Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България" 

България остава в незавидното положение от дъното на класацията за най-ниски доходи и най-много работещи бедни сред населението на Европа. Това трудно се възприема на фона на относително добрата за икономиката 2022-ра година, с доста приличен икономически растеж, с исторически рекорди на индустриалното производство и на износа, с почти възстановен туризъм, с много добри резултати в дигиталните услуги, и със слаба безработица. Тези дни обаче Централната банка определи основния лихвен процент за началото на декември на 1.82%, който от януари на миналата година е пораснал от 1.42%. Повишението отразява тенденцията на покачването на лихвите и е важно за изчисленията на просрочените задължения, което както и да се погледне е лоша новина за хората и за бизнеса с кредити. Като теглим чертата, какво имаме: увеличава ни се стойността на кредите, растат цените в търговската мрежа, следователно чудно ли е, че над 770 000 българи на възраст между 15 и 74 години имат нагласата да напуснат България, според анкета на Националния статистически институт? Как се съпоставя добрият икономически растеж с високия ръст на потребителските цени и все по-скъпия за домакинствата живот? Следва анализът на Лъчезар Богданов – главен икономист в Института за пазарна икономика, който е наш гост. Г-н Богданов, защо икономиката работи, компаниите се справят добре, пазарът на труда има добри показатели, а имаме отчетлив ръст на потребителските цени, съответно инфлацията расте и хората се чувстват все по-бедни?

Първо да направим едно уточнение: България наистина като цяло е на дъното в Европейския съюз според БВП на глава от населението или както популярно го наричаме доходи на човек от населението, това е вярно, но не е вярно, че имаме най-голям дял на работещите бедни. Всъщност, ако видим статистиката на бедността и социалното изключване, профилът на бедните в България е почти изключително от хора, които не са активни на пазара на труда, т.е. не работят по една или друга причина, било то защото са пенсионери, било то защото имат някакво увреждане, нямат образование и са безработни и т.н. Така че това е всъщност така да го кажем профилът на истински бедните в България. А по отношение на все пак на доходите на работещите и на голяма част от пенсионерите, там вече усещането идва от това, че като цяло България е по-бедна страна от по-богатия Запад. Как се отразява икономическият растеж? Ами всъщност, в динамичните сектори, в частния сектор говорим, че там заплатите преди този тежък инфлационен шок, който изживяхме в последните 7-8 месеца, преди това растяха с доста изпреварващи темпове на почти нулевата инфлация, от една страна, т.е. хората реално забогатяваха, и второ, дори миналата година виждаме, че в някои сектори имаме повишение от над 10%  на заплатите. Т.е. очевидно за част от работещите до някаква степен инфлационния удар е, пак казвам, до някакъв степен компенсиран. Разбира се, в България инфлацията, една значителна част от нея е резултат от много рязко покачилите се цени на горивата и на ключови суровини, включително на основни хранителни и селскостопански изделия през миналата година, което много бързо се пренася. А и това е характерно за по-бедни като цяло страни, но и конкретно за по-бедните домакинства, тъй като те харчат много по-голям дял за стоки от първа необходимост, които през последната година поскъпнаха много. Така че това е накратко картината. Няма някакво противоречие. Разбира се, аз очаквам тази година доходите да изпреварят инфлацията, т.е. ние имаме с известно забавяне повишаване като цяло на заплати и на пенсии, докато инфлацията по всичко личи ще се укроти и ще бъде доста по-малка.

А какво очаквате да бъде общото икономическо състояние през следващите месеци на тази година?

