close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Всички
Политика
Общество
Спорт
Други
Левон Хампарцумян: Бихме могли да очакваме до 3% повишение на лихвите до две години
13:24 / 29.09.2022
1870
©
Банките вече повишиха лихвите, а Global Times допуска, че ново повишение на основната лихва в САЩ може да окаже негативно влияние върху световната икономика като цяло. Предупреждението е за "икономическо земетресение". Темата ще коментираме в сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус" с банкера Левон Хампарцумян

Г-н Хампарцумян, вие сте казвал много пъти: Не трябва да се плашим, уплашеният човек взима грешни решения. Светът е в ремонт. Но светът получава и редица заплахи постоянно. Допускате ли, че е възможно "икономическо земетресение" и как ще коментирате това – като заплаха или като поредната провокативна информация, която има за цел да манипулира обществото?

"Икономическо земетресение" - това е метод, журналистическа находка, някой да обърне внимание на нещо и т.н. земетресението си е земетресение, икономическите процеси са си икономически процеси. И те по различен начин влияят на различните държави, вътре в самата държава на хората с различен икономически статус, с икономически активни, с икономически неактивни. Така че от тази гледна точка ние някаква глобална катастрофална драма няма да изживеем, но има процеси, които са свързани с реструктурирането на веригите на доставки, с влиянието на войната в Украйна, което ще доведе до едно противопоставяне между демократичните западни държави, даже "западни“ не е добър термин, демократичните държави и подобните на Русия агресивни и войнолюбиви диктатури, което вече сме го изживели по един или друг начин по времето на Студената война, сега слава Богу, сме от към по-добрата страна като че ли. Така че не е земетресение, но са предизвикателства, които трябва грамотно и разумно да преодолеем с минимални щети и с максимални ползи накрая.

Bloomberg също писа, че Централните банки на западните страни повишават основните лихви в опит да се спрат високите темпове на инфлацията, както е известно, което обаче може да предизвика срив на техните държавни облигации. На какво мнение сте вие?

Срив на облигациите в зависимост от един дълг, който е държавен, винаги може да бъде реструктуриран при определени условия. Защото ако става дума за възможността примерно аз на тази възраст да поема някакъв 30-40-годишен дълг, разбира се, всяка банка ще каже: "Абе, моето момче, ти къде си тръгнал? Ти нямаш толкова статистически вероятност да живееш толкова, а камо ли да печелиш и да обслужваш дългове и т.н.“. Но държавите са си там, техните дългове могат да се разсрочват. Знаете тук това, което се случи с Гърция, южните държави в Европа нали имат един проблем с дълговете, но той също може да, като излезем от догмата, която в момента е валидна, бихме могли да говорим за някакво реструктуриране, разсрочване във времето, защото и Гърция, и Италия, и Испания ще ги има и след 10, и и след 50, и след 150 години.

Така е, да.

И те ще бъдат в състояние, ако са си подредили нещата, да обслужват и задължения и т.н. Тоест, това са процеси, които трябва професионално, грамотно да се подходи към тях, така че да, пак казвам, да минем през трудностите, които се дължат и на структурни проблеми в икономиката, сбъркани енергийни политики в Европа. Когато в Европа цената на енергията е 10 пъти по-висока отколкото в Китай или в Америка, очевидно, че говорим за структурен проблем, системен проблем. Той си има причини и поводи – тези зелени преходи, супер бързи, всъщност се оказаха неустойчива енергийна политика. Което пък от своя страна води до допълнителна нестабилност в Европа. Но разбира се, тя е преодолима по грамотен технически начин. Виждате в Германия отварят въглищни централи, спряха затварянето на ядрените централи. Зелените все още са много силни там, но като почнат да си виждат сметките за тока тази зима и догодина, мисля че ще им дойде може би по-рационалния начин на мислене. Ще има ядрени централи, както във Франция, въглищните централи може би биха могли да се удължи живота им докато мерките за енергийна ефективност, които биха били комплементарни, от типа на слънчеви панели, вятър, геотермална енергия и всякакви други неща, но те немогат да бъдат гръбнакът на една енергийна система, те могат да бъдат само допълващи.

