Валентина Георгиева, №1 в класацията за "Млад спортист на годината" в България, пета на олимпийските игри в Париж 2024 в дисциплината прескок в спортната гимнастика, в интервю за предаването "Спортът на Фокус" по Национална радиоверига "Фокус".

Честито, Валентина! Как приемаш тази награда?

Тази награда я приемам наистина като много голям успех. Тя е част от постиженията ми през цялата година, тъй като по този начин виждам, че съм забелязана, моят труд е оценен и хората явно се радват на успехите, които постигнах.

Не ми си иска да те връщам назад, обаче преди две години ти преживя много тежка контузия. Как се справи?

Все още имам бегли спомени от този момент. Смътно се сещам как точно се случи. Периодът след това не е за разказване. Но след контузията дойде по-лошата част всъщност – въпросната операция. Това, да си  активен спортист и да не можеш да използваш двата си крака, е изключително неприятно. Цели два месеца бях в шина, с патерици. Не го пожелавам на никого. Имах 18 месеца възстановяване, 18 дълги месеца, в които чаках разрешение от доктора да каже "Давай! Ти си!“ и да направя великото завръщане.

Какво те запази през тези 18 месеца? Кое те държеше силна? Как ти минаваше денят?

В началото денят ми минаваше по следния начин: ставам, пия хапчета, обезболяващи, антибиотици. Отивам на рехабилитация и после минавам през залата. Може би това също ме задържа, защото две седмици след операцията аз вече бях в залата с патериците. Аз и моят треньор, Филип Янев, поддържахме физическата подготовка от кръста нагоре, защото за краката не беше позволено. Имах много смазващи моменти, когато си мислех, че няма смисъл да продължавам. Не виждах развитие в раздвижването на крака. Моят треньор също е преминавал през тази контузия. Той ми каза да се заредя с много търпение, с много психика, защото това е по-важно. И олимпийската шампионка от Токио на прескок Ребека Андраде три пъти подред е късала кръстна връзка. И си казах, че щом тя след три подобни травми става олимпийска шампионка, защото и аз да не мога.

Къде беше ролята на семейството в тези 18 месеца? С какво ти помагаха те, стоейки всеки ден плътно до теб?

Помощта на семейството ми беше от огромно значение. Техният принос в моето възстановяване беше по-голям дори от този на треньора. Но понеже съм такъв характер, аз не ги допуснах толкова близо до себе си. Исках да си го преодоля цялото това нещо сама. Виждах ги колко им е трудно, защото не знаят как да ми помогнат, виждах ги с какво желание те очакваха да ми позволят да скачам и да се завърна. И искам да им благодаря не само за тези 18 месеца, а за тези всичките 18 години, в които те са неотлъчно до мен, подкрепят ме във всяко добро и всяко зло. И искам да кажа, че много ги обичам.

Това е чудесно! Как се отнесе към някои коментари, че тази контузия е много тежка, че никога няма да се върнеш на предишното ниво? Как го преодоля?

Такива мисли ми преминаваха през главата, но в един момент тропнах с крак и казах, че няма да позволявам и да допускам това до мен. Влизаше през едното ухо и излизаше с 300 през другото. Не се затормозявах, защото аз знаех на какво съм способна и че излишните коментари от рода на  "Ти няма да се върнеш“, ме правят по-силна. Всичко идва от този мой характер. Показах на всички, че ще се върна и ще съм по-силна отпреди.

Всички ние в България се гордеем безкрайно много с теб. Обаче искам да те попитам какво успях да "откраднеш“ от Симон Байлс? Не като съчетание, не като спорт, а от нейната аура, бидейки толкова време покрай нея?

Успях да "открадна“ от нейната изключителна добрина и човечност. Вече се опитвам да съм като нея по време на състезание - супер спокойна е, не я интересува какво ще стане и гледа да се запази здрава. Това нещо и аз започнах да го практикувам още февруари месец, на първото състезание след завръщане от контузията. Мога само шапка да сваля на това момиче, защото колкото е хубаво това ти да си най-добър в цял свят, толкова е и вредно. Защото по време на тренировки и по време на състезание, около нея е пълно с  камери и репортери, които не й позволяват да се съсредоточи в себе си. Това също много разконцентрира, но тя просто затвори очи, пое въздух и отново стана олимпийска шампионка.

Не може да не си си мислила за това, което се случи с нея в Токио 2020, и демоните, които я връхлетяха. Откъде идва това във вашия спорт или е било частен случай само за нея?

Да си най-добрият понякога много вреди, защото всеки има огромни очаквания към теб. Те пречат много на един спортист чисто психически. Към нея очакванията бяха тя да е най-добрата, от 6 дисциплини 6 пъти да е първа, да няма право на грешка, да няма право да стъпи накриво. Това нещо влияе на психиката и тя просто блокира – при нас така казваме, когато един човек блокира психически. И по-доброто решение, което тя взе, беше да се оттегли, нищо че имаше коментари – как може най-добрата да си тръгне ей така, по средата на състезанието. Но те не могат да погледнат в нашата психика и от нашата перспектива, на това, че е по-добре ти да бъдеш коментиран, отколкото да бъдеш на легло.

Как процедираш ти преди състезание? Имаш ли някакви тайни? Предпочиташ ли да ти казват "Браво! Успех! Давай, ти можеш!“ или искаш да си сама, в пълна тишина?

Предпочитам да бъда сама, сама със себе си. Допускам само треньора. Даже на състезания си изключвам телефона, не позволявам на никой да наруши моето съсредоточаване. Пускам си музика, която да ме мотивира за въпросния прескок, защото там ми е силата, и преди да изляза, поемам дълбоко въздух, казвам "Ти можеш! Пази се!“ и така става магията.

