключително ниско ниво, независимо от това, че светът и Европа се къпеше в евтини пари, независимо от това, че българският бизнес имаше огромни печалби, които на практика стояха и не се реинвестираха, всъщност, има огромен потенциал. Така че активизирането на частните инвестиции това е другият потенциал. И ние сме толкова малка икономика, че 3-4 големи инвестиционни проекта, които могат да стартират, на практика биха ни предпазили от едно навлизане в рецесия. Все пак успокоителното е, че дори в прогнозата на Европейската комисия, дори с предупреждението за забавяне на растежи и евентуално привнасяне на рецесия и криза от основните ни търговски партньори в Еврозоната, най-вече Германия и Италия, все пак очакването и нашия потенциал се оценяват като на малко по-добър от Западна Европа. С други думи ние ще продължим да догонваме, имаме потенциал и можем да продължим да растем малко по-бързо, така че да се сближаваме с по-богатите страни.  

Ами дано видим развитие на този потенциал. И аз ви благодаря за отделеното време и за разговора.  

И аз благодаря.  

Габриела ГАНЕВА