Това е въпрос, който си задават и доста по-глобално насочени навигатори: какво ще се случи изобщо с икономиката на Китай, на САЩ, и на водещите  икономики в Еврозоната. Изглежда се овладяха страховете за някаква много тежка рецесия специално в Европа заради шоковото поскъпване на горивата, най-вече на природния газ и електроенергията. Това от една страна е добре. И по-скоро прогнозите за 2023 година са за избягване на някаква по-сериозна рецесия. От друга страна все пак индустриални икономики, Германия най-вече, Италия, започнаха вече в последните месеци леко да показват признаци на отслабване на икономическата активност, което ще се пренесе и при нас в някакъв смисъл за определени български сектори, които са пряко свързани с тези икономики, в тях ще има известно охлаждане. И второто неизвестно е: какво ще се случи с кредитирането, което от една страна финансира текущото потребление, но може би в по-важна степен финансира и инвестиции в недвижими имоти и най-вече за жилища. Засега няма някакво повишаване на лихвите специално по ипотечните кредити, но вече при потребителските имаме с над процентен пункт повишение за последните 2 месеца. Това ще е важен фактор, който ще видим, дали ще удари и строителството,  и всички свързани с това стопански дейности, за което ние си спомняме какъв шок преживяхме 2009-2010 година. Сега вероятно няма да е толкова силен, но при всички случаи някакъв ефект ще има. Пак казвам, това е неизвестното засега. Но това са двата фактора: външният фактор – какво се случва с Германия, Италия и другите водещи икономики в Европа, и какво ще се случи при нас с кредитирането, с пазара на имоти и със свързаните с това услуги и бизнеси.

Г-н Богданов, защо компенсациите за тока не задържаха цените на стоките и услугите?

Това наистина е въпрос с повишена трудност. Краткият отговор е, че имаме пазар, и ако в даден момент една стока се търси и клиентите са готови да плащат много, това, разбира се, се отнася в най-голяма степен за международно търгуемите стоки, които имат глобален пазар, то тогава съответните компании продават тези стоки на каквато е моментната цена на пазара. И това важи и ако щете за част от храните: за месо, за зърно, важи за дрехи, важи за други суровини, например и за торове. А от друга страна държавата България компенсира разходите, но тя не може да поставя условия или поне такава е версията, че няма как да поставя условия на съответния частен предприемач: ако ти дадем субсидия, ти няма да вдигаш цените. Още повече, че впрочем виждаме, че това е поведението и на компании като "Лукойл“, които всъщност се възползват от по-ниската цена на руския петрол заради специалното изключение, което България има, но в същото време продават и в България, и в целия регион на общ пазарен принцип, разбира се, с малко по-добри условия от конкурентите, но при всички случаи те се съобразяват с пазара в Европа. Така че това е общото положение, затова и такива общи субсидии са немного ефективни. Оказва се, че част от тях се превръщат просто в по-големи печалби на фирмите. Разбира се, за някои фирми са били много важни, важни са били вероятно в много голяма степен и за болниците, да речем за общинските сгради, за училища и детски градини, но за много други компании те така или иначе са успели да прехвърлят цените на крайния потребител, а тези компенсации им идват нещо като подарък.

Т.е. компенсират се фирми, които в една сериозна част нямат такава нужда, докато пък други имат, но за тях компенсациите не са достатъчни. Това ли се получава?

Точно това е всъщност въпроса – ние не знаем на кои точно им трябват и на кои не им трябват компенсации, защото никой не си направи труда да направи такъв анализ, говорим от страна на администрацията.

Ами защо няма такъв анализ? Това направо е изумително.

Защото е очевидно по-лесно да направим една обща схема за всички. Тя ни връща малко във времето на регулираните цени, всъщност за бита цената и на газа, и на тока, и на парното, и на водата са регулирани от КЕВР, така че по подобен начин се  защити гарантирана цена, ако си спомняте едни времена малко по-отдавана, и цената на едро също беше регулирана от КЕВР, т.е. и за бизнеса. Някак си върнахме се към едно десетилетие по-рано. Това дава някакво спокойствие, всички са доволни в най-общия случай. Но големият въпрос е, че всъщност не се постигна този да го наречем дори леко популистки ефект, за който в началото политиците  казаха: ето, ще дадем компенсации, за да няма инфлация в България. Сега, част от компании с по-ниските разходи за енергия вероятно са спестили част от разходите, и вероятно това е довело до някои цени, които са повишени по-малко, отколкото иначе биха могли да бъдат повишени. Ние това също не го знаем, защото пак казвам, не е правен такъв анализ. Има вероятност и за такива причини. Вероятно за всеки сектор е различно. Там, където има глобален дефицит за дадена стока или поне в Европа, очевидно там цените са нараснали, така че да задоволят това нараснало търсене. Там, където пък има засилена конкуренция, очевидно, то се вижда всъщност и по структурата на инфлацията в България – някои стоки са поскъпнали доста повече от други. И това е факт. Но няма как да знаем фирма по фирма, то и никой не е правил такъв анализ, но в крайна сметка въпросът е, че много енергия политическа се хвърли в това, и в крайна сметка не се постигна нещо кой знае колко, освен че част от бизнеса е очевидно доволен.