И да насочим вниманието сега към ситуацията у нас. Както вече обявихме, банката вече повишиха лихвите по кредите и депозитите, показват данните на БНБ. Какво ще посъветвате вие българина?

Тези, които могат да си обслужват кредитите, ще си обслужват кредитите. Всеки, който би имал затруднение, би трябвало веднага да почне да говори с финансовата институция, да се опита да разсрочи, да промени условия, нещо, защото всеки има различни възможности, различни перспективи. По принцип не е добра идея да се взима кредит на ръба на възможностите. Тоест, когато взимаш кредит, ако имаш някакъв буфер от гледна точка на прихода, този буфер сега може да влезе в действие. Защото инфлацията води до повишение на лихвите, но също така води до повишаването на доходите на икономически активните хора. То не е едновременно, може да е отместено повече или по-малко във времето. Но така или иначе, говори се за по-високи средни заплати, по-високи минимални заплати, за секторите, които в момента се намират в подем, има голяма конкуренция за работната сила, и там заплатите растат и без някакви демонстрации и профсъюзи и такива неща.

Те заплатите растат, но и цените на всичко растат нагоре.

Да, това са инфлационните процеси. Но примерно в един момент цените на жилищата растат, тоест, за това, което вие плащате по-висока цена за обслужване на кредита, с който сте купували жилището. От друга страна, една добре развиваща се здрава икономика би трябвало да бъде компенсирането от нарастването на стойността на жилището. Ако има вече там разминаване, някой е купил жилище, за да спекулира с тях и т.н. – това са икономически рискове, които може да се понесат и загуби, затруднения, придобиването на обезпечението от банките и всичко такова. Но за хората, които са си взели жилища за собствени нужди, би трябвало да могат да се справят, и са икономически активни. Сега, друг е въпросът, ако по света ще ни се чудят много, ако някой примерно има няколко декара земя и селска къща, същевременно се свира в един апартамент в големите градове, и се чуди защо са му толкова високи сметките за това и онова. Да де, но имаш земя, имаш възможности да живееш по друг начин. Такива индивидуални драми би трябвало да могат да се решат и ребалансират във времето.

Но ще възпре ли това, според вас, българинът да тегли заем сега?

Мисля, че ще се замислят повече.

Ще се замислят?

Ще се замислят повече. Първо, когато говорим за взимане на кредит, то е взимане заем от нашите бъдещи доходи. Банката е само посредник в тази работа. Всеки си преценява възможностите, банката съответно валидира дали вие сте си преценили възможностите правилно или неправилно. Банката понякога дори е и значително по-консервативна отколкото хората на базата на опита, който имат, и някакви такива емпирични правила за управление на риска и всякакви други неща. Така че всъщност, когато говорим за кредит, говорим за преценка какви ще бъдат бъдещите ни доходи и дали тези бъдещи доходи част от тях би могло да се използва да покрие кредита. Ако всичко е направено като хората, няма от какво да се притесняваме. Ако обаче, разбира се, условията се променят драматично, които не само няколко процента от хората да имат затруднения, защото не са преценили, а стане масово, тогава се мисли за някакво общо решение, реструктуриране, удължаване на срока на кредита, някакви периоди може би и замразяване на кредита, както беше по време на пандемията. Така че има варианти, и не би трябвало човек да се стряска на всяка цена, че идва някакво много страшно нещо. Да, идват промени в икономиката, промени в средата, в която живеем, надявам се в крайна сметка да бъдат за добро. Но ние трябва да си създадем малки буфери тук и там и да реагираме на промените в средата.

Как да създадем такива буфери? Може ли да дадем пример?

Примерно да избягваме покупки, които не са наложителни, да отложим покупки, които биха могли да бъдат отложим. Защото има наложителни неща, има неща, без които няма как. Но това е да кажем с нормални доходи. Защото не бива винаги да сравняваме какво правят най-богатите и какво правят най-бедните, значи, тях ги изваждаме от уравнението. Едните няма какво да им се случи и не си знаят парите, другите вечно са в дефицит. А тези, които са в средата, всъщност трябва да взимат рационалните решения. Не винаги взимаш рационални решения. Представете си един млад човек, който на всяка цена трябва да има последния модел телефон, който струва няколко негови заплати – ами може да пропусне една година последния модел.

