Гроздан Грозданов: Връзкарството и шуробаджанащината затриха доста таланти в българския футбол

Гроздан Грозданов, бивш футболист и преподавател по физическо възпитание и спорт в столична гимназия, в интервю за предаването "Спортът  на ФОКУС“ по Радио ФОКУС

 

Бойко Серафимов: Добре дошли в нашия ефир!

Добре заварили! На първо място искам да изкажа съболезнования на всички близки на Димитър Пенев и на цялата футболна общественост. Защото моите спомени за него са още от дете, 94-та година, с този успех на четвъртите в света. Тогава си спомням как излизахме по улиците и се радвахме все едно сме станали световни шампиони. Но минавайки напред във времето и през годините, и с опита, които натрупах, си давам сметка, че реално Димитър Пенев е треньорът, който успя да обедини тези големи таланти тогава, за да могат те да постигнат тези успехи. Защото, от моята гледна точка на бивш футболист и настоящ преподавател, е много трудно да управляваш такива големи характери. Всеки има свое собствено его, всеки иска той да е най-големият, той да е първи. И според мен, това беше едно от най-големите неща, които Пенев направи тогава. И затова постигнахме този голям успех. Не изключвам и голямата му кариера на футболист, след това и на треньор и на всичко, което той е допринесъл въобще за българския футбол, и не само за българския, и за световния, защото в 1994 година ние бяхме световна сила, както и да звучи това. Така че и аз като човек, който съм левскар, не мога да не му отдам дължимото. Всички български клубове излязоха с изявления, включително и Левски, в негова памет. Това, което ми направи много силно впечатление, е, че всички имат много голямо уважение към него това, просто защото той е добър човек. Прочетох изявлението на Левски, където се казва, че той винаги се е отнасял с уважение, включително и във вечните дербита, никога не е подхождал с неуважение към било към Левски или към някой друг противник, което е много ценно и все по-рядко го виждаме в днешно време.

Бойко Серафимов: И той споделяше, че едни от най-ценните единоборства били с Гунди, лека му пръст и на него.

Именно, да. И това приятелство, което те са имали тогава, големите футболисти на ЦСКА, големите футболисти на Левски, е много ценно и много добър пример за сегашното поколение, защото сега все по-рядко виждаме такова уважение, такъв респект между футболистите, между отборите. Все по-често ставаме свидетели на неща, които не са добър пример.

Кой е Гроздан Грозданов?

Гроздан Грозданов понастоящем е учител по физическо възпитание и спорт, а целия му живот е преминал в спорта. Откакто се помня, баща ми ме е замъкнал по стадионите. И както можеш да се досетите, и аз станах футболист. Между другото, съм роден в Панагюрище, майка ми е от Панагюрище. Баща ми е от Гара Бов до Своге. Израснал съм там, там започнах и футболният си път – деца, юноши. Започнах много рано да играя мъжки футбол. В тогавашната В група имаше едно правило от футболния съюз, според което двама юноши трябваше да стартират всеки един мач и задължително да играят по 45 минути, което беше изключително добро решение. Тогава много юноши преминаха плавно към мъжкия футбол. Аз тогава, още 15 годишен, започнах да играя мъжки футбол и до 18-ата ми годишнина, когато реално трябва да премина в мъжкия футбол, сигурно вече имах близо 100 мача при мъжете, което е изключително ценно.

Бойко Серафимов: Кой ти беше идолът тогава на твоя пост вътрешен халф? Може би Фернандо Редондо в силните години на Реал (Мадрид)?

Да, един от един от идолите. В интерес на истината нямам някой много конкретен, на който съм се възхищавал чак толкова много, но ми харесваше друг играч на Реал Мадрид - Клод Макелеле.

Бойко Витанов: Кой е футболистът, срещу когото ти е било най-трудно да играеш? На мен ми е интересно, като опорен халф имало ли някой, който да дриблира, да бяга покрай теб, да те финтира?

По-скоро било ми е трудно срещу много бързите футболисти, защото аз не съм особено бърз, аз към по-здрав. Срещу бързите футболисти ми беше доста трудно, но пък компенсирах със заставане.

