09:21 / 02.01.2023
1654
Г-н Църов, как Регионалният исторически музей във Велико Търново приключи 2022-а и каква беше тя за вас, предвид последните две години, които бяха много трудни за всички културни институции в страната?
Аз ще започна с това, че наистина преживяхме един много труден период, но въпреки това не спряхме да работим и, което е по-важно, почти успях да запазя персонала на музея. Вярно, няколко от специалистите напуснаха точно поради ниското заплащане, но това е друга тема. Искам да кажа, че през 2022-а, когато нещата бяха доста по-различни в сравнение с изминалите две години, си пролича, че ние не сме загубили формата си и посрещнахме един доста голям туристически поток. Вярно, все още нямаме статистика, обичайно тя е готова в периода 3-5 януари, но видимо и сега туристите са ни повече отколкото през последната най-добра година – 2019-а. В същото време нека не забравяме, че основната функция на музея е да съхранява движимите културни ценности, а туризмът е второстепенна функция, но едното е свързано с другото. Искам да кажа, че през годината, която мина ние се сдобихме и с доста нови артефакти, които попълниха музейната колекция – най-вече от археологическите разкопки, които проведоха колегите от музея и колегите от филиала на Археологическия институт, които работиха на Трапезица. Материалите, които те добиват при разкопките също постъпват в нашата колекция. Успехи, разбира се, имахме и други, но това са нещата, които могат да се откроят на фона на последните две години, които бяха много трудни.
Всички артефакти, включени в колекцията са ценни, но може ли да обобщим кое е най-впечатляващото, намерено при разкопките през 2022-а? Става въпрос за предметите, които ще са интересни на обикновените посетители, тъй като за музейните експерти всичко е изключително интересно.
Няма нещо, което наистина да е от национално или световно значение. И сте права като казвате, че голямата част от материалите са повече интересни от научна гледна точка, отколкото в публичното пространство. Но така или иначе има значително количество монети, може би от всички обекти някъде над 1000. Също така красива гема от Никополис ад Иструм, красива фибула от разкопките на една тракийска погребална могила край Лясковец. Така или иначе нещата все още подлежат на обработка, все още са в ателиетата за реставрация и консервация. Тяхната истинска естетическа стойност, вероятно, ще може да бъде видяна, когато през последната четвърт на 2023-а или първата четвърт на 2024-а, ще организираме съвместно с Археологическия институт в София една голяма изложба, която ще покаже проучванията на хълма Трапезица – един от кварталите на средновековната българска столица. В тази изложба ще бъдат включени материали, добити още от първите разкопки, веднага след Освобождението до последните, които приключиха само преди няколко седмици. Това ще бъде, може би за тази или следващата година, едно от основните ни събития, които ще представим на широката публика.
А готови ли сте с културния календар за 2023-а? Кои са по-мащабните събития, които предвиждате?
Най-мащабните неща, които сме предвидили и в които ние участваме като партньори, това ще бъдат двата фестивала. Средновековният фестивал, който по традиция се провежда в края на юни или началото на юли на хълма Царевец. Там участват някъде между 100 и 150 реанактори, които пресъздават различни моменти от средновековния живот в столичния Търновград. През миналата година, поради все още последствията от COVID кризата, външните участници, които представят нетипични за нашите земи съоръжения военни, военни техники и униформи, бяха малко, но се очакваме да са повече. Другият подобен фестивал, само че за съвсем различна епоха, е този, който ще се случи в Никополис ад Иструм. Обичайно той е в края на юли или началото на август. Там се пресъздават различни моменти от античната история на нашия регион. Подготовката и за двете събития вече тече, тъй като те са и най-значимите. Иначе ще отбележим и много годишнини, както например 150 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски или 155 години от преминаването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през нашия регион. Много са нещата, но работим активно, за да може всичко, което сме планирали да се случи.
Може ли да обобщим на какъв етап са ремонтите, които в момента текат в обектите стопанисвани от РИМ – Велико Търново и да кажем повече за най-големия – този в музей "Възраждане и Учредително събрание“?
Това не са проекти на Регионалния исторически музей, това са проекти на Общината. Аз имам бегли познания какво точно се случва, какви са сроковете, какви са средствата. Но, така или иначе, знам, че за Празника на Велико Търново - 22 март разширението на Мултимедийния посетителски център "Царевград Търнов“ ще е приключило и той ще може да приеме първите си нови туристи с новите сцени на горните два етажа, над сега съществуващите. Ремонтът на музей "Възраждане и Учредително събрание“ е доста сложен. Там, вероятно, в края на тази година ще приключи всичко и първите посетители ще бъдат посрещнати през 2024-а. Но пак казвам, че това е условно.
На финала какво ще кажете за 2022-а и какво пожелавате за 2023-а?
Според мен беше една сравнително добра година. Имахме доста сериозни проблеми с осигуряването на достатъчно финансиране. Продължаваме в това отношение да настояваме пред държавната власт за по-сериозно финансиране, защото ние музейните работници не само бършем прах, както беше споменал един български политик, че това ни било работата. Да, това е част от нашата работа, но ние пазим и историческата памет на българския народ. Така, че за хора, които работят в музеите да се говори пренебрежително, е недопустимо меко казано. Затова казвам, че ние ще продължим да работим в тази насока, за да можем да си стопанисваме обектите така, както трябва, за да могат те да останат такива каквито са и за бъдещите поколения. За тази година пожелавам здраве и успехи не само на колегите си, но и на всички българи.
Луиза ТРАНЧЕВА