Това, от което се интересуват слушателите, е: по какъв начин ще се спре нарастването на цените в магазините, най-вече потребителските цени и на стоките от първа необходимост, от т.нар. "малка кошница“, която задоволява в най-висока степен нуждите на българските граждани?

Аз мисля, че тук имаме един по-голям отговор и един по-конкретен отговор. По-конкретният отговор е: Европа трябва да си разреши енергийната криза. И тя започна вече да се разрешава – алтернативни доставки на руския газ се намират, очевидно се включиха и някои нови енергийни мощност в електроенергетиката, т.е. спадна и цената на електроенергията. Това неминуемо ще доведе на целия общ пазар до намаляване на разходите за енергия, оттам и до по-малък натиск върху производителите. Това е конкретният фактор. Вторият фактор разбира се е, че по-високите лихви ще потиснат в известната степен инвестиционната активност, потреблението на кредити, пак казвам глобално – в САЩ и в цяла Европа, което всъщност ще охлади малко търсенето в  икономиката и ще сложи спирачка на ръста на цените, а защо не и ще доведе до спад вероятно в някои цени. И разбира се на трето място, в крайна сметка става въпрос за конкурентно предлагане, т.е. когато имаме отворени пазари и истинска конкуренция, а не картели и монополи, тогава лека-полека след такива резки скокове и драматични увеличения в рамките на седмици и месеци след това следва успокояване и отново конкуренцията сработва. Така че дългосрочното решение е това: ние трябва да имаме пазари, които работят, и във всеки момент, в който някой производител може да продава на твърде висока цена своята продукция, независимо дали става въпрос за яйца, сирене, мляко, или за каквото се сетите, трябва да имаме гаранцията, че европейският пазар е отворен, работи, веднага ще бъде посрещнат от конкуренция, от стотици други производители, които ще предложат стоката на по-ниски цени. И това е дългосрочното решение. Това, както се вижда, вече се случва. Всъщност, инфлацията достигна пик през октомври в Еврозоната, септември в България, и оттогава лека-полека тя пълзи леко надолу. Така че аз очаквам и през 2023 година да се задълбочи този процес и да имаме стабилизиране и нормализиране. Пак казвам, при някои стоки мисля, че ще имаме дори спад на цените.

Съществува ли елемент на спекула в търговската мрежа?

Аз не знам защо това звучи или като някакъв шок, изненада, или като нещо лошо само по себе си. Във всяка ситуация един търговец, един бизнес иска да печели повече и да реализира повече от своята продукция на по-висока цена. Пак казвам, големият въпрос е това да не става с картели и с монополизация на определени браншове и с подкрепа тайно или не толкова тайно на държавни институции, които подкрепят определени производители и им дават някакво гарантирано положение. Решението срещу спекулата  е конкуренция и пазар. Това винаги е било решението. Но пак казвам, в такива смутни времена има седмици и месеци на паника. Същото беше и при КОВИД, ако си спомняте, изчезнаха някои стоки, всички решиха, че идва Апокалипсиса – консерви, тоалетна хартия. Същото беше и февруари-март, ако си спомняте, олиото решихме, че ще свърши, и торовете ще свършат, и какво ли още не. Хлябът и брашното щяха да свършат, защото Украйна очевидно е във война и ще бъде трудно да изнася зърно. Но както се вижда, ето ви пример, цените на пшеницата са вече на цени под зимата на миналата година. Така че не просто спря покачването, а напротив, ние се върнахме на по-ниски цени на житото от преди една година. Така че това е дългосрочното решение. Всеки се пробва, въпросът е да има пазарни механизми, които да ограничават това и веднага да дават ново решение с по-конкурентни цени.

Г-н Богданов, на финала на 48-ото Народно събрание парламентът одобри на второ четене промени в Кодекса на труда, с които се въвежда механизъм за определяне на минималната работна заплата. Чрез него тя става 50% от средната. Как ще се отрази? Как оценявате този ход? Той получи доста различни и диаметрално противоположни оценки през деня.