Бойко Серафимов: С какво се отличаваше тогава Б групата в онези години, да рече между 2000 и 2005?

В Югозападната В група имаше отбори като Пирин (Благоевград), Пирин (Гоце Делчев), Септември (София). И това бяха тимове, които понастоящем са вБ и В група. Тогава, без да преувеличавам, В групата беше на нивото на първите отбори от сегашната Б и на последните отбори от сегашната А – толкова силна беше. И това за нас, младите момчета, беше изключително голяма школовка. Още на 15-16-годишния възраст да можем да играем мъжки футбол, и то срещу такива отбори, беше невероятно. Едно време, отивайки да играеш в Благоевград и в Гоце Делчев, беше опасно, всички знаем истории.

Бойко Серафимов: Македонската Бундеслига.

Да, да. Така че това беше изключително ценно. И нивото на футбола беше много високо. Сега като гледам някои мачове от Б група, без да звучи прекалено силно, но малко тренировки и без проблеми ще изкарам 90 минути в някои от отборите.

Бойко Витанов: А вярно ли е, че има футболисти в Б група, която се води професионална, които са без професионални договори? И дори едни 20%, доколкото знам, от футболистите там, всъщност нямат професионални договори и работят, нещо като втора работа всъщност им е футболът?

Ами да, да.

Бойко Серафимов: По наредба всеки тим от Втора лига трябва да има минимум 7 човека на трудови договори, другите може да са на граждански.

Да, другите може да са аматьори.

Бойко Серафимов: Полупрофесионална Б група

Полупрофесионална Б група, да. В интерес на истината е така и продължава да е така.

Бойко Серафимов: Кога разбра, че няма да успееш да стигнеш до българския елит и тръгна да към Кипър?

Когато видях, че без някой да седи зад гърба ми и да ме бута, да ме бута, да ме бута, сам със собствените си възможности е много трудно да се случи.

Бойко Серафимов: Това в смисъл на връзкарство ли го казваш, шуробаджанащина?

Да, точно така. И тогава беше така, и наблюдавам, че продължава да е така. Минаха толкова много години и все се надявах, че нещата ще се променят, развиват се, в интерес на истината като гледам на какво ниво ни е футболът, и продължава да бъде.

Бойко Витанов: Това е примерът с един футболист, който играе във Втора лига на Турция, резерва, и сега е титуляр в националния отбор. Няма да казвам неговото име. Крило е. Мисля, че ви стана ясно за кого говоря. Но точно по тази линия е попаднал в националния отбор. Резерва, Втора лига в Турция.

Бойко Серафимов: И е карал от известно време без шофьорска книжка.

Бойко Витанов: Да.

Бойко Серафимов: Добре. А има ли много похабени суперталанти около тебе в тези години? Защото България е извор на таланти. Хора, които от една страна може би поради липсата на характер, хъс и настървение не са успели по пътя към големия футбол, от друга страна, липсата на точно такива гърбове, както ти казваш.

Отиди в някое от аматьорските първенства в София и ще видиш тонове загубен талант. Тонове. Не десетки, стотици момчета, които са били супер талантливи и това е била основната причина, поради която са се отказали от големия футбол.

Бойко Серафимов: Сега вече леко натежали, но в зала си я цъкат страхотно.

Бойко Витанов: Каква е разликата между футбола в Кипър и този тук?

Бойко Серафимов: Може би как отиваш в Кипър и как се случва? Защото и да отидеш в Кипър не е лесно – мениджър или как?

Отиването ми в Кипър беше доста случайно стечение на обстоятелствата. Помогна ми човек, който е от Своге, но от години живее в Кипър. Той се прибра в Своге и тъй като се познават с бащ ми и по това време знаеше, че аз вече съм на кантар, че ще спирам с футбола, и той каза "Що не дойдеш да пробваш в Кипър?“ Той тогава по това време беше треньор на един отбор в по-долните дивизии. Аз тогава си казах, защото аз винаги съм бил човек, който разсъждава по начин: ако не пробвам няма как да разбера дали ще стане или няма да стане, и просто реших да отида. И така, отивайки в една от по-долните дивизии, играейки няколко месеца, стана така, че се свързах с други хора, играх в Лимасол една година. Искам да кажа, че още преди 20 години условията за футбол при тях бяха в пъти по-добри от нашите.

