Аниматор, илюстратор, политически карикатурист, продължител на традициите на Бешков, на Александър Божинов. Сега тук при нас е Христо Комарницки – един ужасно невъзпитан карикатурист. Всъщност, на карикатуристите не им трябва възпитание. Автор на култовата рубрика "Туш“ на вестник "Сега“ и един от съавторите на "Прас прес“, чиито два броя вече имам на масата в студиото – факт, който безкрайно много харесвам. Здравейте г-н Комарницки.

Здравейте.

Колко "Туш“-а имаше тази седмица?

Ами, трудно ми е да ги броя вече. Непрекъснато оркестърът свири туш, ние сме прави, под напрежение – не можем да ги следим.

Замаяни сме, в нокдаун или нещо подобно. Броят ни до 12.



Един след друг, да.

Не знаем на кой свят сме. И все пак, имаше ли нещо, което действително много ви учуди или най-много ви ядоса? Започваме даже, ако искате, от 1 май, от предполагаемия атентат срещу главния прокурор Иван Гешев. Продължавам да използвам този термин, защото няма нищо доказано.

Ами, като се замисля, мен трудно можеше да ме учуди нещо такова, тъй като следях процесите в съдебната система и в прокуратурата в частност от доста време. Всички индикации сочеха точно натам – че нещо такова може да се случи, след като в продължение на години ГЕРБ и Борисов направиха всичко възможно да я овладеят и да кадруват в нея, да се разпореждат, както намерят за добре. Това, като се съчетае с характерните особености на прокурора Гешев, неминуемо водеше до някакъв такъв резултат при едно евентуално падане на ГЕРБ от власт.

Добре, вие имате една карикатура, в която Борисов пита къде е фактурата за бухалката. Идеята беше, че Гешев и прокуратурата са бухалка на управляващите. Смятате ли, че тази борба всъщност ще изкара така необходимите ни истини, пречистване, макар и през пускане на кръв?

Тази така наречена "борба“, защото има и съмнения, че това е някакъв цирк, който наблюдаваме, всъщност ще изкара наяве мръсното бельо и скандалната част, която досега не сме виждали, или сме се правили, че не забелязваме. Но се съмнявам, че ще има някакъв пречистващ ефект, че това ще е ефектът на появата на истината или на проглеждането.

Този катарзис, за който говорим толкова много време.

Да, за който всички говорят и който все не се случва. Мисля, че и този път едва ли ще се случи, просто скандалът ще отшуми, ще се случат едни кадрови козметични промени и нещата ще продължат по старому.

Тоест, буфосинхронадата в бъдеще ще вземе превес над трагедията?

Ами това е най-вероятният изход и развитие на събитията.

Имате фланелка, на която е изобразена ваша карикатура – това е Елеонора Митрофанова с жартиер. Мисля, че това е Тодор Живков, ако не се лъжа, от това, от което виждам от тук.

Не, не, това е президентът Радев, а това е Орденът на жартиерата, всъщност.

Опасявате ли се от нарастващо руско влияние в България? Сякаш в последните 30 години на т.нар. "преход“ и все пак реална демокрация успяхме да забравим, че сме били толкова зависими, колкото сякаш отново се усещаме.

То, руското влияние, си е достатъчно голямо и сега, така че…

Но сякаш нараства.

Не знам дали нараства, но мисля, че е крайно време българите като цяло да вземат някакво решение в края на краищата към кой свят искат да принадлежат и да осмислят своята позиция и мястото си в света.

Не е ли това борбата в момента – към кой свят искаме да принадлежим?

Точно това е, да. Тя, тази борба, не е от днес и от вчера, тя тече може би от началото на века, вече две десетилетия. Просто ние не я забелязвахме.

Ние не я забелязвахме, но войната катализира двата полюса. Преди беше промяна или статукво, сега е към Европа или Азия. Отварям сега последният брой на "Прас прес“, има прокурорско робство. Вашата карикатура: "Да хвърлим Гешев на кучетата“, предлага Пеевски на Борисов. А Борисов: "Абе, да го пратим аташе на Канарите“ – това е вашата карикатура. А на Чавдар Николов: Борисов прегръща Гешев – "Добре ли си?“. "Мани, за малко да закъснея за атентата!“. Позволявате си да влизате в доста откровен разрез на случващото се. Така или иначе, с убийството на Къро – един от престъпните босове на ВИС-2 от преди много-много години, укриващ се от години в Южна Африка, всъщност се оказа, че той има доста собственост все още в България. Свързан е с така известния "Златен гьол“ на границата, с много хотели по морето. Оказа се, че все още има много козове срещу Гешев, според самия Гешев. Така че сякаш нищо не е свършило. Продължаваме с "Туш“-овете на седмицата, г-н Комарницки.