Според мен излишно се драматизира. Това не е най-умният индекс или връзване на минималната заплата, който можеше да бъде измислен. Така или иначе това е стъпка към това да се откачи решението за минималната заплата от чисто политическата конюнктура, защото знаем, че винаги като я определят от Министерски съвет с постановление, винаги има натиск, спорове, синдикати, работодатели, някакви драми, напускат тристранката и т.н.. Т.е. излишен шум за нещо, което би трябвало да е резултат от някакъв задълбочен анализ на пазара на труда и изобщо на икономическото развитие. И това е някакъв механизъм да имаме някаква формула. Пак казвам, можеше и по-сложни и по-умни формули да се измислят, но да кажем това е политическа стъпка в правилната посока, т.е. да излезем от политизирането на въпроса и да го вкараме в някаква рамка на анализ и на сметки. Няма да има голяма разлика. Догодина вероятно наистина ще се стигне до тази заплата от над 850 лева, така че, говорим за 2024 година, нищо особено при тази инфлация, при този ръст така или иначе на доходите, който се случва, това няма да е някаква шокираща промяна. От друга страна и хората да не очакват някакви огромни увеличения, това също трябва да е ясно. Няма да е някаква лъвска стъпка или героична стъпка в някаква посока.

Казахте, че биха могли да се измислят по-умни формули. Как звучат те?

Ами защо да гледаме само средната заплата, можем да сложим и други индикатори, т.е. да е някаква комплексна формула, която да отчита и производителност на труда, и общ ръст на икономиката, да има възможност примерно при тежка рецесия да не се повишава минималната заплата, защото тогава всъщност наистина застрашаваме заетостта на хората с по-ниска квалификация в криза, когато така или иначе фирмите уволняват хора, и ако ги натоварите допълнително с разходи, това може да доведе до неприятни аспекти, тъй като пак казвам, тези формули имат известно забавяне във времето. Така че ето такива неща, пак казвам, по-комплексна формула, която да отчита няколко фактора, а не просто средната заплата общо за страната. Но пак казвам, това са технически детайли, това може да се промени, т.е. такъв тип промяна във формула е възможен. Лошото е, че в момента се използваше единствено с идеята партиите да кажат: ето, ние вдигнахме заплатата от догодина. Това е малко…

Предизборен популизъм?

А всъщност, идеята на тази формула е да не може партиите оттук насетне да казват: ние сме за толкова и толкова заплата. Не знам, дали осъзнаваха, какво гласуваха депутатите, защото в крайна сметка веднъж сега ще си отчетат някаква червена точка или успех, но ако наистина се прилага такъв механизъм, то тогава няма да има изобщо разговор другата есен колко да е заплатата. Не знам, дали си дават сметка, че няма да може да има пламенни изказвания в парламента, по телевизионните студия  да има битки и спорове. Същото важи и за синдикатите, и за работодателите – да влизат в люти битки колко трябва да бъде, дали трябва или не трябва да се вдига с 5, 10 или 15%, защото всъщност те въведоха една много проста формула, която някак си е безспорна и всъщност няма по какво да дебатират. То просто ще се получава едно число, което един четвъртокласник може да сметне от данните на НСИ.

Политиците със сигурност не са разбрали какво са приели, но за сметка на това синдикатите са много наясно, защото след гласуването на промените в Кодекса на труда, те бяха меко казано гневни, дадоха кратка пресконференция на трибунката в Народното събрание, и резюмето от която е, че това решение на парламента обезсмисля социалния тристранен диалог от една страна, и на практика им минира тяхното желание минималната заплата да бъде 1000 лева.

Ама това е точно така. Не може и двете да имаш. Не може с аргументи за формула да искаш да се вдигне нещо, а след това когато се въведе формула едновременно с това да кажеш: ама то ще е формула и няма да може да става под натиск или по някакви преговори. Т.е. това е алтернативата: или има преговори, или пазарлък както се казва, всяка година или два пъти в годината, или има формула, която автоматично дава резултат. Двете някак си трудно живеят. Това е. Но и самите синдикати с това си забиха нож в гърба. Те няколко години говореха за формули и проценти, а те така да се каже активно подкрепяха идеята, че минималната заплата е ниска, трябва да расте по-бързо именно с такива да ги наречем аритметически коефициенти и формули, сега изведнъж се учудиха, че всъщност ако се въведе формула, която по обективни данни стига до някакво крайно число. Но това е по-скоро политическият нюанс на нещата. Аз не бих си позволил повече да коментирам. Каквото са направили, направили са, така са преценили.