Бойко Витанов: Как се аклиматизира?

Това с аклиматизацията е много трудно в интерес на истината, и ако трябва да съм честен, ако не живееш много години там, е адски сложно това с климатизацията е изключително трудно.

Бойко Серафимов: Много висока влажност.

Много висока влажност. Температурите не са много по-високи от тук лятото. Стигат и до към 40 градуса, и тук стигат 35-37 градуса. Но влажността е все едно си в парник. Слизайки от самолета, такава вълна ме удари, че аз си помислих, това сигурно е двигателите на самолета. Обаче продължих да слизам надолу и осъзнах, че нещата не се променят. Аз винаги разказвам една история, няма да забравя. Същата година отиваме на предсезонна подготовка, когато е голямото тичане преди началото на сезона. Бягаме, а в футболните ми обувки шляпа под все едно нося джапанки. Пот, все едно съм джапал във вода. Това никога не ми се беше случвало преди. Изключително тежки условия. Местните са свикнали, но за чужденците е много трудно.

Бойко Серафимов: Това на колко годишна възраст се случва в Кипър?

Бил съм може би 21-22 годишен. 2005-2006 година

Бойко Серафимов: Не случайно те питам, защото ми е интересно, кога разбираш, че няма как до края на живота си да си вадиш хляба от футбола и започваш да учиш в НСА, за да станеш преподавател?

Точно по това време, малко преди да отида в Кипър, аз всъщност бях започнал да уча в Националната спортна академия точно поради тази причина, защото някъде около 20-ата ми годишна, може би след като се уволних от казармата, си казах: окей, добре, с футбола донякъде, дори да стане донякъде, то е до време, трябва да правя нещо друго. И тогава записах НСА със специалност "Учител по физическо възпитание и спорт“. И когато заминах за Кипър, прекъснах. Всъщност, аз тогава бях втора година в НСА и прекъснах за една година. А като се върнах от Кипър, реално завърших образованието си.

Бойко Витанов: Всъщност престоят ти в Кипър е бил под наем, така ли?

Не, не беше под наем. Аз се върнах от Кипър и почнах да играя в Своге. Но след престоя ми там тотално вече се бях отчаял от българския футбол и си казах: не, не, това трябва да приключва.

Бойко Серафимов: Ето как 15 години по-късно Пафос играят в Шампионска лига, а ние само мечтаем за нея вече 10 години след второто влизане на Лудогорец. Как си обясняваш този кипърски феномен?

Именно. В моите спомени, връщайки се назад, Пафос, по времето когато аз бях в Кипър, беше едно скромен тим. В смисъл, не беше никакъв фактор в кипърския футбол. Но това което си говорехме:  инвестирането в базите, инвестирането в школите, при тях се разви изключително много през годините. И Пафос не е единственият пример. Всички други големи отбори в Кипър, които редовно играят в евротурнирите, са доказателство за това, че се работи правилно.

Бойко Витанов: Имат отлични играчи като Йоанис Питас, който дойде в ЦСКА, Пиерос Сотириу, национал на Кипър също, който беше голмайстор на Лудогорец. Те изкарват футболисти, които се справят по добър начин, и то в най-добрите отбори.

Бойко Серафимов: Накъде пое след футбола? Към НСА, за да завършиш учителски профил или?

Да, завърших Националната спортна академия като учител, въпреки че след завършването ми, животът ме поде в друга сфера, малко извън спорта и няколко години работех в корпоративния свят, но виждайки какво е положението, осъзнах, че  там цената е много висока, и въпреки че съм стигал до много високи позиции, идва един момент, в който си дадох сметка, че животът ми винаги е бил в спорта. И не виждах смисъл да продължавам. Така реших да се върна към учителството и към спорта. Защото това, което натрупах през годините беше ценно, а основната причина да стана учител е тази, че искам да предам на децата това, което знам и мога И дори само едно дете да го променя в по-добра посока, си заслужава.