Може, така е.

Нали? И нищо няма да му се случи. Или малките неща, които човек влизайки  в супермаркета или в някакъв магазин, купува – той отива с идеята да купи едно, а излиза с 10, защото просто са му харесали, защото е нещо интересно. Все пак трябва да има малко така, как да кажа, буферна самодисциплина, ако мога да нарека така. Такива неща наистина да се избягват или да се отложат за един момент, в който икономическата среда ще бъде по-предсказуема и икономиката ще бъде със сигурност в растеж. Защото ще отворя една скоба – увеличаването на лихвите обикновено се прави по такъв начин, Централните банки се опитват да го направят така, че да не затруднят икономиката. Но така или иначе целта е да се охлади малко икономиката, тоест, там да не се получи стагнация и рецесия, а само намаляване на темпа на растеж на цените. Но не винаги може да се уцелят нещата, и понякога затова се говори, че може да има стагнация, може да има рецесия в идните години, или в най-добрия случай ще има забавяне на икономическия растеж за година-две.

Според вас, доколко ще достигне процентът на това увеличение? Бихте ли се ангажирали с някаква прогноза? Каква зима да очакваме?

Вижте, много е трудно да се прогнозира такова нещо. Но първо, ще бъде плавно, няма да бъдат някакви резки движения, и второ, ако вземем, че в момента средната цена на 30-годишна ипотека в САЩ е 6.5%, и същевременно примерно лихвите, които плащат върху ипотеките, заеми, които не са в Еврозоната от типа в Европа – Унгария, Словакия, Полша – там лихвите станаха доста високи, към 8% и нагоре. Така че тук бихме могли да очакваме, защото сме привързани, не сме членове на Еврозоната, привързани към еврото, бихме могли да очакваме може би 1-2-3% в рамките на следващите година и половина-две да се повишат лихвите. Още повече, това повишаване, то е договорено. Тоест, ако вие имате фиксирана лихва, което аз не вярвам, защото надали има 30-40-годишни договори с фиксирана лихва, това е договорено. Когато кредитът е взиман са договорени условията, при които лихвата може да се променя.

Да се променя във времето, да. Плаваща лихва.

Да. Така че от тази гледна точка това не е някаква изненада. Има го в картите и трябва да се калкулира когато се, пак казвам, когато се взима кредит, не трябва да се взема на ръба на възможностите.

И за финала на нашите разговор, г-н Хампарцумян, говорим за изненади, очаквате ли изненади да се случай покрай изборите? Какви са вашите лични нагласи, какво ни предстои, според вас, след 2 октомври?

Ако се вземе на предвид, че всеки народ си заслужава управниците, ако гласовете доведат на власт рационално мислещи и икономически, и политически хора, ще имаме една просперираща, добре развиваща се държава. Ако не стане това нещо, ще имаме една държава, която се лашка от криза в криза: икономическа, политическа, всякаква. Така че въпросът е дали колективният разум е достатъчно висок, за да вземе рационалните решения. Трудно мога да предскажа повече от това.
Следете всички новини на агенция "Фокус" и чрез:
facebook
Google Новини
Всичко важно от ефира на радио "Фокус" слушайте и в нашите подкасти в:
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud








Зареждане! Моля, изчакайте ...

ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Катастрофи в Кюстендилско
Преговори за съставяне на правителство 2022 г.
Софиянец е задържан за превозване на 14 нелегални мигранти в линейка през област Бургас
Никулден 2022 г.
Винетки 2022
назад 1 2 3 4 5 напред
Виж още

Анкета
Ще успеят ли партиите да съставят правителство?
Не
Да
Не мога да преценя
Все ми е тая

Част от
НОВИНИ
ЗА НАС

За контакти:

тел.: 0882 801 801

focus@focus-news.net

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0885 39 39 42

sales@focus-news.net
©2000 - 2022 Медия груп 24 ООД. focus-news.net - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от focus-news.net, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в focus-news.net е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.