Да, да, тепърва има да гледаме още от това представление. Дано да няма повече такива инциденти със загинали хора. Да приключи малко по-безкръвно и миролюбиво.

Имате ли оптимизъм и главна надежда за бъдещето? Така или иначе, във вашите карикатури доминират политическите лица – очевидно не ги харесвате. Имате ли все пак надежда, свързана с бъдещето на България?

Естествено, да. И тази надежда винаги е на принципа на оттласкването от дъното, където не може повече да се пропада надолу и в края на краищата нещата трябва да потръгнат и страната да се издигне.

Имате ли конкретни фигури, с които да се свързва обаче тази надежда? Защото ако говорим за поведението ни на дънен сом, то от край време си е такова. Но в крайна сметка, трябва да има хора, на които да повярваме, и лидери, които са визионери. И пак въпросът на седмицата явно ще бъде това ротационно управление, което няма да наричаме "коалиция“ между ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“. Вярвате ли в него?

Да, проблемът с лидерите е може би като във всички други сфери в нашия живот. Тъжната истина е, че липсват хора за всичко, като се започне от един най-обикновен ремонт, да речем, и се стигне до управлението на една държава. Дали вярвам в предстоящата евентуална ротационна коалиция – мисля, че там не е въпрос на вяра, а доколко ще съумеят да постигнат някакво разбирателство и да сключат някаква сделка.

Сделка или разбирателство?

Ами те са и двете валидни думи. Просто при сделката текат някъде на заден план неща, които ние не виждаме, а отпред излиза разбирателството.

Кои са главните приоритети за България в момента?

Това е много интересен въпрос, защото България е доста разделена и различните групи имат различни приоритети. Всъщност, ако питате една част от хората, ще кажат, че приоритет са пенсиите, бюджетът, заплатите, цените на стоките. За друга една част приоритет е липсата на справедливост, реформата в правосъдието. Други биха казали, че е най-добре по-скоро, да речем, да влезем в Еврозоната. Така че има различни приоритети.

Нормално е, то това ни прави общество.

И работата на политиците е да изведат този, който всъщност е важен за всички.

Аз не чух от тези, които изброихте, неважен, те всички са важни.

Да, да, но който е приоритет на приоритетите.

Очевидно една такава ротационна форма на управление, защото би трябвало тя да не се нарича "коалиция“ – те, ако можеха да направят коалиция, нямаше да се ротират през 9 месеца – би трябвало тя да има своите принципни и ясни приоритети и посоки. Това дава ли шанс, според вас? Защото предишното мнение, преди вас, на Георги Георгиев от БОЕЦ беше категорично "не“. Карикатуристите не сте хора, които се извинявате, оправдавате или правите дълги уводи, преди да кажете тежката си дума. Така че инвестирате ли надежда в евроатлантическите коалиции, независимо от миналото на едната, независимо че реално "Продължаваме промяната“ дойде, за да разруши статуквото? Сякаш войната катализира приоритетите и сега вече стана основен въпрос дали сме част от Европа и пътят ни е към нея, или назад към Азия, а не толкова преди и сега. Възможно ли е в името на по-големите приоритети да се постигне едно убедително управление?

Лично на мен ми е малко трудно да инвестирам някаква надежда в едно такова управление, най-малкото на база опита, който имам. Да речем, аз от 12 години ставам свидетел на това как аха-аха, влизаме в "Шенген“ всеки един момент, само трябва да измажем няколко сгради по границите и вече сме вътре. И това все не се случва, разбира се. Така че нямам много основания да смятам, че изведнъж ГЕРБ ще се променят и ще приемат необходимите за това закони.

Това бяха може би финалните ви думи в това предаване. Ако искате по някакъв начин да ги промените, да излезем с чувство за хумор или за смисъл?

Ами не, няма какво да променя. Но все пак има искрица надежда.

Има искрица надежда. Добре, нека с това да се разделим. Ще се радвам да гостувате по-често. Гледната точка на сатириците винаги е била много важна. Пак казвам, след "Шарли ебдо“ видяхме, че те могат да платят с живота си цената на свободата, но пък от нея нищо не е по-важно. Христо Команицки – култовият автор от "Прас прес“, от рубриката "Туш“ на вестник "Сега“ беше мой събеседник. Благодаря ви.

Ива Дойчинова