Бойко Серафимов: Как разбра, че преподаването е твоето призвание? Защо реши да го направиш?

Основната причина да стана преподавател е, че искам да предам на децата моите знания и умения, за да могат те да вървят в правилна посока. Много често си говорим в часовете по физкултура как трябва да се храним, как трябва да се движим, каква двигателна активност трябва да имаме. Говорим, че трябва да се наспиваме, говорим, че трябва да се хидратираме, говорим, че трябва да имаме положителна нагласа.

Бойко Серафимов: Това е чудесно, обаче вие сега ми звучите като един антипод на класическия български даскал по физкултура, който по думите на моята дъщеря, която сега е абитуриентка, отива, хвърля една топка и казва: "Играйте“. Какви са тези хора? Защо има такива единици сред вас, които не постъпват както е редно?

Не знам, нямам представа. Може би хората, които са преподаватели от години, са влезли в едно такова русло, както ти казваш: "Ето ти топката и се оправяйте“. Това е масовата картинка, ако трябва да съм честен. Хора като мен наистина сме единици, въпреки че в гимназията, в която преподавам с колегите, които сме по физическо възпитание, сме млади хора и всичките разсъждаваме по един и същи начин.

Бойко Серафимов: Бойко, ти като беше ученик, какво не ти харесваше в часовете по физкултура?

Бойко Витанов: Какво не ми е харесвало? Нека кажем това, че по някой път също ни се даваше топка, без да ни се обяснява общо взето нищо, без да правим каквито и да е упражнения. Дават ни топката и всеки прави каквото иска. Въпреки, че това беше и кеф за нас по това време, но сега с годините, вече отлежавайки малко, усещам, че не е било най-правилното.

Бойко Серафимов: Гроздане, един много важен въпрос: от 10-15 години в училищата са плъзнали тези школи, които се занимават децата след часовете: баскетбол, волейбол, футбол. Как гледаш на тях? Те помагат или отбиват номера? Болна тема май.

Болна тема, да. Ние си говорехме преди началото на студиото за всички тези школи, не само в училищата, въобще и футболните школи, те станаха общо взето като формирования, които приемат такси.

Бойко Серафимов: Не всичките.

Не всичките, да. Има школи, които наистина са много качествени. Но повечето гледат да вземат още едно дете, за да има още една такса, още едно дете, за да има още една такса, а така не се цели да се развиват децата, а по-скоро да се трупат бройки.

Бойко Витанов: На мен ще да те попитам какъв е процентът ученици от даден клас, които тренират някакъв спорт

Максимум 10% средно.

Бойко Серафимов: 2-3 деца.

Между 3 и 5 деца максимум.

Бойко Витанов: На възраст около 15 години?

Аз преподавам в гимназия от 8-и до 12-и клас. Няма абсолютно никаква разлика между тях. Процентът е един и същи. Във всеки клас спортуват между 3 и 5 деца.

Бойко Серафимов: Какво  казвате на учениците, когато  ги видите с енергийна напитка в ръка? Те може би не знаят, че от тази енергийна напитка повече от половината е захар?

Лично аз им се карам. Но тук трябва да засегнем и темата за родителите. Защото първото място, от което децата взимат пример, е от родителите. Много често ми се случва родители да ми казват за моя син: "Да де, но ти си му пример“, и аз отговарям: "Да де, нали това е идеята?“ Защото децата, особено в тази възраст, те не слушат какво им казваш, а те гледат какво правиш. И когато виждат в къщи, че ти вечер се прибираш и си сипваш уискито, въобще нямаш никаква двигателна активност, пушиш цигари, пиеш алкохол и това на подсъзнателно ниво им се запечатва. И какво очакваме да се случи след това, като станат на 15, 16, 17, 18 години, особено в тази тийнейджърска възраст, в която те изобщо не признават родителското тяло като някакъв авторитет?