Каква ти е любимата музика и любимия изпълнител, който те надъхва?

Имам много любими песни, слушам всякаква музика, но мога да кажа, че има една песен – Hall of Fame, преведено "Зала на славата“, и изключително много ме мотивира, защото текстът е такъв, че ти казва "Няма отказване, ти можеш всичко“. Точно тази песен си я пускам преди конкретния опит на състезанието.

Омръзна ли ти цялото това внимание към теб, журналистите, снимките, интервютата? Досадихме ли ти? Искаш ли вече малко почивка, да се отдръпнем от теб, да се успокоиш?

Аз не мога да кажа, че са ми досадили. По-скоро аз успявам да се изолирам. Когато в период, свободен от състезания, ме разпитват и търсят, нямам никакъв проблем. По време на състезание обаче, може да изглежда малко грубо, но аз ще ви подмина. Решавам, че това е по-важно, отколкото да кажа две думи за интервю, а доколкото знам, това може да изчака след опита, след състезанието или след важната част.

Какво ти струва гимнастиката? От какво се лишаваш? Какво пропускаш?

Мога да кажа, че се лишавам само и единствено от време, важно и ценно време със семейството, защото времето е нещо, което не може да се върне. Лишавам се и от здраве. Това също е нещо, което не може да се върне. Може да се поправи, но не и да се върне. Не губя нищо друго за разлика от други мои връстници, защото предпочитам да се нарека европейска шампионка в гимнастиката и пета на Олимпиада, отколкото да обяснявам как съм седяла до 6:00 часа в дискотеките, как съм се сгаджосала с този или онзи, как този или онзи футболист ми харесва повече или не. Смятам, че това е жалко поведение от страна на тези мои връстници, защото ние можем много повече. Ние сме създадени да обичаме и да показваме добро. А не смятам, че тези връстници, които правят подобни неща, дават добър пример на по-младото поколение. Като цяло не мисля, че и родителите им са ги възпитали така, да правят това, което правят всъщност.

От родителите ли идва всичко?

Всичко идва от родителите. И не само – тези деца, като не спортуват, те губят много. Защото за дисциплината у всеки млад състезател много важна е и ролята на треньора. Аз съм отраснала в спорта. Три години се занимавах с художествена гимнастика и после вече 11 години – съм спортна гимнастика. И след този много дълъг период в този спорт, аз мога да нарека моя треньор "втори баща“, защото прекарвам цял работен ден в залата с този човек. Филип Янев ме направи 90% човека, който съм в момента. Другите 10% са благодарение на моите родители. Водя се отраснала сред новото поколение, но е предимство и това да имам по-голям брат – той е възпитаван по един начин, аз съм възпитавана по друг начин, но и двамата сме научени, че думата "не“ за нас не съществува. Като кажа "Това нещо ще бъде мое“, то става мое. Няма да е веднага, но ще бъде. И може би по този начин просто сме изградени като хора, които си гонят целите и не се отказват.

Харесва ли ти това, което виждаш в България – обстановка, начин на живеене, среда, атмосфера, политика?

Много неща в България не ми харесват, и то не в самата България, а в хората вътре. Имаме прекрасна държава, прекрасна страна. Имаме планини, имаме езера, реки, води, имаме море, такава хубава култура, такива традиции. Въпросът е, че има лоши хора, които могат да съсипят една държава и карат много българи, главно спортисти, да се местят да тренират в чужбина, защото има по-добри условия, има по-качествено възстановяване, ако, не дай  боже, стане контузия. В чужбина спортистите ги боготворят и ги вдигат на ръце, а тук получаваме едно потупване по рамото и едно "Браво!“.

Ти имаш ли покана от чужбина?

Имала съм много покани, все още получавам, но аз съм гарантирала, че без треньора си не тръгвам никъде. Няма да се състезавам за друга държава, не мога да си представя да нося чужд флаг и да пея чужд химн, но тандемът, който сме аз и Филип Янев, е непоклатим. Това втори път не може да се повтори от някой друг.

Получи ли вече 30-те хиляди лева награда от държавата за петото място на Игрите в Париж?

Взела съм тези пари от държавата. Не съм ги похарчила, спестявам – имам си причини. И мога да кажа, че ние нямахме проблеми с парите, както например при щангите и техните драми. Отново имаше забавяне, но аз не обръщам внимание на това нещо. Моят спорт ме възнаграждава като вътрешно удовлетворение, мен и моите родители, а не чрез някаква парична награда.

Как ти минава един ден без тренировки? Какво обичаш да правиш?

Един мой ден без тренировки преминава в спане до късно и много време със семейството, много време с кучето ми.

Каква порода е?

Между питбул и стафордшир, смесица. Предпочитам, когато не съм на тренировка, да възстановявам за следващия ден, когато ще имам физически занимания. За един спортист е много важно да е отпочинал, да се е възстановил. Обожавам да си седя у дома, не обичам да излизам, не обичам външния свят, по-скоро не обичам хората навън, защото има много злобни и лицемерни люде. Не ми е такова обкръжението. Моето обкръжение е от спортисти и се събирам главно с тях.

Как устояваш на изкушенията на съвременния живот? Изолирала ли си се или имаш свой филтър, който прилагаш?

Не съм се изолирала, използвам социалните мрежи, но не наблягам на тях. Предпочитам да седна да прочета една книга, отколкото да гледам някои неща в ТикТок или в Инстаграм, кой с кого се е сбил, кой е продал банан с лейкопласт за 7 милиона и други подобни. Тези неща просто не ме привличат.

Благодаря ти!

Бойко СЕРАФИМОВ