Тук има обаче и икономически акцент: работодателите отдавна недоволстват, че ако се вдигне минималната работна заплата, ще има райони на България, където по принцип стандартът е по-нисък, като Северозападна България, където минималната заплата ако се вдигне, тя ще бъде до нивото на нормалната средна заплата в момента там, и може да доведе до фалит на фирми, които няма да могат да изпълнят изискванията и очакванията на служителите си.

Аз пак казвам, това по принцип е така като икономическа логика, въпросът е, каква ще е тази стъпка. Факт е, че минималната заплата в последните години изостава от средната заплата. Тази година също изостава от средната заплата. Така че трудно можем да изведем такъв аргумент, че тя ще бъде твърде голяма. Т.е. и в момента в някои области, и особено в някои общини с много ниска степен на икономическа активност, и там знаем, че има общини, в които работят по 100-200 човека реално в частния сектор, всички други са или безработни, или пенсионери. Така че ако вадим този аргумент, да, очевидно там минималната заплата е някакъв фактор, но тя и досега е била. Така че пак казвам, нищо особено няма да се промени, ние не говорим за вдигане на минималната заплата с 30%, или с 40%, или с 50%, или двойно, така че и това е малко прекалено емоционална реакция. Не знам, защо всъщност темата с минималната заплата от всички възможни теми и по социална политика, и по икономическа политика, и по финансова политика се превръща в толкова централен момент в целия ни дебат.

Защо? Какво е вашето обяснение? Може би няма друго за какво да си говорят в парламента?

Защото може би е по-разбираема и проста за представяне, не знам.

И на финала, г-н Богданов, да ви попитам: как ще се отрази политическата нестабилност у нас върху икономиката и върху личните ни финанси?

То много зависи, как се управлява през това време. Това, което можем да кажем институционално за това, което ни предстои, за пореден път ние ще имаме една изпълнителна власт, която на практика ще е безотговорна и безотчетна в политическия смисъл на думата. Тя е назначена от един човек, от президента. И оттам насетне няма никакви механизми за контрол и за корекция от политиците. В този смисъл много зависи от персоналния състав и от заръката или заданието, които получи този екип, който за пореден път ще управлява страната без да има парламентарна подкрепа, и разбира се, и парламентарен контрол. Това е характерното. Ако те се държат разумно, по-скоро за икономиката няма да има някакви особени негативни последици, даже в някакъв смисъл може би дори ще са позитивни, тъй като ще има малко повече спокойствие от липсата на някакви резки промени. Разбира се, някакви големи въпроси, като членство в "Шенген“,  в Еврозоната, в някакъв смисъл минават в режим на изчакване, тъй  като трябва да има все пак ясна политическа воля и управление в някакъв мандат, политически хоризонт, за да може да се предприемат такива стъпки.

Т.е. отдалечава ли се Еврозоната?

Ами до някаква степен да. Не казвам, че всичко е загубено за следващата година, но да, всяко забавяне по-скоро внася нервност и съмнения и в самите държави-членки от Еврозоната, защото те трябва да получат все пак ясен сигнал от самата страна кандидат какво прави, дали ще изпълни всички ангажименти, дали има ясно мнозинство, за да се гласуват определени законови промени, да се води определена фискална политика. Ето, ние нямаме бюджет за 2023 година, нямаме и средносрочна рамка за тази и за следващите 2 години. Как си представяме, че отиваме сред страните от Еврозоната и казваме: ние отговаряме на критериите? Те като ни кажат: покажете си бюджета да видим, дали наистина ще водите политика на ниски бюджетни дефицити, ние какво ще им покажем? Т.е. ние дори не сме на фазата, в която да им покажем нещо макар и на хартия, а по-скоро сме на фазата, с която казваме: няма политическо мнозинство, не знаем какво ще се случи. Така че има такъв риск. Това така или иначе забавя до някаква степен процеса. Да се надяваме всички да работят съвестно на политическото ниво и да изпълняват стъпките, които са нужни, поне на техническо ниво да имаме готовност.

Цоня Събчева