Бойко Витанов: Точно заради това хората са казали: "Родители, не възпитавайте децата си, възпитавайте себе си – те така или иначе ще станат като вас“.

Точно така, това ще аз да кажа и аз.

Бойко Витанов: Кой е най-масовият спорт, който се тренира в училищата?

Традиционно най-любимият спорт на децата е футболът. Все повече и повече деца имат интерес към волейбола, играе се доста. Имаме училищни първенства и отбори във всеки спорт. Имаме отбори във футбола, във волейбола, в баскетбола, шахмат. Включително тази година направихме отбори по хандбал, плуване, тенис на маса. По този начин даваме възможност на деца, които не спортуват целенасочено, да усетят тази тръпка и емоции от състезанието, от надпреварата, да усетят тази емоция.

Бойко Серафимов: Много ли е страшно положението с вече забранените от закона вейпове, с тютюнопушенето?

Ами страшно е, да. Страшно е. Децата са точно в тази възраст и тези енергийни напитки и вейпове са нещо, което за тях е нещо абсолютно естествено и нормално.

Бойко Серафимов: Те превземат света, нали знаеш?

Да, те превземат света. И затова аз изключително много апелирам към родителите – те да дават пример на децата си. Когато аз пуша и детето ми вижда, че аз пуша, най-естественото нещо е, когато той стане на 14-15 години, и той да запали цигара.

Бойко Витанов: Но родителят може и да не пуши, но масово ако се пуши около ученика, той приема това за нещо нормално, особено на неговата възраст.

Така е, така е.

Бойко Серафимов: Какво би казал на т.нар. локали, момчета между 15 и 18 години, здрави, прави, искащи да се покажат?

Да канализират енергията си в нещо положително, защото те имат енергия, която изкарват по недобър начин. И един от най-добрите начини тази енергия да бъде изкарана, и то положително, е чрез спорта. Това е най-доброто решение.

Бойко Серафимов: Накрая на разговора отиваме към едно другото твое амплоа – фитнеса, тялото, храненето, хидратирането. Какви са най-важните съвети, които искаш да дадеш на хората?

Да, с това ще започна. В интерес на истината, има пет неща, които са ключови. Те вървят ръка за ръка, едното не изключва другото. Това са балансирано хранене, двигателна активност, хидратация, сън и положителна нагласа. И когато едно от тези пет неща не е ОК, всички други почват да страдат. Обикновено хората се фокусират само върху едно от тези неща – само върху храненето или само върху двигателната активност.

Бойко Серафимов: Ти каза преди малко извън ефир за яйцата. Аз, признавам си, не допусках, че храненето и употребата на 5, 6, 10 яйца на ден може да бъде нормално и полезно. Би ли пояснил?

Този мит, че яйцата са вредни, е абсолютно неверен. Яйцата са най-качествената храна, която човек може да яде. На по-голямата част от хората им липсва достатъчният прием на белтъчини, на качествени протеини с храната. И това е причината тялото да има нужда от бонбонка, вафличка, солетка. Но когато организмът е нахранен с достатъчно белтъчини и достатъчно полезни мазнини, тогава той не изпитва този глад и няма нужда от тази бърза енергия. Затова едно от най-ключовите неща е закуската. Защото това е другата голяма масова грешка, която правят всички хора – не закусват. Или не закусват, или не закусват правилно. Закуската трябва да бъде богата на белтъчини и на полезни мазнини, не да е сладка.

Бойко Серафимов:  Какъв е един храноден на Гроздан Грозданов?

През 90% от времето закусвам яйца с малко зеленчуци и някакъв плод за десерт. Обикновено на обяд хапвам някаква пържола или риба със салата. На вечеря – подобно нещо. Естествено аз, тъй като спортувам ежедневно, взимам допълнително и аминокиселини, взимам допълнително витамини, взимам допълнително Омега. Това също е много важна част от храненето – хранителните добавки, но те трябва да бъдат изключително качествени и натурални, защото с храната, която приемаме, е абсолютно невъзможно да си набавяме всичко, което ни е необходимо.

Бойко Витанов: Какво мислиш ти за фитнес добавките? Вредни ли са те всъщност?

Това е много дълга тема, няма да ни стигне времето, но моят съвет към всички млади хора, които имат желание да ходят на фитнес или да спортуват, конкретно за фитнеса – намерете човек, който има опит, има знанията, и се консултирате с него. Недейте да четете наляво и надясно, този каза, онзи каза, една комшийка каза.

Бойко Серафимов: А иначе за двигателната активност – да разширя въпроса? Ти каза: всеки ден по нещо, но да има.

Да. Това, което си говорихме и с теб – не е задължително. Когато аз кажа "двигателна активност“, хората започват да си представят, че трябва да влизат във фитнеса, някакви тежести, някакви такива неща. Не. Намерете нещо, което ви доставя удоволствие.

Бойко Серафимов: Вкъщи.

Дали ще е футбол, танци, хора или някаква групова тренировка.

Бойко Серафимов: Тичане.

Бягането не чак толкова, по-скоро ходене. Ходене, бързо ходене. Това е нещо, което може всеки да прави, не изисква специални екипировки и специален ангажимент, но пък всеки може да прави.

Бойко Витанов: Какво тренира твоя син?

Моят син, като всяко дете, когато беше малко по-малък,а баща му, като бивш футболист, ми каза "Ще ставам футболист“ и естествено, започна да играе футбол. Докато не дойде COVID и в един момент нещо стана и каза "Аз повече футбол няма да играя“. Аз му казах – ОК, добре, аз нямам проблем с това, не съм от родителите, чието дете трябва да стане задължително футболист, след като аз съм бил. И му казах – ОК, добре, пробвай нещо друго, пробвай баскетбол, тенис, нещо, което ти харесва. И той мина през няколко спорта, докато не отидохме на Европейското първенство по вдигане на тежести, когато Карлос Насар стана европейски шампион тук, в София. По-скоро той дойде с мен, за да ме придружава, защото аз исках да го гледам и след като се прибрахме и се събудихме на другата сутрин, той стана и първото нещо, което ми каза, е "Аз искам да тренирам вдигане на тежести“. Оттогава започна да тренира вдигане на тежести и се справя доста добре. И без да звучи нескромно, е едно от най-талантливите деца в този спорт в момента.

Бойко Серафимов: Добре, отметнахме храната, двигателната култура. За хидратацията кажи сега, защото е много важно.

Много важно е. За хидратацията – да, естествено трябва да пием достатъчно количество вода, но другото много важно за хидратацията е, че трябва да има електролити във водата, защото те са тези, които дават, реално вкарват хидратацията в клетката. Защото има много хора, които пък пият прекалено много вода, но само вода, и понякога това има обратен ефект.

Бойко Серафимов: Как да си намерят хората електролити във водата? С добавки ли става?

С добавка, най-добре е с добавка. Но това с добавките – пак се консултирайте с човек, който знае.

Бойко Серафимов: Добре, храненето, двигателната култура, хидратирането, положителното нагласа и кое беше петото?

Спането.

Бойко Серафимов: Спането. Кажи за съня, че имаме една минута.

Това, което си говорехме и с вас – най-качественият сън е между 22.00 и 2.00 часа. Това е истината.

Бойко Серафимов: Между 22.00 и 02.00 часа.

Да. Хайде нека да е 23.00 часа, но най-късно тогава.

Бойко Серафимов: Аз съм сигурен, че Бойко Витанов ги спазва тези часове.

Бойко Витанов: Да, да.

Бойко Серафимов: Твоето финално обръщение към всички българи?

Искам да им пожелая най-вече да са здрави, но не просто да е пожелание, а целенасочено да се грижат за здравето си, да бъдат целенасочени, да бъдат целеустремени, да преследват мечтите си и никога не се предават.

Бойко СЕРАФИМОВ, Бойко ВИТАНОВ